гр.Хасково, 21.10.2021г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа а.д.№1015 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
жалба на Г.Д.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0271-000281
от 09.07.2021г. на Началник група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли.
Съдът, като разгледа искането относно
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита,
че следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166, ал.2 от АПК. В този смисъл е и ТР№ 5/2009 г. на ОС на
ВАС.
В конкретната хипотеза с
атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.А – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година /6 месеца/, а именно за 183 дни.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане
в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже
наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни
последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по
своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и
интересът, които законът охранява.
В искането се твърди, че
предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя вреда, а се
излагат съображения, че автомобилът е необходим за придвижването и
транспортирането не само на жалбоподателя, но и на неговата майка предвид
влошеното им здравословно състояние. Налагало се да се използва всекидневно,
тъй като двамата били хронично болни с ТЕЛК решения и често посещавали лекари в
Харманли, Димитровград, Хасково, Пловдив и София. Двамата се изморявали лесно и
трудно ходели пеша, поради което ежедневно правели разходи за превоз и имали
неудобства, когато молели близки и познати да се отзоват в помощ. Автомобилът
бил нужен и ако през нощта имало случай на криза и нужда от спешна помощ. Сочи
се още, че случаят в оспорената заповед бил изолиран и жалбоподателят като
съпруг на адресата на акта дори не знаел за него, поради което и дори не била
налице хипотезата в която собственикът бил предоставил управлението на
неправоспособен. Освен това автомобилът бил единствен на семейството и тъй като
бил придобит в СИО, то така се ограничавали правата и на другия собственик.
При така изложените обстоятелства, които
са доказани отчасти – доказан е режимът СИО върху процесния автомобил,
сключения граждански брак между адресата на заповедта и жалбоподателя, както и
намалената работоспособност, касаеща последния, съдът приема, че вредите, които
жалбоподателят сочи не са противопоставими на защитения от законодателя
обществен интерес във връзка с осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. В случая следва да се има предвид не само, че оспорената заповед е с
адресат съпругата на жалбоподателя, както и че в настоящата жалба са изложени
твърдения във връзка с нищожност на акта и в посока незаконосъобразност,
но и допълнително представените
доказателства от административния орган за наличие на друго нарушение при
управлението на същия автомобил – НП №21-0271-001621, и друго нарушение от
жалбоподателя – Акт 934801 от 19.10.2021г. Законът предвижда прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство при наличие на предпоставките по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП независимо дали
автомобилът е еднолична собственост или в съсобственост - в случая в съпружеска
имуществена общност, а така законовата
разпоредба предпоставя засягане на правата на съсобственик, но в защита на
особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата. При сравняване значимостта на защитения от закона обществен
интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на
който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона, и
интереса на жалбоподателя като съсобственик на автомобила да го ползва за лични
нужди и за нуждите на семейството си, следва да бъде даден превес на
обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на
принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен
интерес. Съдът счита и че няма факти, които да могат да бъдат разглеждани като
последващи оспорения акт вреди, още повече и за значителни или труднопоправими такива. Поради това не са
налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране не следва да бъде
уважено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Д.А. *** да бъде спряно предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0271-000281
от 09.07.2021г. на Началник група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли.
Определението може да се
обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния
административен съд на Р България.
Съдия: