МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №24/05.03.2019 година по
НОХД № 201/2019 година, изготвени на 13.03.19г. Производството
е повод внесен обвинителен акт от РП- Сливен срещу К.Х.К. с обвинение за престъпление по член 151, ал.1 вр.26, ал.1 от
НК. В
съдебното заседание подсъдимия К.Х.К., лично и чрез своя защитник – адвокат Д.Д.,
надлежно упълномощен от досъдебното производство, изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на член 371, ал.1,
т.2 от НПК и иска делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на съкратено
съдебно следствие. По
делото няма предявен граждански иск. В
съдебното заседание прокурора иска на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер две години, което на основание член 58 „А“ от НК
да бъде намалено с 1/3 и така намаленото наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА като на
основание член 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. С
оглед искането на подсъдимия К.Х.К., съдът премина към разглеждане на делото
при условията и реда глава ХХVІІ от
НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.
Обяви на страните, че няма да се събират
доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и че признанията на подсъдимия ще се ползват при
постановяване на присъдата. От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка по обвинителния
акт: Свидетелката
Д.Н.Н. е родена на *** година. Същата се е запознала с обвиняемия К.Х.К. в
социалната мрежа „Фейсбук“ в началото на 2017 година като двамата си разменили
покани за приятелство. Междувременно свидетелката Д.Н.Н. получила съобщения по
„Месенджър“ от свидетелката С.С.Д., която и написала да не се занимава с мъжа
й, посочвайки обвиняемия. Последната имала сключен граждански брак с него,
приключил с развод. Във
връзка със съобщенията на свидетелката Станимира Димова, в началото на месец
април 2017 година свидетелката Д.Н. се свързала чрез „Месенджър“ с обвиняемия К.К.,
за да му поиска обяснение. Той от своя страна й предложил да се срещнат, за да
й обясни за свидетелката С.Д. Тя се е съгласила и двамата се уговорили да се
срещнат на следващия ден през деня до старото зъболечение в град Сливен. На
уговорената среща обвиняемия К.К. отишъл с лек автомобил и предложил на
свидетелката Д.Н. ***, където ще са сами и да си поговорят спокойно. Тя се
съгласила и двамата тръгнали към селото. В разговор помежду им свидетелката Д.Н.
казала на обвиняемия, че е тринадесет години и половина, а той съответно й
казал, че е на 39 години. В къщата в село Камен двамата стояли около час и
половина, през което време обвиняемия К.К. й разказал за отношенията си със
свидетелката С.Д., както и за личния й живот. Свидетелката Д.Н. също споделила
за своя. След това той я откарал до град Сливен, където я оставил на
автобусната спирка до Трета поликлиника и тя с автобус се прибрала в дома си. На неустановена
дата през месец април 2017 година свидетелката Д.Н. и обвиняемия К.Х.К. отново
се срещнали и отишли в къщата му в село камен, община Сливен. Тогава той й
предложил да правят секс. В началото свидетелката Д.Н. казала, че се срамува,
но той и обяснил, че няма нищо срамно. След това започнал да й съблича дрехите
и двамата за първи път имали полов контакт, който свидетелката Д.Н. осъществила
доброволно. Свидетелката Д.Н. и
обвиняемия К.К. продължили да се срещат и да правят секс, като всеки път това
се случвало в къщата му в село камен, община Сливен и напълно доброволно от
нейна страна. За
отношенията си с обвиняемия К.К., свидетелката Д.Н. споделила със съученичката
си – свидетелката Я.А.Д.. На
20.11.2017 година обвиняемия К.К. и свидетелката Д.Н. се уговорили да се
срещнат. Същата вечер около на 21:00 часа той я взел с автомобил от място в
близост до дома й. По това време баща й – свидетелят Н.С.Н.бил на работа и не
бил в дома си, а там били баба й и малкия й брат. Обвиняемия К.К. и
свидетелката Д.Н. ***, където правили секс на леглото в една от стаите. Той
еякулирал върху завивките и покривалото на леглото. През това време бабата на
свидетелката Д.Н. установила, че тя не е в къщи и отишла до местоработата на
свидетеля Н.Н., за да му каже. Двамата се върнали до дома си и започнали да
търсят момичето при съседите, но не я открили. Свидетелят Н.Н. решил да изчака
в автомобила пред дома си, за да види дали дъщеря му ще се прибере, с какво и с
кого. Около 04:00-05:00 часа вече на 21.11.2017 година в близост до дома му
спрял микробус „Форд“, от който слязла свидетелката Д.Н., след което водачът му
обърнал и тръгнал в посока град Сливен. Свидетелят Н.Н. отишъл до водача, но
тъй като било тъмно, не успял да види лицето му. Опитал да отвори вратата, но
същата била заключена. Тогава посегнал и ударил стъклото на шофьорската врата,
след което водачът на микробуса потеглил в посока село Чинтулово. Свидетелят Н.Н.
го последвал, но в село Гавраилово го изгубил и тръгнали с дъщеря си да се
прибират към дома си. Междувременно бабата на свидетелката Д.Н.
подала сигнал на телефон 112 и от полицията се обадили и призовали свидетелят Н.Н..
Той отишъл в РУ-Сливен заедно с дъщеря си, където разказали за случилото се. Впоследствие Д.Н. била
разпитана в качеството на свидетел, с което било започнато настоящето досъдебно
производство, съгласно правилата на член 207 и следващите от НПК. Бил извършен
оглед но местопроизшествието, като обект на огледа била къщата на обвиняемия К.К.,***.
При това действие по разследване били иззети веществени доказателства: зелено
одеяло, шалте тип „ЛДК“ – оранжево на цвят покривало за легло – светлозелено на
цвят тип „ЛДК“, които били запечатани с лепенка №В0847“ на ОДМВР – Сливен,
както и бяла хавлия с бледорозов кант, запечатан с лепенка с №В0846 на ОДМВР –
Сливен. В
хода на разследването е изготвена комплексна съдебна психологично-психиатрична
експертиза на свидетелката Д.Н., от чието заключение е видно, че същата е годна
да разбира и противодейства при упражняване спрямо нея физическо и психическо
насилие. Към момента на деянието свидетелката Д.Н. е била психично здрава,
могла е правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава правилни
и достоверни обяснения за тях. При изследването не е забелязана склонност към
преувеличаване на фактите. Според вещите лица свидетелката Д.Н. има съответно
за възрастта си индивидуално-психологично и умствено развитие и същата е
психически годна да възприема значението и характера на извършеното спрямо нея
деяние. Случилото се оказало психитравмиращо въздействие върху нея и довело до
възникване до разстройство на адаптацията. По
делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза на свидетелката Д.Н., от
заключението, на която е видно, че същата се намира в състояние на добро
клинично здраве. Установено е, че девствената ципа е със стара
дефлорационнащърбина и ръбовете на дефлорацията са напълно епителизирани.
Според вещото лице разкъсването на девствената ципа е получено вследствие
действително на твърд тъп предмет и добре отговаря да е получено чрез
проникването във влагалището с такъв предмет. Такава характеристика има и
мъжкият полов член в състояние на ерекция. В този смисъл установените
увреждания в областта на девствената ципа на пострадалата добре отговарят да са
получени по начин и време, сочени от пострадалата. Установените уреждания на
девствената ципа са причинили на свидетелката Д.Н. „Болки и страдания“при дефлорацията на химена, които са продължили
няколко дни. В
периода на учебната година, от месец
април до 15.06.2017 година,пострадалата се е
срещала с обвиняемия К.К. през деня и по време на учебните й занятия. За
тези свои отсъствия тя представлява медицински бележки, които й били осигурени
и предоставени от обвиняемия. В тази връзка е изискана справка от ПХГ „Дамян
Дамянов“ – град Сливен, видно от която за периода м. април – месец юни 2017
година са представени две медицински бележки за отсъствия на свидетелката Д.Н.,
а именно за периода: 18-19.04.2017 година и за периода 25-28.04.2017 година.
Така описаната фактическата обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът
кредитира свидетелските показания на Д.Н. и Н.С.Н., С.С.Д., доктор А.А., доктор
С.П., доктор З.З., доктор Ж.М. и Я.Д., разпитани в досъдебното производство
като ясни, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи. Те се покриват и
допълват с останалия писмен доказателствен материал по делото. Съдът
кредитира и обясненията на обвиняемия К.Х.К., дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като също не противоречат на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Съдът дава
вяра и изцяло кредитира писмените доказателствени средства, присъединени към
доказателствения материал по реда на разпоредбата на член 283 от НПК. съдът кредитира и
приложените по делото веществени доказателства, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи: С деянието си обвиняемия К.Х.К. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност, а именно член 151, ал.1 връзка член 26 от НК, затова,
че на неустановени дати в периода месец април 2017 година до 27.07.2017 година
в село Камен, община Сливен, в условията на продължавано престъпление, се е
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д.Н.Н., родена на *** година,
като извършеното не съставлява престъпление по член 152 от НК. От субективна страна деянието е
осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и искал настъпването на
общественоопасните му последици. Обвиняемият
К.К. е извършил престъплението в условията на продължавано престъпление по
смисъла на член 26 от НК, тъй като е осъществил няколко деяния, които
осъществяват няколко деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При
индивидуализацията на наказателната отговорност и определянето на вида и
размера на наказанието, съдът се съобрази
с нормата на член 373, ал.2 от НПК и наложи на подсъдимия К. Х.К.
наказание при условията на член 54, ал.1 от НК. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие добрите му характеристични данни и
чистото съдебно минало (реабилитиран). Счете, че като най-добре отговарящо на степента и тежестта на
извършеното престъпление от
подсъдимия К. е наказание размер около
минимума, а именно две години, което на основание член 58 „А“ от НК да бъде
намалено с 1/3 и така намаленото наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА като на основание член 66 ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. Това
наказание би изпълнило своите специални цели, предвидени в разпоредбата на член
36 от НК и било справедливо и отговарящи
в максимална степен обществена опасност на дееца и деянието, и по този
начин да се постигнат целите на генералната и специалната превенция. На основание член 53, ал.1, б. „А“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата въществени
доказателства, а именно: зелено одеяло, шалте тип „ЛДК“ – оранжево на цвят
покривало за легло – светлозелено на цвят тип „ЛДК“, които били запечатани с
лепенка №В0847“ на ОДМВР – Сливен, както и бяла хавлия с бледорозов кант,
запечатан с лепенка с №В0846 на ОДМВР – Сливен, като след влизане в сила на присъдата
в сила, същите да се унищожат като вещи без стойност. ОСЪЖДА подсъдимияКацаров да заплати
направените по делото разноски в размер на 683, 10 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД-МВР-СЛИВЕН. Ръководен
и мотивиран от гореизложеното съдът постанови своята присъда. РАЙОНЕН СЪДИЯ……..