Решение по дело №525/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2010 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20101200500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 44

Номер

44

Година

18.07.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.07

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Йорданка Георгиева Янкова

Ангел Фебов Павлов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно частен характер дело

номер

20115100600113

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 29/03.05.2011 г., постановена по Н. Ч. Х. Д. № 8/2011 г. по описа на РС – А., същият съд е признал подс. Т. Ф. К., със снета по делото самоличност, за виновна в това, че на 22.10.2010 г., около 17:30 – 18:00 часа, в с. Б. И., О. А., е причинила лека телесна, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, което е довело до болки и страдание, както и е причинила разстройство на психическото здраве, изразяващо се в причиняване на остра стресова реакция на Б. А. Б. от с. Б. И., О. А., поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като й е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Подсъдимата е осъдена още да заплати на пострадалия сумата от 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 5000 лева като неоснователен. Т. К. е осъдена още да заплати на тъжителя сумата от 762 лева – разноски по делот¯, а по сметка на РС – А. - сумата от 50 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. К.. Последният намира, че самото дело е образувано неправилно, тъй като тъжбата е подадена от пострадалия, който е недееспособен – на 11 години. Възразява се във връзка с установената от районния съд фактическа обстановка, като се твърди, че установените по тъжителя петна (кръвонасядания) са получени от манипулациите на „чакръкчия”, при когото било водено детето. Възразява се още и по отношение на извършената по делото съдебно-психологическа експертиза. От въззивния съд се иска да отмени присъдата и да оправдае подсъдимата, евентуално – да отмени присъдата и да върне делото на първоинстанционния съд или да измени обжалвания съдебен акт, като намали размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата, редовно призована, не се явява. Явява се защитникът й, който поддържа жалбата. Сочи противоречие в събраните по делото доказателства. Твърди, че е възможно детето Б. Б. да е било подведено да съобщи за побой от страна на подсъдимата. Излага и подробни възражения касателно обосноваността на заключението по извършената по делото съдебно-психологическа експертиза. Възразява във връзка с квалификацията по чл. 130, ал. 1 от НК.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, включително като е внесена дължимата държавна такса, от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Това е така, защото е налице такова противоречие в мотивите към присъдата, което прави волята на съда неясна и което следва да бъде приравнено на липса на мотиви. По-конкретно, районният съд е приел, че подсъдимата е причинила на частния тъжител „както лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 вр. 1 от НК – разстройство на психическото здраве /”Остра стресова реакция”/, така и болки и страдания /кръвонасядания по лицето/”. От друга страна, по-нататък в мотивите се обсъжда приложението на реда по чл. 78а от НК в контекста на санкцията по чл. 130, ал. 2 от НК, т. е. – леката телесна повреда, изразяваща се само в причиняване на болки и страдания. Така, от една страна съдът изрично сочи наличието и на други последици, извън болката и страданието, във връзка с които според него следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца, а, от друга, определя квалификацията по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съставът на леката телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК визира единствено болките и страданията като съставомерни последици. Каква е ролята на разстройството на психичното здраве, относно чието причиняване подсъдимата също е призната за виновна, не става ясно от така изложените мотиви на първата съдебна инстанция. Все в тази връзка, не може да бъде установена волята на районния съд и касателно квалификацията на инкримнираното деяние по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Ал. 1 и ал. 2 на чл. 130 от НК съдържат два отделни състава, като, ако този по ал. 1 е налице, то той ще погълне последиците на състава по ал. 2. От друга страна, разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК не препраща по какъвто и да било начин към първата алинея на същия член. Иначе казано, самата квалификация по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е неясна, което води до неяснота относно волята на първоинстанционния съд и възпрепятства въззивната проверка. Впрочем, казаното тук се отнася и до диспозитива на присъдата, където деянието също е квалифицирано по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Поради тези причини (неяснотата в мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт) се е стигнало и до съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, доколкото подсъдимата, както и нейният З. са били затруднени в това да разберат за какво престъпление като деяние, резултат и правна квалификация е постановена обжалваната присъда, съответно – срещу какво следва да се провежда защи‗ата. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Единствено за уточнение следва да бъде посочено (във връзка с едно от възраженията, съдържащи се в жалбата), че завеждането на делото, т. е. – предявяването на тъжбата, е право на самия частен тъжител, който, предвид малолетието си, действа Ч. съответния си законен П., както това се е случило и в настоящия случай, видно от самата тъжба. Излагането на релевантната фактология в тъжбата в първо лице, единствено число, не води до друг извод.

Водим от всичко изложено по-горе, въззивният съд, на основание чл. 334, т. 1, пр. 2 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 29/03.05.2011 г., постановена по Н. Ч. Х. Д. № 8/2011 г. по описа на РС – А. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2:

Решение

2

ub0_Description WebBody

C22A2396984708EBC22578D1002F0163