Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 07.08.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1091 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 1674/02.12.2019 г.,
постановено по гр.д. №6581/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора,
с което са отхвърлени предявените от „К.И.“ ООД против Р.А.А.
искове за установяване съществуването на вземанията на „К.И.“ ООД за следните
суми: сумата от 500 лв. главница по договор за потребителски кредит „Е.” №
76470/10.04.2018г., сумата от 90 лв. договорна лихва за периода 10.04.2018г. -
17.09.2018г., сумата от 285 лв. договорна такса „Гарант” за периода
10.04.2018г. - 17.09.2018г., сумата от 13,72 лв. - законна лихва за забава за
периода 11.05.2018г. - 17.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 19.09.2018г. до изплащането й, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 4666/2018г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, както и претендираните
разноски, като неоснователни и недоказани.
Въззивникът „К.И.“ ООД излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да
се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се всички направени по делото разноски.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
Р.А.А., чрез особения представител, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора,
в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния
съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във с чл.33, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „К.И.“ ООД моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р.А.А., че дължи на „К.И.” ООД следните
суми: сумата от 500 лева - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Е.” № 76470/10.04.2018г.; сумата от 90 лева - договорна
лихва за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.; сумата от 285 лева- договорна такса
„Гарант” за периода 10.04.2018г.-17.09.2018г.; сумата от 13.72 лева - законна
лихва за забава за периода 11.05.2018г.-17.09.2018г. и законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответника Р.А.А.,
чрез назначения му особен представител, в който счита, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен.
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 4666/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в
полза на „К.И.” ООД срещу Р.А.А. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 500 лева главница
по договор за потребителски кредит „Е.” № 76470/10.04.2018г., сумата от 90 лева
договорна лихва за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г., сумата от 285 лева
договорна такса „Гарант” за периода 10.04.2018г. - 17.09.2018г., сумата от
13,72 лева - законна лихва за забава за периода 11.05.2018г. - 17.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 19.09.2018г. до
изплащането й, както и за разноските по заповедното производство в размер на
325 лева.
Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото са представени
възпроизведени на хартиен носител електронни разпечатки от заявка №76470 от
10.04.2018г. с посочени данни за ответника, искана сума: 500 лева, краен срок
на връщане 10.10.2018г., сума за връщане – 875 лева и
договор за потребителски кредит „Е.” №76470/10.04.2018 г., в който е отразено,
че ищецът, като кредитодател, предоставя на
ответника, като кредитополучател, кредит от 500 лева за срок от 6 месеца, с
месечна погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса гарант в размер
на 145,83 лева. По делото са представени
Общите условия на „К.И.” ООД.
Представен е също така договор
за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014 г.
между „К.И.“ ООД и „Б.К.“ ООД.
Видно от разписка от
10.04.2018г., издадена от „И.“ АД, на 10.04.2018г. е изплатена в брой на
ответника сума в размер на 500 лева с посочено основание - договор
№76470/10.04.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ,
бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
Електронното изявление е
предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава - чл.
180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР.
В настоящия случай спорен е
въпросът дали между страните по делото са възникнали облигационни отношения по процесния договор.
Представеният по делото договор
за потребителски кредит „Е.” №76470/10.04.2018 г., въз основа на който ищецът
претендира процесните суми има характеристиките на
договор за потребителски кредит. Законът за потребителския кредит допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние,
като в този случай кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр, съгласно приложение 2, а когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен
носител, както и при използването на телефон като средство за комуникация или
друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по
приложение 2, незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
В настоящия
случай по делото са представени единствено: заявка №76470 и договор със същия
номер от 10.04.2018 г. Въззивният съд намира, че не
са представени каквито и да е било доказателства, че посочената заявка изхожда
именно от ответника. Няма данни страните да са постигнали съгласие на
обикновения електронен подпис да бъде придадено стойността на саморъчен. В тази
връзка не могат да бъдат споделени твърденията на ищеца, че единствено
въвеждането на лични данни в системата, е достатъчно, за да се приеме, че
ответникът е дал съгласие за сключването на процесния
договор. Твърденията, че кредитодателят се е свързал
с кредитополучателя веднага след получаване на заявката по телефона също не са
подкрепени с доказателства. Приложеният договор за кредит не носи подписа на
потребителя, а представлява извлечение от наличните в електронната система на ищцовото дружество електронни документи на хартиен носител.
Както беше посочено по – горе, за сключване на договора за кредит от разстояние
се изисква потребителят да е попълнил приложение
2 по ЗПК, както и същият
да е дал изрично съгласие за сключване на договора. От страна на ищеца не е
представено посоченото приложение, нито са ангажирани каквито и да е било
доказателства за предоставено изрично съгласие за сключване на договора за
кредит. Не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, тъй като
няма данни ищецът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от
същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя за сключването им -
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени,
при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР
е изпълнено. Действително, по делото е приложена разписка, установяваща
получаването на сумата от потребителя, но при липса на валидно облигационно
отношение между страните, връщането й би могло да се основе единствено на друг
вид претенция, каквато не е предявена в настоящото производство.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1674/02.12.2019 г., постановено по гр.д. №
6581/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.