Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 10.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на трети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5909 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Б.Б. ЕГН ********** от гр.С.иска да
се осъди ЗАД „ОЗК-З.“ гр.С.ЕИК ******* да й заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ сумата от 30 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 604,82
лева застрахователно обезщетение за
имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ от ПТП на 06.09.2016 г ,
около 8 ч в гр.С., на пешеходна пътека на бул*******по вина на И.И.П.
управлявал т.а. Ивеко Дейли с рег.№*******; при което ПТП Б. е получила травма
на четириглавия мускул и сухожилията му , травма на няколко структури на
коляното , закрито счупване на коститe на носа
и открита рана на клепача и околоочната област ; ведно със законната лихва
върху посочените главници от 23.03.2017 г до окончателното им заплащане .
Ищцата твърди , че от ПТП получила
значителни болки и страдания , за един месец не можела да се обслужва , а да се
движи нормално 4-5 месеца . Изпитва страх от автомобили и е тревожна , а за
лечение заплатила 604,82 лева .
Ответникът признал за плащане само имуществените вреди и сумата от 10 000
лева обезщетение за неимуществените вреди , но не ги заплатил .
Ответникът признава иска за имуществени
вреди и частично иска за неимуществени вреди до размера от 10 000 лева . Не
се оспорва противоправното поведение на И.И.П. управлявал т.а. Ивеко Дейли с
рег.№*******, но се твърдят разлики в механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване , тъй като ищцата е пресичала неправилно и не е съобразила
наближаващото МПС. Прави възражение за наличие на съпътстващи заболявания , но
не уточнява какви са те .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 06.09.2016 г , според който на пешеходна пътека на бул*******И.И.П.
управлявал т.а. Ивеко Дейли с рег.№*******; не спазва знак Д-17 и хоризонтална
пътна маркировка и удря ищцата .
Ищцата представя епикриза от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ АД , според която е постъпила на 06.09.2016 г и е изписана на
12.09.2016 г . Установени са травма на четириглавия мускул и сухожилията му ,
травма на няколко структури на коляното , закрито счупване на коститe на носа и открита рана на клепача и околоочната
област. Извършена е операция на четириглавия мускул , както и имобилизация , а
лицевите рани са обработени
Ищцата представя фактури и касови
бележки за олекотена колянна превръзка , ядрено-магнитен резонанс ,
потребителска такса , лекарства, голяма превръзка .
Ищцата е предявила претенция до
ответника на 10.11.2016 г като е представила констативен протокол , епикриза и
фактури с касови бележки .
С писмо от 23.02.2017 г ответникът е
предложил подписване на споразумение като е признал имуществените вреди и
10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
На 21.03.2017 г ответникът е отказал да
преразгледа предложените обезщетения .
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ на стр.25 от делото , че ответникът е застраховател по „ГО“
на И.И.П. управлявал т.а. Ивеко Дейли с рег.№*******.
С наказателно постановление от
20.09.2016 г на СДВР , Отдел „Пътна полиция“ И.И.П. е глобен за процесното ПТП
, при което е нарушил чл.119 ал.1 ЗДвП като не е пропуснал ищцата като
пешеходец при наличие на Знак Д17 и маркировка за пешеходна пътека . Приложени
са сведение от Пенев , докладна записка и скица .
Според амбулаторни листове от 19.10.2016
г , 15.11.2016 г , 19.12.2016, 17.01.2017 г ищцата има травма на четириглавия мускул и
сухожилията му . Движенията й са затруднени и болезнени , има оток и куцаща
походка .
Ищцата представя направление за
хоспитализация от 24.01.2017 г .
Ищцата представя епикриза от „НСБФТР“
ЕАД –Овча купел за рехабилитационни процедури от „февруари 2016 г“ . В
епикризата очевидно погрешно е изписана годината /2016 г вместо правилната 2017
г/ , защото се посочва , че травмите на ищцата са от септември 2016 г .
Констатирана е променена стойка и походка на ищцата , ограничени и болезнени
движения на лява колянна става и хиротрофия на бедрената мускулатура .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р А.М. от ПТП ищцата е получила
тежко навяхване на лявото коляно , разкъсване на левия бедрен четириглав мускул
, лезия на медиалния менискус на ляво коляно , излив на течност в колянната
става ; контузия , подкожен хематом и разкъсно-контузна рана на челото вляво и
на носа ; счупване без разместване на костите на носа . Ищцата е изпитвала
силни болки и страдания за около 2-3 месеца и е била затруднена в движенията на
левия си крак за срок от поне 6-7 месеца . Контузията и разкъсно-контузната
рана на носа са преминали за 10-12 дви , а счупването на носа – за около 3
седмици . Ищцата е провеждала рехабилитация , като по време на прегледа
продължава да се оплаква от болки в лявото коляно при промяна на времето и
претоварване . При спане държи крака си на възглавница и има оплаквания от
болки в коляното . На коляното ищцата има белег от операцията около 9 см. Претендираните
са разходи са оправдани и са във връзка с ПТП .
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че
ищцата има разкъсани връзки на коляното и като остатъчно явление са останали
болки при натоварване и промяна на времето . След ПТП ищцата поне месец е била
на легло , а после се започва лека рехабилитация – движения в коляното. Ищцата
към момента на прегледа е възстановила мускулатурата на крака и походката си .
Според изслушаната по делото СТЕ на
вещото лице инж.П.Д. ; ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила .
Към момента на навлизане на ищцата на пешеходната пътека автомобилът е бил на
около 38 метра , а опасната зона преди пешеходната пътека „Зебра“ е била 36 м .
В о.с.з вещото лице Д. уточнява , че ако
наистина ищцата е стояла по-дълго време на пешеходната пътека , значи ударът е
бил още по-предотвратим .
Според разпитания като свидетел И.П. ,
пътят бил мокър , не видял навреме ищцата на пешеходната пътека и не могъл да
реагира навреме и да спре . Свидетелят признава , че е виновен за ПТП , а
ищцата се колебаела на пешеходната пътека напред-назад .
Според разпитания пред съда свидетел Ц.Б./съпруг
на ищцата/ , след ПТП лицето на ищцата било в кръв , рани и ожулвания .
Оперирали коляното на ищцата , стояла седмица в „Пирогов“ и й сложили шина за
40 дни . Ищцата изкарала рехабилитация в
„Пирогов“ и в Специализираната болница в „Овча купел“. Трудно се възстановявала
и не можела да си сгъва коляното . На ищцата останали белези по носа и
слепоочието . Ищцата вече се страхува да шофира и търси помощ при пресичане на
улицата .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и
имуществени вреди /разходи за лечение , лекарства
и консумативи /.
Прието е за безспорно между страните ,
че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Съдът счита , че от събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение
и вина на И.И.П. за процесното ПТП . Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП водачът на
МПС е длъжен да се съобразява с пътните условия и характера и интензивността на
движението . В случая според показанията на самия П. , той не е съобразил
пътните условия /хлъзгав път , ограничена видимост поради наличие на множество
автомобили/ и не е избрал съобразена скорост , за да може да спре на пешеходна
пътека зебра . Нарушен е чл.119 ЗДвП като не е пропуснал движещи се по
пешеходна пътека .
Не се доказа от ответника съпричиняване от страна на ищцата . Според
свидетеля П. и САТЕ пешеходецът е бил извън опасната зона на автомобила , ако
същият се е движел с разрешена скорост , а още повече ако виновният водач беше
избрал скорост съобразена с пътните условия /хлъзгав път/ .
При доказан ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните
увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г.
по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на няколко увреждания - травма на четириглавия мускул и сухожилията
му , травма на няколко структури на коляното , закрито счупване на коститe на носа и открита рана на клепача и околоочната област;
-
трудности при възстановяването - силните болки и страдания са били за около 2-3
месеца. Ищцата е била затруднена в движенията на левия си крак за много
продължителния срок - поне 6-7 месеца според СМЕ . При прегледи на 19.10.2016 г
, 15.11.2016 г , 19.12.2016 г и 17.01.2017 г е констатирано , че движенията на
крака на ищцата са затруднени и болезнени , има оток и куцаща походка . През
февруари 2017 г е проведена рехабилитация ;
-
налице са остатъчни болки в коляното , както и от
операцията и от травмите са останали белези ;
-
според св.Булиев
ищцата има страх от пресичане на улици и от управление на МПС .
Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението при сходни увреждания не се констатират .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че като справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 25 000 лева. Предложеното преди
делото от ответника обезщетение от 10 000 лева е занижено . Сумата от
25 000 лева адекватно отстранява описаните по-горе болки и страдания .
Макар и със затруднения и след рехабилитация ищцата е възстановила нормалната
си стойка и походка . За разликата до претендираните 30 000 лева искът
трябва се отхвърли .
Основателен е искът за имуществени
вреди . Същият е признат от ответника и е доказан от заключението на СМЕ .
Върху обезщетенията се дължат лихви за
забава от претендираната дата 23.03.2017 г , тъй като на 21.03.2017 г
ответникът окончателно е отказал заплащане на обезщетения .
С
оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 2431,63 лева деловодни
разноски по компенсация .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ гр.С.ЕИК ******* да заплати на М.Б.Б.
ЕГН ********** от гр.С.на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 25 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ и сумата от 604,82 лева
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и
медикаменти/ от ПТП на 06.09.2016 г , около 8 ч в гр.С., на пешеходна пътека на
бул*******по вина на И.И.П. управлявал т.а. Ивеко Дейли с рег.№*******; ведно
със законната лихва върху посочените главници от 23.03.2017 г до окончателното
им заплащане .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лева до предявения размер от 30 000 лева ; ведно със законната
лихва от 23.03.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ гр.С.ЕИК ******* да заплати на М.Б.Б.
ЕГН ********** от гр.С.сумата от 2431,63 лева деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С.в двуседмичен срок от връчване на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :