Решение по дело №705/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 12
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840200705
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 16.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 16.01.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 705 по описа за 2019 г. въз основа на закона и доказателствата по делото:

Р Е Ш И:

         ПРИЗНАВА обвиняемия А.И.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, безработен за НЕВИНОВЕН в това, че от 01.10.2018 г. в частен дом, находящ се гр. Ихтиман, ул. „Опълченска“ № 5, като пълнолетно лице, което без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Севджан Благоева Балканска, родена на *** г., като на основание чл. 9, ал. 2 НК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Решението може да се обжалва и протестира пред СОС в 15-дневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви по НАХД № 705/19 г. по описа на РС - Ихтиман, пети състав

         Районна прокуратура – Ихтиман е внесла предложение по реда на глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от налагане на наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия по пр.пр. № 714/2019 г. по описа на РП – Ихтиман, ДП № 176/2019 г. по описа на РУ – Ихтиман, А.И.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, безработен за това, че от 01.10.2018 г. в частен дом, находящ се гр. Ихтиман, ул. „Опълченска“ № 5, като пълнолетно лице, което без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Севджан Благоева Балканска, родена на *** г. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият е неосъждан. През 2018 г. се запознал със свид. Севджан Балканска и почти веднага след това двамата започнали интимна връзка. Между тях се развили силни чувства и на първия месец след запознанството си решили да се оженят, което според обичаите на тяхната общност означавало да заживеят заедно на съпружески начала. В този период родителите на двамата работели в чужбина. Свид. Балканска споделила за своето намерение да заживее заедно с обвиняемия на семейни начала със своите родители – свидетелите Благой Стефанов и Надка Стефанова, и със своята баба, която полагала грижи за нея – свид. Снежана Стоилова. Свидетелите Стефанов, Стефанова и Стоилова били против свид. Балканска да установяването на подобни отношения, тъй като считали, че тя е все още твърде млада за такива. 

След като като не срещната подкрепа в семейството си свид. Балканска заедно с обв. Б. решили да избягат от домовете си в гр. Ихтиман и да отидат в гр. Септември, където да осъществят желанието си да заживеят на съпружески начала. Няколко часа след заминаването им за гр. Септември, те решили да се приберат обратно в гр. Ихтиман, тъй като свид. Снежана Стоилова, която полагала грижи за свид. Севджан Балканска, разбрала за бягството и веднага подала сигнал в полицията. 

След като родителите на младата двойка разбрали за случилото се прибрали от чужбина. Провели съвместни разговори, вследствие на които свид. Стефанов и Стефанова дали позволение на дъщеря си да заживее на съпружески начала с обв. Б. в къщата на родителите му.

         От 01.10.2018 г. обв. Б., който към този момент бил на 18 години и свид. Балканска, която към този момент била на 15 години, заживели съвместно в дома на родителите на обвиняемия, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Опълченска“ № 5, въпреки че последният знаел, че свидетелката е непълнолетна. От съвместното им съжителство на 02.07.2019 г. се родило общото им дете – Найден Асенов Б., което било заченато по тяхно взаимно съгласие. Обвиняемият припознал детето, като негов биологичен баща, а на 24.09.2019 г. обвиняемият и свидетелката Балканска сключили граждански брак.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Балканска (посочена в разпита с предбрачното си фамилно име Стефанова), Стефанов, Стефанова, Стоилова, Беличански, удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак и справка за съдимост.

Доказателствените източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Липсват каквито и да е доказателства, които влизат в противоречие едни с други. Така от показанията на свидетелите – Балканска, Стефанов, Стефанова и Стоилова се установява началото на интимните отношения между обв. Б. и свид. Балканска, отношението на семейството на последната към намерението двамата да заживеят на семейни начала, последвалото бягство от домовете им, срещата между родителите, последвалото начало на семейното им съжителство и раждането на общото им дете. Изложеното намира опора в показанията на свид. Беличански, който е братовчед на обвиняемия и не е запознат с всички подробности за интимната връзка между двамата, но е присъствал на тържеството, поставящо начало на съвместното съжителство между обв. Б. и свид. Балканска.

От приложеното удостоверение за раждане се установява датата на раждане на съвместното дете на обв. Б. и свид. Б. – Найден Асенов Б., както и че обвиняемият е припознал сина си като биологичен баща.

От удостоверение за граждански брак се установява, че на 24.09.2019 г. между обв. Б. и свид. Балканска е сключен граждански брак.

         Изброените доказателства са изцяло във взаимовръзка по между си и не разкриват никакви противоречия, поради което е ненужно да бъдат анализирани по-подробно.

От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията, дадени от А.И.Б., тъй като впоследствие същият е привлечен в качеството на обвиняем. Те не са годно доказателствено средство поради забраната, установена в чл. 118, ал. 1 НПК (вж. в този смисъл Решение № 108 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 806/1997 г., II н. о., Тълкувателно решение № 24 от 27.09.1978 г. по н. д. № 22/78 г., ОСНК).

Неотносими към предмета на доказване са приложените документи във връзка с извършената от ДСП – гр. Ихтиман социална работа с младото семейство след раждането на детето.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В правна доктрина е изяснено, че престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е продължено. С него се създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години. Това престъпление е на просто извършване, защото законът не предвижда никакви последици, освен установяването на съответните фактически отношения (вж. в този смисъл Стойнов, Ал., „Наказателно право – особена част „Престъпления против правата на човека“, второ изд., л. 330).

В случая при така установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието само формално осъществява признаците на престъпление по чл.  191, ал. 1 от НК. От обективна страна обв. Б. от 01.10.2018 г. в частен дом, находящ се гр. Ихтиман, ул. „Опълченска“ № 5, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Севджан Благоева Балканска, родена на *** г..

От субективна страна обвиняемият е знаел, че свид. Балканска не е наръвшила 16-годишна възраст, предвиждал е заживяване на семейни начала с нея и пряко го е целял.

За да бъде престъпление деяние по силата на чл. 9, ал. 1 от НК е необходимо то да бъде обществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. В случая обществената опасност на извършеното е явно незначителна, поради което процесното деяние следва да се приеме за малозначително. Това е така, защото при извършването му обвиняемият се е водил от споделените чувства към свид. Балканска, а не от користни подбуди. Той е много млад – към момента на извършване на деянието е бил осемнадесет годишен. Разликата във възрастта му със свид. Балканска може да се приеме за незначителна - по-малко от 3 години. Съвместното съжителство е осъществено поради силното желание на двамата, въпреки началното несъгласие от страна на семейството на свид. Балканска. Обвиняемият и свидетелката продължили съвместното си съжителство и след навършвана на 16-годишна възраст на последната. От него имат общо дете, което е припознато от обвиняемия и впоследствие са сключили граждански брак, като той полага и до настоящия момент грижи за детето и съпругата си. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че в известна степен съвместното съжителство на обвиняемия със свидетелката е плод на културните традиции на общността, в която двамата живеят, както и на ниската правна култура на обвиняемия. Макар да е действал в нарушение на правен запрет – чл. 191, ал. 1 НК, обвиняемият е направил всичко необходимо според собствените си разбирания, за да заживее на семейни начала със свид. Балканска, а именно – получил е позволение от своите и от нейните родители и впоследствие е организирано тържество, слагащо начало на съжителството им. На последно място обвиняемият е с добри характеристични данни, тъй като е неосъждан, полага грижи за детето си, работи сезонна работа, за да осигурява прехраната на семейството си. Всичко изброено драстично понижава обществената опасност на деянието до степен на нейната незначителност. Наказанието, установено в разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК, не е предвидено за случаи като настоящия, тъй като отрицателното засягане на обществените отношения, обезпечаващи брака и семейството, е с толкова ниска степен, че не оправдава наказателна принуда. С оглед на изложеното на основание чл. 9, ал. 2 НК обвиняемият следва да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Предвид изхода на делото сторените в хода на производството разноски следва да останат в тежест на държавата на основание чл. 190, ал. 1 НПК.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

      

Съдържание на мотивите

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 16.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 16.01.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 705 по описа за 2019 г. въз основа на закона и доказателствата по делото:

Р Е Ш И:

         ПРИЗНАВА обвиняемия А.И.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, безработен за НЕВИНОВЕН в това, че от ....2018 г. в частен дом, находящ се гр. И., ул. „О....“ № 5, като пълнолетно лице, което без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – С....Б....Б...., родена на *** г., като на основание чл. 9, ал. 2 НК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Решението може да се обжалва и протестира пред СОС в 15-дневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви по НАХД № 705/19 г. по описа на РС - Ихтиман, пети състав

         Районна прокуратура – Ихтиман е внесла предложение по реда на глава двадесет и осма от НПК за освобождаване от налагане на наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия по пр.пр. № ………./2019 г. по описа на РП – И……………, ДП № ………/2019 г. по описа на РУ – И………., А.И.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, безработен за това, че от ....2018 г. в частен дом, находящ се гр. И………….., ул. „О....“ № …………….., като пълнолетно лице, което без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – С....Б....Б...., родена на *** г. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият е неосъждан. През 2018 г. се запознал със свид. С....Б.... и почти веднага след това двамата започнали интимна връзка. Между тях се развили силни чувства и на първия месец след запознанството си решили да се оженят, което според обичаите на тяхната общност означавало да заживеят заедно на съпружески начала. В този период родителите на двамата работели в чужбина. Свид. Б.... споделила за своето намерение да заживее заедно с обвиняемия на семейни начала със своите родители – свидетелите Б.... С.... и Н.... С....а, и със своята баба, която полагала грижи за нея – свид. С.... С..... Свидетелите С...., С....а и С.... били против свид. Б.... да установяването на подобни отношения, тъй като считали, че тя е все още твърде млада за такива. 

След като като не срещната подкрепа в семейството си свид. Б.... заедно с обв. Б. решили да избягат от домовете си в гр. И. и да отидат в гр. С...., където да осъществят желанието си да заживеят на съпружески начала. Няколко часа след заминаването им за гр. С...., те решили да се приберат обратно в гр. И., тъй като свид. С.... С...., която полагала грижи за свид. С....Б...., разбрала за бягството и веднага подала сигнал в полицията. 

След като родителите на младата двойка разбрали за случилото се прибрали от чужбина. Провели съвместни разговори, вследствие на които свид. С.... и С....а дали позволение на дъщеря си да заживее на съпружески начала с обв. Б. в къщата на родителите му.

         От ....2018 г. обв. Б., който към този момент бил на 18 години и свид. Б...., която към този момент била на 15 години, заживели съвместно в дома на родителите на обвиняемия, находящ се в гр. И., ул. „О....“ № …., въпреки че последният знаел, че свидетелката е непълнолетна. От съвместното им съжителство на …………..2019 г. се родило общото им дете – Н....А.... Б., което било заченато по тяхно взаимно съгласие. Обвиняемият припознал детето, като негов биологичен баща, а на ………….2019 г. обвиняемият и свидетелката Б.... сключили граждански брак.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Б.... (посочена в разпита с предбрачното си фамилно име С....а), С...., С....а, С...., Б...., удостоверение за раждане, удостоверение за сключен граждански брак и справка за съдимост.

Доказателствените източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Липсват каквито и да е доказателства, които влизат в противоречие едни с други. Така от показанията на свидетелите – Б...., С...., С....а и С.... се установява началото на интимните отношения между обв. Б. и свид. Б...., отношението на семейството на последната към намерението двамата да заживеят на семейни начала, последвалото бягство от домовете им, срещата между родителите, последвалото начало на семейното им съжителство и раждането на общото им дете. Изложеното намира опора в показанията на свид. Б...., който е братовчед на обвиняемия и не е запознат с всички подробности за интимната връзка между двамата, но е присъствал на тържеството, поставящо начало на съвместното съжителство между обв. Б. и свид. Б.....

От приложеното удостоверение за раждане се установява датата на раждане на съвместното дете на обв. Б. и свид. Б. – Н....А.... Б., както и че обвиняемият е припознал сина си като биологичен баща.

От удостоверение за граждански брак се установява, че на ……..2019 г. между обв. Б. и свид. Б.... е сключен граждански брак.

         Изброените доказателства са изцяло във взаимовръзка по между си и не разкриват никакви противоречия, поради което е ненужно да бъдат анализирани по-подробно.

От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията, дадени от А.И.Б., тъй като впоследствие същият е привлечен в качеството на обвиняем. Те не са годно доказателствено средство поради забраната, установена в чл. 118, ал. 1 НПК (вж. в този смисъл Решение № 108 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 806/1997 г., II н. о., Тълкувателно решение № 24 от 27.09.1978 г. по н. д. № 22/78 г., ОСНК).

Неотносими към предмета на доказване са приложените документи във връзка с извършената от ДСП – гр. Ихтиман социална работа с младото семейство след раждането на детето.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В правна доктрина е изяснено, че престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е продължено. С него се създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години. Това престъпление е на просто извършване, защото законът не предвижда никакви последици, освен установяването на съответните фактически отношения (вж. в този смисъл С., Ал., „Наказателно право – особена част „Престъпления против правата на човека“, второ изд., л. 330).

В случая при така установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието само формално осъществява признаците на престъпление по чл.  191, ал. 1 от НК. От обективна страна обв. Б. от ....2018 г. в частен дом, находящ се гр. И., ул. „О....“ № …., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – С....Б....Б...., родена на *** г..

От субективна страна обвиняемият е знаел, че свид. Б.... не е наръвшила 16-годишна възраст, предвиждал е заживяване на семейни начала с нея и пряко го е целял.

За да бъде престъпление деяние по силата на чл. 9, ал. 1 от НК е необходимо то да бъде обществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. В случая обществената опасност на извършеното е явно незначителна, поради което процесното деяние следва да се приеме за малозначително. Това е така, защото при извършването му обвиняемият се е водил от споделените чувства към свид. Б...., а не от користни подбуди. Той е много млад – към момента на извършване на деянието е бил осемнадесет годишен. Разликата във възрастта му със свид. Б.... може да се приеме за незначителна - по-малко от 3 години. Съвместното съжителство е осъществено поради силното желание на двамата, въпреки началното несъгласие от страна на семейството на свид. Б..... Обвиняемият и свидетелката продължили съвместното си съжителство и след навършвана на 16-годишна възраст на последната. От него имат общо дете, което е припознато от обвиняемия и впоследствие са сключили граждански брак, като той полага и до настоящия момент грижи за детето и съпругата си. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че в известна степен съвместното съжителство на обвиняемия със свидетелката е плод на културните традиции на общността, в която двамата живеят, както и на ниската правна култура на обвиняемия. Макар да е действал в нарушение на правен запрет – чл. 191, ал. 1 НК, обвиняемият е направил всичко необходимо според собствените си разбирания, за да заживее на семейни начала със свид. Б...., а именно – получил е позволение от своите и от нейните родители и впоследствие е организирано тържество, слагащо начало на съжителството им. На последно място обвиняемият е с добри характеристични данни, тъй като е неосъждан, полага грижи за детето си, работи сезонна работа, за да осигурява прехраната на семейството си. Всичко изброено драстично понижава обществената опасност на деянието до степен на нейната незначителност. Наказанието, установено в разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК, не е предвидено за случаи като настоящия, тъй като отрицателното засягане на обществените отношения, обезпечаващи брака и семейството, е с толкова ниска степен, че не оправдава наказателна принуда. С оглед на изложеното на основание чл. 9, ал. 2 НК обвиняемият следва да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Предвид изхода на делото сторените в хода на производството разноски следва да останат в тежест на държавата на основание чл. 190, ал. 1 НПК.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: