Определение по дело №417/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, пр. посл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. „. А. Д.” - длъжник по изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на СИС при РС – К., срещу постановление от 26.07.2013 г. на ДСИ Р.Г.. Жалбоподателят твърди, че с обжалваното постановление държавният съдебен изпълнител е отказал поисканото от него намаляване на разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателя В. Д. Й. и адвокат Д. Д., АК - К.. В жалбата се излагат съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. се явява прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния му представител действия. Излагат се и съображения, че адвокатският хонорар е многократно завишен предвид определените минимални размери съгласно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Друг довод за прекомерност, изложен в жалбата, е идентичността в стойностно отношение между изпълняемото право и претендираното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят счита, наред с това, че фактът на погасяване на задължението в двудневен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, обезсмисля осъществяването на каквито и да било действия по удовлетворяване на вземането, за да се претендира възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното постановление на ДСИ Р.Г. при РС - К., и да намали разноските по изпълнителното дело, изразяващи се в претендирано адвокатско възнаграждение от 360 лв., до размер от 180,00 лв. с включен ДДС.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят В. Д. Й. чрез процесуалния си представител е подал писмено възражение срещу жалбата, в което излага съображения за неоснователност на същата. Взискателят твърди, че съобразно разпоредбата на § 2 от ДР на НМРАВ уговореното възнаграждение не може да бъде намалявано до размер, по-нисък от трикратния размер на възнагражденията, определени съгласно визираната наредба. Във възражението се сочи също, че уговореният адвокатски хонорар за правна помощ и съдействие, чието намаляване се претендира с жалбата, не е определен над предвидените в НМРАВ размери с оглед разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от цитирания нормативен акт, във вр. с § 2 и § 2а от ДР на същия акт (т.е. трикратният размер на възнаграждението, върху който следва да бъде добавен ДДС). В допълнение взискателят излага и съображения, че не се явява прекомерно дори само уговореното възнаграждение по чл. 10, т. 1 от НМРАВ (за образуване на изпълнително дело) предвид цитираните по-горе допълнителни разпоредби на наредбата. С оглед на изложените съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Държавният съдебен изпълнител в изложените мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК сочи, че е правилен и законосъобразен отказът за намаляване от 360 лв. на 180 лв. на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното дело. В мотивите се излага, че при постановяване на отказа си държавният съдебен изпълнител е съобразил извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане от страна на длъжника, като е счел за дължимо единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Държавният съдебен изпълнител посочва също, че съгласно § 2 и 2а от ДР на НМРАВ размерът на възнаграждението по чл. 10, т. 1 възлиза на 360 лв., в какъвто размер е и уговореният адвокатски хонорар, с оглед на което същият не следва да се намалява поради прекомерност.

Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото, намира следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0120 по описа на СИС при РС - К., се установява, че същото е образувано на 18.07.2013 г. по молба на взискателя В. Д. Й. чрез процесуалния му представител А. Д. Д.. Предмет на принудителното изпълнение е вземане по изпълнителен лист от 09.07.2013 г., издаден от К.йския районен съд, срещу длъжника и жалбоподател по настоящото производство - М. „. А. Д.”, за заплащане на сумата от 360 лв., представляваща деловодни разноски.

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 8613/24.07.2013 г. държавният съдебен изпълнител е поканил длъжника да заплати в полза на взискателя сумата от 862 лв., представляваща както следва: неолихвяема главница в размер на 360 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 70 лв., такса по чл. 53 от ТДТКССГПК в размер на 72 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

С молба с изх. № 2526/26.07.2013 г. длъжникът е възразил срещу размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и е поискал намаляването им до размер от 180 лв. с включен ДДС.

С постановление от 26.07.2013 г. ДСИ Р.Г. е оставила без уважение молбата на длъжника и е отказала намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя въз основа на договор за правна помощ и съдействие, сключен между него и адвокат Д. Д., АК - К..

При тези доказателства съдът намира жалбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителна правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, който обаче не може да бъде по-нисък от минимално определения в чл. 36 от ЗА. Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Предвид изложените обстоятелства съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение по т. 1 на чл. 10 от цитираната наредба (за образуване на изпълнителното дело) е в размер на 100 лв., в което, съобразно § 2а от ДР на същата, не е включен ДДС. Трикратният размер на адвокатския хонорар с включен ДДС възлиза на 360 лв., в какъвто размер е и уговорено възнаграждението. С оглед на изложеното съдът счита, че ДСИ Р.Г. при РС – К., правилно е постановила отказ за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно. При така формирания извод съдът намира, че не следва да се произнася по останалите доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведени в жалбата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с В. № 1246/29.07.2013 г. по описа на СИС при РС – К. против отказа на ДСИ Р.Г., обективиран в постановление от 26.07.2013 г. по изпълнително дело № *0120, за намаляване на адвокатско възнаграждение, уговорено с договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателя В. Д. Й. и адвокат Д. Д., АК – К..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.