Р Е Ш Е Н
И Е №
15
06.01.2017г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на шести декември две хиляди и
шестнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1862 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание иск чл.422 от ГПК във
вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ – за установяване заплащане на дължими суми по договор.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор за потребителски кредит на 07.03.2011г., с който
между страните възникнала облигационна връзка. Дружеството предоставило
сума от 350 лева, а кредитополучателят удостоверил с подписа си, че получил сумата.
Уговорили сумата да бъде върната на 30 седмични вноски съгласно ОУ и погасителния план. Ответникът преустановил плащането, като първата неизпълнена вноска била
на 27.05.2011г. Според чл.5 от ОУ при
забава била дължима и лихва за забава като обезщетение. На 07.10.2011г.
настъпил падежа на цялото вземане, с което станал изискуем и остатъка по заема. На
08.07.2011г. кредитодателя и Фронтекс Интернешънъл ЕАД сключили договор
за прехвърляне на вземания.
В изпълнение на задълженията
си по чл.99 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД уведомили длъжника,
но пратката била върната в цялост. Като приложение в настоящото
производство съществувало уведомление по смисъла на Решение №123/24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г. Предявили претенцията
по реда на
заповедното производство, като
било образувано дело №1148/2016г. на ХРС и имало издадена заповед по чл.410 от ГПК. Длъжникът
възразил и за ищеца съществувала правна възможност да предяви настоящата претенция. В допълнително становище сочат, че не претендират
договорна лихва, за която има произнасяне на заповедния съд, тъй като считат,
че била погасена по давност.
Искат да се признае за установено,
че ответникът има задължение към ищеца в общ размер на 408,75 лева, от които
274,19 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателно изплащане, и 134,56 лева – законна лихва за периода
от 28.05.2011г. до 25.05.2016г., както и да им се присъдят направените
разноски.
Ответникът
взема становище по предявените искове, като счита, че не са основателни. Счита,
че са погасени по давност, тъй като от 28.05.2011г. до образуване на
заповедното производство – 07.06.2016г., бил изтекъл период повече от 5 години.
Със същото основание е изтекла и претенцията за лихва, където давностният период бил 3 години. Освен това не бил уведомен
за прехвърляне на вземането, поради което то нямало действие към него.
Поканата, връчена с приложенията, нямала достоверна дата. Иска да му бъдат
заплатени направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения формуляр
/договор за потребителски заем на 07.03.2011г. ответникът получил сума от 350 лева от БНП Париба – заемодател. Съгласно погасителния план седмичните
вноски, дължими от ответника,
били в размер на 20 лева – общо 30, считано от
18.03.2011г. до 07.10.2011г. също от погасителния план се установя, че
всяка вноска съдържа част от главницата,
ведно с договорна лихва, като към всяка седмичена вноска е посочено какъв е размера на остатъчната главница. Така се установява, че към 03.06.2011г. остатъчната главница била 255,23
лева, а към следващата
вноска на 10.06.2011г. – 245,19 лева.
С договор за продажба и прехвърляне на вземане от
08.07.2014г. БНП Париба Пърсънъл
Файненс прехвърля вземания на ищеца, като съгласно пар.5, т.5 купувачът бил упълномощен от продавача да уведамява длъжниците за прехъврляне
на тяхното вземане съгласно изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. С приложение №1 към Приемно-предаветелен протокол към
договора от 24.07.2014г. – т.67911, се установява, че
е ищецът е кредитор по вземането
към ответника.
С писмо – без датата, представляващ ищеца уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземането му л.18
от делото/.
Назначената по делото експертиза, изгответна компетентно и безпристрастно
от вещото лице и възприета напълно от съда, и в заключение установява, че на ответника е предоставен кредит от 350 лева, като
размерът на договорната лихва бил 250 лева, а общо
дължимата сума – 600 лева. Размерът
на остатъчното вземане бил
408,75 лева, от които главница
274,19 лева и лихва за забава – 134,56 лева.
Видно от приложеното ч.гр.д. №1148/2016г.
на РС Хасково по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №536/08.06.2016г. на парично задължение срещу
ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на
настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е
произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски, както и
по искането за законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението и го е уважил. Уважено е и искане за 125,81 лева, представляващи
договорна лихва от 27.05.2011г. до 07.10.2011г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като след
възражението от длъжника съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца –
кредитор, и в едномесечния срок е предявена исковата молба.
Всички събрани
по делото доказателства
водят до единствения възможен
извод, че между страните
е съществувала облигационна
обвързаност, както и това обстоятелство не е спорно. Няма спор и относно обстоятелството, че към
27.05.2011г. ответникът преустановил
изпълнение на задължението
си да заплаща седмична погасителна
вноска от 20 лева. Не е спорно и че падежът на цялото вземане е на 07.10.2011г.,
както и няма твръдения за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Спорно е дали ответникът е редовно уведомен при условията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД за прехърляне на вземането,
както и дали ако е уведомен за ищеца са породени права като купувач на
процесното вземане и
кредитор на ответника. Спорно е и дали вземането за главница и лихва е погасено по давност.
От събраните писмени доказателства съдът прави извод, че задължението на
цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне
на вземането е изпълнено. Действително длъжникът не е бил уведомен до образуване на настоящото производство, но при получаване
на съдебните книжа същият е получил и уведомлението
от л.18 за прехвърляне на вземането. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от
значение за спорното право и следва
на основание чл.188, ал.3 от ГПК да се съобрази при решаване на делото. Поради това процесната цесия има действие между настоящите страни и тъй като ответникът
не твърди да е извършил изпълнение на задължението си, то
ищецът има право да търси това вземане
и да ангажира отговорността
на ответника.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се има предвид, че същата е 5 годишна по отношение
на главницата, тъй като е приложим общият давностен срок при наличие на едно неделимо плащане и частични плащания при изпълнение на задължението, поето от ответника. Уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дани не превръща тези вноски в периодични плащания, за да се приложи разпоредбата
на чл.111, б.В от ЗЗД. Така възражението ще бъде частично основателно доколкото заповедното производство е образувано
по искане от 07.06.2016г., а дължимата
главница към 07.06.2011г. е
245,19 лева. Над тази сума до пълния
предявен размер от 274,19 лева искът
следва да бъде отхвърлен, тъй като е вземането в тази част е погасено поради изтеклата давност. Върху доказаната сума за главница
от 245,19 лева ще бъде дължима лихва за забава, но следва
да се има предвид и приложението на 3-годишната кратка давност,
т.е. лихвата ще бъде дължима само за три години преди завеждане
на иска, считано от 07.06.2016г. Като не е изпълнил задължението
си в срок, ответникът дължи
лихва за забава съответно на установен размер и за претендиран период. В тази насока и на основание чл.162 от ГПК съдът служебно изчисли размера на дължимата
лихва с общодостъпна програма
– http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
на обща сума 73,92 лева. За периода от 28.05.2011г. до 07.06.2013г.
и над размера до пълния предявен
от 134,56 лева искът е погасен
по давност
и следва да бъде отхвърлен.
Така доказаните суми са дължими ведно
със законна лихва върху вземането, считано от завеждане
на делото в заповедното
производство – 07.06.2016г.
Дължими
ще бъдат и така определените от съда в заповедното производство разноски, както
и направените в настоящото – 100 лева д.т., 300 юрк.възнаграждение
и 150 лева за експертиза, съразмерно на уважената част или общо в размер на 484,41
лева. Ищецът следва да понесе тежестта на направените разноски от ответника
съразмерно на отхвърлената част или – 59,63 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
С.С.Г., ЕГН **********, че дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София,
сумата от 245,19
лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 07.03.2011г., ведно
с лихва за забава 73,92 лева, считано от 07.06.2013г. до 25.05.2016г.,
ведно със законната лихва за забава от завеждане на заповедното производство – 07.06.2016г.,
до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочените суми до
пълния предявен размер за главница – 274,19 лева, и за лихва – 134,56 лева,
както и за периода за лихва от 28.05.2011г. до 24.05.2016г. като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА
С.С.Г., ЕГН **********,
да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София,
направените разноски в заповедното и
исковото производство общо 484,41 лева.
ОСЪЖДА
ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София, да заплати
на С.С.Г., ЕГН **********, направените
разноски в настоящото производство – 59,63 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.С.