Решение по дело №6572/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1912
Дата: 5 ноември 2021 г.
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330206572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1912
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3782017, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Б. Г. К. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата, допълнителни мотиви към нея и в съдебно
заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ,
моли за неговата отмяна и претендира разноски. Сочи, че:
в ЕФ не се съдържа описание на допуснатото нарушение, което
представлявало порок по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 42 и 57
ЗАНН;
в ЕФ не било надлежно индивидуализирано мястото на извършване на
нарушението, доколкото адрес „Пазарджишко шосе“ № 120 не
съществувал;
в ЕФ липсвало надлежно описание дали е нарушено общото ограничение
на скоростта или такова въведено с пътен знак В26;
снимката на АТСС не отговаряла на изискванията на закона, доколкото
на нея липсвали дата и час и не установявала къде точно е разположено
АТСС;
1
били налице много дела, по които наказващия орган прилагал по
преписките една и съща снимка, което било доказателство, че снимката
не отговаряла на действителното място на разполагане на АТСС във
всеки конкретен случай.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения
по делото списък с намерени фишове се установява, че процесния ЕФ е
връчен на жалбоподателя на дата 20.09.2021г., жалбата е входирана на
24.09.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.8 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.07.2020 г. в 08:20 часа, в
гр.Пловдив, бул. Пазарджишко шосе до номер 120, посока изток, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ****
се движело с установена наказуема скорост 79 км/ч. и наказуемо превишение
29 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Б. Г. К. .
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
№ 0304429, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения
2
с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на
МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства
тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран
и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения
в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
3
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното
лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този
случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава
нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе
от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 82
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 79 км/час.,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.

За пълнота на изложението следва да се обсъди и възражението, което
макар да не е направено по настоящото дело, е служебно известно, че се
прави от защитника по делата с негово участие, а именно, че доколкото по
делото била представена само една снимка, а не и видеоклип или
поредица от снимки, не било установено по несъмнен начин, че в близост до
заснетия автомобил нямало и друг и в този смисъл не било установено по
несъмнен начин, че отчетената наказуема скорост е именно на процесното
4
МПС.
Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип
използваното АТСС използва лазерен радар с функция за автоматично
разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в реално време.
Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на
страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в
разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:
-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира
списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето
нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен
номер;
-според т.5.4 /л.30 от съдебното производство/ при издаването на ЕФ
автоматично разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се
генерира в зададената бланка на ЕФ;
Поради гореизложеното по делото не възниква абсолютно никакво
съмнение, че нарушението е извършено именно от посочения в ЕФ
автомобил, чийто номер съвпада с този който се вижда на снимковия
материал и който е разпознат автоматично от системата и автоматично
зареден в бланката на ЕФ.
Предвид механизма на функциониране на АТСС –с лазерен лъч, и
автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна.
В този изричен смисъл и Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г.
по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив
Нещо повече предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр.
Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил
да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на
обективната действителност в дейността на контролните органи се налага
употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че
5
използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената
установеност на нарушението.
Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване
на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само
един автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се
осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда
на законодателя.
Още повече, че законово изискване за прилагане по преписката на
целия заснет клип от нарушението липсва, предвид изричната разпоредба
на чл. 16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, според която
информацията събрана при използване на АТСС се предоставя като
отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и
на лица, участващи в административния процес, което изискване в случая е
спазено.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
6
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата..

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
7
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3
ЗДвП, доколкото превишение от 29 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

1/ Изцяло неоснователно е възражението във връзка с мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че то
пълно и изчерпателно е индивидуализирано в ЕФ, като включително е
надлежно конкретизирана и посоката на движение- гр.Пловдив, бул.
Пазарджишко шосе до номер 120, посока изток. Видно е изричното
отбелязване, че мястото на контрол се намира в гр.Пловдив, а не извън
него, поради което за дееца е важимо общото ограничение на скоростта.
Нещо повече абсолютно същото място на извършване на нарушението, с
конкретизиране и на географските координати на разполагане на
техническото средство е посочено и в приложеното по делото статично
изображения и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
в който изрично е отбелязано, че за мястото на контрол важи общото
ограничение на скоростта за населено място с отразяване на цифровата му
величина- 50 км/час.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че след извършена
8
справка установил, че адрес „Пазарджишко шосе“ № 120 не съществувал,
настоящият състав също извърши служебна справка в общодостъпните google
maps и google earth от които се установи, че такъв адрес не само съществува,
но и се намира в границите на гр. Пловдив, както надлежно е отбелязано в
протокола по чл. 10 от Наредбата и точно на този адрес се намира магазин
Техностар.

2/ Изцяло неоснователни са всички възражения във връзка със снимката
на АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото
изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на
АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място,
поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения
снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
Така Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Във връзка с възражението на защитата, че по десетки дела се
прилагат едни същи снимки на АТСС, следва да се посочи, че това е
изцяло нормално, логично и очаквано най-малко предвид отбелязванията в
процесния протокол по чл. 10 от Наредбата, от който е видно, че при едно и
също използване на АТСС, на едно и също място, на един и същи ден, в
рамките на няколко часа са установени 105 нарушения, за които следва да
се издадат 105 ЕФ. При обжалване на всеки един от тях би могло да се
достигне до положение, при което по 105 АНД са приложени напълно
идентични снимки, като именно обратното би противоречало на закона и би
предизвикало съмнение, ако за една и съща обстановка се представят
различни снимки.
Абсолютно същото важи и за снимките изготвени на различни дати.
Ноторно известно е, че АТСС се разполагат на едни и същи места ,
9
определени по критериите заложени в чл. 6, ал.2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г – надлез Скобелева майка, бул. Санкт Петербург до № 1,
Пазарджишко шосе, 4 км, Пазарджишко шосе № 120 и др. При положение, че
АТСС се разполагат на едни и същи места е изцяло логично и нормално
заснетото на снимковия материал също да е идентично, доколкото няма
как да се очаква в кратки срокове да се променят обектите на градската
инфраструктура, свързвани с тези местоположения.
Не на последно място следва да се посочи, че според трайната съдебна
практика, дори изобщо да не бе представена по делото снимка на АТСС ,
то действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но
то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на
контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите
изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от
Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 1995 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530
по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение №
696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

3/ Изцяло неоснователни са всички възражения на жалбоподателя във
връзка с реквизитите на ЕФ. В тази връзка следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е изяснено,
че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП , но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
10
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259
от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за
какъвто и да било процесуален пропуск.
Противно на възраженията в жалбата подробно са описани
обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което
е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно,
че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на
пределно допустимите скорости на движение. Всички относими признаци
към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена
скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на
снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо
превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран
собственик на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните
работи, който в случая се явява спазен.
В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Неоснователно е възражението, че по делото оставало неясно за какъв
скоростен режим е наказан дееца- за общото ограничение на скоростта или за
такова въведено с пътен знак В26.
11
В ЕФ надлежно е посочена нарушената норма – чл.21, ал.1 ЗДвП, която
урежда общите ограничения на скоростта, а тази уреждаща ограниченията
с пътен знак В26 е чл. 21, ал.2 ЗДвП, на която няма позоваване в ЕФ.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. Аналогични твърдения са изложени
и в ЕФ – че процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр.
Пловдив и че е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не
възниква абсолютно никакво съмнение за какво точно нарушение е наказан
деецът.
Още повече, че в Протокола по чл. 10 изрично е отбелязано, че се
контролира общото ограничение на скоростта 50 км/час, като за участъка
няма поставен знак В26.

Във връзка с всички гореизложения възражения следва да се съобрази и
че Протоколът по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност, което е само по себе си достатъчно, за да се приеме
пълната им неоснователност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.

ПО РАЗНОСКИТЕ

12
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3782017, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Б. Г. К. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Г. К. , ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13