РЕШЕНИЕ
гр.Ловеч, 09.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 286 / 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, във вр. с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 1 от
02.10.2019 г., постановено по адм.д. № 536/
Със същото решение е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на „*****“, ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № 19, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя П.Л.К., сумата от 4324 лв. разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, БУЛСТАТ *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 43, ет. 7, представлявана от директора, чрез юрк. Р.Н., която е подала касационна жалба, в която твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно РС не е съобразил, че ответникът е възразил по приемането на заключението на вещото лице. Сочи се, че оспорената пред РС заповед е законосъобразна, като отговаря на всички изисквания на чл. 146 от АПК. Сочи, че извършеното разпределение в масивите за ползване в землището на гр. Луковит е правилно и законосъобразно, като е спазен духа на закона. Сочи, че към заявлението вх. № 91/24.07.2017 г. на „*****“, гр. *****, не са приложени договори за аренда, наем и ползване на земеделска земя в законния срок до 31.07., като договори са представени едва с първоинстанционната жалба. Възразява се по размера на присъдените разноски в обжалваното решение на РС за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., като се сочи, че същото е прекомерно завишено, като сочи, че е завишено и възнаграждението на вещото лице. В заключение се моли касационната инстанция да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго решение, с което да потвърди обжалваната заповед. От страна на касатора се претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрк. Р.Н., която поддържа касационната жалба, като не прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ответника по касация за адвокат за
настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба „*****“, ООД, ЕИК *****, гр. *****, представя писмен отговор по касационната жалба, изготвен от адв. Г.Г. от САК, в който излага подробни съображения за законосъобразност на решението на РС. В отговора на касационната жалба се претендират разноски за касационната инстанция, като се представя договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, видно от които заплатените разноски за адвокат за изготвяне на отговор по касационната жалба възлизат на 2400 лв. с ДДС.
В съдебно заседание ответникът „*****“, ООД, ЕИК *****, гр. ***** се представлява от адв. С. Л., преупълномощена от адв. Г.Г. от САК, която поддържа отговора по касационната жалба и изложените в него аргументи, като поддържа искането за присъждане на разноски за настояща инстанция.
От заинтересованите страни се явяват Е.Ц. П. и И.С.И., които не ангажират изрично становище нито по касационната жалба, нито по обжалваното решение на РС, а сочат, че са подписали споразумение и са съгласни с него.
Останалите заинтересовани страни не се явяват и представляват и не ангажират становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана от касационната инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваната пред Районен съд – Луковит Заповед № РД-12-199-88/28.09.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, са разпределени масивите за ползване в землището на гр. Луковит, ЕКАТТЕ 44327, като в заповедта изрично е посочено: „съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“ Районният съд е констатирал, че няма спор по делото, че липсва сключено споразумение, каквото не е представено и в административната преписка на ответника.
В допълнение касационната инстанция констатира, че от една страна между страните няма спор, че липсва „сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“ , а от друга страна още в писмен отговор на първоинстанционната жалба /на л. 268, в т. I от делото на РС/, в уводната част на същия писмен отговор на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч изрично се сочи: „На заседанието на комисията, състояло се на 25.08.2017 г., не се достигна до споразумение, както и на следващите заседания. При липса на споразумение между ползвателите, законът в чл. 37в, ал. 3 – ЗСПЗЗ предписва изготвяне на служебно разпределение на масивите, който ред е спазен от административния орган.“
Според касационната инстанция това изявление в писмения отговор на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч представлява признание за липса на „сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“ От друга страна в обжалваната пред РС заповед изрично е посочено „съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“, каквото безспорно не е сключвано, следователно заповедта е издадена при липса на соченото в същата фактическо основание, което е съществен порок на формата на административния акт, обосноваващ отмяна на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ето защо дори само този порок е достатъчен, за да се отмени обжалваната пред РС Заповед № РД-12-199-88/28.09.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
В допълнение касационната инстанция споделя мотивите на РС за отмяна на заповедта, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че страните не спорят по фактите. Приетата от РС фактическа обстановка не се оспорва от касатора, а от друга страна касационната инстанция намира, че същата кореспондира на всички събрани пред РС доказателства, които са обсъдени поотделно и в съвкупност от районния съд.
Няма спор и се установява от приетите от РС доказателства, че на 31.08.2017 г. комисията е констатирала, че за землището в гр. Луковит не е постигнато доброволно споразумение за ползване на земеделските земи за стопанската 2017/2018 г. и е изготвила Проект за служебно разпределение на масивите за ползване /л. 128 – л. 130 от делото на РС/, ведно с приложение – Опис на разпределените масиви за ползване и включените в тях имоти за стопанската 2017/2018 г., който е неразделна част от проекта за разпределение. Проектът за служебно разпределение е входиран в ОДЗ – Ловеч на 31.08.2017 г.
В обжалваната пред РС Заповед № РД-12-199-88/28.09.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ е посочено, че същата се издава въз основа на доклада на комисията, както и представен проект за разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Със заповедта директорът на ОДЗ – Ловеч е определил разпределение на масивите за ползване в землището на гр. Луковит между 18 ползватели, като в п. І е посочено, че определянето на разпределението на масивите е „съгласно сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“ В п. ІІ от заповедта е определено разпределение на ползването на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, както и имотите от държавния поземлен фонд, които попадат в масивите на ползвателите. Със заповедта са определени и размерите на дължимите рентни плащания, които всеки от ползвателите ще следва да заплати за разпределените за ползване имоти, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им за формата на стопанисване и начина на трайно ползване. Неразделна част от заповедта са окончателният регистър и картата на ползването за землището на гр. Луковит.
В оспорената заповед като фактически основания за издаването й са посочени доклад вх. № РД-05-2149/28.09.2017 г. на комисията за сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите за определяне масиви за ползване, както и представен проект за разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Докладът съдържа разпределение на масивите за ползване съгласно внесено доброволно споразумение.
Както беше посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че няма сключено споразумение между ползвателите за доброволно разпределение на масивите за ползване. Посоченото в доклада на комисията споразумение рег. № 351 от 31.08.2017 г. не е налично в административната преписка, като Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч признава липса на „сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“ още в отговора на първоинстанционната жалба
Правилни са изводите на РС, че въпреки че в заповедта е отразено, че същата се издава въз основа на доклада на комисията, а в разпоредителната част също е посочено, че се определя разпределение на масивите за ползване съгласно сключено споразумение, всъщност е извършено служебно разпределение на масивите за ползване в землището на гр. Луковит съгласно предложения от комисията проект за разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Налице е пълно противоречие между фактическите и правни основания, посочени в заповедта, и разпоредителната част на заповедта.
Законосъобразни са мотивите на РС, че посоченото противоречие се приравнява на липса на мотиви, което е нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Районният съд е цитирал задължителната съдебна практика, съгласно която е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото издаване. В случая заповедта препраща изрично към доклада на комисията, който съдържа разпределение на масивите за ползване съгласно споразумение, каквото безспорно се установи, че не е сключвано.
Ето защо неясно и немотивирано е волеизявлението на издателя на заповедта в разпоредителната част на заповедта, в която е посочено разпределение на масивите за ползване съгласно „сключено споразумение за ползване за стопанската 2017/2018 г.“, като отделно проект за служебно разпределение, което е в противоречие с мотивите /доклада/. Ето защо законосъобразни са изводите на РС за липса на мотиви, което е отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Районният съд е посочил, че безспорно е установено, че няма постигнато доброволно споразумение между ползвателите за разпределение на масивите за ползване, а с оспорената заповед е извършено служебно разпределение.
За да бъде материално законосъобразна заповедта, следва да са спазени материалните изисквания на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, а именно – да е спазено изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ.
От заключението на СТЕ става ясно, че не е спазено изискването площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл.37б, или т.нар .“бели петна“, да се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендованата/наетата земеделска земя в съответното землище.
Допълнително касационната инстанция констатира, че безспорно е установено от доказателствата пред РС, че комисията е спазила обявения график за сключване на споразумения по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 г. и на 25.08.2017 г. е провела заседание, на което е взела решение за допускане до участие в споразумение за създаване на масиви 24 участници, сред които и жалбоподателят „***“ ООД, видно от съставения Протокол № 2/25.08.2017 г. /на л.121 от делото на РС/. Няма спор, че в обжалваната заповед са вписани само 18 ползватели, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Видно от заключението на СТЕ, установява се несъответствие между заповедта и регистъра, изразяващо се в следното: Комисията по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е взела решение и е допуснала до участие в споразумение за създаване на масиви за ползване в землището на гр. Луковит през стопанската 2017/2018г, 24 участници, същите за отразени и в Обобщен баланс по ползватели за стопанската 2017-2018г. - Обработваеми земи /отразени са общо 24/. В проекта, доклада и заповедта са вписани само 18 ползватели, не са включени 6 участници, които са допуснати до участие в споразумението за създаване на маси за ползване на земеделски земи, като същите са отразени в публикувания регистър с декларирани по чл. 69 от ППЗСПЗЗ и заявените за ползване по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
Вещото лице е направило извод, че разпределението на „белите петна“ по заповедта не е извършено пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствена и/или арендована/наета земеделска земя в землището, което е видно от стойностите, отразени в справка № 41 от заключението.
Ето защо оспорената пред РС заповед е издадена и в противоречие на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е друго самостоятелно основание за отмяна на същата.
С оглед изложеното изводът на РС-Ловеч за отмяна на Заповед № РД-12-199-88/28.09.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч е законосъобразен, като са налице отменителните основания на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 и на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на частта на ожалваното решение на РС, с която е
осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на „*****“, ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от управителя П.Л.К., сумата от 4324 лв. разноски по делото, касационната инстанция съобрази следното:
От страна на жалбоподателя пред РС е представен списък на разноски на л. 585 том II от делото на РС, в който са посочени - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС, за държавна такса в размер на 50 лв. и за депозит за вещо лице – 350+1524 лв. От страна на процесуалния представител на ответника юрк. Н. е направено възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя пред РС - в писмената защита на 600-601 от делото на РС, което районният съд не е съобразил, нито обсъдил, поради което в частта за разноските решението на РС следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 8, ал. 3 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Ето защо основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя за сумата над 500 лв., като касационната инстанция следва да редуцира същото до сумата от 500 лв., а за разликата над 500 до претендираната сума в размер на 2400 лв. искането на жалбоподателя пред РС за разноски за адвокат е неоснователно.
Касационната инстанция намира, че присъдените от РС в обжалваното решение разноски за изготвеното заключение за вещо лице в размер общо на 1874 лв. са незаконосъобразни и не съответстват нито на фактическата сложност на делото, нито на установената в Област Ловеч практика за възнаграждения за вещи лица, нито на стандарта на живот в Област Ловеч. Отделно заключението на вещото лице, макар и подробно, е съдържало множество технически грешки, които впоследствие са коригирани. Ето защо завишаването на размера на възнаграждението на вещото лице с още 1524 лв., респ. осъждането на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на „*****“, ООД хонорар за вещо лице в размер на 1874 лв. е незаконосъобразно и в тази част решението на РС следва да бъде отменено, като бъде осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на „*****“, ООД сумата: от 350 лв. депозит за вещо лице, сумата от 500 лв. възнаграждение за адвокат пред РС и сумата от 50 лв. държавна такса или общо 900 лв.
При този изход на делото следва да се присъдят на ответника по касация разноски за настоящото производство. С отговора по касационната жалба /на л. 28-32 от настоящото дело/ са претендирани разноски за настоящата инстанция, като са представени: договор за правна защита и съдействие, пълномощно на адвокат, фактура и платежно нареждане /на л. 33-36 от настоящото дело/, видно от които заплатените разноски адвокат за изготвяне на отговор по касационната жалба възлизат на 2400 лв. с ДДС, които разноски са доказани с посочените по-горе писмени доказателства. Касационната инстанция намира, че и този хонорар за един адвокат е прекомерен по съображенията, изложени по-горе с оглед чл. 8, ал. 3 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това касационната инстанция няма как да редуцира разноските за адвокат, направени от ответника по касация, предвид липсата на възражение на касатора в съдебно заседание на 11.02.2020 г., като в същото съдебно заседание касаторът е бил представляван от юрк. Н., която не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Следва да се посочи, че за настоящата инстанция ОДЗ – Ловеч не е направила възражение за прекомерност на разноските на касатора, като единствено е претендирала присъждане на разноски в нейна полза за двете инстанции. В същото съдебно заседание ответникът по касация е бил представляван от друг адвокат С. Л. от ЛАК, а не от адвокат Г.Г. от САК, която е изготвила отговора по касационната жалба, като касационната инстанция намира, че не следва да присъжда възнаграждение за процесуално представителство на ответника по касация за втори адвокат.
Ето защо въпреки изложените по-горе мотиви за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, предвид липсата на възражение от касатора за прекомерност и с оглед изхода на делото следва да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на „*****“, ООД сумата от 2400 лв. разноски за един адвокат за настоящата инстанция.
На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 02.10.2019 г., постановено по адм.д.
№ 536/
ОТМЕНЯ решение № 1 от
02.10.2019 г., постановено по адм.д. № 536/
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, БУЛСТАТ
*********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 43, ет. 7, представлявана от директора,
да заплати на „*****“, ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от управителя П.Л.К., сумата от
900 лв. разноски за адм.д. № 536/
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, БУЛСТАТ *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 43, ет. 7, представлявана от директора, да заплати на „*****“, ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от управителя П.Л.К., сумата от 2400 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: