Р Е
Ш Е Н
И Е №103
гр.Шумен,11.V.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито
съдебно заседание на осми май 2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.129/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на М.П.Г.,с ЕГН **********,съд.адрес:г***,адв.Д.Р.,ШАК,
против Решение №
216/15.ІІІ.2018г. на РС-Шумен,постановено по гр.д. № 3511/2017г.,В ЧАСТТА ,в
която искът за заплащане на издръжка за минало време е отхвърлен за сумата от
300 лева месечно,за периода от 21.ХІ.2016г. до 21.ХІ.2017г.,както и В ЧАСТТА,в
която е отхвърлен искът за издръжка за в бъдеще време ,също по 300 лева
месечно,считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на
законни причини за изменяване или прекратяване задължението за издръжка ,ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Оплакванията в жалбата са за
допуснати от първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
му част. Представени са като нови писмени доказателства два удостоверителни
документа от Университет Р.Г.,А.,Шотландия,които са приети в съдебно заседание
от 8.V.2018г.
Постъпил е писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба,с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение и в обжалваната му част,като й бъдат присъдени направените деловодни разноски за въззивната
инстанция.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като обсъди оплакванията по въззивната жалба,възраженията срещу нея в
писмения отговор на другата страна,всички доводи и аргументи на страните и
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,намира
следното:
Въззивната жалба ,като подадена от
процесуално легитимирано лице-ищца в първоинстанционното производство ,по реда
и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната жалба е частично
основателна и доказана,поради следното:
Първоинстанционното призводство
по гр.д. № 3511/2017г. на Шуменския
районен съд,чието решение е предмет на въззивната жалба,е образувано по искова
молба на М.П.Г.,с ЕГН **********, адрес:г***,против П.Н.Г.,с ЕГН *********,п.адрес:г***,с
предявен иск с правно основание по чл.144 от СК-за осъждане ответника да
заплаща издръжка на пълнолетната ищца,учаща се в редовна форма на обучение,в
размер на 1000 лева месечно,считано от датата на завеждане на исковата молба ,до
отпадане основанието за заплащане на издръжка,както и съединен иск по чл.149 от СК-да бъде осъден същия ответник да заплати на ищцата издръжка за минало
време-една година назад,считано от м.ноември 2016 г до м.октомври 2017
г.включително,по 1000 лева на месец.Претендира и за направените деловодни
разноски.
В съдебно заседание на 22.ІІ.2018г. по
гр.д.3511 за 2017г. районният съд е допуснал изменение на исковите претенции
досежно размерите им,като те са намалени от 1000 на 500 лева месечна издръжка и по двата иска.
Ищцата излага в исковата си молба,че ответникът е неин баща.Самата тя учела в”Р.Г.-Университет”гр.А.,Шотландия,специалност”Моден
мениджмънт,бакалавърска степен,редовна форма на обучение.Началната дата на
обучението й била 25.V.2015г., а очакваната дата на завършване,според академичната
програма-13.ІХ.2019г.Понастоящем за академичната 2017-2018г. ищцата била
студентка трети курс.
Като показала много добри резултати в
обучението,ищцата била освободена от заплащане на такса към университета,но
имала основни и сравнително постоянни разходи по местопребиваване и учение в
Шотландия,които се формирали,както следва/преизчислени от бр.лири в български
лева/:1/от месечния й квартирен наем-около 759 лв .;среден разход за храна-396
лева;разходи за градски транспорт-64 лева;разходи за самолетни билети,при
започване на учебната година и по празници-средно на месец 300 лева;разходи за
учебници и др.материали-154 лева и разходи за дрехи и обувки-40 лв месечно.
Освен това ищцата имала здравословни
проблеми,което налагало закупуването на лекарства , биохрани и добавки-около
100 лева месечно.
Общо средномесечния размер на
издръжката ,от която ищцата се нуждаела,възлизал на 2013 лева.
Ответникът не давал никакви средства
на ищцата.Всяка година от м.март до м.ноември-декември работел в Англия,като
средномесечно
получавал по 2017 лева.При това
положение бил в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на ищцата и издръжката
за минало време,както е поискано в исковата молба,с последващото
изменение/намаление на исковите претенции.
Ответникът с писмения си отговор на
исковата молба,както и в хода на първоинстанционното производство,оспорва
изцяло исковете по основание и размер и моли те да бъдат отхвърлени изцяло,като
му бъдат заплатени и деловодните разноски.
Възразява,че не е в състояние да заплаща
исканата издръжка,тъй като доходите му били много по-малки от посочените в
исковата молба.За една година,от 1.І.2017г. до 31.ХІІ.2017г. ответникът реализирал от трудови доходи и от обезщетения общо сумата
18548,50 лева.За същия период имал разходи в размер на 3766,50 лева,в които
включва разходи по гр.дело за развод и за наеми,след което му оставала месечната
сума от 661 лева.
Ищцата
била пълнолетна,трудоспособна и в състояние да се издържа
сама.Представените от нея суми като годишни и месечни разходи сочели на
прекомерно и ненужно пилеене на средства
за неща ,от които не изпитвала крайна нужда и които разходи при разумно харчене
и по-скромен начин на живот биха били много по-малки.
Липсвали доказателства за твърденията на ищцата,че здравословното й
състояние я прави нетрудоспособна.
Ищцата била записана за обучение
в „Р.Г. Университет” А.,Шотландия не през 2015 ,а през учебната 2013/2014
година,където учила и през учебната 2014/2015 година,когато напуснала и се
записала в друг курс в същото учебно заведение.
През 2013 и 2014г. ответникът заплащал
издръжка на ищцата,а през 2016 г. също й изпращал парични суми в различни
размери.
За да разреши спора по делото,районният
съд е събрал всички представени от
страните доказателства,съдържащи релевантни факти и обстоятелства,свързани със
сложния фактически състав по чл.144 от СК.
Безспорно е доказано по делото,че
са налице формалните предпоставки по чл.144 от СК за търсене на претендираната
издръжка,а именно: Ответникът е родител на пълнолетната ищца, която се обучава редовно във висше учебно заведение ,като
предвиденият срок за обучение не е изтекъл и тя не е
навършила 25-годишна възраст.
Спорът между страните се свежда до
материалните възможности на ищцата да се издържа сама и до тези на ответника да
й дава търсената издръжка.
Условие за получаване на издръжка по чл.144 от СК е учащото се
пълнолетно дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си.
Въззивният съд намира за незаконосъобразен
изводът на районния съд,че по делото не са ангажирани доказателства относно
невъзможността на ищцата да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Няма данни по делото
ищцата да има доходи или имущество. Обратното следва да се докаже от ответната
страна,но по делото няма дори твърдения/възражения от ответника за наличието на такива доходи
или имущество. Възражението на ответника,развито и във въззивното
производство,че ищцата може да се издържа от доходите си, тъй като нямало
доказателства,че тя е нетрудоспособна е несъстоятелно.Тези
възражения на ответника според него се подкрепят от липсата на доказателства,че здравословното
състояние на ищцата не й позволява да работи и че налага по-големи
разходи,свързани с лечение,закупуване на лекарства,биохрани и пр.Въззивният съд
намира,че обстоятелството дали заболяванията от които според доказателствата по
делото страда ищцата-хроничен гастрит и алергия,я правят работоспособна или не,е
ирелевантно за спора по делото.От значение е дали ищцата има допълнителни
доходи или имущество,от което да се
издържа,а не дали е трудоспособна. Неслучайно
законодателят е предвидил като предпоставка за заплащане на издръжка по чл.144
от СК обучението на ищеца да е в РЕДОВНА форма,т.е. във време,когато учащото се
пълнолетно дете не може да реализира редовни трудови доходи. От значение за определяне нуждите на ищцата е обаче фактът
дали заболяванията,от които страда според представената медицинска
документация-хроничен колит и алергия,
налагат по-високи месечни разходи.Тежестта за доказване на тази необходимост,както
и на реално направени в тази връзка разходи, лежи изцяло върху
ищцата.Въззивният съд намира,че така представените платежни документи не са
годни доказателства за посочените
обстоятелства,тъй като няма доказателства,че закупените медикаменти,храни и
пр.,са предписани изрично от компетентните лекуващи лекари,а ако това е
така/което е недоказано/ ,поема ли се някаква част от стойността им от
съответната здравно-осигурителна каса.
Една част от необходимите месечни
разходи на ищцата въззивният съд намира за доказани.Те се отнасят за закупуване
на учебни помагала,облекло,храна ,за градски транспорт и квартира.Неотложната и
системна нужда от такива разходи е ноторно известна и не е нужно установяването
на абсолютно точна конкретна сума,за да се приеме,че такива разходи се правят ежемесечно и без тях ищцата не би
могла да съществува ,да живее нормално и да учи във Великобритания.
Районният съд се е позовал на свидетелски показания за
установяване на част от доходите и разходите на ищцата,както и за материалните
възможности на ответника.Тези свидетелски показания,отнасящи се до
заболяванията на ищцата,налагащи й специална диета с биопродукти,за това,че
ответникът работел в Англия и я подпомагал за издръжката й,са недопустими по
силата на чл.164ал.1,т.3,изр.първо от ГПК,тъй като обстоятелствата,за които са
събрани , се установяват само с писмени
доказателства.
Необходимо условие за уважаването на иска
по чл.144 от СК,при наличието на останалите законови предпоставки,е родителите да могат да дават издръжката без
особени затруднения.В разглеждания случай е доказано по несъмнен начин,че през 2017 г. ответникът
е получавал по 1371 лева на месец,както и че заплаща месечен наем за квартира в
С.в размер на 570 лева. Неотносими към спора в разглеждания случай са
фактите,свързани с личните отношения между ищцата и ответникът,както и че
понастоящем ответникът живеел на съпружески начала с друга жена с двете й
деца,от което районният съд е извел фактическия извод че домакинството му е
четиричленно и според статистическите изследвания,необходимата месечна издръжка
за нормален живот на четиричленно домакинство в гр.С.се равнява на 3003
лв.Оттук е направил необосновано и незаконосъобразно обобщение за по-големи
месечни разходи на ответника и намалени материални възможности, респ.пълна невъзможност
да заплаща претендираните по исковете издръжки.Така обсъжданите от районния съд
факти са ирелевантни за спора ,а наред с това са и недоказани.Ответникът
не е законово задължен за издръжка към
децата на жената,с която живее на фактически начала.Не е установено по делото
какви са доходите в това фактическо четиричленно семейство,ако се приеме за
такова,както и дали тези деца не получават издръжки от друго задължено към тях
лице.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд намира за доказано,че
ищцата се нуждае от издръжка за своето пребиваване и обучение във
Великобритания,а ответникът има материални възможности да дава такава издръжка.
Настоящият въззивен състав намира,че ответникът може и следва да дава
ежемесечна издръжка на ищцата в размер на 100/сто/ лева месечно.До тези
размери исковете са основателни и
доказани.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,настоящият въззивен състав намира,че обжалваното решение,в частта,в
която предявените искове по чл.144 и
149 от СК са отхвърлени за сумата над
100 лева месечно,е необосновано и
незаконосъобразно.Следва в същата част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата исканите издръжки за минало време и за в бъдеще,в размери по 100 лева
месечно.В останалата част обжалваното решение е правилно,обосновано и
законосъобразно,а въззивната жалба - неоснователна и недоказана .В тази
останала част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателката следва
да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски пред
въззивната инстанция,съответни на отхвърлената част от въззивната жалба,които
възлизат на 300/триста/ лева.
Жалбоподателката е направила възражение
за прекомерност на разноските,предявени от другата страна,но тъй като не е
посочила аргументация и конкретна сума,касаеща тази прекомерност,съдът
намира,че искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 216 от 15.ІІІ.2018г.
по гр.д. № 3511/2017г. на Шуменския районен съд САМО В ЧАСТТА,в която предявените от М.П.Г.,с ЕГН **********, адрес:г***,против П.Н.Г.,с ЕГН *********,п.адрес:г***,
искове с правно основание по чл.144 от СК и по чл.149 от СК,за плащане месечна издръжка на навършило пълнолетие учащо
се дете,за в бъдеще и за минало време, са отхвърлени за сумите до 100 лева
месечно,като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ответника П.Н.Г.,с горните данни, да
заплаща на ищцата М.П.Г.,с горните
данни, месечна издръжка в размер на 100 лева,считано от 21.ХІ.2017г.,до
продължаване на редовното й обучение без прекъсване във висше учебно
заведение,до навършване на 25-годишна възраст.
ОСЪЖДА същия ответник да заплати на същата ищца издръжка за минало време
в размер на 100/сто/ лева месечно-за една година назад/или общо сумата
1200/хилядя и двеста/ лева,за периода от м.ноември 2016г. до м.октомври 2017г.
включително.
ОСЪЖДА
жалбоподателката М.П.Г.,с горните данни,да заплати на въззиваемия П.Н.Г.,с
горните
данни,направените от него деловодни
разноски за въззивната съдебна инстанция,съответни на отхвърлената част от
жалбата,възлизащи на сумата 300/триста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
Решение № 216 от 15.ІІІ.2018г. по гр.д. № 3511/2017г. на Шуменския районен съд
в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1.
2.