Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 16 925 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на М.В.А., чрез нейния законен представител В.И.А. се твърди,
че на 30.07.2017 г. в с. Панчарево е настъпило ПТП от водача на лек автомобил „Дайхатсу Сирион“ с рег. № *******–
Г.А.Ш., който поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
необходимата дистанция ударил движещият се пред него автомобил „Ланчия Капа“ с рег. № *******, управляван от И.Й.Е., който
вследствие на удара се изместил и ударил намиращият се пред него автомобил
„Мерцедес МЛ“ с рег. № *******, управляван от Е.В.Д.. Твърди се, че при ПТП-то
пострадала ищцата като пътник в лек автомобил „Дайхатсу“,
която получила фрактура на първа, втора и пета метатерзални
кости на левия крак. Била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където били установени
тези увреди. Твърди се, че била дълго време в безпомощно състояние, обездвижена
и на легло като не можела да се обгрижва сама и да
извършва елементарни движения, свързани с ежедневните си нужди.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Дайхатсу”, да й заплати сумата от 40 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „У.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К-532/2017 г. на СДВР, от
който се установява, че на 30.07.2017 г., около 17.20 ч. в с. Панчарево, на ул.
„Самоковско шосе“ в района на МГТ № 1334 – плажа Панчарево е осъществено ПТП
между лек автомобил „Дайхатсу Сирион“
с рег. № *******, управляван от Г.А.Ш., лек автомобил „Ланчия
Капа“ с рег. № *******, управляван от И.Й.Е. и лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с
рег. № *******, управляван от Е.В.Д., при което пострадала пътничката в лек
автомобил „Дайхатсу“ – М.В.А. с работна диагноза –
фрактура на първа, втора и пета метатерзални кости на
ляв крак.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че няма данни за
технически причини за настъпване на ПТП като водачът на лек автомобил „Дайхатсу“ е управлявал на разстояние, на което не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата е
получила при процесното ПТП счупване на първа, втора
и пета предноходилни кости на ляво стъпало като
възможния механизъм на получаване на подобни увреди е директно въздействие в
областта на увредата, което може да бъде придружено
от огъване или усукване на ходилото. Посочено е, че по отношение на увредата е предприето консервативно лечение с поставяне на
гипсова имобилизация като при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения срока за възстановяване е около 3 месеца.
В съдебно заседание от 05.11.2018 г. са събрани и показания на свидетеля Г.А.Ш.,
вуйчо на ищцата, а в съдебно заседание от 15.04.2019 г. на свидетеля И.Й.Е..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 15.08.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата
САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав
кредитира като обективни и логически последователни при съблюдаване на
правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки травматични увреждания,
които са довели до значителни като интензитет и продължителни във времево
отношение болки и страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица
от деянието, то те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 3 месеца/ справедливо би било да се присъди сума от 15 000 лв., а за горницата до пълния предявен
размер от 40 000 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 16.11.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 15.04.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.68 в делото/.
Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото, в
неговата припадаща се част с оглед уважената част от иска, възлиза на сума в
размер на 648, 75 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника се следва сумата от 206, 25 лв. – разноски, с оглед депозирания
списък по чл. 80 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 802, 50 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13 на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.В.А., ЕГН **********, действаща
чрез своя баща и законен представител В.И.А., със съдебен адрес:*** – адв. В.О. сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 30.07.2017 г. в с.
Панчарево, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 40 000
лв. като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2017
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13 да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 802, 50 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13 на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.О. сумата от 648, 75 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител В.И.А.,
със съдебен адрес:*** – адв. В.О. да заплати на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***-13 сумата от 206, 25 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: