Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./………………..04.2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. гр. дело № 878 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.
Образувано е по жалба на М.Б.И. *** – длъжник по
изпълнението, срещу разпореждане от 07.02.2020 год. на ЧСИ Ст. Данова с рег. №
718, с район на действие района на ОС-Варна по изпълнително дело №
20207180400094, с което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното
дело по молбата на длъжника с вх. № 02487/07.02.2020 год. по рег. на ЧСИ Ст.
Данова.
В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен. Жалбоподателката твърди, че е
изтекла погасителната давност относно предявеното за принудително събиране
вземане. Навежда също, че не е налице основание да се образува изп. дело с взискател „АПЦ Бета България“
ООД, тъй като липсва валиден договор за цесия, поради което и образуваното изп. дело подлежи на прекратяване и на това основание.
Отправено е искане за отмяна на отказа.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „АПЦ
Бета България“ ООД, със седалище гр. София не е подал писмени възражения.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Ст. Данова счита жалбата за
неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по изп. дело № 20207180400094 е образувано
по
молба на „АПС Бета България“ с ЕИК *********, със седалище гр. София от дата
28.01.2020 год. и въз основа на приложен изп. лист от
19.06.2008 год., издаден по ч.
гр. дело №
6467/2007 год. по описа на PC – Варна,
с който длъжникът М.Б.И.,
ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Ти Би Ай
Кредит" ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 5 587, 73
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.09.2007г., както и сумата от 2080.31 лева неустойка, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.09.2007г, както и сумата от 866, 45
лева представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Вземането,
обективирано в изпълнителния лист е предмет на
договор за цесия между „Транзакт Юръп“
ЕАД, с ЕИК ********* (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД) и цесионера "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България "№ 81В,
офис 3, район „Триадица.
Видно от изпълнителния
лист, въз основа на същия е било образувано изп. дело
№ 20127180403787, което е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 22.01.2020 год. и след прекратяването на изп. дело изпълнителният лист е бил предаден на взискателя.
На 28.01.2020 г. взискателят "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК
********* е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, ведно с приложен
изпълнителен лист към него. Делото е образувано в кантората на ЧСИ Станимира
Данова под № 20207180400094.
След издирване на активи на длъжника
и налагане на обезпечителни мерки, до длъжника е изпратено съобщение за
образуваното изпълнително дело, връчено на 04.02.2020г. – л. 84 от изп. дело.
На 07.02.2020г. длъжникът е депозирал молба,
с която е поискал прекратяване на изпълнителното производство, с доводи, че
вземането е погасено по давност.
С разпореждане от 07.02.2020 год.
ЧСИ Ст. Данова е отказала да прекрати изп.
производство.
При тази данни съдът намира, че обжалваният отказ е правилен.
В чл. 433, ал. 1, т. 1 до т. 8 ГПК са
изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изп.
производство. Погасяването на вземането по давност не е сред тях. Възражението
за изтекла погасителна давност може да бъде релевирано
по исков ред – с предявяване на иск по чл. 439 ГПК и влязлото с сила решение, с
което този иск е уважен е основание за прекратяване на изпълнителното
производство – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Наред с това възражението за изтекла
погасителна давност относно вземането, предявено с изп.
лист, по същество означава оспорване на съществуването на вземането, а
съдебният изпълнител не е компетентен да разрешавава
спорове за материално право.
Наведените в жалбата доводи, че не е налице основание да
се образува изп. дело с взискател
„АПЦ Бета България“ ООД, тъй като липсвал валиден договор за цесия, са извън
обхвата на проверката по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
В случая
представеният договор за цесия и писмената ратификация на цесията по чл. 99,
ал. 3 ГПК, легитимират цесионера като взискател – чл. 429, ал. 1 ГПК. Валидността на договора за
цесия е спор за материално право, каквито спорове съдебният изпълнител не е
компетентен да решава.
В обобщение жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Б.И. *** – длъжник по изпълнението,
срещу разпореждане от 07.02.2020 год. на ЧСИ Ст. Данова с рег. № 718, с район
на действие района на ОС-Варна по изпълнително дело № 20207180400094, с което е
постановен отказ да бъде прекратено цитираното изпълнително дело по молбата на
длъжника с вх. № 02487/07.02.2020 год. по рег. на ЧСИ Ст. Данова.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие
района на ОС–Варна за прилагане към изпълнителното дело.
Председател:
Членове:1.
2.