Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и
първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №16411 по описа
на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Д.Р.К., ЕГН ********** от гр. ********, съдебен
адрес адв. Г.Г.,*** срещу С.У.„Н.Й.В.“, Булстат ********* с административен адрес ********************************************,
представлявано от Б.Б. в качеството й на Д>, с правно
осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2
и 3 вр. чл.
225, ал. 1
КТ за признаване уволнението на ищеца със Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.– Варна за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и осъждане на ответника да заплати парично обезщетение в брутен размер, в размер на 14249,88 лева, за целия период
през който ищецът е останал без работа, но
не повече от 6 месеца, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
В
исковата молба се излагат твърдения,
че ищецът е заемал длъжността „Д>“ при ответника,
което трудово правоотношение (ТПО) е прекратено
със Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на
Н. на Р.У.О.–Варна, която е
връчена на ищеца на
12.11.2020г. Посочва, че процесната заповед
е незаконосъобразна, като желае нейната отмяна.
Поддържа, че за работодателя не е налице законова
възможност за прекратяване по негово искане на трудовото правоотношение с работника или служителя при
придобиване правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Ищецът е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение вх.№ 613-163/22.10.2020г., което
в последствие е оттеглил, като въпреки релевираното
от него оттегляне
на заявлението, което сочи, че получено
от работодателя е издадена процесната заповед.
Незаконосъобразно работодателя на 26.10.2020г. е отправил предизвестие
за прекратяване на трудовия договор с ищеца, което било получено
от ищеца едва на 12.11.2020г., на която дата на последния е връчена и процесната заповед.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват
по основание и размер. Поддържат се възражения, че съобразно приложимата редакция на чл. 328, ал.1, т.10 КТ за работодателя е предвидена възможност да прекрати с предизвестие ТПО с работника или служителя
при придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на т.нар. „ранно
пенсиониране“, не само при придобиване
на правото на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО.Не се оспорва, че със
Заповед
№ РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.–Варна е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, който е заемал при работодателя дължимостта „Д>“.Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено на
12.11.2020г. с процесната заповед
в хипотезата на чл. 69 б“в“ КСО. Към 12.11.2020г. ищецът е отговарял
на законовите изисквания да
има навършени 61 години и три месеца,
като и учителски стаж в продължение на 30 години и осем месеца.
Посочва, че възрастта е навършена още към 26.10.2020г.,
а общият учителски стаж на ищеца възлиза
на 36 години и 4 месеца. При тези възражения и с оглед редакцията на чл. 328, ал.1, т.10, пр.1-во ТК след 01.01.2016г. намира, че и за работодателя е предвидена възможност за прекратяване на трудовото правоотношение при т.нар. „ранно
пенсиониране“. Ищецът е депозирал предизвестие
вх. № 613-163/22.10.2020г.
, в което е посочил,
че придобил право на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в, ал.1 КСО,
с което отправя двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.10.2020г., на осн. чл. 326, ал.1 КТ.Датата
на издаване на заповедта е 26.10.2020г., която дата съвпадала с датата посочена от ищеца, на която
той заявил, че ще се
яви пред РУО – Варна за получаване
на препис от нея. Излага възражения,
като посочва, че последен пълнен
отработен месец при работодателя е месец август на 2020г., за който
е получено БТВ в размер на
2444,98 лева.За месеците септември и октомври ищецът е ползвал платен годишен отпуск.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото
е трудов договор №РД-12/1991/10.07.1998г., от който се установява, че ищецът е
заемал длъжността „Д>“ при ответника С.У.„Н.Й.В.“,гр. ********.
Представено по делото е
предизвестие №0613 -163/22.10.2020г., с което ищецът релевира искане до Н. на
РУО- Варна за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 69в, ал.1 КСО.
Със заявление от 26.10.2020г. е
оттеглено предизвестието за прекратяване на трудов договор с вх. №0613-163/22.10.2020г., като същото е
получено от РУО – Варна на 27.10.2020г., съобразно представената товарителница
№ 5300236841466.
С предизвестие
№0613-165/26.10.2020г., Началникът
на РУО-Варна е отправил искане за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, на осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Срокът за предизвестие посочен в искането е
определен в размер на 2 месеца съобразно чл.29 от КТТ за системата на предучилищното
и училищно образование. Предизвестието е получено на 12.11.2020г.
Със Заповед №
РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.– Варна е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, считано от датата, следваща датата на изтичане срока
на предизвестието, по отношение на заеманата от него длъжност „Д>“ на С.У.„Н.Й.В.“,гр. ********. В заповедта
се сочи, че същата е връчена на служителя на 12.11.2020г.
От служебна бележка от
03.02.2021г. се установява, че ищецът има 36 години и 4 месеца учителски стаж.
Представена е трудова книжка
№611486, от която се установява, че последно заеманото от ищеца трудово правоотношение
на длъжността „Д>“ е прекратено на осн. чл. 328, т.2 КТ, след което
удостоверяване липсват други вписвания.
Депозирано
е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в което се посочва, че размера на трудовото
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване
на трудовото правоотношение възлиза на 2444,98 лева, като обезщетението за
оставане без работа за периода от 13.11.2020г. до датата (26.02.2021г.), на
която е прието заключението по назначената експертиза възлиза на 8609,83
лева.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.
328 КТ се уреждат хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя с предизвестие до работника или служителя.
Не е спорно между
страните, че същите са се намирали обвързани по силата на трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Д>“ при
ответника. Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че така възникналото трудово правоотношение е
прекратено 12.11.2020г. От приложените по делото писмени доказателства съдът
приема, че ищецът със заявление №0613 -163/22.10.2020г.,
депозирано до Н. на РУО-Варна е релевирал искане за прекратяване на трудовото
си правоотношение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 69в, ал.1 КСО. Това
искане със заявление от същата дата е оттеглено, като за това намерение на
ищеца, работодателят е уведомен на 27.10.2020г. Не е оспорен също така и факта,
че преди датата на получаване на писменото заявление за оттегляне на искането
за прекратяване на трудовия договор, работодателят е уведомен по телефона от
ищеца, което уведомление е осъществено още на 26.10.2020г. Така изложеното от
ищеца напълно кореспондира и с останалите приети по делото писмени
доказателства и в частност представеното с трудовото досие предизвестие №0613-165/26.10.2020г., с което Началникът на
РУО-Варна е отправил едностранно изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, на осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което предизвестие е получено
на 12.11.2020г. На датата, на която работодателят е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е издадена и процесната заповед, чиято отмяна
се иска.
От така изложената и приета от
съда фактическа обстановка съдът приема, че по инициатива на работодателя, на
осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
заеманата от него длъжност. Това е и съществения и спорен по делото въпрос, а
именно дали трудовото правоотношение в
тази хипотеза може да бъде прекратено едностранно от работодателя или това е
субективно право единствено и само на работника или служителя, от което право
той може да се възползва.
Въпросът за лицата, които
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е уреден в Глава
6-та, Раздел І-ви, чл. 68 и сл. КСО. За редица длъжности, включително и за
длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението си е уредена специална хипотеза
в чл. 68в КСО, съобразно която учителите придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършване на 57 години и 10 месеца за жените,
съответно 60, години и 10 месеца за мъжете и учителски стаж от 25 години и 8
месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016г. е
уредено увеличаване на възрастта от първия ден на всяка следваща календарна
година, като възрастта за мъжете до 31.12.2017г. се увеличава с по два месеца
всяка година, а от 01.01.2018г. с по един месец за всяка
следваща календарна година, до достигане на 62-годишна възраст.
Разпоредбата на чл. 69в, ал. вр. чл. 106 КСО, вр. чл.19, ал.1
от Наредба за пенсиите и осигурителни стаж ДВ бр.19/2003г. посочва, че
учителския стаж е осигурителен стаж, положен на учителска и възпитателна
длъжност в учебните заведения, като за учителски стаж се счита и осигурителния
стаж на Д>ите и заместник - Д>ите на учебните и възпитателни заведения, ако те са
изпълнявали пълна норма задължителна преподавателска работа. По последния посочен
въпрос спор между страните липсва, при което с протоколно определение от о.с.з.
съдът прие, че ищецът има при ответника общо 36 години и 4 месеца учителски
стаж. Към датата на прекратяване на ТПО – 12.11.2020г. за ищецът е необходимо
да има навършени 61 години и 3 месеца,
при което и предвид това, че същият е роден на ***г., условието се явява
изпълнено още на 24.10.2020г. Хипотеза за наличието на навършени години и
учителски стаж по специалната разпоредба на закона, са обосновали постановяване
на обжалваната заповед на Н. на РУО – Варна, с която е прекратен трудовия
договор с ищеца.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 –
ал.3 КСО се увреждат общите условия за придобиване право на пенсия, като
законодателя изчерпателно регламентира същите, като определя навършване на
определена възраст и наличие на определен осигурителен стаж.Уреждат се различни
предпоставки, на които следва да отговорят мъжете и жените при придобиване
право на пенсия, към съответната година, в която същите следва да се
пенсионират. Конкретно и относимо към настоящия казус, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - 2020г., закона в общата му
постановка изисква за мъжете навършени 64
години и 3 месеца, съответно 38 години и 4 месеца осигурителен стаж.
Наред с общите условия за придобиване
правото на пенсия законодателят урежда и специални такива, които посочват
режима на пенсиониране при някои категории работници или служители. Сред тази
категория работници и служители, които могат да се пенсионират при облекчен
режим, законодателят включва и учителите, като в практиката този ред се
посочва, като т.нар. „ранно пенсиониране“. В случая за тази категория работници
и служители законът допуска придобиване право на пенсия преди навършване на
общо посочените в разпоредбата на чл. 68 КСО възраст и осигурителен стаж, а по
конкретно 3 години преди настъпване на това събитие.
Според §5 КСО (отм. на 01.01.2016г.), а и
съобразно разпоредба на чл.69в (в
сила от 01.01.2016г.), учителите придобиват право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, който за мъжете към момента на
прекратяване на процесното трудовото правоотношение през 2020г. следва да
възлиза на навършени 61 години и 3 месеца, съответно наличието на учителски
стаж в продължение на 30 години и 8 месеца, което придобиване позволява на
работодателя по своя преценка да приложи разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10 КТ
(в редакцията й към момента на прекратяване на трудовия договор - ДВ
бр.54/2015г., в сила от 17.07.2015г.), като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Според съдебната практика тази преценка на работодателя не
подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Решение №58/29.05.2018г.,
постановено по гр. дело № 1544/2017г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №33/09.03.2010г.,
постановено по гр.дело №2280/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение
№90/15.02.2011г., постановено по гр. дело № 337/2010г. на ІV г.о. на ВКС.Следва
да бъде посочено, че цитираната практика има за предмет правни спорове при
прекратяване на трудовото правоотношение на лица, които са заемали длъжността
„учител“, като в първата хипотеза на Решение №58/29.05.2018г., постановено по гр. дело №
1544/2017г. на ІV г.о. на ВКС, казуса е разгледан с оглед действието на чл.68в
(нова ДВ, бр.61/2015г. в сила от 01.01.2016г.), а
останалите хипотези спора е съобразно действащата към съответния момент
разпоредба на §5 от ПЗР на КСО (отм. на 01.01.2016г.).
От друга страна по отношение
възможността за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по реда на
чл. 328, ал.1, т.10 КТ от работодателя, по приложение на разпоредбата на 69б, ал.1 и ал.2 КСО (лица работещи при
условията на първа и втора категория труд), съответно по правилата на §4 ПЗР на КСО се формира съдебна
практика, обективирана в Решение
№ 123 от 30.05.2017г. по гр.д. №
3817/2016г. на ВКС, IV ГО, Решение
№ 311 от 14.12.2011г. по гр.д. №
88/2011г. на ВКС, III ГО, Определение
№ 254 от 30.03.2017г. по гр.д. №
4086/2016г. на ВКС, III ГО. Съгласно
даденото разрешение, с
разпоредбата на § 4 от ПЗР
на КСО е създадена преходна
възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка
да се възползват от нея с оглед
по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране
при действащия общ режим, както
и че това е лично субективно право на работниците или служителите, което не може
да се упражни от другата страна
в правоотношението - работодателя,
който не може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради
придобиване право на пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО. Прието е, че работодателят
няма право да прекрати едностранно трудовия договор на работника на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ в случай, че последния е придобил право на т.н. "ранно пенсиониране" като лице, работещо
при условията на първа/втора категория
труд по чл.
69б, ал. 1
и ал. 2 от
КСО.
Със свое Определение
№918/20.07.2011г., по гр. дело № 1798/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. е направена
съпоставка и съответно граматическо тълкуване на разпоредбите на §4 и §5 (отм.) от ПЗР на КСО.
Разпоредбата на §4 ПЗР на КСО е въведена за първа път с ДВ бр.110/1999г., като
след приемането си същата търпи множество изменения и допълнения, но смисълът
на тази разпоредба е запазен, като е съхранена първоначалната воля на
законодателя, предсрочното пенсиониране на лицата, работили при условия на
първа и втора категория труд да бъде една правна възможност за тях.Изрично се
посочва, че съдържащата се в тази разпоредба дума „могат“ (виж §4, ал.2 ПЗР на
КСО), обоснована разликата между нея и следващата норма на §5 ПЗР на КСО (отм.). Втората норма съдържа термина
„придобиване на право на пенсия”, което обуславя правната възможност на работодателя да пристъпи към предсрочно
пенсиониране на учителя при наличие на съответните предпоставки затова.
Хипотезата на §5 ПЗР
на КСО (отм.) по време на своето действие също е претърпяла множество изменения
и допълнения. При приемане на новата разпоредба на чл. 69в (ДВ 61/2015г., в
сила от 01.01.2016г.) е запазен принципа, кой е бил
уреден в отмененият текст на §5 от ПЗР на КСО, а именно, че учителите придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от общата
възраст за пенсиониране на работниците и служителите по чл. 68, ал.1 КСО. Така
осъщественото тълкуване на правната норма на чл. 69в КСО, която е приложима към
процесния казус води до извода, че съдържанието й е запазено в заложеният от
законодателя смисъл, същото е идентично с това, което е било предмет на
регулиране с разпоредбата на §5 ПЗР на КСО (отм.). При тези изводи следва да
бъде възприета горепосочената съдебна практика по приложение на отменения §5
ПЗР на КСО (отм.), като бъде посочено, че към момента на прекратяване
действието на трудовото правоотношение, актуалната редакция на чл.328, ал.1,
т.10 КТ (ДВ бр.54/2015г., в сила от 17.07.2017г.) дава право на работодателя
едностранно да прекратява трудовия договор при настъпване на специалните
правила за пенсиониране на посочените в разпоредбата на чл. 69в КСО лица.
С процесната заповед
№ РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на РУО –
Варна е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като със същата е определено
да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
същия за два месеца, който срок се явява този за неспазеното предизвестие по
прекратяване на трудовия договор, на осн. чл. 220, ал.1 КТ вр.
чл. 29 от колективния трудов договор. Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е навършил изискуемите от разпоредбата на чл. 69в КСО 61
години и 3 месеца, съответно има общо над 30 години и 8 месеца учителски стаж.
Прекратяването на трудовото правоотношение се явява законосъобразно и поради
това предявеният иск за отмяна на заповедта за уволнение следва да бъде
отхвърлен. С оглед неоснователност на главния иск се явяват неоснователни и
претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че с изменение на разпоредбата на чл. 328,
ал.1, т.10 КТ ДВ, бр.107/18.12.2020г.
вече е изключена възможността на работодателя да прекрати трудовия договор на
учител поради придобиване на правото на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в КСО. При преглед на мотивите към законопроекта за изменение на Кодекса на
труда, се открива волята на законодателя, която е мотивирала последния да внесе
тази промяна в процесната разпоредба. Посочва се, че работниците
и служителите в сферата на образованието се осигуряват в специален Учителски пенсионен фонд по реда
на чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което им дава възможност
за ранно пенсиониране при намаляване на размера на изплащаната пенсия. Излагат се доводи, че е необходимо
да се гарантира, че ранното пенсиониране
на осигурените лица по чл. 69в, ал.
1 от КСО е право единствено на работника или служителя и не
трябва да е предпоставка за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя.Така прекратяването
на трудовия договор при придобиване правото на ранно
пенсиониране ще е в зависимост единствено от волята на лицата, които се
осигуряват в Учителския пенсионен
фонд.
С оглед
изчерпателност на повдигнатите от ищеца с исковата молба въпроси и в частност
въпросът за намаления размер на дължащата му се пенсия съдът посочва следното:
На учителите, които се
пенсионират при условията на т.нар ранно пенсиониране, на осн. чл. 68в, ал.2 КСО се изплащат пенсии от нарочно създаденият Учителски пенсионен фонд. Цитираната
разпоредба посочва и размера на изплащаната пенсия, която изчислена по
правилата на чл. 70 КСО бива намалена с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ
на работника или служителя до навършване на възрастта му за придобиване право
на пенсия по общия ред посочен в чл. 68, ал.1 КСО. Тази възраст за процесната
2020г., през която е прекратено трудовото правоотношение е определена на 64
години и 3 месеца. При така посоченото съдът напълно споделя доводите на ищеца
изложени в исковата му молба, че при реализиране на ранно пенсиониране за
последния, при приложение на правилата на чл. 68в, ал.2 КСО ще бъде достигнато
положение, при което ще бъде намалена дължимата му се пенсия със ставката от
0,1 на сто за всеки месец до навършване на години за пенсиониране определени по
общите правила. Следва да бъде посочено, че след навършване на годините по чл.
68, ал.1 КСО, отпусната пенсия следва да бъде изплащана в пълен размер от фонд
„Пенсии“ при ДОО.
Наред с изложеното съдът посочва, че едва с изменение на
материалния закон – разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10 КТ с ДВ, бр.107/18.12.2020г., се изключва възможността на работодателя едностранно,
по своя инициатива да прекрати трудовото правоотношение с работниците
и служителите в сферата на образованието. Тази нова материална норма обаче е неприложима, доколкото преди
приемането й е прекратено процесното трудово правоотношение с ищеца.
Материалните норми нямат обратно действие. В съдебната практика и теория никога не е било
спорно, че заварените гражданскоправни
отношения следва да се преценяват не
според новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила към
момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно
при действието на стария закон.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ответника се дължат присъждането на разноски. Релевира се искане за присъждане на сумата от 1730 лева, от
които 1650 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 80
лева съдебно – деловодни разноски по заплащане на възложена от съда съдебно –
счетоводна експертиза. От ищеца се прави възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Представен по делото
е договор за процесуална защита от 29.01.2021г. (л.25), от който се установява,
че е уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 1650 лева. Уточнява се с приложения от страната списък по чл. 80 ГПК,
че сумата от 650 лева е заплатена с оглед осъществена защита срещу предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а сумата от 1000 лева по
предявеният иск с правно осн. чл. 344, ал.3 вр. чл.
225 КТ.
Разпоредбата на чл. 7,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения посочва, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
предишната работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ. Договорът за правна помощ между ответника и процесуалния му защитник е
сключен на 29.01.2021г., към който момент минималната определена за страната
работна заплата възлиза на 650 лева. Искът по чл. осн. чл. 344, ал.3 вр.
чл. 225 КТ е оценяем, при което за него следва да намерят приложение правилата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. Цената на иска възлиза на 14249,88 лева, като съобразно
правилата на цитираната норма минималното възнаграждение за процесуално
представителство следва да бъде определено на 957,49 лева. При тези съображения
съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство на ответника за основателно в тази му част, като
възражението следва да бъде уважено, и съответно на страната бъдат присъдени
разноски в размер на 1687,49 лева, от които 1607,49 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 80 лева съдебно – деловодни
разноски.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
отхвърля предявените искове от Д.Р.К., ЕГН ********** от гр.
********, съдебен адрес адв. Г.Г.,*** срещу С.У.„Н.Й.В.“, Булстат *********, с административен адрес ********************************************, представлявано от Б.Б. в качеството й на Д>, за отмяна на Заповед №
РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.– Варна, с която е прекратено трудовото
правоотношение на Д.Р.К. на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, по
отношение на заеманата от него длъжност „Д>“ на С.У.„Н.Й.В.“ -гр. ********, възстановяване на предишната работа, както и осъждане на ответника да заплати парично обезщетение в размер на 14249,88 лева, за периода през който
ищецът е останал без работа, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.
344, ал.1, т. 1, 2 и 3
вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
Осъжда Д.Р.К., ЕГН ********** от
гр. ********, съдебен
адрес адв. Г.Г.,*** да
заплати на С.У.„Н.Й.В.“, Булстат
********* с административен адрес
********************************************, представлявано
от Б.Б. в качеството й на Д> сумата от 1687,49 (хиляда шестстотин осемдесет и седем
лева и 49 ст.) лева, от които 1607,49 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 80 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата му на обявяване – 12.03.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: