РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба, подадена от З. М. В., чрез
пълномощника адв. Д. М., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която се иска
ответникът да бъде осъден да върне на ищеца сумата в размер на 50 лева, предявена
като частичен иск от общо дължимата сума в размер на 1274,89 лева- недължимо
платени при начална липса на основание такси по нищожни клаузи по чл. 9, ал. 1 и ал.
2 от договор за паричен заем № *********/04.06.2020 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В съдебното заседание по делото съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на размера на иска, като същият е увеличен до сумата от 1250 лева,
предявена като пълен размер на претендираното вземане.
В исковата молба се посочва, че на 04.06.2020 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № *********, по силата на който ищецът е получил заем в
размер на 1500 лева, който се е задължил да върне на 11 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 159,55 лева, с падеж на първата на 20.07.2020 г., при годишен лихвен
процент от 32,55 %, ГПР от 34,15 % и обща дължима сума за връщане от 1755,05 лева.
Твърди се, че в чл. 9 страните са договорили заплащане на такса за бързо разглеждане
на искането му в размер на 524,89 лева, а в чл. 9, ал. 2 е уговорено динамично плащане
по кредита, за което се дължи възнаграждение от 750 лева. Страните са се съгласили
заплащането и на двете такси да бъде включено към месечните погасителни вноски, с
което размерът на вноската се е увеличил на 275,45 лева, а общото задължение по
кредита е станало 3029,95 лева. Твърди се, че ищецът е заплатил цялата дължима сума
по кредита, за което му е било издадено удостоверение за липса на задължения от
1
кредитора. Навеждат се доводи, че клаузите за заплащане на гореописаните такси в чл.
9 от договора са нищожни, тъй като са неравноправни съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
и поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и с добрите нрави. Поради
това се моли искът да бъде уважен. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с който искът се оспорва
като неоснователен по подробно изложени съображения. Поддържа се, че клаузите на
чл. 9 от договора не са нищожни поради противоречие с добрите нрави и отговарят на
всички нормативни изисквания на ЗПК. Според ответника тези такси не следва да се
включват в ГПР. Претендират се разноски за производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложения по делото договор за кредит № *************/04.06.2020 г.,
сключен между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като кредитодател и З. М. В., като
кредитополучател, се установява, че между страните са постигнати уговорки
ответникът да предостави на ищеца заем в размер на 1500 лева, който ищецът се е
задължил да върне на 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 159,55 лева, с
падеж на първата на 20.07.2020 г., при годишен лихвен процент от 32,55 %, ГПР от
34,15 % и обща дължима сума за връщане от 1755,05 лева. Между страните не се
спори, че заемната сума е получена от ищеца.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора кредитооискателят е завил желание за бързо
разглеждане на искането му при условията на т. 7.3. от раздел V от общите условия, за
което дължи такса в размер на 524,89 лева. В чл. 9, ал. 2 е уговорено динамично
плащане по кредита при условията на т. 7.3. от раздел V от общите условия, за което се
дължи възнаграждение от 750 лева. Страните са се съгласили таксите по чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 да се заплатят на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка погасителна вноска от погасителния план. По този начин размерът на всяка една
от вноските е станал 275,45 лева, а общо дължимата сума по кредита- 3029,95 лева, за
което има инкорпориран погасителен план. Първата погасителна вноска е с падеж на
20.07.2020 г., а последната- на 20.05.2021 г.
Представено е удостоверение за изплатен кредит- неподписано.
По делото е приет и подписан от ищеца стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Не са представени общите условия по договора за кредит.
От заключението на приетата като неоспорена съдебносчетоводна експертиза, се
установява, че по процесния договор за кредит ищецът З. В. е заплатил на „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД сумата в размер на общо 3022,05 лева с последна дата на платена
сума по кредита 30.11.2021 г. С тази сума са се погасили главница в размер на 1500
лева, договорна лихва от 255,05 лева, 661,98 лева такса за динамично плащане, 524,92
лева- такса услуга за бързо разглеждане, 80 лева- разходи за неизпълнение на договора
и 0,10 лева са надплатени. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че ако бъде
взета предвид таксата за бързо разглеждане, неговият размер би възлизал на 263,10 %
при срок на издължаване от 11 месеца и 169,51 %- при действителния срок от 17
месеца.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно
дадено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
2
Предявените искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е
платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1
от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил
процесната сума е сключеният с ищеца договор за кредит, чиято действителност
ищцата оспорва.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и
задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши
проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (11 месеца, при първа месечна вноска на с
падеж на 20.07.2020 г и последната- на 20.05.2021 г.), размер на кредита от 1500 лева;
фиксиран годишен лихвен процент ГПР от 34,15 % и обща дължима сума за връщане
от 1755,05 лева, без таксите по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до
извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочено е и размерът на
оставащата главница след плащане на всяка погасителна вноска. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите. Те са
нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма
3
нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора
да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на
ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението
на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания
са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови
допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение №
1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви -
в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит
с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да
се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка
с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение №
1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Недействителни се явяват уговорките по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор
за кредит за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането в размер на 524,89
лева и възнаграждение динамично плащане по кредита от 750 лева. Разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. Услугите „бързо разглеждане на искането и динамично плащане“ са във връзка
с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че
4
попадат в приложеното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Поради това претендирането им от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че по договора ищецът е
дължал заплащане единствено на сумата от 1755,05 лева, включваща главница от 1500
лева и договорна лихва от 255,05 лева. Заплатените в повече от тази сума 1267 лева по
недействителните уговорки в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за такса за бързо
разглеждане на искането и възнаграждение динамично плащане се явяват платени при
начална липва на основание и искът за връщане на претендираната от ищеца част от
тази сума в размер на 1250 лева следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените за
производството разноски в размер на общо 250 лева, от които държавна такса в размер
на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие от 07.09.2021 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна
помощ на ищеца. Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, определено
съобразно предвидените минимални размери в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на
317,50 лева. Съдът не намира, че се дължат сумите на адв. М. за гориво и
командировъчни в размер на 60 лева, доколкото същите са разход, направен
единствено и само по преценка на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, което би
могло да предвиди транспорт не само с личен автомобил, но също така и с автобус,
както и да ангажира адвокат с адрес в гр. Перник.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на З. М. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., община П., на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/,
недължимо платена при начална липса на основание по недействителни клаузи по чл.
9, ал. 1 и ал. 2 от договор за паричен заем № *********/04.06.2020 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба-04.05.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на З. М. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., община П., сумата
250 лева /двеста и петдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. “Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС,
сумата 317,50 лева/ триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца З. М.
5
В..
Присъдените суми на ищеца подлежат на плащане по посочената в исковата
молба сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN BG62 FINV 9150 1017 4226
98.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6