Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юйли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8329 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 03.08.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 70673/20.03.2019г. по гр.д. №
9415 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав: е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Г.В. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 407,16лв. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 09.08.2016г., представляващи стойност на доставена топлинна енергия
от 383,36лв. и възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 23,80лв.
в апартамент в гр. София, община Красна
поляна, ж.к. „********-********с абонатен № 247266 за периода от 01.07.2013г.
до 30.04.2015г.; като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над
407,16лв. до предявения размер от 552,28лв. , както и за лихва в размер на 103,13лв. от които 3,48лв. върху цената
на дяловото разпределение за периода от 01.09.2013г. до 28.07.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 44652/2016г. на СРС като Г.В.
Г. , ЕГН **********, е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********съдебни разноски от 571,53лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№
5136797/29.08.2018г. по регистъра на
СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК
********в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че приложими били Общите условия по
договора между страните, стойността на потреблението било установено , не
следвало да се кредитира заключението на прието заключение по техническата експертиза,
защото вещото лице не работило по посочени документи от ищеца, ответникът изпаднал в забава на плащането на
главниците. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Г.В. Г. , ЕГН ********** не е изразил становище
по жалбата.
2. въззивна
жалба вх. № 5154674/02.10.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
28.09.2018г. от ответника по исковете -Г.В. Г. , ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Не било установено да е
сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, че в имота да
е потребена енергия в количества и на стойност, за която са уважени исковете.
Вещите лица работили по документи, съставени от ищеца и от топлинния
счетоводител и заключенията не следвало да се кредитират, нямало надлежни
документи за главен отчет, за отчет на уреди в имота, подписани от ответника,
че показанията на общия топломер били за абонатна станция в сградата, че
конкретни количества енергия са постъпили в нея, не било установено счетоводство
на ищеца да е водено редовно, нереална била претенцията за сградна инсталация,
в имота нямало радиатори и тръби, не се ползвала енергия за горещо битово
водоснабдяване.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ********не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******** не е изразило становище по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2003153/15.02.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Г.В. Г. , ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на
: сумата от 528,48лв. , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 09.08.2016г., представляващи стойност
на доставена топлинна енергия в апартамент
№ 19 в гр. София, община Красна
поляна, ж.к. „********-********с абонатен № 247266 за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
99,65лв. представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 528,48лв. за периода от 01.09.2013г. до 28.07.2016г., ; сумата от 23,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
09.08.2016г., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в апартамент № 19 в гр.
София, община Красна поляна, ж.к. „********-********с
абонатен № 247266 за периода от 01.07.2013г.
до 30.04.2015г.; сумата от 3,48лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 23,80лв. за
периода от 01.09.2013г. до 28.07.2016г.
, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 44652/2016г. на
СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, ответникът е собственик на имота и като такъв
е потребител на енергия в него по договор при Общи условия, потребил енергия в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и
стойността на услугата дялово разпределение
на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани
от договор при Общи условия.
Ответникът Г.В. Г. , ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че страните не били сключили
валиден договор за доставка на топлинна енергия в имота, отказал се бил от услугите
на ищеца през 2005г. при закупуването на имота, от 2002г. в имота не се
ползвала топлинна енергия, на 29.09.2003г. радиатори били демонтирани, отказано
било и ползването на енергия за горещо битово водоснабдяване, монтирал си бил
бойлери, инсталацията за топла вода била затапена и водомерите за топла вода
били демонтирани през 2009г., щранговете за подаване на топла вода били
прекъснати на ет. 7 през 2010г, задълженията били погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******** е подкрепило
исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 44652/2016г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3052091/09.08.2016г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Г.В. Г. , ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********сумата от 552,28лв. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 09.08.2016г., представляващи стойност на
доставена топлинна енергия в апартамент
№ 19 в гр. София, община Красна
поляна, ж.к. „********-********с абонатен № 247266 за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
103,13лв. представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за периода от 01.09.2013г. до 28.07.2016г., както и разноски от 325лв.,
длъжникът е уведомен за заповедта на чрез залепване на 15.11.2016г. на
уведомление, на 13.12.2016г. е оспорил задълженията по заповедта, на 17.01.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 15.02.2017г.
заявителят е представил искова молба вх. № 2003153/15.02.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 136/29.12.2005г., носещ подпис за страните и за
помощник - нотариус Здравелина Кившанова по заместване на нотариус В.А., рег. №
032 на Нот.К., съгласно който на 29.12.2005г. В.Г.С.е продала на Г.В.Г. ***-********”, ул. „********.
По делото са приети договор от 27.12.2002г., протокол от ОС на ЕС от 28.09.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, община Красна поляна, ж.к. „********-********”, ул.
„********е избрало и възложило на
„Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 2008г. и от 03.02.2014г., съгласно чл. 32 ОУ от 2014г. в забава на плащането на топлинната енергия
се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на
интернет-страницата на Т.С.”ЕАД. Съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от ОУ от 2008г. в
забава за плащането на месечните фактури се изпада с изтичане на 30 дни от края
на периода, за която се отнася фактурата.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
Прието е писмо на „Т.С.”ЕАД от
11.10.2004г. съгласно което поради прекратяването на ползването на топлинна
енергия на отделни абонати в сграда в гр. София, община Красна поляна, ж.к. „********-********”, ул.
„********включително и на апартамент № 19,
проектния отоплителен товар от 172 kW на сградата е намален на 74 kW, това можело да доведе до
значително влошаване на режим на потребление на енергия и до завишаване на
потребените количества енергия и стойността на задълженията, като е указано, че
могат в едномесечен срок от съобщението да заявят дали желаят да останат
потребители на енергия.
Приет е протокол от 18.06.2009г.,
носещ подпис за ответника и за Софийска вода, акт № 406/06.07.2009г., носещ
подпис за В.С.като клиент и за Софийска вода, съгласно които на 18.06.2009г. са
сменени водомерите в апартамент № 19 в гр. София, община Красна поляна, ж.к. „********-********”, ул.
„********, на 06.07.2009г. е прекъснато водоснабдяването поради неплащане на
цената на услугите водоснабдяване и/или отвеждане и/или пречистване на води.
Приет е протокол от 11.12.2010г.
носещ подпис на Б. 2003”ООД и управител на етажната собственост, съгласно който
на 11.12.2010г. при подмяна на вертикални водопроводни щрангове в гр. София,
община Красна поляна, ж.к. „********-********”,
ул. „*********, изцяло е прекъсната
връзката на тръбата подаваща топла вода и циркулация към ап. 19.
Приета е покана от В.С.като
потребител на енергия в процесния имот до ищеца от 26.02.2004г. , с която е
поискала корекция на отопляемия обем на имота на 185,91кв.м. защото това бил
реалния такъв, да съобрази и че в имота няма отоплителни уреди.
Приети са протоколи за отчет на
уреди от 12.05.2014г. съгласно който в
имота е извършен реален отчет на уредите и е установено, че в имота всички
отоплителни тела за затапени и няма какво да се отчита.
Приета е изравнителна сметка за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
съгласно който потребена енергия в имота е 131,12лв. без ДДС, тоест 157,35лв. с ДДС, която е
начислена само за сградна инсталация,
не е начислена енергия за отопление с отоплителни тела, не е начислена енергия
за горещо битово водоснабдяване. По
фактури начислено било по-голямо.
Приета е изравнителна сметка за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.
съгласно който потребена енергия в имота за сградна инсталация е 226лв.
и за горещо битово водоснабдяване от
145,11лв. По фактури начислено
било по- малко.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че сградата е
топлофицирана, в абонатната станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по
електронен път от ищеца, технологични загуби са определяни коректно по правилата
на наредбата за топлосналдяване. Посочило е, че
за имота не е начислявана енергия за отопление с отоплителни тела,
начислявана била сума за сградна инсталация, определена съобразно обем на имота
по проект от 252 куб.м.. За горещо битово водоснабдяване била начислявана
енергия до 23.10.2013г. когато топлинния счетоводител установил затапване на
подаването на енергия за горещо битово водоснабдяване. Преди 23.10.2013г. за
горещо битово водоснабдяване била начислявана енергия за 1 потребител поради неосигурен
достъп за отчет. За периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. реално потребление
било в размер на 493,05лв., от които 383,36лв.
за сградна инсталация и 109,70лв. за
горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца задължения на
ответника са периода са в размер на процесните суми, няма данни да са платени.
Посочило е, че 23,80лв. била начислена при ищеца като задължение за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, лихва върху нея била
3,48лв.; за топлинна енергия сума била 528,48лв., лихва върху нея била 99,65лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Съдът
приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането й е недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени
във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК. Релевантно при преценката за
допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването
на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и
на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в
него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претнецията
към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая
със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение
за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на плащането му,
поради което исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове
решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях
следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за
изпълнение за размер на тези суми, защото иск за такива не е допустим и в
правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в
тази й част.
В останалата част решението е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането им за
процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не се спори, а и от приетия по делото нотариален акт установява,
че ответникът е бил собственик на имота през процесния период, установява се
сградата е топлоснабдена, поради което съдът приема, че по делото е установено
че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота.
Доколкото по делото се установи, че ищецът приел общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди през 2008г. и през 2014г., одобрени от ДКЕВР, като тези от
2008г. са публикувани в ежедневник, като е установено от приети писмени
доказателства и заключение по техническата експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2008г- съответно от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система,
като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на
ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията
също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на
топлинна енергия, а именно - да осигури
такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на
вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите
за качество са определени точно и ясно, респ.
са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост
от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, протоколи за отчет на уреди,
писмо на „Т.С.“ЕАД, протоколи от „Софийска вода“АД и от председател на ЕС, по делото е установено, че през процесния
период в имота не е потребявана енергия за отопление
с отоплителни уреди, но в сградата такава е потребявана, като начислената
енергия за имота за сградна инсталация
съответства на правилата на Наредбата за топлоснабдяване и тя за периода е в размер на 383,36лв. Тази сума се дължи
независимо от това дали в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване,
дали се ползва енергия за отопление с отоплителни уреди в имота, а доводи на
ответника в обратния смисъл съдът приема за неоснователни. По делото не е
установено погасяване на това задължение, поради което и съдът приема, че иск е
основателен за топлинна енергия за тази сума.
Съдът приема, че по делото не е
установено валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на
сума за доставена топлинна енергия в имота за други суми. Действително, от
приети изравнителни сметки и заключение по техническата експертиза се
установява, че за имота са начислени като реално потребени до 23.10.2013г. количества
енергия и за горещо битово водоснабдяване
в размер на 109,70лв., която сума е
определена при условията на неосигурен достъп за отчет на уредите.
Доказателства, че в имота не е осигурен достъп за отчет на уреди по делото не е
установено, а в тежест на ищеца е било да го направи по делото. Приетия
протокол от май 2014г. установява, че достъп до имота е осигурен на указана
дата за отчет на уредите. При така установеното съдът приема, че по делото не е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на суми
за горещо битово водоснабдяване в размер от 109,70лв. В подкрепа на извода на
съда, че в имота не се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване е
обстоятелство, че за следващия отчетен период такава не е начислена, а същевременно
преди процесния период при ремонт на щрангове в сградата по делото е
установено, че е прекъсната връзката на процесния имот с тръбата за подаване на
топла вода.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото не е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника
за плащане на стойност на потребена
топлинна енергия в имота за горещо битово водоснабдяване, както и за отопление
за горница над 383,36лв., поради което и съдът приема, че иск за горница над 383,36лв. до предявен размер от 528,48лв. е
неоснователен.
По иска за обезщетение за забава:
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете за периода , за който са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с
решение от 03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 от тях е необходимо за изпадането на ответника в
забава на плащането им. При така установеното съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че за главница, възникнала за този период не е установено
ответникът да е изпаднал в забава на плащането й и иск за лихва е отхвърлен.
По делото е установено, че
начисленото по фактури за периода, за който са приложими ОУ от 2008г. - от 01.07.2013г. до февруари 2014г., е
включвало не само енергия за сградна инсталация, но и енергия за горещо битово
водоснабдяване. Последната съдът прие, че по делото не е установено да се
дължи. При така възприето по делото се установява, че начисленото по фактури е
по-голямо от реално дължимото, поради което и съдът приема, че ответникът не е
изпаднал в забава на плащането на сумите по фактурите за този период. В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането
е ликвидно, тоест установено по основание и размер. В конкретния случай по делото се установи, че сумите,
посочени във фактурите са били по-големи от реалното потребление, тоест те не са били ликвидни в
периода, за който се претендира обезщетение за забава.
При така установено съдът приема,
че решението на районния съд е правилно в частта, с която е отхвърли иска за
обезщетение за забава на плащането на топлинна енергия.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски по исково дело от 21,61лв. и по заповедно
дело от 11,81лв. следва да се отмени и искането на т.С. ЕАД за присъждането им
в размер на общо 33,42лв. следва да
се отхвърли.
На въззивника – ответник по
исковете следва да се присъдят разноски за държавна такса за производство пред
СГС в размер на 1,46лв. Ответникът
по исковете не е направил разноски в
производството пред СРС и други разноски за дело пред СГС и такива не му се следват.
За въззивното производство на
ищеца не се следват разноски. Жалбата му е отхвърлена и разноски за държавна
такса и за възнаграждение за юрисконсулт по тази част от предмета на въззивното
дело не му се следват. По жалбата на ответника по исковете ищецът е претендирал възнаграждение за
юрисконсулт. Процесуално представителство от юрисконсулт по тази част от
предмета на въззивно дело , което да обуславя присъждане на възнаграждение за
същото по делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не
следва да се присъжда на ищеца.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от 03.08.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 70673/20.03.2019г. по гр.д. №
9415 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Г.В. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 23,80лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 09.08.2016г., представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в апартамент
№ 19 в гр. София, община Красна
поляна, ж.к. „********-********с абонатен № 247266 за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г.; ккато и в
частта, с която е отхвърлен иска на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********срещу Г.В. Г. , ЕГН ********** за признаване за
установено, че Г.В. Г. , ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********сумата
от 3,48лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 23,80лв. за периода от 01.09.2013г. до 28.07.2016г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение от 03.08.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 70673/20.03.2019г. по гр.д. №
9415 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в
частта, с която Г.В. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съдебни
разноски по исково дело и по заповедно дело
от общо 33,42лв и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ искане на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********за присъждане на
съдебни разноски по исково дело от 21,61лв. и съдебни разноски по
заповедно дело в размер на 11,81лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.08.2018г.
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 70673/20.03.2019г. по гр.д. №
9415 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на
Г.В. Г. , ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1,46лв. (един лев и четиридесет и шест стотинки), представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.