РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500053 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ********, против Решение №
4110/06.12.2022г., постановено по гр.д. №9197/2022г. на РС Пловдив,
петнадесети гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност поради
нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата И. Й. Й. ЕГН-********** изразява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявени от И. Й. Й. ЕГН-********** против
***********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 462.04 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за 52 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
от 01.12.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 23.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от
100.83лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяко от
задълженията до предявяване на исковата молба.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че
е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17,01,2007г.
като специална спрямо ЗМВР. Поддържа се, че през процесния за делото
период е действала Наредба № 8121з-776/29,07,2016 г. /впоследствие
отменена/ с която изчерпателно се регламентирали отчитането и
компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден
труд и нощен труд, поради което липсвало основание за приложение на друг
нормативен акт по аналогия.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
2
им направи следните правни изводи:
Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от
събраните по делото доказателства, че в исковия период между тях е
съществувало служебно правоотношение, възникнало на основание Закона
за МВР, като ищецът е изпълнявал длъжността „********** “ в
***************при ответната *********. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в спорния период
ищецът е положил общо 52 часа нощен труд.
Ищецът твърди, че тъй като, съгласно КТ, нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, то положеният
от него нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо
нормалната продължителност на работното време от 8 часа дневно, както е
предвидено в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Счита, че в резултат на преизчисляването, част от
положения от него извънреден труд не му е заплатен от ответната ******* с
увеличение от 50%, съгласно чл. 187,ал. 6 от ЗМВР.
Спорният въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от
ищеца, умножавайки го с коефициент 1, 143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и
заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото
право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на
КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния
труд.
Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г.
по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от същата наредба/, и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР, и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и
трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде
3
основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ. Прието е, че
в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на
служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от
анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и
3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите
от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите
на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.
2, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане
на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните
работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд.
Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към
служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел
за реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на
държавната власт. Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно",
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага –
през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е,
че това разрешение съответства и на правото на ЕС.
С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни за съдилищата разяснения, следва да се приеме, че не е налице
основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да
4
бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, както се
претендира от ищеца, поради което предявените искове са неоснователни.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен, като вместо това исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателят следва да се присъдят
направени пред двете инстанции разноски, а именно юрисконсулско
възнаграждение в първоинстанционното производство и във въззивното
производство общо в размер на 200лв и държавна такса в размер на 50лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4110/06.12.2022г., постановено по
гр.д.№9197/2022г. на РС Пловдив, петнадесети гр. състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Й. Й. ЕГН-********** против
********, иск с правно основание чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР , във вр. с чл.178
ал.1 т.3 ЗМВР за заплащане на сумата от 462.04 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за 52 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
от 01.12.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 23.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от
100.83лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяко от
задълженията до предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА И. Й. Й. ЕГН-********** от гр.********** да заплати на
******** сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
направени разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6