РЕШЕНИЕ
№ 17688
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря М. СТ. Т.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110153650 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове от „.“ ЕАД срещу В. И. М. с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 851.39 лева - цена на доставена
топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр..., партерен етаж, магазин ..,
аб.№ ., за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 21.02.2023г. до заплащане на сумата, сума в размер
на 108.43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2020т –
16.02.2023г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 2.81 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., ведно със
законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането и сума в размер на 0.72 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2020г. – 16.02.2023г.
върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ са обвързали потребителите. Предвид това се
сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно
дефиницията дадена в §1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че съгласно общите условия ищецът
е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.
Подчертава се, че в чл. 40, ал. 1 от Общите условия е предвиден ред и срок за заплащане на
потребената топлинна енергия, а именно в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Излага твърдения, че не са ангажирани доказателства
представения по делото договор да се сключен именно за магазин .. на адрес гр..., тъй като
ответникът притежавал няколко имота на този адрес. Твърди, че в магазин .. няма радиатори,
поради което не е налице осъществяване на доставка на топлинна енергия, както и че
начислените суми не съответстват на действително доставеното количество топлинна
енергия. Посочва, че дори и да е доставяна топлинна енергия, то нейното качество не
отговаря на изискванията. Релевирани са възражения, че е налице нарушение на
предвиденото в Д. .. и Тълкувателно решение ../2011г. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..“ ООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Нормата на §1, т.43 (отм. ДВ, бр. 54/2012г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003г.),
предвижда, че „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. В същия смисъл е и действащата през исковия период норма §1, т.33а
(изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, съгласно която „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. По силата на чл.149, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия или топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Следователно, анализът на
посочената нормативна уредба обуславя възникването на качеството потребител на
топлинна енергия за стопански нужди от сключването на писмен договор за продажба на
такава с ищеца, а не само от принадлежността на правото на собственост върху
2
топлоснабдения имот.
От ответника не се оспорва обстоятелството, че същият е собственик на магазин .. в гр.
С., ж.к. „..“, бл.. и че сградата е била присъединена към абонатна станция. Тези
обстоятелства се установяват и от представения по делото нотариален акт за учредяване
право на собственост върху съсобствен недвижим имот срещу задължение за строителство
№ .., том ., рег.№ ., дело № . от 24.06.2005г. Видно от същия ответникът В. И. М. и трето за
спора лице -Д.Д.Ц. учредяват в качеството си на съсобственици право на строеж върху
собствените си идеални части от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., р-н „М.“,
жилищен комплекс „.“, съставляващ УПИ Х. – . от кв. 1 по плана на гр. С. за построяване на
отделни собствени обекти в предвидената за изграждане върху имота жилищна масивна
сграда, състояща се от бл. . и бл. ., като видно от т. 1.1., б. „е“ един от отредените за
ответника В. М. обекти е магазин .., находящ се на 1-ви етаж, със застроена площ от 15.82 кв.
м., състоящ се от търговско помещение, предверие и тоалетна, заедно с 0.67 % идеални части
от общите части на сградата. Не се спори от ответника, че строежът е изпълнен и това се
потвърждава от приетото по делото разрешение за ползване № . г., издадено от началника на
ДНСК (л. 39 от делото), се установява, че е разрешено ползването на строеж топлопроводни
сгради и отклонения и работни станции за жилищни сгради, находящи се в .. и УПИ X.-. от
кв. 1 по плана на гр. С., „.“, с административен адрес: гр. С., ж. к. „.“, бл. ., като е
удостоверено изпълнението на строежа в съответствие с одобрения проект и разрешение за
строеж и протокола за открИ.не на строителната площадка. Предвид това при осъществяване
на съвкупна преценка на представените по делото доказателства се достига до извода, че
строителят, в чиято полза е било учредено правото на строеж, надлежно е изпълнил
възникналото за него насрещно задължение за изграждане на посочените по-горе сгради
заедно с находящите се в тях самостоятелни обекти. Ето защо съдът намира, че по делото е
безспорно установено, че именно ответникът е собственик на процесния топлоснабден
магазин .. в гр. С., ж.к. „..“, бл...
Спорен обаче по делото е въпросът относно наличието на валидно сключен между
страните договор за продажба на топлинна енергия за конкретния топлоснабден имот през
исковия период. За установяване наличието на облигационна връзка между страните по
делото е представен писмен договор № ./. от 22.03.2019г., сключен между „.“ ЕАД и В. И. М.,
за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за топлоснабден имот с
абонатен номер . и код на платеца .. В договора изрично е посочено, че той е сключен при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.“ ЕД на
потребители в гр.С. и е със срок пет години считано от 01.03.2019г., т.е до 01.03.2024г., при
съобразяване на правилата за пресмятане на сроковете. Предвид всичко изложено, следва да
се приеме за безспорно установено, че ответникът е потребител на енергия за стопански
нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) за имот с абонатен номер ..
Ответникът обаче оспорва обстоятелството, че така представения договор касае именно
магазин .., тъй като в договора не е посочен адрес на топлоснабдения имот, за който се
3
отнася, а същият притежавал и други имот на адрес в гр. С., ж.к. „..“, бл... При извършване
на съвкупна преценка на представените доказателства съдът достига до извода,че именно
магазин .. в гр. С., ж.к. „..“, бл.. е с абонатен номер ., за който е сключен и приетият по
делото договор за продажба на топлинна енергия. Видно от представения по делото
документ за идентификация на топлоснабден имот (л. 40-41 от делото), носещ подписа на
ответника М. и неоспорен от него, процесният топлоснабден магазин .. е с отопляем обем 42
куб.м. Именно толкова е и посоченият отопляем обем от самия М. за магазин .. в списък на
потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес: гр. С., ж.к. „..“, бл.. (л. 44-46 от делото).
Това обстоятелство е удостоверено от ответника чрез полагане на подпис, което съдът цени
по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание относно факта, че процесният
топлоснабден имот е именно с отопляем обем 42 куб.м. Видно от цитирания списък на
потребителите на топлинна енергия е, че с отопляем обем 42 куб.м в тази сграда е
единствено магазин .., което го отличава от всички останали имоти в същата сграда.
Същевременно съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза имотът с
абонатен № . в сграда с гр. С., ж.к. „..“, бл.., е с отопляем обем именно 42 куб.м., колкото е
отопляемият обем единствено на притежавания от ответника М. магазин .. и на никой друг
имот в сградата. Същите данни са посочени в издадените от третото лице-помага
документи. Ето защо следва еднозначно да се приеме, че притежаваният от ответника М.
магазин .. е с открита партида при ищцовото дружество с абонатен № ., за който е сключен
именно договор № ./. от 22.03.2019г., като подписът положен от М. не е оспорен.
Следователно е налице валидно облигационно отношение между страните за процесния
топлоснабден имот през исковия период.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в
действалата през част от процесния период Наредба №. от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.) и действащата към момента
Спорният между страните въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от
ищеца вземания, доколкото от ответника е оспорено обстоятелството, че в действителност в
имота е доставена топлинна енергия в претендираното количество. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема следното:
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че в процесния топлоснадбен имот през исковия период е имало един водомер
за топла вода, а сградата е била с индивидуални топломери. Предвид това за магазин ..
вещото лице е констатирало, че е начислявана топлинна енергия единствено за топла вода и
за сградна инсталация, но не и за отопление. Това обстоятелство съответства и на
твърденията на самия ответник, че в имота няма радиатори, поради което и от ищцовото
дружество не е начислявана сума за отопление на имота.
Експертът е посочил, че за имота на ответника е отчетено ползването единствено на
4
топлинна енергия за . и за сградна инсталация, като за исковия период е било извършено
служебно начисляване на топлинна енергия за . поради неосигурен достъп до магазин .. на
минимална база от един потребител. Обстоятелството, че достъп от ответника не е бил
осигурен до имота се потвърждава и от представените по делото талон за главен отчет и
констативен протокол за неосигурен достъп (л.106 и л.112 от делото), неоспорени от
ответника. Предвид това е било налице основание за начисляване на топлинна енергия
съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № ./06.04.2007г. за топлоснабдяването
(действала през част от исковия период), съответстваща на разпоредбата на чл.70, ал. 2 от
Наредба № . от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, съгласно която задължение на
потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като
единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление
на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. В
настоящия случай видно от представените протоколи за неосигурен достъп ответникът не е
изпълнили това свое задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата
за топлоснабдяването се начислява количеството потребена вода по реда на чл. 69, ал. 2 от
същата наредба. Видно от заключението е, че начисляването е извършено на база 1 брой
лица за един водомер, както е било заявено и от самия ответник в приетия по делото списък
на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес гр. С., ж.к. „..“, бл.. (л. 44-46 от
делото).
Съгласно заключението на вещото лице стойността на начислената топлинна енергия
през исковия период за ответника за . се равнява на 856.65 лева, като така посочената сума е
без предишни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихва върху тях.
От заключението по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установява и че за исковия период за процесния имот са начислени суми и за сградна
инсталация, които също се явяват дължими от потребитля на топлинна енергия за стопански
нужди. Обстоятелството, че в процесния имот няма монтирани радиатори, в каквато насока
са както твърдения на ответника М., така и констатациите на вещото лице, не освобождава
ответника от задължението да заплаща стойността на топлинната енергия разходвана за
сградна инсталация, начислена в съответствие с нормативните изисквания, доколкото
съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно единственият случай, в който клиент прекъснал
топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си не дължи заплащането на
топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване
е прекъснато от абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но това е
възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката само когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
5
водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане за
прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на топлоснабдяването на
цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни твърдения. Предвид това,
ответникът М. дължи заплащането на доставанета до магазин .. и топлинната енергия за
сградна инсталация изчислена на база пълен отопляем обем, чийто размер за исковия период
съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза се равнява на 81.59 лева.
Следователно общият размер на дължимата от ответника цена на потребена топлинна
енергия за стопански нужди в магазин .. в периода от м.05.2020г. до м.04.2022г е 938.24
лева.
С оглед изложеното настоящият състав следва да разгледа релевираното от ответника в
отговора на исковата молба възражение относно приложението дадените в ТР ../2011 г.,
ОСГТК на ВКС разяснения, което възражение по своята същност представлява възражение
за изтекла давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР ../2011 г., ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
21.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост е след и на 26.11.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От
страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като
съгласно чл. 40, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия за стопански
нужди месечните дължими суми за топлинна енергия са платими в срок до 20-то число на
месеца, следващ датата на доставката. Следователно, никое от процесните вземания не е
обхванато от изтекла погасителна давност, тъй като най-ранното месечно задължение – това
за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 20.06.2020 г., т. е. би било погасено по давност на
20.06.2023г, но преди това на 21.02.2023г с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение давността е била прекъсната. Ето защо, съдът приема,
че главното задължение за цена на топлинна енергия за стопански нужди за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. се равнява на посочената по-горе сума от 938.24 лева.
От ответника не се излагат твърдения за извършени плащания, нито са представени
доказателства за плащане. Ищцовото дружество обаче претендира от ответника само сума в
размер на 851.39 лева, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявения от „.“ ЕАД иск трябва да бъде уважен в пълен размер именно за сумата от 851.39
лева.
С оглед релевираното възражение в отговора на исковата молба Софийски районен
6
съд намира за необходимо да посочи и че, не е налице нарушение на общностното право,
каквито са твърденията на ответника, тъй като предмет на установяване в настоящото
производство е задължението да се заплати именно реално потребеното количество
топлоенергия, доказването на което в рамките на производството обуславя основателността
на иска. Следва да се има предвид, че Европейските д.и са актове, които обвързва по
отношение на дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и
начина за въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато е
транспонирана в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при
която дадена д. не е въведена в действие своевременно, всеки правен субект може да се
позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който е длъжен да не приложи
националните норми, противоречащи на разпоредбите на д.та. Настоящият случай не е
такъв. Освен това, самата система за дялово разпределение е била въведена с чл. 112 г от
ЗЕЕЕ (отм.) в изпълнение на изискванията на ..О на Съвета от 13.09.1993г. относно
ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната
ефективност. Д.та е била отменена с чл. 31 от .. на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги. С д.та се дават указания за държавите членки да разработят и реализират
програми в областта на таксуване на енергията, предназначена за отопление, климатизация и
топла вода за битови нужди, на база действителната консумация. На този принцип
(разпределение разходите за отопление съобразно потреблението) е и самата въведена
система за дялово разпределение, като той е залегнал и в .... ././. на Европейския парламент и
на Съвета от 16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (така Решение
№ 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.).
Следва да се отбележи, че във връзка с приложението на Д. .., е постановено решение
от 05.12.2019г. по съединени дела . и ., с което Съдът изрично е посочил, че се допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Следователно прието, че не е налице нелоялна търговска
практика, която да противоречи на европейското право при наличието на разпоредби в
българското законодателство предвиждащи заплащането на сградна инсталация.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
Тъй като топлоснабденият имот се намира в сграда, където е въведена система за
дялово разпределение и през периода е доставяна такъв вид услуга, видно от заключението
по съдебно-техническата експертиза, то е възникнало и претендираното задължение за
заплащане на цена за същата. Нещо повече ответникът е признал обстоятелството, че се
извършва услуга дялово разпределение, полагайки подписа си в договора за продажба на
топлинна, посочвайки, че третото лице-помагач „..“ ООД осъществява тази услуга. Ето защо
следва да бъде уважен и искът за цена за услугата дялово разпределение, като от ответника
7
не е направено оспорване на размера на претендираната сума от 2.81 лева.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумата от 108.43 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2020г. до 16.02.2023г върху главницата за
топлинна енергия и за сумата от 0.72 лева - лихва за забава за периода от 31.07.2020г. до
16.02.2023г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение по
отношение на ответника М., настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.40, ал.1 от Общите условия, одобрени с Решение № ./08.10.2007г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 20-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед това сумите се дължат
независимо от издаването на фактура, като обезщетението за забавено плащане е дължимо
след посочения падеж. Следователно задължението за потребена топлинна енергия за
м.05.2020г. следва да бъде заплатено до 20.06.2020г., след която дата ответникът е изпаднал в
забава. В чл. 49 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на фактурираните суми за топлинна енергия, купувачът дължи заплащането на обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото се установи наличието
на главен дълг, който не е платен на падежа, поради което и ответникът дължи обезщетение
за забава в плащането му, което съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 108.43
лева за периода от 01.07.2020г. до 16.02.2023г., до който размер предявеният иск за лихва е
основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а
именно писмо с изх. № .. за няколко негови обекта, сред които е и магазин №3. От страна на
ищеца обаче не са ангажирани доказателства така изпратената покана да е достигнала до
ответника М.. Предвид това настоящият състав приема, че ответникът не е бил поставен в
забава за заплащане на задълженията за осъществената услуга дялово разпределение, поради
което и искът за сумата от 0.72 лева за периода от 31.07.2020г. до 16.02.2023г следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер на 74.94 лева, съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
8
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя – в размер на
100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 425 лева. Следователно в полза на ищеца се дължат разноски в исковото
производство в размер на 424.68 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника. От името на В.
М. е направено искане за присъждане на разноски. При съобразяване на разясненията
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за заплащане на претендирания
адвокатски хонорар – договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в
размер на 400 лева и направено отбелязване, че сумата е заплатена в брой. Предвид това в
полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 0.30 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., срещу В. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. М., ЕГН ********** дължи на „.“ ЕАД, ЕИК . сума в
размер на 851.39 лева - цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди до имот,
находящ се в гр..., партерен етаж, магазин .., аб.№ ., за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
21.02.2023г. до заплащане на сумата, сума в размер на 108.43 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.07.2020т – 16.02.2023г. върху цената на топлинната
енергия и сума в размер на 2.81 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .г. по описа на
СРС, 153ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК . срещу В. И. М., ЕГН ********** иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на
0.72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2020г. –
16.02.2023г. върху цената на услугата дялово разпределение
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 424.68 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд, и сума в размер на 74.94 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., да
заплати на В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, ., на основание чл. 78, ал. 3
9
ГПК сума в размер на 0.30 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„..“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10