№ 3007
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100508975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20127066 от 29.05.2021 г., постановено по гр. д. № 54749/2020 г. по
описа на СРС, III ГО, 145 състав, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз ******* е ОСЪДЕНО да заплати на „З.А.Д. А.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 727.60 лв., представляващо
незаплатена част от регресно вземане по застрахователна щета № 10017005259 за
отстраняване вредите на лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 02.10.2017 г. в гр. София с лек автомобил „Форд
фокус“, с peг. № *******, по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус”, чиято
отговорност е била покрита от „ЗАД А.Б.“ АД по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 05.11.2020 г. (датата на исковата
молба) до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 188.16 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.03.2018 г. до 12.03.2020
г. и за периода от 09.04.2020 г. до 04.11.2020 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска за мораторна
лихва за сумата над 188.16 лв. до пълния предявен размер от 193.00 лв. и за периодите от
21.03.2018 г. до 22.03.2018 г. вкл. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
С решението, ЗАД „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.И.“ АД основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 497.37 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство
по съразмерност, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.И.“ АД е осъдено да заплати на
„ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 1.89 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска.
1
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника
З.А.Д. „А.И.“ АД, чрез пълномощника адв. А. Б., в частта, с която е уважен предявеният
срещу ЗАД „А.Б.“ иск за сумата над 423,94 лева като неправилно. В жалбата се излагат
доводи, че ответното застрахователно дружество не оспорва настъпването на процесното
ПТП по твърдения от ищеца механизъм, наличието на валидни застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“, изплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото
дружество в размер на 4 926,00 лева, както и обстоятелството, че след изпратена регресна
покана, ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 4198,40 лева. Твърди се, че
единственият спорен по делото въпрос е досежно размера на причинените вреди. В тази
връзка се излагат съображения, че първоинстанционният съд е уважил предявения срещу
ответното дружество иск като неправилно е приел, че всички претендирани от ищеца вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се, че действително в
заключението на приетата авто-техническа експертиза по делото е посочено, че от
техническа гледна точка всички претендирани вреди са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, доколкото същите са в зоната на удара, но в съдебно заседание експертът
е уточнил, че в описа на уврежданията детайлите посочени в позиция 4, 5 и 8, а именно:
лайсна задна броня дясно, лайсна задна броня ляво и капаче теглич са отразени като степен
„липса“, от което следва, че към момента на огледа същите не са били налични.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че от показанията на
разпитания по делото свидетел К.М. също се установявало, че интензитетът на удара между
двете МПС-та не е бил с голяма сила и не са били налице видими сериозни увреждания по
лекия автомобил марка „БМВ“, както и че от увредения автомобил не са се отделяли
елементи от задната му броня вследствие на съприкосновението с МПС марка „Форд“, които
да са изпаднали на пътното платно /в т.ч. лайсни и капачки/. Навеждат се доводи, че
първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля в тази им
част, като противоречащи на писмените доказателства. Поддържа се, че този извод на съда е
неправилен и необоснован, тъй като показанията на свидетеля не само не противоречат на
писмените доказателства, но и напълно се потвърждават от изготвения от самия ищец опис
на вреди при завеждането на щетата, в който е отразено, че посочените детайли липсват и
първоначално не ги е признал. В жалбата се сочи, че от изложеното следвал обоснован
извод, че детайлите в позиция 4, 5 и 8 от описа на ищеца, макар и да са в зоната на удара, не
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. В тази връзка се
поддържа, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване досежно наличието на
пряка причинно-следствена връзка между събитието и всички твърдени вреди, въпреки
изрично въведените от ответното дружество оспорвания в тази насока.
Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение,
с което да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и да
постанови друго такова, с което да отхвърли предявения срещу ответното дружество иск за
сума в размер на 303,66 лева, представляваща средно-пазарната стойност за възстановяване
на вредите, които счита, че не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и които са били
платени без основание от страна на ищеца. Претендира направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна по делото З.А.Д. „А.И.“ АД е депозирала писмен отговор, чрез
процесуалния си представител юрск. В.Б., в който се излага становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е
обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимовръзка, като е
2
установил точно фактическата обстановка по случая и е приложил правилно материалния
закон като в хода на производството не са били допуснати процесуални нарушения.
Поради изложеното се поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, във връзка с което се отправя искане към настоящата инстанция, същото
да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А.И.“ АД срещу ЗАД „А.Б.“ АД за заплащане на сумата от
727.60 лв., представляваща регресно вземане по щета № 10017005259, както и сумата от 193
лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до 04.11.2020 г. съобразно
допуснатото от съда в открито съдебно заседание от 13.05.2021 г. изменение на предявените
искове, ведно със законна лихва от датата на предявяването на исковата молба /05.11.2020 г./
до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.10.2017 г. е настъпило ПТП в гр. София,
на ул. „Г.С.Раковски“, срещу номер 134, с участието на автомобил „Форд фокус“,с per. №
******* и автомобил „БМВ Х6“, с per. № *******, което било причинено виновно от водача
на първия автомобил, а на втория автомобил били нанесени материални щети. За
автомобила „БМВ Х6“ към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за автомобила марка
„БМВ“ била застрахована от ЗАД „А.Б.“ АД. Ищецът обезщетил застрахования си клиент за
нанесените щети на увредения автомобил и с оглед на заявената си регресна претенция
поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 4926.00 лв. с
включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът заплатил единствено сума в размер
на 4198.40 лв., като разликата от 727.60 лв. останала незаплатена, поради което в
настоящото производство се претендира тази сума, като незаплатена част от дължимото се
застрахователно обезщетение.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който е оспорил предявените искове като
неоснователни. Ответникът признава настъпването на процесното ПТП съгласно описания в
исковата молба механизъм, както и наличието на валидни застрахователни правоотношения
по застраховки „Каско“ за автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР и „Гражданска
отговорност“ за автомобил „Форд фокус“, с peг. № *******, както и че е заплатил сумата от
4198.40 лв. на ищеца, но не и разликата до пълния претендиран размер от 4926.00 лв.
Оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между всички претендирани от
ищеца вреди и механизма на ПТП, както и степента на уврежданията. Счита, че размерът на
предявения главен иск е силно завишен и не отговоря на действителната стойност на
вредите. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение
е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като
фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации
от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 411 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С изготвения доклад на делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните обстоятелствата за
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице, по което обект на договора и съответно на
застрахователното покритие е лек автомобил марка „БМВ Х6”, с рег. № ******* ВР;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП на
02.10.2017 г. в гр. София, на ул. „Г.С.Раковски“, срещу номер 134, между водача на
автомобил „Форд фокус“,с per. № ******* и водача на автомобил „БМВ Х6“, с peг. №
******* ВР; извършеното от ищеца плащане към увреденото лице в размер на 4911.00 лв. и
направата на ликвидационни разноски в размер на 15 лв. извършеното от ответника
плащане в размер на 4198.40 лв. преди образуване на настоящото производство, както и
предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, получена от последния на
20.02.2018 г.
Ответникът не оспорва и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че
вина за настъпването му има именно водачът на застрахования при него лек автомобил
„Форд фокус“. Прието е от първоинстанционния съд също така, че извършеното плащане
след отправената за това покана по същността си представлява извънсъдебно признание на
регресното право на ЗАД „А.И.“ АД да получи застрахователно обезщетение във връзка с
процесната щета и съответно на материално-правните предпоставки, обуславящи
възникването му: факта на настъпилото ПТП между лек автомобил „Форд фокус“, с peг. №
******* и лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР; че същото е реализирано поради
противоправно и виновно поведението на водача на лек автомобил „Форд фокус“, с peг. №
*******; че към датата на инцидента лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № ******* ВР е бил
застрахован при ЗАД „А.И.“ АД по договор за имуществена застраховка, а отговорността на
водача на лек автомобил „Форд фокус“ е била покрита от него по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”; че вследствие на произшествието лек автомобил
„БМВ Х6“ е бил увреден; както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за
отстраняване вредите на този автомобил.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за
разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса дали всички щети на
л.а. „БМВ Х6“, описани от застрахователя по процесната щета номер 10017005259, се
4
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съответно в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца спрямо ответника.
Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства -
двустранният констативен протокол и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели К.К.В. и К.Д. М., преценени в тяхната съвкупност се установяват видът на
причинените на лекия автомобил „БМВ Х6“ щети. Видно от представения по делото
двустранен констативен протокол, в същия е отбелязано, че щетите са по задната броня на
автомобила, което е отразено и в описа на претенцията по щета номер 10017005259 от
03.10.2017 г., както и в калкулацията към него. Посочените факти се потвърждават и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели К.К.В. и К.Д. М., които потвърждават, че
при сблъсъка на двата автомобила са били причинени вреди именно в задната част на МПС-
то марка „БМВ“.
На следващо място, от приетото и неоспорено от ответника заключение на
изготвената авто-техническа експертиза по делото се установява, че всички вреди, които са
описани в описа на претенцията по щета № 10017005259 са в пряка причинна връзка с
механизма на произшествието. Съгласно заключението на вещото лице, липсващите детайли
са в зоната на удара, като съобразно изводите на експерта е напълно възможно същите да са
увредени при такъв удар и да изпаднат на пътното платно след самия удар или при
последващо движение на автомобила, поради тяхната нарушена цялост т.е. поради тяхното
счупване от удара. При преценката му по реда на чл. 202 ГПК, въззивният съд намира, че
заключението на вещото лице правилно е било кредитирано от СРС като компетентно и
обективно дадено, а наред с това, по делото не са били ангажирани други доказателства,
които да разколебаят или опровергаят доказателствената му сила. С оглед на това, в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, законосъобразно с обжалваното
решение СРС е възприел изводите на вещото лице по изслушаната авто-техническа
експертиза. В тази връзка, въззивната инстанция намира, че законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото липсващите лайсни и капаче-теглич, задно,
са в зоната на удара и от техническа гледна точка могат да бъдат причинени при
установения механизъм на ПТП, то същите се намират в пряка причинно-следствена връзка
с произшествието.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че извод за
обратното не би могъл да се направи и от показанията на разпитания свидетел по делото
К.М.. В тази връзка, в показанията си свидетелят заявява, че не е видял по ударения
автомобил да има някакви видими поражения, щети, паднали части и т.н., както и че след
настъпване на ПТП, участниците в него не са събирали части от автомобила, защото са
отбили веднага, за да не пречат на движението. Въззивният съд намира, че правилно
показанията на този свидетел не са били кредитирани от СРС, тъй като от една страна
същите действително не кореспондират на останалия събран доказателствен материал – на
двустранния констативен протокол, на показанията на останалите разпитани по делото
свидетели, както и на заключението на приетата експертиза по делото. От друга страна,
предвид факта, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при по-слаба
видимост, което предполага в по-голяма степен невъзможност да бъдат забелязани
своевременно всички щети по автомобила, както и предвид обстоятелството, че от
настъпване на същото е изминал един относително продължителен период от време, то
следва да се приеме, че обстоятелството, че свидетелят не е видял нанесените на автомобила
щети, вкл. и липсващите елементи не означава, че такива действително са липсвали.
5
Въззивната инстанция намира за неоснователни и наведените оплаквания във
въззивната жалба, че от страна на ищцовото дружество първоначално е било отказано
изплащане на обезщетение за липсващите детайли, поради това, че същият е приел, че
детайлите в позиция 4, 5 и 8 от описа по щетата не са били увредени в резултат на
процесното ПТП, което било видно от молбата на В.В. до ЗАД „А.И.“ АД от 03.10.2017 г. В
тази връзка следва да се посочи, че от представената в производството пред първата
инстанция молба на В.В. е видно, че същата е с дата 03.10.2017 г., което е и датата на
завеждане на самата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което
следва да се приеме, че същата има характер на уточнения относно застрахователното
събитие и причинените от същото вреди, респ. представляват допълнителни обяснения от
застрахованото лице, защо детайлите са описани като липсващи в описа на вредите при
завеждане на претенцията. На следващо място, следва да се има предвид, че е и логически
необосновано да се приеме, че ищецът е получил и обработил щетата и е отказал плащане
по подадената молба още в рамките на същия ден на подаването й. Наред с това, по делото
не са представени никакви доказателства, които да установяват твърденията на ответника,
че от страна на ищцовото дружество е налице писмено доказателство за произнасяне на
дружеството, с което същото да е отказало изплащането на посочените детайли.
Поради изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно е било прието от
съда, че всички повреди, описани при огледа от застрахователя и потвърдени от вещото
лице по САТЕ се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то и подлежат на
обезщетяване. В тази връзка, следва да се приеме, че от страна на ищеца по делото е
проведено пълно и главно доказване досежно наличието на пряка причинно-следствена
връзка между събитието и всички твърдени вреди, въпреки изрично въведените от ответното
дружество оспорвания в тази насока, както и че от първоинстанционния съд правилно са
били установени фактите по делото и е била извършена правилна преценка на
същите,поради което е постановено правилно и законосъобразно решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др./.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ и не повече
от размера на действително платената сума, от което следва, че тези три стойности следва да
бъдат съпоставени, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
В настоящия случай, от заключението на приетата автотехническата експертиза по
6
делото се установява, че действителната стойност на ремонта на автомобил „БМВ Х6“
възлиза на 4954.51 лв. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
доколкото по делото е безспорно установено, че в случая платеното застрахователно
обезщетение в размер на 4911.00 лв. е по-малко по размер от изчислената от вещото лице
действителна стойност на ремонта на автомобила в размер на 4954.51 лв., следва, че в полза
на ЗАД „А.И.“ АД е възникнало регресно вземане срещу ответника ЗАД „А.Б.“ за сумата
4911.00 лева, както и за 15 лева - ликвидационни разноски за определяне на обезщетението
или общ сумата от 4926.00 лв. Поради обстоятелството, че част от посочената сума в размер
на 4198.40 лв. е заплатена от ответника, се налага извод, че непогасеният размер на
задължението му по чл. 411 КЗ възлиза на 727.60 лв. С оглед на изложеното, въззивният съд
приема, че предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 727.60 лв.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение, в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127066 от 29.05.2021 г., постановено по гр. д. №
54749/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз ******* да заплати на „З.А.Д. А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
/сто/ лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8