Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №3351 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №938 от 04.01.2020г., постановено по
гр. д. №21744/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав е признато за установено по
исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Ю.Д.З., с ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Ю.Д.З. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 3030,78лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода м. 02.2016г м. 04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението-
20.02.2019г„ до окончателното й изплащане, както и сумата 34,02лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода м. 02.2016г - м. 04.2018г. за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.02.2019г. по гр.д. №
10258/ 2019г. по описа на СРС, 61 състав. Отхвърлени са исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер на стойността на топлинна енергия от 3030,78лв.
до пълния предявен размер от 3108,94лв. и за периода м. 05.2015г - м.
01.2016г., както и за разликата над уважения размер на таксата за дялово
разпределение от 34,02лв. до пълния предявен размер от 35,28лв. и за периода м.
01.2016г„ както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за
сумата от 540,23лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2015г. до
13.02.2019г. както и за сумата от 7,50лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.03.2016г. до 13.02.2016г. Осъден е Ю.Д.З. да
заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102,80лв.,
разноски в производството по ч.гр.д. № 10528/ 2019г. по описа на СРС, 61
състав, които са включени в заповедта за изпълнение, както и сумата от
144,31лв., разноски в исковото производство.Осъдена е „Т.С.” ЕАД да заплати на Ю.Д.З.
сумата от 76,44лв.-разноски в исковото производство.
Срещу решението само в уважените части е
постъпила въззивна жалба от ответника Ю.Д.З.,
в която излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо
него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Смята, че не може да се обоснове извод за
дължимост на сумите, посочени в решението. Посочва, че е абсурдно да се приеме,
че е потребител на ТЕ след като липсват
доказателства за това по делото и които следва да са нот. акт и задължително
молба-декларация за откриване на партида. Смята, че при съществуване на вещно
право на ползване относно топлоснабдения имот, неговия ползвател би бил
задължен да заплаща за доставяната ТЕ, а не собственика.Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ОУ са със силата на договор между страните,
но затова смята, че следва да има подадена молба за откриване на партида и едва
след което може да възникват договорни отношения, като до подаване на такава
молба от новия собственик задължено лице
е предишния собственик на имота.Сочи, че не е съобразено, че съгласно решение
№4777 от 13.04.2018год. на ВАС, ІІІ отд. по адм. дело №1372/2016год. се отменя
методиката за дялово разпределение на ТЕ, поради което начисляването на ТЕ е неправилно.
Смята, че не дължи суми за дялово разпределение след като ищецът не е доказал
да е водил такова и то е водено от третото лице. В съдебно заседание пред
въззивния съд въззивникът не се явява и е депозирал становище по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор
на въззивна жалба от ищеца „Т.С.“АД.
Подадена е молба в която се прави искане да се остави без уважение
жалбата и се претендират разноски по делото.
Третото лице помагач „М.Е.“ООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3013369/20.02.2019г. срещу Ю.Д.З. за
осъждане за посочените суми и по което е образувано гр.д. №10258/2019г. по
описа на СРС, 61-ви състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 3108,94лв.-главница, сумата от 35,28лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“Западен парк“, *******, с аб. №327596 и 540,23лв.-законна лихва за
забава за периода от 14.09.2016год. до 13.02.2019год. и 7,50лв.-лихва върху сумата за дялово
разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 20.02.2019год.-датата
на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е
предявила положителен установителен иск спрямо него за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №21747/2019г.
СРС, 61-ви състав.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е депозирал такъв и в който оспорва
исковете, като изрично заявява, че оспорва основанието за дължимост на сумите и
които смята, че са погасени по давност, както и основанието да се претендира и
такса за дялово разпределение, но не оспорва задължението по размер и в тази
връзка възразява по искането да се назначат експертизи по делото. Основно
възражение, за да смята, че не дължи сумите е, че вземането е погасено по
давност. Оспорва да има качеството на потребители след като липсва писмен
договор между страните за доставяне на ТЕ за процесния имот, както и смятат, че
не е доказано от ищеца да е поръчвал да му се доставя ТЕ, поради което не дължи
и заплащането й.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 3030,78лв., главница за
доставена топлинна енергия за периода м.02.2016год.
до 04.2018год., ведно със законната лихва от 20.02.2019год. и сумата от 34,02лв.,такса
за дялово разпределение за периода м.02.2016год.-04.2018год., като е отхвърлил
в останалата част претенциите до пълния претендиран размер. Приел е, че
страните са в облигационни отношения, след като ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот на
посочения адрес и с аб.номер с оглед на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото и приложен нотариален акт от 01.08.2012год., в който е обективиран договор
за покупко-продажба между П.Г.Ч.и Ю.Д.З.-купувач
и заявление-декларация от 10.10.2012год., с което Ю.Д.З. е поискал да му бъде
открита партида, съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“АД. За
да уважи претенциите за посочените суми, съдът е приел, че за периода преди
м.02.2016 год. вземанията за стойността на ТЕ са погасени по давност, но по
отношение на първия отоплителен период м.05.2015год. до 04.2016год. е приел, че
не е погасено по давност вземането по изравнителната сметка за сумата от
1 190,36лв.за доплащане и което
смята, че е възникнало с издаването на общата фактура от 31.07.2016год. и е
уважил общо за сумата от 3030,78лв.-стойността на ТЕ за периода от
м.02.2016год. до 30.04.2018год., а за разликата до пълния претендиран размер по
исковата молба е отхвърлена претенцията. Уважена е претенцията и за сумата от
34,02лв. за дялово разпределение за същия период. Отхвърлени са исковете и за
лихва за забава върху главницата за ТЕ и за дялово разпределение и в тези части,
решението е влязло в сила след като няма подадена въззивна жалба от ищеца.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор, но само в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269,
изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният главен иск, че ответникът дължат процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран топломер в АС,
преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
ФДР и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният съд
независимо, че ответникът е оспорил, че е потребител на ТЕ, при съвкупната
преценка на писмените доказателства към исковата молба- нот. акт №132 от
01.08.2012год., в който е обективиран договор за покупко-продажба и по който
ответникът Ю.Д.З. е закупил процесния апартамент с адрес София, ЖК“ Западен
парк“, *******и, както и
заявление-декларация от същия от 10.10.2012год., отправено до ищеца „Т.С.“АД
с искане да му бъде открита партида, съгласно ОУ за топлоснабден имот-ап.2, със
същия адрес като този посочен в нот. акт
е приел, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, за който
се претендира да е доставяна ТЕ и се иска заплащане на нейната стойност и с оглед на
това, че именно ответникът след
придобиване на собствеността върху същия е поискал да се открита за
топлоснабдения имот на негово име, поради което като собственик на същия е и потребител на ТЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота,
има качеството на потребители на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговарят по
предявените искове. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивника
ответник, че неправилно е прието в първоинстанционното решение, че е потребител на ТЕ след като липсвали
доказателства за това по делото и при съществуване на вещно право на ползване
относно топлоснабдения имот, неговия ползвател би бил задължен да заплаща за
доставяната ТЕ, а не собственика, след като в случая се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот и не се и установява върху имота да
има запазено вещно право на ползване в полза на друго лице. Още повече, че
ответникът като собственик на имота е заявил с оглед на приложеното заявление
декларация от 10.10.2012год., че иска на негово име да се открие партидата за
топлоснабдяването му, съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация“АД, имотът ще се ползва за жилищни нужди, както и е посочил, че
дяловото разпределение ще се извършва от фирма „Елвеко“. В тази връзка са и
приложените документи, изхождащи от третото лице помагач, включително протоколи
за неосигурен достъп, изравнителни сметки относно имота на ответника, справки
за индивидуален отчет от 11.07.2018год. с подпис на ответника като потребител и
отчет на водомера за топла вода.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не дължи цена на топлинна енергия, поради
постановено от тричленен състав на ВАС решение, с което формулата за дялово
разпределение на топлинна енергия за сградна инсталация в сгради - етажна
собственост е отменена, след като дори и при отмяна на формулата относно
сградната инсталация, отмяната би имала действие занапред, а в отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1 от ДР на ЗЗП, като изрично е
посочено и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, че съгласието за доставка и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата
закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на
§1 от ДР на ЗЗП.
При направени доводи за необоснованост на
постановеното решение по отношение на посочената дължима сума за главница за
стойността на ТЕ независимо, че правилно първоинстанционният съд е приел при
направено възражение от ответника за погасяване на вземането по давност, че
вземанията, станали изискуеми преди 20.02.2016год. са погасени и в тази връзка
при посочване на размера на задълженията за ТЕ за периода за който не е налице
погасяване по давност или за февруари, март, април 2016год. и за периода
05.2016-30.04.2017год., както и за периода м 05.2017год. до 30.04.2018год. са взети в предвид задълженията по месечните
фактури по прогнозен дял, но също така неправилно е прието, че вземането по
фактура от 31.07.2016год.- за доплащане след отчет и изравнителна сметка, но която се
отнася за отоплителния период м.05.2015 до 30.04.2016год. не е погасено по
давност. В тази връзка следва да се има в предвид, че съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В случая съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. С оглед
приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2014г., съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация,
като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към
една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от
2014год. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е.
за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача или след покана. При тази уредба на
отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните
дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да тече от датата на която
вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на
месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец, поради което
вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015год. и до м.01.2016год.
включително, в случая се явяват погасени по давност. Счетоводните операции на
ищеца като фактуриране, издаване на кредитни известия и префактуриране в общи
фактури или изравнителни суми нямат отношение към момента на възникване на
вземането. Както е възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС, вземанията за
цена на доставена ТЕ имат периодичен характер и се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок, съгласно
чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което неправилно първоинстанционният съд е приел, че
не е погасено изцяло вземането по изравнителната сметка от 1 190,36лв. с
оглед на това, че е издадена общата фактура от 31.07.2016год., след като сумата
по общата фактура се отнася за стойността на реално потребената ТЕ за целия
отоплителен период, включително и за периода
м.05.2015год. до м.01.2016год., за които вземането е погасено по
давност, поради което следва да се вземе в предвид само тази част от вземането
за периода от м.02.2016год. до 30.04.2016год.
освен от прогнозните сметки и тази част от изравнителната сметка, за
който период вземането не е погасено по давност и което се явява общо със сумите по прогнозните сметки за
периода м.02., м.03. и м.04.2016год. от 449,25лв. или общо за целия период
дължимата сума за главница за ТЕ за периода от 02.2016год. до 30.04.2018год.
възлиза на сумата от 2 248,84лв. /449,25лв.-за периода
02.-30.04.2016год. и 1420,43лв.-за периода 05.2016г.-30.04.2017год. и 379,16лв.-05.2017год.-30.04.2018год.
Поради което е неоснователна претенцията за заплащане на сума за ТЕ за
разликата над 2248,84лв. до уважения размер от 3030,78лв. за периода
02.2016год.-30.04.2018год. и следва да се отхвърли за тази разлика.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба на ответника, че неправилно е уважен установителният иск за
вземането за услугата „дялово разпределение“ за процесния период за който не са
погасени по давност от м.02.2016год. до 30.04.2018год. и от общо 34,02лв. или
по средно от 1,30лв. на месец, която
услуга безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за процесния
имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се дължи от
потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ на
договора за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана
от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените доказателства
за възложено извършване на услугата дялово разпределение от третото лице
помагач по делото, чиито служители реално са осъществявали годишните отчети на уредите за дялово
разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото и с оглед
чл.162 ГПК съдът правилно е определил размера на задължението от общо 34,02лв.
Поради
изложените съображения и поради частичното несъвпадане на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд, следва да бъде
отменено по отношение на
сумата за ТЕ за разликата над 2248,84лв. до уважения
размер от 3030,78лв. - за периода м.02.2016год. до 30.04.2018год. и за тази
разликата се отхвърли претенцията, а в останалата част решението следва да се
потвърди.
При
този изход на делото на ищеца се дължат вместо определените разноски от
102,80лв.-за заповедното производсто разноски с оглед на отхвърлената част от
иска и от 76,57лв. и за исковото производство от 144,31лв. с оглед на
отхвърлената част от 107,48лв. и за разликите до присъдените суми в решението
следва да се отмени същото, както и следва да се присъдят в полза на ответника
разноски от още 95,30лв. освен присъдените в решението на СРС или общо171,74лв.
и не следва да се присъждат за въззивното производство след като няма искане за
това.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 938 от 04.01.2020г. на СРС, 61-ви състав,
постановено по гр.д.№21744/2019г. по описа на СРС, в частта в която е признато
за установено, че Ю.Д.З. дължи на „Т.С.“ЕАД сумата над 2248,84лв.
до уважения размер от 3030,78лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м. 02.2016г м. 04.2018г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, както и в частта за разноските над 76,57лв. до уважения размер
от 102,80лв.-за заповедното производство и за сумата над 107,48лв. до
144,31лв.-разноски за исковото производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.С.“ЕАД срещу
Ю.Д.З., че дължи сумата над
2248,84лв. до уважения размер от 3030,78лв., представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за периода м. 02.2016г- м. 04.2018г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к.„Западен парк“, бл.100, вх.1, ет. 1, ап. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана уважена част.
Решението в
отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ю.Д.З. с ЕГН **********
сумата от още 95,30лв.-разноски за първоинстанционното производство или общо
171,74лв.
Решението
е постановено при участието на „М.Е.“ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.