Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на единадесети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч. гр.
дело № 299 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „Т.С.“
ЕАД- ***- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да
намали поради прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение под сумата 230 лв., постановен на 4.12.2019 г. по изп. дело № 20198510402448
на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие- СГС, и срещу
постановлението за разноски, с което на длъжника е определена за плащане
несъответна пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, жалбоподателят моли да бъде
постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено намаляване на
посоченото възнаграждение до размер на сумата 200 лв. и намаляване на
несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- „Г.С.У.ЕООД
оспорва жалбата на длъжника по изпълнението и моли да бъде постановено решение
за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото
изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
същество- основателна.
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20198510402448 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на взискателя „Г.С.У.ЕООД-
чрез адв. М.Л., подадена на 24.10.2019 г., с приложен към нея Изпълнителен лист
от 16.07.2019 г., издаден въз основа на решение по гр.д.№ 53669/ 2017 г. на
СРС, 171 състав, с което „Т.С.“ ЕАД- *** /жалбоподателят/ е осъдено да заплати
на адв. В.Т.от САК сумата 301.33 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА. Към молбата са приложени Договор за цесия от 30.08.2019 г., по силата на
който събираемото вземане е прехвърлено от адв. Т. на „Г.С.У.ЕООД, пълномощно
на името на адв. М.Л., „споразумение за адвокатско възнаграждение“, съдържащо
уговорка за плащането на адвокатско възнаграждение от 350 лв., и преводно
нареждане за плащането на това възнаграждение от клиента на адвоката.
На 28.10.2019 г. на длъжника „Т.С.“
ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана за плащане на
горепосочената сума- предмет на приложения изпълнителен лист /разноски за адв.
възнаграждение/, и на разноските по изпълнението, вкл. адвокатско
възнаграждение от 350 лв., и 162.98 лв.- „такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 7.11.2019
г.“.
На 1.11.2019 г., в срока по чл.428,
ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника за
прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
С Постановления на ЧСИ от 15.11.2019
г. и 4.12.2019 г. /последното- съобщено на длъжника на 20.12.2019 г./ възраженията
му срещу постановлението за разноските са частично уважени, като разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя са намалени първоначално от 350 лв. на 300
лв., в последствие от 300 лв. на 230 лв. Произнасяне на ЧСИ относно намаляване
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ липсва.
Постановлението на ЧСИ от 4.12.2019 г. /предмет на
подадената от длъжника жалба/, с което по същество е отказано исканото от
длъжника намаление на разноските по изпълнението, по преценка на Софийски градски съд е неправилно и
следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение, към датата на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, съдържаща покана за
плащане и на спорните разноски от 350 лв.- за адвокатско възнаграждение, а също
и към датата на издаване на обжалваното постановление на 4.12.2019 г. от
адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и
необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 24.10.2019 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 230 лева следва да бъдат
намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
размер, а именно до размер на сумата 200 лв.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ М. П., с което е отказано друго
намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде отменено като
неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200
лева.
Основателна е жалбата на длъжника по
изпълнението и в останалата й част- относно определената от ЧСИ такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ общ размер на дължимите такси по изпълнението,
включая обикновени и пропорционална такси, дефинирани като „такси по ТТРЗЧСИ“ в
приложената по делото ПДИ, е 162.98 лв.
Според приложената в изпълнителното дело сметка /с дата 25.10.2019 г./,
съставена от ЧСИ, тази сума включва обикновени такси в общ размер от 66 лв. /с
включен ДДС/, и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, чийто размер следва да
бъде определен на разликата от 96.98 лв.
Неправилно е определен и начислен от ЧСИ размерът на дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Според атакуваното постановление на ЧСИ
дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 96.98 лв. /162.98 лв.- 66 лв. = 96.98 лв./. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума. Под "парично вземане" по смисъла на т.26 се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи. Противното
би означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26,
върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и
житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника „Т.С.“ ЕАД, е в размер на 301.33 лв., поради
което и дължимата от
последния пропорционална такса по
т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ е в размер на 30.13
лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до
размер на сумата 96.98 лв. обжалваното постановление за разноски следва да бъде
отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от
длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 200 лв.- разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение, и
над сумата 30.13 лв.- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода от настоящото
производство на основание чл.81 вр. чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 123 лв.- разноски /25 лв.-
държ. такса, 48 лв.- такса за администриране на жалбата, и 50 лв.- юриск.
възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- ***
/длъжник по изпълнението/ Постановление
от 4.12.2019 г. по изп. дело № ********* 02448 на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ и
район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК под сумата
230 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя „Г.С.У.ЕООД /ЕИК*********/ и
дължимо от длъжника „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *********/ по изп. дело № 2019
********** на ЧСИ М.П.- рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско възнаграждение от 230 лева на 200 лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- ***
/длъжник по изпълнението/ издаденото по изп. дело № 20198510402448 на ЧСИ М.П.-
с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие- СГС, постановление за разноските в частта му относно определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
дължима от длъжника „Т.С.“ ЕАД- ***, над
сумата 30.13 лв. /тридесет лева и 13 ст./ до пълния начислен от ЧСИ размер
от 96.98 лв.
ОСЪЖДА „Г.С.У.ЕООД /ЕИК*********/ да заплати на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *********/
сумата 123 лв. /сто двадесет и три
лева/- разноски за настоящото
производство, на основание чл.81 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Станимира Иванова по гр.д.№
2578 по описа за 2020г. на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството на състава в частта за дължимата такса по т. 26 от Тарифата.
Начислените от ЧСИ пропорционални такси по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определят на база сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя в
хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по
изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за възнаграждение
за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо различно от такси
по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната
хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично
вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите,
предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и
съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл
т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.
на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя
при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя
по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за
адвокат.
Съдия …………………..
(Станимира Иванова)