Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
втори юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 656 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова
молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***против М.Е.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
за следните суми: 156,61лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до
30.04.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 14,98 лв. за
периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№
***до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника като
собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката
и че за периода
от 01.04.2017г. до
30.04.2019г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество
за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ
размер на 156,61лв. Пояснява се, че
главницата била сформирана единствено от стойност на
топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в размер на 79,21лв. за процесния период и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 46,01лв. Навеждат се доводи,
че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат
в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж,
ответника дължал и лихва за забава,
изчислявана в размер на 14,98 лв. за
периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г. Излага се, че процесните суми
били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, като в законоустановения
срок е постъпило писмено възражение от длъжника.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за следните суми: 156,61лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 14,98 лв. за периода от 02.06.2017г.
до 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът М.Е.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който твърди, че на 16.06.2020г. е заплатил в полза на ищеца
сумата от 171,59лв. Твърди, че на 01.04.2019г. прехвърлил правата си на
собственост върху имота на своя брат ***М. и поради това оспорва да дължи
главница от 14,60лв., начислена за месец април 2019г.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че през
периода от 01.04.2017г. до 01.04.2019г. ответника е бил съсобственик на процесния имот при равни права със своя брат ***Е.М. – по 1
/ 2 ид.ч. притежавана от всеки от тях. Това е видно и
от приложените копия на справка по лице от ***, молба за откриване на партида
от ***от ищцовото
дружество, удостоверение за наследници №14-4273/25.10.2018г., изд. от ***.
От представения препис на Договор №119/20.11.2001г.
е видно, че ***е дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната
енергия, доставяна до процесния имот.
Установява се от приложените справка и
счетоводно извлечение по партидата на процесния имот,
както и издадени за процесния период фактури, че за същия
са били начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за отопление без ИРУ – с щранг лира и за
услуга дялово разпределение. Общо начислената главница за процесния
период от 01.04.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на 313,22лв., като съответна на
притежаваните от ответника права на собственост върху ½ ид.ч. от жилището е половината от тази сума – в размер на
156,61лв.
Видно е от приложеното счетоводно
извлечение, че при съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия,
предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 29,97лв. за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г.
Дължимата лихва за забава върху главницата от 156,61лв. се изчислява на 14,98лв.
за същия период от време.
Установява се от приложения препис на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег***,
че на 01.04.2019г. ответника М.М. е продал притежаваната
от него ½ ид.ч.
от процесния имот на съсобственика ***М..
Установява се от представеното от
ответника платежно нареждане от 16.06.2020г, че след завеждане на делото е била
платена сума в размер на 171,59лв., съответстваща на общия сбор на претендираните главница и мораторна
лихва.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, а е и безспорно между страните, че ответника е бил съсобственик
на процесния апартамент за периода от 01.04.2017г. до
01.04.2019г., притежавайки права върху ½ ид.ч.
от имота. Безспорно се установи, че имота се намира в топлоснабдена
сграда. С оглед тези обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл.153 от ГПК, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на
закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установи се, че правата на собственост на ответника са били
прехвърлени на другия съсобственик на 01.04.2019г. Ищецът ангажира становище,
че не е уведомявал ищцовото дружество за извършеното
разпореждане с права върху имота.Съгласно разпоредбата
на чл. 14, т. 1 от Общите условия,
приложени по делото, купувачът на топлоенергия е длъжен в 30-дневен
срок да уведоми
писмено продавача
при промяна на титуляра на
правото на собственост или на вещно право
на ползване на топлоснабдявания имот. Съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.1 от същите Общи условия,
ако предишния собственик или ползувател не закрие
партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
откриване на партида на новия
собственик или ползувател. След като ответникът не установява, а дори и не твърди,
че е изпълнил задължението си по чл. 14, т. 1 от Общите условия, не би
могъл да противопостави на ищеца извършеното в обхвата на процесния период
прехвърляне на вещно право на
собственост на неговия брат.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от 01.04.2017г. до 30.04.2019г.,
съответна на притежаваните права на собственост или сумата от 156,61лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не
са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва върху
дължимата от ответника главница се изчислява на 14,98лв. за процесния
период от 02.06.2017г. до 21.08.2019г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото ответника
е дължал на ищеца претендираните в настоящото
производство вземания за главница и лихва.
С оглед установеното от приложеното
платежно нареждане и признанието на ищеца, съдът приема, че ответника е
заплатил изцяло дължимите суми след образуване на делото и преди приключване на
съдебното дирене. Поради това исковите претенции следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответникът е направил искане да не се
възлагат в негова тежест направените от ищеца разноски. Съдът намира, че това
искане е неоснователно. Единствената хипотеза, в която ответника може да се
освободи от задължението за разноски е предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и да признае иска, при което разноските се възлагат върху ищеца. Съдът
счита, че в случая не е налице тази хипотеза. Ответникът не е заплатил
дължимите главници на датите на падеж, поради което е изпаднал в забава и това
негово поведение е станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи плащане
на ищеца на направените от последния деловодни разноски. В заповедното
производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 12,50лв.,
а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, от които ответника дължи 25лв. или общо дължимите за
заповедното производство разноски възлизат на 37,50лв. Направените в исковото
производство разноски са за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв. Те са изцяло дължими с оглед изхода на
спора, като ирелевантно е извършеното плащане в хода
на делото, т.к. ответника с поведението си е станал причина за завеждане на
делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ***, ***против
М.Е.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от
156,61лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода
от 01.04.2017г. до 30.04.2019г. и сумата
от 14,98лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г.,
за които е издадена Заповед №3199 за изпълнение на парично задължение от 29.08.2019г.
по ч.гр.д.№***, като погасен чрез
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Е.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 37,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и
сумата от 125лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
районен съдия: