Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6984 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „А.К.“ ЕООД срещу решение от 10.03.2020 г. по гр.д. №18193/2019 г. на
Софийския районен съд, 173 състав, в частта, в която на основание чл.422 ГПК
вр. чл.59 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата 843,05 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил
за сметка на ищеца във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – офис/аптека
в гр. София, жк. „********, аб. №Т441313, ведно със законната лихва, считано от
04.01.2019 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд е следвало
да приложи императивната разпоредба на чл.153 ЗЕ и да направи извод за наличие
на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради което е
изключено обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца. Поддържа, че
по делото не е доказана стойността на потребената топлинна енергия. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото
лице-помагач „М.Е.” ООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявените установителни
искове за дялово разпределение и за лихва за забава върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите
за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
От
събраните по делото писмени доказателства – нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот №130, т.ІІ, н.д. №263/04.09.2012 г. на нот. В.М.се установява, че
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира офисът,
е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през
процесния период.
Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор
между страните, а и по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди.
За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, в първоинстанционното производство е прието заключението
на СТЕ. От същото се установява, че сумите за
топлинна енергия в процесния офис са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, като за процесния период
стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия е в общ размер на
сумата от 850,77 лв.
При тези данни,
настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на неоснователното
обогатяване - ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е
следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
едни и същи факти.
Поради съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №62871/10.03.2020 г.,
постановено по гр.д. №18193/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, офис 7В, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.