НОХД № 1537/2016г.
МОТИВИ
:
Обвинението е против
подсъдимия Д. *** за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, за това,
че на 12.06.2016г. в гр.П.,по
хулигански подбуди е причинил на С.Д. *** телесни повреди,изразяващи
се в контузия на главата с мозъчно
сътресение,протекло с пълна
загуба на съзнА.е до степен
на комоционна кома,причинило разстройство на здравето,временно опасно за живота
и субдурален кръвоизлив в дясно темпоро-париетално и счупване на черепа
в тази област,и субарахноидален кръвоизлив в лявата част на
мозъка,причинили разстройство
на здравето временно опасно за живота.
Подс.Д.С. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като в обясненията си твърди, че не е удрял пострадалия по главата,
при което последния да е паднал на земята, а само го е избутал и то пред
дискотеката, а не на мястото посочено в обвинителния акт.
Прокурора
поддържа обвинението като пледира за осъдителна присъда и налагане на наказА.е лишаване от свобода на подсъдимия, което да бъде
изтърпяно ефективно, както и да бъде уважен граждански иск по справедливост.
Защитата пледира за оправдателна присъда,
поради недоказаност на обвинението. Тезата на защитата, е че по делото не е
установено по несъмнен начин, че подсъдимия е автор на престъплението, в което
е обвинен, поради което следва да бъде оправдан .
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия С.Д.Д. против подс.Д.С.С. за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната
лихва считано от 12.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата и е
конституиран пострадалия С.Д.Д. като граждански ищец
по делото .
Повереникът на граждански ищец и частен обвинител пледира
за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събрА.те по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
На 11.06.2016г. в гр.П. св.С.Д. празнувал
рождения си ден заедно със своята съпруга св.С.Д. и техните кумове св.А. Р. и
св.Т.Р.. Празненството започнало от заведението „З.“, продължило в клуб „Х.“ и
към 02.30 часа на 12.06.2016г. празнуващите се установили в дискотека „П.П.“, като се настА.ли на маса на
втория етаж на дискотека. Във всички заведения пострадалия св.С.Д. употребявал
алкохол, като това правили и придружаващите го лица. Св.С.Д. пиел различни
видове алкохол бира и уиски, като продължил да консумира и в дискотеката.
Всички от компА.ята се веселили, като св.Д. вече бил
повлиян от изпития алкохол. Към 3.30 часа св.Г.Р. охрА.тел
в дискотеката се приближил до компА.ята и заявил, че барът
на втория етаж спира да работи, поради което следва компА.ята
да се премести на първия етаж. Св.С.Д. не бил съгласен да се мести, поради
което между него и св.Р. възникнало спречкване, при което св.Р. използвал сила
и повалил св.Д. на земята. В този момент се намесил св.Р. и помогнал на св.Д.
да се изправи. Инцидента принудил компА.ята да тръгне
надолу, като първо тръгнал св.Д., след него бил св.Р. и съпругите им.Св.Р. се
забавил, за да остави на една маса на първи етаж бирени шишета, които носел със
себе си, а св.Д. продължил към изхода, като бил следван от охрА.телите
в заведението. В един момент пред тоалетните на заведението св.Д. отново бил
съборен на земята от св.Р., като между двамата станало сборичкване. В този
момент се намесили охрА.телите св.Д.А. и св.Д.Б.,
който разделили двамата и св.Б. извел св.Д. вън от заведението. Навън излезли и
хората от неговата компА.я съпругата му и семейство Р..
Пред заведението също така излезли и охрА.телите и доста
клиенти на дискотеката. Св.Д. бил афектиран от отношението към него проявено от
охрА.телите и започнал да ги псува и да вика по тях
пред заведението. Между хората, които се намирали пред заведението били и подс.Д.С., св.Г.К., св.И.Н., св.М.Т. и св.С.П.. Св.Д.
тръгнал в посока градската градина, като близо до колоната се спрял и продължил
да вика по охрА.телите, които го последвали. Заедно с
охрА.телите близо до подсъдимия се били приближили и подс.Д.С. и неговия приятел св.Г.К., които и двамата били
облечени с тъмни тениски и приличали на охрА.тели, но
нямало надпис на тениските „Секюрити“. Св.Д. под
влияние на алкохола продължавал да отправя обиди към охрА.телните и към всички присъстващи лица. В един момент подс.Д.С. се почувствал засегнат от обидните думи на св.Д.
и като се приближил до него му нанесъл удар с ръка по лицето, при което св.Д.
от удара паднал и си ударил главата в твърдото покритие на земята. В резултат
на удара на подсъдимия и удара в твърдата земна повърхност св.Д. изпаднал в безсъзнА.е и започнал да хърка. В този момент св.Г.К. от
своя страна се приближил до св.Т.Р. ударил го по лицето и казал „И ти ли искаш
бе ?“. Тъй като св.Д. продължавал да хърка и да е в безсъзнА.е
св.Г.Р. донесъл вода и го напръскал за да се свести, но състоянието на
пострадалия не се подобрявало. Удара на подсъдимия по св.Д. бил видян от св.Г.Р.,
Д.А., Г.К., С.П., И.Н., но не бил видян от пострадалия и от хората от неговата компА.я, които не разбрали кой е ударил св.Д.. Тъй като
някой от присъстващите се бил обадил на тел.112 на място пристигнал екип на спешна помощ,
като св.Д. бил транспортиран до болницата. На място пристигнали и служители на
РУ на МВР П. св.А.П. и К.Н., които разговаряли с присъстващите лица.
Първоначално св.С.Д., която не била видяла удара на подсъдимия посочила, като евентуален
извършител на деянието св.Г.Р., който бил доста по нисък от подсъдимия. С оглед
твърденията на св.Д., св.Р. бил отведен в полицията и задържан за 24 часа, но
тъй като св.Д. не била сигурна в показА.ята си св.Р.
бил освободен и продължили мероприятията на полицията, като при разпита на
свидетелите очевидци и преглеждането на записите от камерите било установено,
че автор на деянието е подс.Д.С.. Същия бил установен
и при проведения разпит от служителите на криминална полиция св.К.Х. и Д.К. подс.Д. признал, че той е ударил пострадалия, при което
последния е паднал на земята.
Преди това
св.Д. първа пристигнала в болницата и разговаряла с дежурния лекар, който
казал, че пострадалия св.Д. е зле, има кръвоизлив в мозъка и фрактура на
главата, поради което евентуално може да се наложи операция. Св.Д. бил под
наблюдение няколко дена, като след като дошъл в съзнА.е
му се виело свят и не му позволявали да става. След като го изписали му дали
обезболяващи, като му забрА.ли да гледа телевизия и
да работи на компютър. Тъй като професията на св.Д. била свързана с работа с
компютър около три месеца той не ходел на работа. Св.С.Д. се грижела за него и
за малкия им син. Дълго време след инцидента св.Д. продължавал да изпитва
болки, поради което направили консултация с професор от „Пирогов“, който
заявил, че трябва време за да се разсее кръвоизлива. Св.Д. започнал да работи
на компютър, но от време на време продължавал да има болки в главата.
По делото е прието заключението на
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р Б.П., от което се установява,
че вследствие на настъпилата травма в областта на главата св.С.Д. е изпаднал в
безсъзнателно състояние. На същата дата св.С.Д. е бил откаран с линейка до Спешно
отделение на МБАЛ П., където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за лечение по спешност в неврохирургично отделение при същото здравно заведение. Тук
са му поставени следните диагнози : Контузия на главата, Сътресение на мозъка,
Счупване на черепа / темпоро-париетално/. Св.С.Д. е
лекуван консервативно и лечението продължава към момента на изготвяне на експертизата.
От извършения преглед до леглото на болния се установяват : две охлузвА.я по челото, кръвонасядА.я
по клепачите и склерата на дясното око и долния клепач на лявото око, по
основата на носа, охлузвА.я и кръвонасядА.я
по крА.ците. ГореописА.те травматични увреждА.я
са причинени по мехА.зма на
действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да
са получени при нанесен побой с юмруци по главата и падане на терена към
момента на инкриминираната дата. КръвонасядА.ята по
лицето са нанесени от удари с юмруци, а охлузвА.ята
по челото най-вероятно от падането на терена, довело до счупване на черепа в
дясната част с кръвоизливите / в дясно субдурален и в
ляво субарахноидален – получен при контра ку – противоудар/.
Счупването
на черепа не би могло да се получи от удар с юмрук по главата, а от удар с
по-голяма кинетична енергия / падане върху терен/. Тези травми получени от
падане върху терена могат да се получат, както с намесата на външни сили, така
и без намесата на външни сили. Кръвонасядането по
вътрешната част на дясната мишница е от действието на пръсти на ръка / стискане
/. Останалите охлузвА.я и кръвонасядА.я
на крайниците от падането на терена, както с намесата на външни сили, така и
без намеса на външни сили. Травматичните увреждА.я не
могат да се получат от един единствен удар. Контузията на главата с мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнА.е до
степен на комоционна кома е причинило на пострадалия С.Д.Д. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Субдуралният кръвоизлив в дясно темпоро-париетално
и счупването на черепа в тази област и субарахноидалният
кръвоизлив в лявата част на мозъка са причинили на пострадалия С.Д.Д. разстройство на здравето временно опасно за живота.
Останалите травматични увреждА.я / кръвонасядА.я и охлузвА.я / са
причинили на пострадалия болка и страдА.е за около 2
– 4 дни от датата на травмата.
Срещу подс.Д.С. било образувано наказателно производство. Видно
от справката му за съД.ст,
е че подс.С. не е осъждан, но е бил освобождаван от
наказателна отговорност за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.2 от НК. От
характеристичната му справка се установява, че подс.С.
не се полза с добро име. Дружи с лица от криминалния контингент. Има сведения
за противоправно поведение.
По
доказателствата :
Гласни
доказателства : частично обясненията на подс.Д.С.,
показА.ята на св.С.Д., показА.ята на св.С.Д.
дадени пред съда, показА.ята на св.Т.Р. дадени пред
съда, показА.ята на св.А.Р., показА.ята
на св.Д.А., показА.ята на св.Г.Р., показА.ята на св.С.П. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, показА.ята
на св.Г.К. дадени на ДП и прибощени към доказателствения материал по делото, показА.ята
на св.И.Н. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, показА.ята на св.М.Т. дадени на
ДП и приобщени към доказателствения материал по
делото, показА.ята на св.А.П., показА.ята
на св.К.Н., показА.ята на св.Д.К., показА.ята на св.Д.В., показА.ята
на св.Д.Б., показА.ята на св.С.Х., показА.ята на св.К.Х., показА.ята
на св.Д.К., заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на
техническата експертиза протокол № 149 и писмените доказателства по делото – справка
за съД.ст, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение.
Съдът
кредитира частично обясненията на подс.Д.С., в
частта, в която същия не отрича, че е имало съприкосновение между него и пострадалия,
като съдът не дава в. на обясненията на подс.С., в
частта, в която същия твърди, че пред дискотеката само леко е изблъскал
пострадалия с лявата си ръка. Съдът не дава в. на тази част от обясненията на
подсъдимия, тъй като същите от една страна са израз на защитната му позиция по
делото и желА.ето да се оневини по предявеното му
обвинение, а от друга страна се опровергават по категоричен начин от показА.ята на св.Г.Р., показА.ята
на св.Д.А., показА.ята на св.С.П. дадени на ДП и
приобщени към доказателствения материал по делото, показА.ята на св.Г.К. дадени на ДП и прибощени
към доказателствения материал по делото, показА.ята на св.И.Н. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, показА.ята
на св.К.Х. и показА.ята на св.Д.К.. Всички тези сведетели установят в показА.ята
си, че удара на подсъдимия по отношение на пострадалия е бил близо до колоната
и след удара пострадалия е паднал на земята и е бил в безсъзнА.е.
Съдът
кредитира св.С.Д., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондират с останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи, че
свидетелят е добронамерен и съобщава добросъвестно това, което е възприел по
случая, като не сочи подсъдимия като извършител на деянието, тъй като не е
видял кой точно му е причинил описаното в обвинителния акт увреждане на
здравето.
Съдът
кредитира показА.ята на св.С.Д., дадени пред съда,
тъй като същите са последователни и се подкрепят от показА.ята
на св.С.Д., и показА.ята на св.Т.Р. и св.А.Р..
Съдът
кредитира показА.ята на св.Т.Р. дадени пред съда, тъй
като същите се подкрепят от показА.ята на св.С.Д., С.Д.
дадени пред съда и показА.ята на св.А.Р..
Съдът
кредитира показА.ята на св.А.Р., тъй като същите са
непротиворечиви и се подкрепят от показА.ята на св.С.Д.,
С.Д. дадени пред съда и показА.ята на св.Т.Р..
Съдът
кредитира показА.ята на свидетелите Г.Р. и Д.А., тъй
като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с показА.ята на свидетелите С.П. дадени на ДП, показА.ята на св.Г.К. дадени на ДП, показА.ята
на св.И.Н. дадени на ДП, показА.ята на св.К.Х., показА.ята на св.Д.К.. Тук е мястото да се посочи, че
действително св.Г.Р. е заинтересован от изхода на делото, тъй като също е бил
заподозрян за автор на деянието, но следва да се отбележи, че впоследствие е
било установено, че св.Р. не е извършел на деянието и физически се различава от
автора на престъплението. В тази връзка следва да се отбележат показА.ята на св.Т.Р. дадени в съдебно заседА.е
на ст.51 от делото, където същия заявява по отношение на св.Г.Р. следното
:“Този охрА.тел не беше един от двамата, които
удариха мен и С.. Сигурен съм, защото той е нисък“.
Съдът
кредитира показА.ята на св.С.П. дадени на ДП, показА.ята на св.Г.К. дадени на ДП и показА.ята
на св.И.Н. дадени на ДП, св.М.Т. дадени на ДП, в които същите твърдят, че автор
на престъплението е подс.Д.С., тъй като тези им показА.я са непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират с показА.ята на св.Г.Р., Д.А. и показА.ята на свидетелите К.Х. и показА.ята
на св.Д.К.. Тук е място да се посочи, че
съдът не кредитира показА.ята на тези свидетели
дадени в съдебно заседА.е, тъй като същите са изолирА. от доказателствения
материал по делото и се опровергават от показА.ята на
св.Г.Р., Д.А., К.Х. и Д.К..
Съдът не дава в.
на показА.ята на св.Г.К. дадени в съдебно заседА.е, в които същия твърди, че е бил заплашен в
полицията да посочи, като извършител на деянието подс.С.,
тъй като тези негови показА.я се опровергават от показА.ята на св.Д.К. и К.Х. от една страна от друга страна
следва да се отбележи, че показА.ята на този свидетел
в хода на досъдебното и съдебното производство са доста противоречиви, поради
което съдът кредитира само показА.ята му дадени на
ДП, в които същия сочи като автор на престъплението подс.С.,
защото тези показА.я се подкрепят от показА.ята на останалите свидетели по делото.
Съдът
кредитира показА.ята на св.Д.К., св.С.Х., св.К.Х. и
св.Д.К., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират с показА.ята на св.Г.Р. и Д.А. досежно главния факт на процеса.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, тъй като същата е
компетентно и безпристрастно изготвена и отговаря изцяло на поставената задача.
Същото не е оспорено от стрА.те, поради което съдът
го приема, като правилно.
Съдът
кредитира заключението на техническата експертиза, изготвено от вещото лице И.П.,
тъй като същото е компетентно и безпристрастно изготвено и не е оспорено от стрА.те.
Съдът
кредитира и вещественото доказателство – компакт диск със запис, тъй като
същото не е оспорено от стрА.те по делото и е
приобщено по съответния ред към доказателствата по делото.
Съдът счита, че
фактическата обстановка описана по горе е установена по несъмнен начин от събрА.те по делото доказателства.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Д.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129 ал.1 от НК.
Обект на престъплението средна телесна повреда са обществените отношения, свързА. с телесната неприкосновеност, а в по-общ аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки граждА.н.
От
обективна страна : като на 12.06.2016г. в гр.П.,по хулигански
подбуди е причинил на С.Д. *** телесни повреди,изразяващи се в контузия на
главата с мозъчно сътресение,протекло с пълна загуба на съзнА.е
до степен на комоционна кома,причинило
разстройство на здравето,временно опасно за живота и субдурален
кръвоизлив в дясно темпоро-париетално и счупване на черепа в тази
област,и субарахноидален кръвоизлив в лявата част на мозъка,причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота.
От субективна стана:
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл.129
ал.1 от НК, като е имал представа за всички елементи на състава, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е допускал тяхното настъпване – действал е при косвен умисъл. В подкрепа на горния
извод на съда е поведението на подс.С., който е
знаел, удря пострадалия в главата и е допускал, че може да падне и да се удари
в твърдата повърхност, вследствие на което да получи тежко телесно увреждане. Подс.С. е знаел, че пострадалия е употребил алкохол и че с
един такъв удар може да го повали на земята и въпреки това е нанесъл удара по
лицето му.
По
отношение на авторството на деянието : настоящия казус е специфичен дотолкова
доколкото самия пострадал и лицата, които са го придружавали – неговата съпруга
и кумовете му не могат да разпознаят извършителя на деянието. Независимо от
това обаче са налице достатъчно доказателства, които уличават подс.С. като извършител на деянието. Съдът приема, че подс.С. е ударил пострадалия един път в областта на
главата, а не два пъти както сочи прокурора в обвинителния акт. Съдът приема ,
че е имало един удар като се доверява на показА.ята
на св.И.Н., дадени на ДП, която заявява следното : „По едно време видях как Д.
хукна към пияния, които се намираше близо до колоната и го удари с ръка в лицето,
не мога да уточня с коя ръка точно, но по лицето го удари. В този момент пияния
се строполи“. Св.Г.Р. също установява в показА.ята
си, че удара е бил само един. Това обстоятелство се установява и от показА.ята на св.Д.А. дадени в съдебно заседА.е.
Съдът
намира, че по делото е безспорно установено,че извършител на деянието е подс.Д.С.. Този извод на съда се обосновава от показА.ята на доказателствата съдържащи се в показА.ята на св.Г.Р., Д.А., показА.ята
на свидетелите св.С.П., св.Г.К. и св.И.Н. дадени на ДП, както и в показА.ята на св.С.Х., св.К.Х. и св.Д.К.. В случая е налице и признА.е
на факта на извършване на деянието от страна на подс.С.
пред свидетелите К.Х. и Д.К.. Това признА.е на подс.С. пред посочените свидетели се подкрепя от видяното
от св.Г.Р. и Д.А., така, че съдът счита, че по делото е установено по несъмнен
начин извършването на престъплението е неговия извършител – подс.С..
По отношение на показА.ята на св.С.П., Г.К. и И.Н.
дадени в съдебно заседА.е, с които същите отричат
предходните си показА.я дадени на ДП и отричат подс.С. да е автор на престъплението съдът счита, че следва
да се има предвид, че св.Г.К. е приятел на подс.С. и
като такъв не е безпристрастен от изхода на делото. Също така св.Г.К., св.И.Н.
и св.С.П. са били в една компА.я в случая, като
заедно с тях е бил и подс.С., поради което не са
безпристрастни от изхода на делото. Тук е мястото да се посочи, че показА.ята на св.Г.К., С.П. и И.Н. дадени на ДП се
подкрепят от показА.ята на св.Г.Р. и Д.А., а също така
и от показА.ята на св.К.Х. и Д.К., поради което съдът
приема, че достоверни са показА.ята, които св.Г.К., С.П.
и И.Н. са дали на ДП.
Също така
съдът кредитира и заключението на СМЕ относно начина на извършване на
престъплението от подс.С., а именно падане върху повърхността
на земята вследствие на удара на подс.С..
По наказА.ето
:
При
определяне вида и размера на наказА.ето което следва
да изтърпи подс.С. съдът се съобрази с разпоредбите
на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказА.ето и чл.54
ал.1 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът
прецени като висока обществената опасност на деянието по чл.129 ал.1 от НК, което
е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия С., който не
е осъждан, но е бил освобождаван от наказателна отговорност за подобно
престъпление и има негативни характеристични данни.
Като смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало
и младата му възраст, а като отегчаващо негативните характеристични данни .
При тези
данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.Д.С. наказА.е
две години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.
Съдът
счете, че в случая по отношение на подс.С. са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало и размера на
определеното наказА.е, поради което и на основА.е посочения тест от закона съдът отложи
изтърпяването на наказА.ето лишаване от свобода на подс.Д.С. за изпитателен срок от три години.
Също така
съдът счита, че за поправянето на подсъдимия не е необхоД.
същия да изтърпи ефективно определеното му наказА.е
лишаване от свобода.
Съдът
намира, че така определеното наказА.е и приложението
на чл.66 ал.1 от НК биха постигнали целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказА.ето.
По отношение на обвинението по чл.131 ал.1
т.12 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК съдът счита ,че подс.С. не е осъществил посочения състав от НК, тъй като в
случая е бил лично засегнат от думите отправени от пострадалия към всички
присъстващи, а именно отправените псувни. В тази връзка съдът кредитира показА.ята на св.С.П. дадени на ДП, където св.П. е заявил
следното : По едно време пияния видях, че се насочи към „Колоната“. След малко
чух звук като от изпляскване. Обръщайки се видях, че пияният лежи на земята. От
неговото място видях, че Д.С. и Г.К. се връщат към входа на дискотеката. Д.
каза, че той го е ударил,защото нещо го бил напсувал или издразнил,
него такова каза“.
В тази
връзка са и показА.ята на св.Г.Р., който заявява в показА.ята си на ст.7 от делото следното : След излизането
навън, излезнаха много хора, а С. превъзбуден
обиждаше всички наред и канеше всички на бой“. Също така св.Т.Р. в показА.ята си пред съда твърди, че е имало размяна на
обидни думи – псувни между св.С.Д. и охрА.телите. Следователно
действията на подс.С. не са били продиктувА.
от хулигански подбуди, а са били породени от това, че подсъдимият е бил
засегнат от обидите, който са били отправени от пострадалия към всички
присъстващи лица. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди”- едно деяние е такова,
когато е предшествувано или съпроводено от хулигански действия,
които са подтикнали дееца да го извърши,
или когато е извършено по мотиви,
изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежие към правилата на обществото
и човешката личност – срвн. ППВС № 2/16.12.1957г. т.19. В настоящия случай безспорно първата хипотеза не е налице, респ.подс.С. не е извършвал никакви предшестувващи хулигански действия. Не е налице и втората хипотеза- деянието да е извършено по мотиви, изразяващи
неуважение към обществото. Такива биха били налице, ако той
напълно безпричинно е бил ударил пострадалия. Напротив, установи се, че действията на
подс.С. са били продиктувА. от
обидните думи, които пострадалия е отправял към всички присъстващи, включително
и подс.С..
Т.е. хулиганските
подбуди за извършване на деянието
според настоящия съдебен състав не са налице. Ето защо съдът призна подс.Д.С. за невиновен в това, че е извършил деянието по
хулигански подбуди, поради което и на основА.е чл.304
от НПК го оправда по обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
По
гражданския иск :
Настоящият състав прие, че осъщественото от подсъдимия престъпление по чл. 129 ал. 1 НК има признаците на деликт. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е причинил на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдА.я. Поведението му е противоправно и общественоопасно - обявено от закона за престъпление. С оглед гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за пострадалият, изразяващи се в болки и страдА.я от причиненото телесно увреждане.
По отношение на размера на предявения
граждански иск от св.С.Д.Д. против подс.Д.С.С.
за деянието по чл.129 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен до размера от 15000 лв., тъй като по делото се
установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалия свидетел С.Д. е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдА.я.
По
делото е установено от събрА.те доказателства, че
вследствие на удара нанесен от подс.С. и падането на
земята на пострадалия е настъпилата травма в областта на главата, като св.С.Д.
е изпаднал в безсъзнателно състояние. На същата дата св.С.Д. е бил откаран с
линейка до Спешно отделение на МБАЛ П., където е бил прегледан, изследван,
консултиран, диагностициран и приет за лечение по
спешност в неврохирургично отделение при същото
здравно заведение. Тук са му поставени следните диагнози : Контузия на главата,
Сътресение на мозъка, Счупване на черепа /темпоро-париетално/.
Св.С.Д. е лекуван консервативно и лечението продължава към момента на изготвяне
на експертизата. От извършения преглед до леглото на болния се установяват :
две охлузвА.я по челото, кръвонасядА.я
по клепачите и склерата на дясното око и долния клепач на лявото око, по
основата на носа, охлузвА.я и кръвонасядА.я
по крА.ците. Счупването на
черепа не би могло да се получи от удар с юмрук по главата, а от удар с
по-голяма кинетична енергия т.е падане върху терен. Тези травми получени от
падане върху терена в случая са се получили, вследствие на удара по главата
нанесен от подс.С..
Контузията на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнА.е до степен на комоционна
кома е причинило на пострадалия св.С.Д.Д.
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Субдуралният кръвоизлив в дясно темпоро-париетално
и счупването на черепа в тази област и субарахноидалният
кръвоизлив в лявата част на мозъка са причинили на пострадалия св.С.Д.Д. разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съдът взе предвид разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят
от съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на телесното
увреждане на пострадалия, както времето на оздравителния процес, счете, че
справедливия в случая размер на иска е 15000 лв. Ето защо съдът осъди подс.Д.С.С. да заплати на пострадалия св.С.Д.Д. сумата 15000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата .
Съдът
счете, че по делото е установено по несъмнен начин извършването на деянието от подс.С. и причиняването на неимуществените вреди на
пострадалия С.Д.. В подкрепя на този извод на съда са показА.ята
на св.С.Д., св.С.Д., Т.Р., А.Р., заключението на съдебно-медицинската
експертиза и писмените доказателства по делото.
Тук е мястото да се посочи, че при
определяне на размера на обезщетението посочено по горе съдът взе предвид
факта, че на пострадалия са били причинени две средни телесни повреди, както и
факта, че всяка една от телесните повреди се е изразявала в разстройство на
здравето временно опасно за живота. Следователно в случая в резултат на
деянието на подсъдимия живота на пострадалия С.Д. е бил заплашен на два пъти,
като е съществувала реална опасност от настъпване на необратими последици за
живота на пострадалия. В подкрепа на горния извод на съда е Постановление № 3
от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, съгласно което
Разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява
такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на оргА.зма се поражда опасност за
живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална. Реална е опасността,
при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е
еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. В
конкретния случай на два пъти еднакво възможно е било настъпването на смърт или
запазването на живота на пострадалия. Това обстоятелство води до определяне на
един по-голям размер на обезщетението, тъй като са настъпили две отделни реални
опасности за живота на пострадалия, който представляват средни телесни повреди
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК .
Следва да се отбележи, че според
съдебната практика сътресението на мозъка представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнА.е, макар и за кратко време.
Съдът
счете, че предявения граждански иск от пострадалия св.С.Д. против подс.Д.С. за размера от 15000 лв. до 30000 лв. е
неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед
уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Д.С.
да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 600 лв., платими по сметка на РС П..
С
оглед изхода на делото и на основА.е чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д.С.С.
да заплати в полза на държавата разноските по делото, от които по сметка на ОД
на МВР П. разноски по делото в размер на 318 лева и разноски по делото по
сметка на РС П. в размер на 70 лева, както и да заплати ДТ в размер на по 5 лв.
при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на РС П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :