№ 4171
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110155570 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция на правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124 ал. 1 от
ГПК, с която се иска да бъде признато за установено, че Г. Н. Г., с ЕГН ********** и Н. В.
Т., с ЕГН ********** не дължат на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** сума в размер на 3152,25лв.,
останала непогасена част от главницата по издадени изпълнителени листа по ч.гр.д. №
358/2007г., по описа на PC-Я от 08.03.2007г. и от 16.03.2007г., за събирането на която сума е
образувано изп.дело №20072330400254 на ДСИ С М към РС-гр.Я, поради погасяване на
възможността за принудително събиране на сумата по давност.
Сочи се, че изпълнителните листа са издадени в полза на първоначалния кредитор
„ф-ма“ ЕАД, което задължението в последствие е цедирано на дружество „ф-ма“ ЕАД, а от
там задължението е цедирано на дружество „ф-ма“ ЕООД. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, първоначалният кредитор бил образувал и.д. № 254/2007г. при ДСИ- С
М. Към настоящия момент „ф-ма“ ЕООД не се било конституирало като взискател по
изп.дело, но подало вземането, като свое в Централен кредитен регистър след сключване на
Договор за цесия, поради което се твърди, че за ищците е на лице правен интерес от
провеждане на установителна защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ ЕООД е депозирал отговор, с който
признава исковата претенция, че Г. Н. Г. и Н. В. Т., не дължат на дружество ф-ма ЕООД
суми по издадени изпълнителени листове по ч.гр.д. № 358/2007г., по описа на PC-Я от
08.03.2007г. и от16.03.2007г., като погасени по давност. Посочват, че с поведението си не са
станали причина за завеждане на делото доколкото дружеството не се е конституирало като
взискател по изп.дело, а подаването на информация към ЦКР от страна на дружеството, след
цедиране на вземането е нормативно задължение на ответника, в изпълнение разпоредбите
на БНБ.
1
От страна на ищците е направено искане за постановяване на решение при признание
на иска, като се претендира заплащане на разноски.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че следва да се произнесе по
предявените искове с решение по реда на чл.237 ГПК.
Направено е признание на иска, същото не противоречи на закона и добрите нрави, с
признанието ответникът се разпорежда с права, които са в неговия патримониум. Не са
представени насрещни доказателства, които да сочат на вероятна неоснователност на иска.
С оглед на изложеното предявения иск следва да се уважи.
По разноските:
От страна на „ф-ма“ ЕООД е направено признание на иска, но настоящия състав
намира, че не са на лице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на
чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноски в тежест на ищеца. От представени писма на Г. Н.
Г. и Н. В. Т., получени от „ф-ма“ ЕООД на 06.08.2021г. се установява, че ищците са
упражнили възражение за давност и са поискали горепосочените задължения да бъдат
заличени от информационните масиви на „ф-ма“ ЕООД, както и да бъде коригирана
информацията, подавана до ЦКР. С писма до двамата ищци „ф-ма“ ЕООД е посочило, че
няма основания за подаване на коригираща информация, доколкото необходимостта от
подаване на информация към ЦКР на БНБ възниква на основание сключването на самото
договорно отношение и не е необходимо същото да бъде съдебно претендирано. Посочено е,
че настъпилите последици на института на погасителна давност водят до погасяване на
правото на принудително изпълнение, но не и на самото вземане. Следователно „ф-ма“
ЕООД е отказало да признае извънсъдебно възражението на ищците и да коригира
подадената информация, с което е станало повод за завеждане на делото и дължи разноски.
Поради изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ф-ма“ ЕООД следва да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 426,09лв. за заплатена държавна такса
и адвокатско вътзнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124
ал. 1 от ГПК, предявен от Г. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П, бул.“А С“ №32, ет.5,
ап.85 и Н. В. Т., с ЕГН ********** с адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.25, ап.8, че ищците не дължат
на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Р П К“ №4-6,
сума в размер на 3152,25лв., останала непогасена част от главницата по издадени
изпълнителени листа по ч.гр.д. № 358/2007г., по описа на PC-Я от 08.03.2007г. и от
16.03.2007г., за събирането на която сума е образувано изп.дело №20072330400254 на ДСИ
С М към РС-гр.Я, поради погасяване на възможността за принудително събиране на сумата
по давност.
2
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Р
П К“ №4-6 да заплати на Г. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.П, бул.“А С“ №32, ет.5,
ап.85 и Н. В. Т., с ЕГН ********** с адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.25, ап.8, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по настоящето дело в размер на 426,09лв., като дължи в
полза на всеки от ищците по ½ част от сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3