Р Е Ш
Е Н И Е №
260052
13.01.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
VII граждански състав
На 14.12.2020г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от
съдия Ст.Михова в.гр.дело №2254 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и
сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, чрез
пълномощника му по
делото адв. А.Н., против Решение №274 от 09.07.2020г., постановено по
гр.д. №2784/2019г., по описа на Районен съд- Асеновград, III гр. с., с което е признава за установено в отношенията между страните Т.К.Т., ЕГН: ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, че сключеният между тях
Договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5407866-08.01.2018, от 08.01.2018 г., е недействителен, на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит.
В
жалбата са изложени
доводи за неправилност
на решението, като се
иска отмяната му и
постановяване на ново
решение, с което предявения
иск да бъде
отхвърлен.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- Т.К.Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника й по делото по делото
адв. Е.И., с
който се иска
обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявени
при условията на
евентуалност искове с правно
основание чл. 22 от ЗПК във връзка
с чл.11, ал.1, т. 9, т.10 от ЗПК
и чл.26, ал.1 от
ЗЗД във връзка
във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, т. 9
от ЗПК.
Ищецът Т.К.Т., ЕГН: ********** иска
постановяване на решение, с което
съдът да се признае за установено
по отношение на ответника „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, че договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5407866-08.01.2018, от 08.01.2018 г. е изцяло недействителен и при
условията на евентуалност да бъдат обявена
за недействителна клауза на чл.4,ал.2 от договора.
С обжалваното решение
съдът е приел доводите на
ищеца за недействителност на договора
за основателни на осн.чл.22 от ЗПК, поради
което е уважил предявения главен
иск.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната
жалба доводи и при
извършена служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по
правния спор между
страните.
От
приложените по делото писмени
доказателства се установява,
че на
на 08.01.2018 г. между ищеца, в качеството му на заемател
и ответника „Вива Кредит“ ООД, е бил сключен договор
за паричен заем „Вивакредит План“ №
5407866-08.01.2018, въз основа на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 800 лв., със задължение за връщане на
сумата на 9 вноски от по 144,69 лв., за срок от 9 месеца. В чл. 2, т.5 от
Договора за паричен заем е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,30% ,
а в т.8 от същия договор годишен процент на разходите по заема 49,46%. В чл. 2,
т. 7 от договора е посочена общата дължима сума в размер на 1302,21 лв., при
изпълнение без забава, без разходи за събиране на вземането, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на задължения.
В чл. 4 от договора за заем е уговорено задължение на заемателя
да представи на заемодателя в срок от три дни едно от следните обезпечения: 1.
Поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лв., през последните пет години
да няма кредитна история в ЦКР към БНБ, или да има кредитна история със статут
не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател,
или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора,
със срок на валидност 30 дни след падежа за плащане по договора. Страните са
уговорили неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на сумата от
361,98 лв., която неустойка се дължи разсрочено, на равни части, към всяка
уговорена парична вноска по договора, като така месечната вноска става 184,91
лв., а общата сума по договора 1664,19 лв.Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
361,98 лв., като таксата за експресно разглеждане е уговорено да бъде заплащана
разсрочено, на равни части, с всяка една от погасителните вноски.
От приетото без възражение
от страните заключение на ССЕ и обясненията на вещото лице при изслушването
му, се установява, че в ГПР по кредита е включена единствено
договорната лихва, като в него не е включена неустойката за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на кредитора и таксата за
експресно разглеждане на документи. Уговореното оскъпяване на кредита със сумата,
уговорена в чл. 4, ал. 2 от Договора е средно месечно в размер на 46%, а ако се
включи и таксата за експресно разглеждане,
то ГПР ще се повиши много над 50%.
Съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК когато не
са спазени изискванията
на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на
чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и
ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК
договорът за потребителски
кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита
и условията за прилагането му, а съгласно
т.10- годишния процент на разходите
по кредита, както
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на
договора. Процесният договор
за кредит, формално отговаря
на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК, доколкото
в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите
и обща сума,
дължима от потребителя.
Размерите на тези величини, посочени в договора,
обаче не съответстват
на действителните такива съобразно поетите
от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно
§1, т.1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
и без да се ползват специални
знания е видно, че
доколкото предоставената главница по договора е
в размер на
800 лв., а
срокът за връщането
й е на 9 месечни вноски, то общата
дължима от потребителя сума по
договора в случай на непредоставяне на обезпечение не
съответства на посочените размери на лихвения
процент /40,30%/ и на
годишния процент на разходите
/49,46%/. При това положение
е нарушена разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на
разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения. Посочената
разпоредба е създадена за защита
на икономическите интереси
на потребителя като
по- слабата страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение на кредитора.
Така констатираното несъответствие между
посочените в договора
размери на лихвата,
ГПР и общата
сума, дължима от
потребителя, се дължи
на обстоятелството, че
при изчисляване на същите
в тях не са
включени разходите за
заплащане на предвидената в
договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение и на такса за експресно разглеждане на документи. Действително
съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но
посочената разпоредба се отнася
за неизпълнение на основното
задължение на потребителя- да
върне предоставения му кредит,
а не за
неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното,
означава да се допусне възможност
за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК чрез предвиждане
в договора на
разходи за неизпълнение
на задължения, различни от
задължението за връщане
на кредита, размерът на които
да не се включва в
ГПР. При сключване
на процесния
договор за кредит е налице
именно такава хипотеза, тъй
като е уговорено
задължение за потребителя да
учреди обезпечение и
неустойка за неизпълнението му, да заплати такса за експресно разглеждане
на документи , които
не са взети
предвид при изчисляване
на посочения в
договора годишен процент
на разходите, в резултат
на което последният не
съответства на действителния
такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита.
Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.3 от ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител. Според
настоящия състав на съда тези
уговорки са във
вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за
добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата
и задълженията на
кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи
по смисъла на
чл.143, ал.1 от Закона
за защита на потребителите. Непредоставянето на
обезпечение не води
до претърпяването на вреди от кредитора,
който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване
на договора за кредит следва
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при
спазване на императивната
норма на чл.19, ал.4
от ЗПК, като рискът от
невръщането на кредита
следва да се
калкулира в уговорената по договора
лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът
следи служебно. В случая уговорената
в процесния договор неустойка
за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна, обезщетителна или
санкционна функция, а целта на
същата е да се предвиди допълнително
възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/,
уговорено в противоречие с
принципите на
справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда
намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит
е направен опит
за заобикаляне на
императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите
по кредита, а посочения в договора
размер на годишния
процент на разходите не
съответстват на действително уговорения
такъв и е нищожен.
От изложеното дотук
се налага изводът,
че договорът не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК,
отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем
начин на лихвата, годишният
процент на разходите и
общата сума, дължима
от потребителя, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.22
от ЗПК същият следва
да се приеме за нищожен.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 346 лева -адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното
решение въззивна жалба , определено по реда на
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №274 от 09.07.2020г.,
постановено по гр.д. №2784/2019г., по описа на Районен съд- Асеновград, III гр. с., с което е признава за установено в отношенията между страните Т.К.Т., ЕГН: ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, че сключеният между тях
Договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5407866-08.01.2018, от 08.01.2018 г., е недействителен, на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, да заплати на адвокат
Е.Г.И.,***********, с адрес ***, ***, сумата от 346 лева- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Т.К.Т., ЕГН: **********, в
производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.