№ 163
гр. Варна , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100901115 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлениегр.София, р-н Триадица, бул."България" №
51Б, ет.4, действащо чрез адв. Р.М., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, с която са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: сумата от 89 110,37лв.,
представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦза м. август 2017г., за която е издадено дебитно известие
№161/30.09.17г., както и сумата от 24 851,94 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 10 192,15 лв.,
представляваща цена на произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е издадено
дебитно известие № 164 от 01.10.2017 г. към фактура №160/12.09.2017г.,
както и сумата от 2 842,50 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 86 363,25 лв., представляваща цена на
произведена и доставена ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.
септември 2017г., за която е издадена фактура № 162/30.09.2017 г., сумата от
24 085,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018
г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 9 785,83 лв., представляваща цена на произведена и
доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017г.,
за която е издадено дебитно известие № 165 от 01.10.2017 г. към фактура
№162/30.09.2017г., както и сумата от 2 729,23лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на
електроенергия от възобновяем източник – вятър, която продава по
регулирани от КЕВР преференциални цени и която в процесния период се е
изкупувала от ответника съгласно договор за изкупуване на електрическа
енергия № 176 от 30.08.2011г. Вятърната електрическа централа е
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“
АД на основание договор за присъединяване № ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-
25.09.2008-ВГ-4028-18.06.2009, сключен на 27.07.2009г. Сочи, че през
м.август 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 473,437 мWh ,
произведена след достигане на границата от 1 907 kWh НСП, за което издал
фактура № 160/12.09.2017г. на стойност 9 209,26 лв. с ДДС. Ищецът е издал
дебитно известие № 161/30.09.2017 г. към фактура № 160 на стойност
89 110,37 лв. с ДДС и дебитно известие №164/01.10.2017 г. към фактура №
160 на стойност 10 192,15 лв. с ДДС, с които коригирал продажната цена до
размера на преференциалната /191 лв./MWh/ за количеството електроенергия,
произведено през месец август 2017 г. преди достигането на 2 139 kW/h НСП
от инсталиран 1 kW мощност, в размер на 473,437 MWh.Тъй като през месец
септември 2017г. ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на
ответника електроенергия в размер на 454,563 MWh, произведена след
достигане на границата от 1 907 kWh НСП, но преди достигане на 2 250
2
ефективни годишни часове работа, за която е издал Фактура № 162/30.09.2017
г.на обща стойност 94 400,00 лв. с ДДС, като продажната цена за
количеството от 454,563 MWh е 173,06 лв./MWh. Но тъй като едва в края на
месец септември ВяЕЦ достига 2 250 ефективни годишни часове на работа, то
за периода от 01.09.2017 - 29.09.2017 г. ВяЕЦ е работила под 2 250 часа и без
да надхвърля прага от 2 139 k/WhНСП на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност. Затова ищецът е издал дебитно известие № 165/30.09.2017 г. към
Фактура № 162на стойност 9 785,83 лв., с ДДС, с което коригирал продажната
цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение
СП-1 /на цена 191 лв./MWh/за количеството електроенергия, произведено
през месец септември 2017 г. преди достигането на 2 139 kW/h нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, в
размер на 454,563 MWh. Към настоящия момент ответникът е заплатил
единствено част от дължимата сума, а именно 8 036,74 лв. с ДДС по фактура
№ 162, като остатъкът в размер на 86 363,25 лв. остава дължим и неплатен.
Освен посочената сума, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на 24 085,63 лв., считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба. В исковата молба се сочи, че към настоящия момент ответникът не е
заплатил и сумата от 9 785, 83 лв. с ДДС по дебитно известие № 165, а освен
това дължи и обезщетение за забава в размер на 2 729,23 лв., считано от
01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че въведена с
Решение № Ц-018/20.06.2011г. преференциална цена за изкупуване на
ел.енергия се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с
оглед изменение на разпоредбатана чл.31, ал.5 ЗЕВИ с Решение № СП-
1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно
специфично производство 1907 kWh при цена 191лв/ MWh., без ДДС,
заВяЕЦ, работещи до 2 250 ч. / т.2.7/ и 2 139 kWh при цена 173,06лв/ MWh,
без ДДС, заВяЕЦ, работещи над 2 250ч. /т.2.8/. Счита, че ако ВяЕЦ достигне
2250 ефективни годишни часове работа, то произведената ел.енергия над
2250 ефективни годишни часове работа следвало да се изкупува по т.8 от
Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ
пазар.Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7
и т.2.8 с Решение по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, с обратно действие били
3
заличени установеното НСПЕ, поради което и не съществува НСПЕ, което да
ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални цени, а
единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали
централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че
ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни
след получаване на фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е изтекъл, като
към момента незаплатената сума възлизала на 89 110,37лв. и 10 192,15 лв. за
месец август 2017г. и 86 363,25 лв. и 9 785,83 лв. за месец септември 2017 г.
Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го
с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като поддържа, че за ответника не
съществуват договорни, или законодателни причини да прилага друг
механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД,е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че не дължи заплащане на процеснитесуми,
тъй като те не са съобразени с императивни правни норми, Решение СП-
1/31.07.2015г.и индивидуалните договорености междустраните. Счита, че
прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената
енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за
ценовата категория. Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на
установеното НСП, тъй като отмяната на акта, с който се установявал
възникналият факт имало като резултат възобновяване на задължението на
административния орган да извърши отново установяване на същия факт по
предвидения от закона ред, което било сторено от КЕВР с Решение СП-
1/15.10.20г. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост
последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Поради
това намира, че претенцията на ищеца за заплащане на електрическа енергия,
произведена през месец август и месец септември 2017 г., надвишаваща НСП
от 1907 KWh, по преференциална цена няма нормативно или договорно
основание, порадикоето и неседължало обезщетение за забава върху
процесните суми.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с
която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП-
4
1/15.10.2020 год. е предмет на административно обжалване. В евентуалност
прави искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на
товарешение, считайки го за нищожно и незаконосъобразно, тъй като
претендира, че КЕВР няма компетентност да постанови акт с
обратнодействие.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и
поддържа/развива своите за неоснователност на иска.
В открито съдебно заседание главните страни поддържат твърденията
и възраженията си. Претендират и сторените по делото разноски.
По делото е конституирано „Национална електрическа компания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, в качеството на трето лице- помагач на
страната на ответника „Енерго-ПроПродажби” АД, ЕИК *********. В
открито съдебно заседание подпомагащата страна депозира писмено
становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не са спорни следните обстоятелства: че ищецът е
производител на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е
краен снабдител на ел.енергия; наличието на договорно правоотношение
между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел. енергия; произведеното
през месец август 2017г. от ищеца количество ел.енергия е в размер на
473,437 мWh и произведеното през месец септември 2017г. количество
ел.енергия в размер на 454,563 мWh са заплатени от ответника по цена за
излишък на балансирания пазар; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.
енергия по преференц. цена по т.7 от Решение Ц-18.
Спорният въпрос по делото е как следва да се определи размерът на
дължимата цена за произведената ел. енергия с оглед сключения между
страните договор, нормативната уредба и постановените въз основа на нея
5
решения от регулаторния орган КЕВР. По така очертания предмет на спора,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.16 от сключения между страните договор за изкупуване на
ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник
№176/30.08.2011г., ответното дружество се е задължило да изкупува
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от
ДКЕВР с Решение № Ц-18/20.06.2011г. Не е спорно, че с това решение на
КЕВР е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори – до 2250 часа включително – 191 лв./MWh (т. 7) и над
2 250 часа – 173.06 лв./MWh (т.8). С влизане в сила на ЗЕВИ, по тази цена е
изкупувано цялото количество ел.енергия до влизане в сила на изменението
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител
има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена
за количествата до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители. С изменение от 24.07.2015 г. на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е
предвидено, че крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера
на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за
излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1,
т.29 от ДР ЗЕВИ, като средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, КЕВР е длъжна да приеме решение, с
което да установи НСП на ел.енергия. Разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е
императивна и се прилага към заварените правоотношения, които преурежда
за вбъдеще при отсъствие на норма, изключваща действието към определена
категория договори. Изводът съответства и на клаузата на чл.16, ал.2 от
Договора за изкупуване на енергия между страните, съгласно която
6
промяната в преференциалната цена от ДКЕВР, се прилага от датата на
влизането му в сила, без нужда от допълнително споразумение между
страните.
След влизане в сила на измененията на закона, регулаторният орган е
приел Решение №СП-1/31.07.15г., и Решение №СП-1/15.10.2020г. на КЕВР, с
които е определено нетното специфично производство на ел. енергия.
Решението от 2015 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение. Второто
решение е предмет на адм. дело №11143/2020г. на АССГ, което няма данни да
е приключило. Съобразно чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията не спира
изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение. Респективно,
Решение №СП-1/15.10.2020г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне надлежно регулира спорните отношения между страните.
По доводите на ищеца в допълнителната искова молба относно липсата
на темпорална компетентност на административния орган, следва да се
посочи, че обратното действие на административния акт е придадено със
закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР
към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
Решението установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на
което в Решение №Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР, в частта по т.7, е
определена преференциална цена в размер от 191лв./ MWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2250 часа.
Като се вземе предвид безспорното между страните обстоятелство, че
през процесните месеци ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично
производство от 1907 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от
191 лева /MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална
цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за
излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от
централата на ищцовото дружество ел.енергия за процесния период е
надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от
7
закона преференция на енергийния пазар. Поради това, съдът намира, че е
лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената
електрическа енергия за м. август и м. септември 2017г. по преференциалната
цена, определена в т.7 от Решение Ц-18 до достигане на 2250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането
на 2250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в
т.8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност.
Така мотивиран, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
цена на ел. енергия за м. август и м. септември 2017г., са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. На отхвърляне подлежат и акцесорните
претенции за обезщетение за забава, както и за присъждане на законна лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
заплащане.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията е
за сума в 11268лв. с ДДС, за която са представени договор за правна защита и
съдействие, фактура и доказателство за заплащане на възнаграждението по
банков път. От ищеца е отправено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
ГПК, което предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора и
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен на база материалния интерес по
делото /249 960.90лв./, е 7835лв. с ДДС, до който размер настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъдат сведени присъдените в полза на ответника
разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управлениегр.София, р-н Триадица, бул."България" №
51Б, ет.4, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от
89 110,37лв. /осемдесет и девет хиляди сто и десет лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е издадено
дебитно известие №161/30.09.17г., както и сумата от 24 851,94 лв. /двадесет и
четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 10 192,15 лв. /десет хиляди сто деветдесет и два лева и петнадесет
стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е
издадено дебитно известие №164 от 01.10.2017г., както и сумата от 2 842,50
лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 86 363,25 лв. /осемдесет и шест хиляди триста шестдесет и три лева
и двадесет и пет стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена
ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017г., за която
е издадена фактура № 162/30.09.2017 г., сумата от 24 085,63 лв. /двадесет и
четири хиляди и осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 9 785,83 лв. /девет хиляди седемстотин осемдесет и пет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща цена на произведена и
доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017г.,
за която е издадено дебитно известие №165 от 01.10.2017г., както и сумата от
2 729,23лв. /две хиляди седемстотин двадесет и девет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до
9
30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8,
конституирано на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлениегр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет.4, действащо
чрез адв. Р.М., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав
Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, сумата от 7835лв. /седем хиляди
осемстотин тридесет и пет лева/, представляваша сторени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и 5 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10