№ 26316
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110121611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. И. З. срещу „К..
Ищецът твърди, че на 26.07.2023г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № 900854, по силата на който ответникът следвало да му
предостави сумата от 3000лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 18 месечни
погасителни вноски, при фиксиран ГЛП от 47% и ГПР от 58,14%. Съгласно договора,
кредитополучателят следвало в срок до 2 дни да предостави като обезпечение
поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение дължи неустойка от 5777,70лв. –
чл. 6, като по този начин общият дължим размер по кредита ставал 10 202лв.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като били нарушение чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в ГПР не била
включена неустойката, а това било задължително, като с нейното включване ГПР
надхвърля максимално допустимия размер. Посочва, че не само липсата и неясното
посочване на ГПР в договора, но и неточното му обявяване, води като последица до
нищожност на същия. Изтъква, че е налице неизпълнение и на задълженията по чл. 11,
ал. 1, т. 2, 7, 9-12, 15-16 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и на
самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
необосновано висока и се явява единствено източник на неоснователно обогатяване.
Счита, че нищожна се явява и клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, тъй
като надхвърля трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че са нищожни
клаузите на чл. 18 и чл. 3 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за
кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са
спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.
Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по
различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество.
Изтъква, че това е пети по ред договор между страните и на ищеца вече са му били
1
известни условията по договора. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР.
Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите, включително
за действителност на клаузите за дължимост на неустойка и възнаградителна лихва.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуални установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието
на посочените клаузи, които имат неравноправен характер и противоречат на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен сочения договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата
на който на ищеца е отпусната заемна сума от 3000лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора с ОУ и
стандартен европейски формуляр е неоснователно, тъй като договорът с условията е
представен с исковата молба, а СЕФ е приложен към отговора.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024г.
от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2