№ 3922
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110144158 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „****“ АД срещу ЗАД „****“
АД, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 6 086.20 лв. – регресно
взе****е по щета № **** за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
18.02.2022 г. в гр. Б. – И., и ликвидационните разходи, ведно със законната лихва от
15.08.2022 г. до окончателното плащане; 103.14 лв. – мораторна лихва за периода от
13.06.2022 г. до 12.08.2022 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице при него валидно сключен
договор по застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****. Излага,
че на 18.02.2022 г. в гр. Б. – И. по време на изчакване за ферибот е настъпило пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно от водача на товарен автомобил марка
„****“, с рег. № ****, който при движение на заден ход е ударил застрахования при ищеца
товарен автомобил, при което последният бил увреден. Твърди, че във връзка с това събитие
при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 6 061.20 лв., като е сторил ликвидационни разходи в размер на
25 лева. Поддържа, че към момента на инцидента виновният за произшествието водач е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника. Излага, че е предявил на 11.05.2022 г. извънсъдебно регресната си претенция
пред ответника, но той е отказал да плати.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че за товарен автомобил марка
„****“, с рег. № ****, е била сключена към процесната дата при него застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нито наличието на валидна застраховка
„Каско“ при ищеца за товарен автомобил марка „****“. Не оспорва извършеното плащане от
ищеца по имуществената застраховка, нито получаване на Покана за доброволно
изпълнение и отказа да плати. Оспорва, че виновен за пътно-транспортното произшествие е
1
водачът на товарен автомобил марка „****“. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на пътно-транспортното произшествие при твърдения, че водачът на застрахования при
ищеца товарен автомобил поради неспазване на необходимата дистанция и несъобразяване с
конкретната обстановка е реализирал удар в намиращия се пред него товарен автомобил
марка „****“ с ремарке. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички
вреди по товарен автомобил марка „****“ и процесното произшествие. Оспорва размера на
главния иск при твърдения, че той не отговаря на действителните стойности за единица труд
към датата на събитието, защото автомобилът не е бил в гаранция и не е следвало да се
отремонтира в официален сервиз, а в доверен сервиз. Оспорва размера на ликвидационните
разноски, като счита, че те възлизат на 15 лв. Поради неоснователност на главния иск
оспорва и иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви взе****ията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер, за което е сторил ликвидационни разходи
в претендирания размер, във връзка с настъпило в срока на договора застрахователно
събитие и за увредения да е възникнало деликтно взе****е срещу причинителя на вредата,
респ. договорно взе****е срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП на 18.02.2022 г., причинено от виновното и противоправно поведение на
водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника. Доказването на тези обстоятелства
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 28020/21.10.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника за товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****;
изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в
размер на 6 061.20 лв.; получаване от ответника на Покана за доброволно плащане на
11.05.2022 г. и направения от него отказ да плати.
За обстоятелствата около настъпване на пътно-транспортното произшествие са
събрани писмени доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП и Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, гласни доказателства – показанията на
свидетелите С. и А., и заключение на съдебно-автотехническата експертиза. Протоколът и
заявлението са частни документи и нямат материална доказателствена сила, включително по
отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, а следва да
2
се ценят наред с останалите доказателства по делото. Извършвайки съвкупна преценка на
така очертаната доказателствена съвкупност, съдът намира, че от нея еднозначно се доказват
времето, мястото и механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Установява се, че на 18.02.2022 г. вечерта в гр. Б. – И. по време на изчакване за качване на
ферибот свид. А., управляващ товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****, поради
неправилно възприе****е на движение на ****евриста на ферибота извършил ****евра на
заден ход със скорост около 5 км./ч., при която ударил в дясната част на кабината спрелия
зад него на около 10 метра товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****, управляван от
свид. С., за което водачите са съставили представения по делото Двустранен констативен
протокол за ПТП, защото не са имали разногласия относно причините за произшествието.
Този механизъм се потвърждава по експертен път от неоспореното от страните заключение
на съдебно-автотехническата експертиза.
Ето защо съдът намира за недоказан твърдения от ответника различен механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, вместо което приема за установено, че
причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на товарен автомобил марка
„****“, с рег. № ****, който е нарушил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП преди
да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Настъпването на вреди по застрахования при ищеца товарен автомобил и техният вид
се установяват от Двустранен констативен протокол за ПТП, Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, Опис-заключение по претенция и показанията на свидетелите
С. и А., преценени съвкупно.
Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза посочва, че всички
увреждания по товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****, отразени в описа на
застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.02.2022 г.
пътно-транспортно произшествие.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди съдът намира
следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното пътно-транспортно произшествие, водещо до намаляване стойността на
автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ
установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя стойностният
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, е датата на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на
3
отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е
заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не следва да се взема предвид
при определяне на задължението на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако заплащането на средната пазарна цена е
достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по товарен автомобил марка „****“, с рег.
№ ****, причинени при процесното пътно-транспортно произшествие, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на инцидента, е 6 945.62 лв. Щом тя надхвърля заплатеното
по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, възражението на ответника за
заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в завишен размер е неоснователно.
Следователно за ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало задължение да плати на ищеца
по регресната му претенция сума в размер на 6 076.20 лв., формирана като сбор от сумата от
6 061.20 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение за вредите
по товарния автомобил, и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., чийто размер се
установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения главният иск е частично основателен – за сумата от
6 076.20 лв., като ответникът дължи и законната лихва върху нея за периода от 15.08.2022 г.
до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че на 11.05.2022 г. ответникът е получил регресна покана, но в законоустановения срок не е
заплатил задължението си, частично основателен е акцесорният иск за мораторната лихва –
за сума в размер на 102.96 лв. /определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор за законната лихва/ за период на забава от 13.06.2022 г. до 12.08.2022 г., а за
разликата над 102.96 лв. до пълния предявен размер от 103.14 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Въпреки частичната неоснователност на исковете съдът намира, че разноски следва
да се присъдят само в полза на ищеца, защото отхвърлената част от исковете от
математическа гледна точка е пренебрежимо малка /под 1 %/.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар е неоснователно, защото той надхвърля незначително минималния размер от 767.36
лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към датата на заплащането му
редакция/, но е напълно съответен на фактическата сложност на делото, включително на
обстоятелството, че по него са проведени три открити съдебни заседания.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в общ размер
на 1 387.85 лв., както следва: 293.45 лв. – държавна такса; 250 лв. – депозит за вещо лице; 40
лв. – депозит за свидетел; 804.40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
да заплати на ЗЕАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
следните суми: на основание чл. 411 КЗ сумата от 6 076.20 лв. – регресно взе****е по щета
№ **** за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за
вредите, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.02.2022 г. в гр. Б.
– И., и ликвидационните разходи, ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 102.96 лв. – мораторна
лихва за периода от 13.06.2022 г. до 12.08.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1 387.85 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл.
411 КЗ – за разликата над 6 076.20 лв. до пълния предявен размер от 6 086.20 лв., и частично
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 102.96 лв. до пълния предявен
размер от 103.14 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5