МОТИВИ
към решение по НАХД № 8207/2018 г. по описа на ПРС IХ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за
разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 118/2017г.
по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо
обвиняемия П.Г.П. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно
специално образование, пенсионер, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ********** за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, за това, че на 25.03.2013 г., в гр. Пловдив, при
условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.К., ЕГН **********,*** – ***,
пред Районен съд – Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински частен документ
– Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот между
«Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,***
– като изпълнител, относно положения в него подпис за «възложител» от името на Х.
Н. Г. – гражданин на ***, роден на *** г., като е представил документа по ч.
гр. д. № 4858/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, първи граждански
състав, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение, като посочва, че въпреки пространното съдебно следствие, проведено по настоящото дело
с разпит на свидетел, тройна експертиза, в крайна сметка се установява фактическата
обстановка, подробно изложена в постановлението на РП – Пловдив. Поддържа, че с от събраните доказателства се
установява, че действително обв. П. е извършил
престъплението, за което е обвинен от РП – Пловдив, а именно, че на 25.03.2013
г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез Н.А. *** – ***,
пред РС – Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –
Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот между
„АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД – като възложител, и П.Г.П. *** – като изпълнител, относно
положения от него подпис за „възложител“ от името на Х. Н. Г. – гражданин на ***,
като е представил документа по ч. гр. д. № 4858 от 2013 г. по описа на РС –
Пловдив, І-ви гр. с., като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Също посочва, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, поради
което предлага същият да бъде признат за виновен, след което бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в максималния предвиден от закона размер, а именно 5000 лева.
Още поддържа, че фактическа обстановка, подробно изложена в постановлението на РП –
Пловдив, се подкрепи от събраните доказателства, като единствените
доказателства в противоположна посока се съдържат в показанията на свидетеля *** Н.К., като предлага съдът да не кредитира същите,
доколкото последните не са безпристрастни, а са изцяло
в обслужване на защитната теза на обвиняемия и на неговия защитник. Също посочва, че
обвинението, което е повдигнато на обв. П., е именно за използване на
неистински документ чрез посредственото извършителство на *** К..
Защитникът на обв. П. – адвокат Е. поддържа, че обвинението за
извършено документно от обв. П.П. не е доказано по несъмнен и безспорен начин, няма
и минимум от предполагаеми доказателства, въз основа на които да се поддържа
тезата, че П.П. е целял незаконно облагодетелстване, едва ли не – да придобива
имота на Г. чрез използването на въпросния договор, подписан от Х. Н. Г.. Посочва,
че в съдебното следствие и в досъдебното производство не
се установяват данни, въз основа на които можете да приеме, че от субективна
страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като обвиняемият не е съзнавал всички елементи
от престъпния състав, какви елементи е съзнавал П. е трудно да се предполага,
освен предположения друго не може да се направи. Посочва, че формално е включен
*** К. като лице, което е съпричастно към фактическата обстановка и то под
формата на това, че *** К. е осъществил някакво посредствено извършителство,
завоалирано се внушава, че едва ли не К. е знаел всичко, включва се като
извършител, но не е ясно защо за него не се води производство и единственият,
който трябва да бъде подложен на съдене, е П.П., както и че съдът се е доверил
на това постановление на прокуратурата. Поддържа, че никой не може да каже с
категоричност дали обвиняемият, давайки участие в съставянето на този документ,
при това пред ***, е имал намерение да се върши престъпление, или от друга
страна, каквито са данните – се е доверил на своя *** по гражданската част – ***
К., а К. се е доверил на познанията си по *** език, К. свидетелства какво е
водил като разговори с Х. Г., още самият посредствен извършител изобщо не е
споменал нищо, което да уличи П.П., не хвърля сянка на съмнение и води до
извода, че причината за делото е големият имот – вила, намираща се в едно
селище близко до Пловдив, за която се е грижел обвиняемият. Посочва, че за да
се спази давността, която е изтичала, е съставено постановление, без лицето да
знае и след няколко дни, това постановление се предявява на въпросното лице и
то със закъснение може да разбере, че вече отдавна има качеството на обвиняем,
докато в Конституцията е казано, че адвокатската защита възниква от момента на
задържане на лицето или привличането му като обвиняем. Поддържа, че въпреки
снизходителното искане на прокуратурата за глоба, а не за друго наказание, обв.
П.П. следва да бъде оправдан, доколкото няма
доказателства, че той е знаел или предполагал, или дори се е досещал, че Х. Г.
не се е подписал на въпросния договор с него, а това е сторено от неизвестно
лице, което е имитирало подписа на Г.. Поддържа, че П.П. и Г. са
поискали чрез договор да се оформят отношенията, имало е нужда К. да му превеждал, П.П. не знае *** език, видял го е как се подписва, и той се е подписал, изразява
несъгласие със становището на прокурора, че К. бил заинтересован, затова не
можело да се счита за обективен свидетел. Оспорва приетото по делото експертно
заключение, доколкото първо, единият експерт не го е бил подписал, подписва го
на делото, още експертите казват, че са взели под внимание всичко и са
отхвърлили възможността за автоимитиране, но е неясно защо не са го написали,
излезли са извън дадените им задачи, чакат
да бъдат питани в съда, не са се запознали с всички материали, съдът докладва,
че материалите не са в Пловдив, а са в София, но нямало нужда от тях. Взема
становище, че всъщност е имало отношения във връзка с този Договор за поддръжка и управление, защото такава поддръжка
и управление реално са осъществени, не остават други доказателства, въз основа на които да се
приеме, че П.П. с фалшифициран подпис на
договора на Х. Г., е отишъл при *** К. и е поискал да бъдат оформени нещата по
него. Също по процедурата сочи, че същата не била
ясна П.П., за да може да си търси парите, не е имал пряк умисъл и не е съзнавал всички елементи
от престъпния състав, няма данни, че той е предполагал или подозирал, че
подписът не е положен от Г.. Поддържа, че е обективно проверим е периодът,
в който Г. е бил във вилата и е ползвал, не могат да се намерят аргументи в
подкрепа на обвинението, сочи сходен казус на РС – Пловдив – Решение по АНД № 8327
от 2016 г., като Районният съд приема, че едно обвинение, дори експертизата да
доказва, че подписът не е на съответното лице, то няма как автоматично да бъде
обвинен човекът, който добросъвестно, както П.П., се е ползвал от този
документ, и още повече – когато пред самия него става подписването, превеждане
в присъствието на ***, обв. П. с тази негова добросъвестност – всичко да бъде
направено по закон, изведнъж се превръща във виновен. Предлага съдът да
постанови решение, с което да оправдае П.П. по обвинението за извършено
престъпление по чл. 316 от НК.
Обвиняемият П.П. сочи, че поддържа казаното от защитника си, няма
какво друго да каже. В последната си дума заявява, че от съда очаква да бъде
оправдан, тъй като се чувства напълно невинен, това е единственото – да го
оправдае съдът.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П.Г.П. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, неженен, средно специално образование, пенсионер,
неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че с Решение на Пловдивски окръжен
съд от 20.11.2007 г. в Търговския регистър при същия съд било вписано
търговското дружество „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител Х. Н. Г., гражданин на ***, и седалище и адрес на управление в ***.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 13,
том VII, рег. № 9834, дело № 1964 от 12.12.2007 г. на Нотариус П. М. с рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара и район на действие – районът на Пловдивски районен съд,
„АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД гр. Пловдив, чрез представляващия дружеството Х. Н. Г.,
придобило недвижим имот в с. Х., обл. Пловдив – поземлен имот с площ от 600 кв.
м., ведно с построената върху него двуетажна масивна вилна сграда. Същият бил
вписан в Служба по вписванията на 13.12.2007 г. с акт № 93, том 125, дело №
29842.2007 г. За осъществяването на посочената покупко-продажба Х. Г. ползвал
съдействието на обв. П.Г.П. ***, който по онова време се занимавал с недвижими
имоти, и с когото се познавал отпреди.
На 26.08.2012 г. Х. Г. починал. На неустановена по делото
дата, неустановено по делото лице съставило Договор за поддръжка и управление
от 03.01.2008 г. със страни: „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: *********,
представлявано от едноличния собственик Х. Н. Г., като възложител, и П.Г.П.,
ЕГН: **********, като изпълнител. В договора било посочено, че възложителят
възлага на изпълнителя, срещу възнаграждение от 400 лв. месечно, да организира
и извършва административно и технически управлението и поддръжката на недвижим
имот, собственост на първия, а именно: източния самостоятелен калкан със
застроена площ от 59.15 кв. м. и с разгърната застроена площ от 160 кв. м. от
двуетажна масивна вилна сграда, подробно описана в горепосочения нотариален
акт. В така съставения договор от името на Х. Н. Г. за ,,Възложител“ подпис
положило неустановено по делото лице, като поставило под подписа и отпечатък от
елипсовиден печат с надпис „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД Пловдив, различен от оригиналния
печат на дружеството.
Въпреки че знаел, че гореописания Договор
за поддръжка и управление не изразявал волята на Х. Н. Г. и не бил подписан от
същия, в началото на 2013 г. обв. П.П. се срещнал с *** Н.К. *** и му казал,
че „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД Пловдив му дължи възнаграждения за поддръжка и управление
съгласно този договор. Упълномощил го да подаде заявление до Районен съд –
Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. За
целта предал посочения неистински договор на *** К., който следвало да е основание за издаване
на заповедта.
На 25.03.2013 г. *** Н.К. *** заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, към което приложил
оригинала на договора за поддръжка и управление – предмет на делото. С
Разпореждане на Районен съд гр. Пловдив от 26.03.2013 г. по ч. гр. д. №
4858/2013 г. по описа на същия съд за 2013 г., била издадена Заповед №
2950/26.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение, съгласно която
длъжникът „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД – Пловдив следвало да заплати на кредитора П.Г.П. ***
сумата от 24 000 лв. – главница, представляваща неизплатени суми по договор за
поддръжка и управление на недвижим имот, както и 2483.50 лв. разноски. Въз
основа на тази заповед бил издаден изпълнителен лист в полза на обв. П. за
горепосочената сума и образувано изпълнително дело срещу „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД –
Пловдив.
В края на 2016 г. синът на починалия Х. Г.
– св. Н. Х. Г., разбрал за образуваното изпълнително дело с взискател обв. П.П.
и длъжник ,,АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД – Пловдив. В тази връзка, на 23.12.2016 г. в Районен
съд гр. Пловдив в присъствието на свидетелите З. И., И. В. и Р. Н. същият се
запознал с ч. гр. д. № 4858/2013 г. по описа на същия съд за 2013 г., І гр. с.
Св. Н. Г. установил, че подписът, положен от името на баща му Х. Г. като
„Възложител“ в представения по делото Договор за поддръжка и управление от
03.01.2008 г., не бил изпълнен от него. Това мотивирало св. Г. да сигнализира
Сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, по който било образувано
и проведено наказателното производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира
за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява на основание чл.378, ал.2 от НПК, както
следва:
От показанията на свидетелите Н. Х. Г. /л.47 – л.48 по ДП/ и М. П. Х. Г. /л.60
– л.62 от ДП/ - син и дъщеря на Х. Г., се установява, че действително
последният е закупил гореописаният недвижим имот в с.Х., както и е използвал
съдействието на обвиняемия П., но Х. Г. е починал на 28.06.2012г., както и че същият
никога не им е споделял за съществуването на подобен договор между него и обвиняемия
П., съответно – за наличие на парични задължения, за каквито научили далеч
по-късно.
От показанията на
свидетеля З. Я. Д. /л.65 – л.67 от ДП/ се установява,че обвиняемия П., и Х. Г.
се познавали, извършвала е превод в тяхно присъствие, въпреки това разглежданият
договор и е непознат, съответно – не е
присъствала на подписване на инкриминирания документ, научила за последния едва
през 2016г..
Съдът намира показанията
на свидетелите Н. Х. Г., М. П. Х. Г. и З. Я. Д. за логични, последователни и
добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни.
Отново на основание
чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и приложените по досъдебното производство
доказателства, както следва:
От заверено копие на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 13971 от 25.03.2013г. /л.87
от НП/ се установява, че неистински частен документ – Договор от 03.01.2008 г.
за поддръжка и управление на недвижим имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** – като изпълнител
съзнателно е ползван от обвиняемия П., че е ползван на дата от 25.03.2013г.,
както и е ползван чрез Н.А.К., който е подписал същото Заявление.
Горното обстоятелство, а
именно – че инкриминираният документ е ползван от обвиняемия П. чрез Н.А.К. се установява още и от заверените
копия от Пълномощно /л.90 от ДП/ и Договор за правна защита и съдействие /л.91
от ДП/.
От приложеното заверено
копие от Заповед № 2950/26.03.2013 г. за
изпълнение на парично задължение /л.88 от ДП/ се установява, че въз основа
ползването на инкриминирания документ от обвиняемия П. такава Заповед е
издадена, съгласно която длъжникът „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД – Пловдив следвало да
заплати на кредитора П.Г.П. *** сумата от 24 000 лв. – главница, представляваща
неизплатени суми по договор за поддръжка и управление на недвижим имот, както и
2483.50 лв. разноски.
На следващо място,
описаната като възприета от съда фактическа обстановка се установява и предвид
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, както следва:
При преценка показанията
на свидетеля Н.А.К., разпитан както пред съда /л.66 обратна страна – л.68
обратна страна/ така и в хода на досъдебното производство /л.74 – л.76 от ДП/,
в частта им, в която свидетелят К. заявява, че Договор от 03.01.2008 г. за
поддръжка и управление на недвижим имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив,
като възложител, и П.Г.П. – като
изпълнител бил подписан в неговата кантора, пред очите му, като подпис за
първото дружество положил *** гражданин Х. Г., съдът констатира, че в тази им
част същите показания противоречат на обективно установеното поделото, а именно
– че подписът върху горния документ не е положен от Х. Г., съгласно
заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, което следва
да бъде разгледано по-долу. Ето защо и доколкото същите показания пряко
противоречат на фактите от обективната действителност, то на същите не следва
да бъде дадена вяра в тази им част.
В останалата им част, а
именно – че свидетеля К. е получил инкриминирания документ от обв.П., с оглед
ползването му в рамките на граждански процес и свидетелят го представил пред
съда, показанията на К. изцяло кореспондират с писмените доказателства по
делото, а именно – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 13971
от 25.03.2013г. /л.87 от НП/, поради което и следва да бъдат приети като
истинни. Що се отнаса до отношенията на свидетеля К. и обвиняемия П., същите
остават неустановим и по делото и не могат да бъдат коментирани от съда.
Отново с оглед на
горното, а именно – пряко противоречие с обективното установения факт, че подписът
върху горния документ не е положен от Х. Г., мотивира съдът да не даде вяра на
обясненията на обвиняемия П. /л.28 – л.30 и л.166 от делото, както и л.39 –
л.45 от ДП/, в частта им, в която същият твърди, че инкриминиран документ бил
подписан от него и Х. Г., който положил подпис за дружеството пред погледа на обв.
П., в кантората на свидетеля К.. Ето защо съдът отдава обясненията на обв. П.,
в тази им част, а именно – относно изготвянето и подписването на инкриминирания
документ, като израз на една защитна позиция.
В друга тяхна част, а
именно – че обв.П. е предал на свидетеля К. е получил инкриминирания документ с
цел последният да го представи пред съда, обясненията на обв. П. изцяло
кореспондират с показанията на свидетеля К., както и писмените доказателства по
делото, а именно – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 13971
от 25.03.2013г. /л.87 от НП/, поради което и следва да бъдат приети като
истинни.
В останалата им част
обясненията на обв.П. са неотносими, в случая не подлежат на изследване
отношенията на последния и Х. Г.. В този смисъл напълно възможно е обв.П. и Х. Г.
да са имали уговорка първият да стопанисва имота в полза на втория и/или
неговото дружество, включително срещу възнаграждение, такава работа може да е
полагана от П. и да не му е заплатена. Последното обаче по никакъв нечин не
изключва и не влиза в логическо противоречие с установеното, а именно – че разглеждания
частен документ е неистински, както и че обв.П. съзнателно се ползвал от него.
На следващо място и след
като в хода на съдебното следствие съдът съобрази, че изготвеното в досъдебното
производство заключение на съдебно – почеркова експертиза /л.81 – л.84 от ДП/,
макар да отговаря на поставените въпроси, то предвид не големия обем на
съобразителната му част не става ясно дали са изследвани всички сравнителни
признаци на подписа. Още съдът съобрази и установеното от събраните по делото
писмени доказателства - /л.41 – л.45/, че по друго производство ред РС –
Пловдив (гр.дело № 8578/2017г. по описа
на ПРС) е изготвена съдебно- почеркова експертиза със същият предмет, която при
сходна аргументация дава противоположен отговор, а именно – че подписът
„Възложител“ в инкриминирания документ е изпълнен от Х. Г.. И въпреки, че в
рамките на настоящото наказателно производство последното експертно заключение
няма характер на такова, а може да бъда преценявана само като писмено
доказателство, то съдът намери, че именно като такова, същото внася съмнение в
обосноваността на изготвената в хода на досъдебното производство заключение на
съдебно – почеркова експертиза /л.81 – л.84 от ДП/.
С оглед на горното, съдът
съобрази заключението на изготвената в хода на съдебното производство тройна съдебно
– почеркова експертиза /л.120 – л.128 от делото/. Съгласно същото, подписът
обект на експертизата – посочен като положен за «възложител» от името на Х. Н.
Г. на Договор от 03.01.2008 г. за
поддръжка и управление на недвижим имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** – като
изпълнител, относно положения в него подпис за «възложител» от името на Х. Н.
Г., не е положен от Х. Н. Г.. Съдът възприема заключението на горната
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, обстойно мотивирано и съответстващо на останалите
събрани по делото доказателства. От същото се установява, че Договор от
03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД
– гр. Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** –
като изпълнител, относно положения в него подпис за «възложител» от името на Х.
Н. Г. е неистински документ.
Съдът намери за неоснователни
възражението на защитата относно заключението в смисъл, че единият експерт не
го е бил подписал. Действително, вещото лице И. е посочил, че не е успал да
подпише заключението, защото при представянето му бил в гр.В., и прави същото
пред съда. Последното обаче по никакъв начин не опорочава същото заключение,
защото подписването му е технически въпрос и същото е сторен преди даване ход
на делото, съответно – преди прочитане на заключението и изслушването на вещите
лица. Също така липсата на подпис е резултата от обективни причини, а не от
несъгласие, особено мнение и т.н. на вещото лице И., съгласно посоченото от
самия него.
Също във връзка с
горното следва да се отбележи, че в случая е спазен 7 дневния срок, съгласно
чл.149, ал.3 от НПК, независимо полагане на подписа на едно от вещите лица едва
към датата на заседанието. Следва да се държи сметка за смисъла и процесуалната
функция на срока по чл.149, ал.3 от НПК, а именно – осигуряване възможност на
страните да се запознаят със заключението. В случая очевидно е, че страните по
никакъв начин не са препятствани да се запознаят с въпросното заключение,
независимо от липсата на подпис на едното от трите вещи лица по обективни
причини.
На следващо място съдът
намери за неоснователно и възражението на защитата по заключението относно
това, че експертите казват, че са взели под внимание всичко и са отхвърлили
възможността за автоимитиране, но е неясно защо не са го написали, излезли са
извън дадените им задачи, чакат да бъдат
питани в съда. Съгласно посоченото от самите експерти /л.161 – обратна страна и
л.162 от делото/, възможността за автоимитация на подписа следва винаги да се
провери при изследване съответния подпис, за да се отговори на поставения
въпрос, а не само когато това е посочено като отделна задача. Още повече явно
е, че проблемът за автоимитация на подписа не е „отделен въпрос“, а се съдържа
в поставения такъв – положен ли е подписа от съответното лице. Също така
очевидно е, че трудно може да бъде поставено като изискване спрямо вещото лице
да отрази писмено всяко едно отделно съобразяване, което прави в хода на
прилагане специализираните знания, за да отговори на поставения въпрос. Именно
затова чл.282 от НПК предвижда разпит на вещото лице, в хода на който могат да
бъдат отстранени неясноти за страните, във връзка със заключението. По
настоящото дело вещите лица ясно и обосновано обясниха, че са изследвали
проблема за автоимитация на подписа, както и начина, по който са сторили
същото.
Съдът съобрази още и
приложения в оригинал /след л.56 от делото/ от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на
недвижим имот, от който се установява факта на изготвяне на същия от
неустановено по делото лице.
Останалите документи по
делото са послужили за събиране сравнителен материал с оглед изготвяне
посочените експертни заключения, поради което не следва да бъдат обсъждани
самостоятелно, извън същите заключения.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така очертаната фактическа обстановка
настоящия състав на съда прие, че обвиняемият П.Г.П. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, както следва:
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 25.03.2013 г. в гр.
Пловдив, при условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.К., ЕГН **********,***
– ***, пред Районен съд – Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ – Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот
между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П.,
ЕГН **********,*** – като изпълнител, относно положения в него подпис за «възложител»
от името на Х. Н. Г. – гражданин на ***, роден на *** г., като е представил
документа по ч. гр. д. № 4858/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, първи
граждански състав, когато от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От обективна страна на
първо място установява се, че Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и
управление на недвижим имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********
– като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** – като изпълнител, относно
положения в него подпис за «възложител» от името на Х. Н. Г. – гражданин на ***,
роден на *** г., е неистински документ, доколкото несъмнено се установи, че подписът
за «възложител» от името на Х. Н. Г. не е положен от същото лице, съгласно вече
разгледаното заключение на тройната съдебно – почеркова експертиза.
На следващо място видно
е, че същият Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим
имот между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П.,
ЕГН **********,*** – като изпълнител съставлява частен документ, като не попада
в кръга на посочените в чл.93, т.5 от НК.
Също така установява се,
че деянието е извършено в условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.К., ЕГН **********,*** – ***. В този
смисъл следва да се съобрази, че независимо от неустановимите по делото отношения
между свидетеля К. и обв. П., както и това, че съдът не даде вяра на заявеното
от К., че не наблюдавал как Х. Н. Г. подписвал документа, то по делото нямам
каквито и да е данни, от които може да се направи извод, че свидетеля К. е
знаел, че същият документ не е подписан от *** гражданин. Изрично следва да се
подчерта, че от обстоятелството, че в хода на наказателното производство свидетелят
К. изнася показания, обслужващи защитната теза на обвиняемия, на които съдът не
дава вяра, по никакъв начин не може да бъде изведено едно заключение, че към 25.03.2013
г. свидетелят К. знаел, че документът
е неистински. Същевременно по делото е безспорно установено и самите К. и П.
заявяват, че същият обвиняем предоставил на *** К. инкриминирания документ и то
именно с цел същият да бъде използван в хода на едно гражданско производство
пред ПРС.
Също така в хода на
съдебното следствие се установи още, че обв.П. съзнателно се ползвал на 25.03.2013
г. в гр. Пловдив от инкриминирания Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и
управление на недвижим между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* –
като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** – като изпълнител, доколкото в
светлината на горното посредствено
извършителство, *** К. е представил документа на 25.03.2013 г по ч. гр. д. №
4858/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, първи граждански състав, видно
от Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 13971 от 25.03.2013г.
/л.87 от НП/.
На последно място от
обективна страна, безспорно по делото е, че за самото съставяне на Договор от
03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П., ЕГН **********,*** – като
изпълнител, от обв.П. не може да се търси наказателна отговорност, предвид
липсата на каквито и да е данни за участие на последния в изготвянето на
инкриминирания документ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е извършено при форма и вид
на вината – пряк умисъл, като обвиняемият П. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването на тези последици, което е видно от самия
характер на действията му, които могат да бъдат извършени само умишлено.
Съдът намери за
неоснователно възражението на защитата, че не се установяват данни, въз основа
на които можете да приеме, че от субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
като обвиняемият не е съзнавал всички елементи от престъпния състав, както и че
няма доказателства, че той е знаел или
предполагал, че Х. Г. не се е подписал на въпросния договор с него, а това е
сторено от неизвестно лице. Отново следва да се посочи, че по делото несъмнено
се установи, че първо – инкриминираният документ е неистински относно положения
в него подпис за «възложител» от името на Х. Н. Г. и второ – че обв. П. го е
предоставил на свидетеля К., във връзка със събиране твърдяното вземане по реда
на ГПК. В този смисъл предположението, че обв. П. съзнателно ползва въпросния
документ и то именно за да докаже, че такъв договор е подписан между него и Х. Г.,
но същевременно не съзнава, че такъв договор не е подписван между него и Х. Г.,
е очевидно абсурдно.
Трябва още да се
подчертае, че обв. П. не твърди, че договорът не е подписан едновременно от
страните – например не сочи, че получил документа, който вече е бил с положен
подпис за „възложител“ и се доверил, че това е сторил Х. Г. и др. подобни, в
който случай би могло да се разсъждава върху въпроса, дали обв. П. е могъл да
знае кой е положил подписа за „възложител“. Напротив – обв. П. последователно,
както в хода, така и в досъдебното производство твърди, че договорът бил
подписан в кантората на свидетеля К. едновременно от него и Х. Г. – „Пописахме го пред него, К. го написа и го
подписахме и двамата с *** пред него.“ /л.29 – обратна страна по делото/.
Съдът намери още за
неоснователно и твърдението, че процедурата не била ясна на П.П., за да може да
си търси парите, не е имал пряк умисъл и
не е съзнавал всички елементи от престъпния състав. В този смисъл за
осъществяване от субективна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309,
ал. 1 НК е необходимо обвиняемият да съзнава, че се ползвал от неистински частен документ,
което в случая е безспорно установено, като съвсем не е необходимо и да е
наясно с всички подробности на следващата след ползване документа процедура по
реда на ГПК.
Като неотносимо следва
да бъде преценено и възражението, че всъщност е имало отношения във връзка с
този Договор за поддръжка и управление, защото такава поддръжка и управление
реално са осъществени. Както вече бе посочено, напълно възможно е обв.П. и Х. Г.
да са имали уговорка първият да стопанисва имота в полза на втория или неговото
дружество, включително срещу възнаграждение, такава работа може да е полагана
от П. и да не му е заплатена. Последното обаче по никакъв нечин не изключва и
не влиза в логическо противоречие с установеното, а именно – че разглеждания
частен документ е неистински, както и че обв.П. съзнателно се ползвал от него.
Ето защо съдът призна обвиняемия П.Г.П. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно специално
образование, пенсионер, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 25.03.2013 г. в
гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.К., ЕГН **********,***
– ***, пред Районен съд – Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ – Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот
между «Аетек.ОЕ» ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – като възложител, и П.Г.П.,
ЕГН **********,*** – като изпълнител, относно положения в него подпис за
«възложител» от името на Х. Н. Г. – гражданин на ***, роден на *** г., като е
представил документа по ч. гр. д. № 4858/2013 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, първи граждански състав, когато от него за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият
П.Г.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава ХХVІІІ от НПК.
Извод за последното следва предвид
обстоятелството, че за деянието,
предмет на Присъда № 76/28.09.1981г. по НОХД № 661/1981г. по описа на ПРС – III н.с. обвиняемият П. е реабилитиран
по право, за деянието предмет на Решение № 86/28.03.2003г. по НАХД №
1402/2002г. по описа на ПРС – VI н.с. са
изтекли възможните давностни срокове, независимо от образуване или не на
изпълнително дело, както и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 от НК, като
в този смисъл следва да се съобразят т.7 и т.8 от Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018г. по Тълкувателно дело № 2/2017г., ОСНК.
Също така предвиденото
в НК наказание за престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК е лишаване от
свобода до две години. При осъществяване на престъплението не са причинени
съставомерни имуществени щети, които да
подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на обвиняемия П. инкриминирано деяние –
престъпление по смисъла на чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК съдът прие, че са
налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, както следва – обвиняемият
П. пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1
от НК е до две години лишаване от свобода, обвиняемият П. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се
налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на
чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият П. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по
реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието
глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, като отегчаващи обстоятелства съобрази следва да
бъде отчетено, че описания неистински документ е ползван от обв. П. за да
докаже наличието на едно голямо по размери вземане, съпоставено с обективни
изразители на стойността като размера на минималната работна заплата за
страната към момента на деянието, както и факта, че в резултат от ползването на
същия на инкриминирания документ от обвиняемия П. такава Заповед е издадена,
съгласно която длъжникът „АЕТЕК.ОЕ“ ЕООД – Пловдив следвало да заплати на
кредитора П.Г.П. *** сумата от 24 000 лв. – главница, представляваща
неизплатени суми по договор за поддръжка и управление на недвижим имот, както и
2483.50 лв. разноски, което налага заключение за една завишена степен на
обществена опасност на конкретното деяние.
От друга страна, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете – добрите характеристични
данни на обвиняемия, същият не е осъждан (като реабилитиран), социалното му
положение на пенсионер.
При
посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, който следва да
бъде преценен като такъв с относителен превес на смекчаващите такива, предвид
личността на обвиняемия, съдът намери, че на обвиняемият П. следва да бъде
административно наказание „глоба” в размер, ориентиран между минималния и
средния такъв, поради което и определи такова в размер на 2 000 лева, като
счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното деяние и ще
съдейства в максимална степен за осъществяване предупредителното и
превъзпитаното въздействие на наказанието спрямо дееца.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия П.Г.П.
за виновен в извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство
за експертизи в размер 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски по
досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени изготвяне експертиза в хода на досъдебното
производство, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за
виновен, приложено е постановление за определяне възнаграждение на вещото лице.
Отново на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът намери, че обв. П.Г.П. следва да заплати сумата от 1713 (хиляда
седемстотин и тринадесет) лева, представляваща разноски по делото, по сметка на
РС – Пловдив в полза на съдебната власт. Последните разноски
отново са направени за изготвяне експертиза поред съда, във връзка с
обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, сумата е изплатена от
бюджета на РС - Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГАНАЛА!
И. Й.