Решение по дело №68/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 69
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20225500900068
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Стара Загора, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20225500900068 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по
жалба на „Д.Н.“ ЕООД против отказ № 20190613093321 – 2/23.02.2022 г. на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като
излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови
решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени
задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписване е
подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е
неоснователна, а постановения отказ е законосъобразен. Претендира
разноски.

Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
направените оплаквания намира за установено следното:
Със Заявление, образец Г2 № 20190613093321/13.06.2019 г. е поискано
обявяването на Годишен финансов отчет за 2018 г. по партидата на „Д.Н.“
ЕООД. На заявителя са дадени указания са дадени указания №
20190613093321/19.02.2022 г. да бъдат представени подлежащият на
1
обявяване годишен финансов отчет на „Д.Н.“ ЕООД, тъй като към
заявлението е приложен ГФО на дружество, различно от заявителя, документ,
удостоверяващ внесена държавна такса по Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписвания, пълномощно за представителство пред
Агенция по вписванията съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 във връзка с
чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
В указания срок не са изпълнени горепосочените указания, поради
което е постановен обжалвания отказ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ регламентира обхвата на
проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация, като
в случай че към заявлението не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността.
В настоящия случай от представените документи пред Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ се установява, че към
заявлението на „Д.Н.“ ЕООД е приложен ГФО за 2018 г. на „Е.Б.Д.Х.“ ЕООД,
пълномощно на управителя на „Е.Б.Д.Х.“ ЕООД, с което упълномощава
С.Р.П. да обяви в регистъра ГФО за 2018 г. на „Е.Б.Д.Х.“ ЕООД и Протокол
от Общо събрание от 15.04.2019 г. на „Е.Б.Д.Х.“ ЕООД.
Поради това правилно длъжностното лице по регистрация е постановил
обжалвания отказ, тъй като към заявлението на „Д.Н.“ ЕООД са приложените
документи, включително и подлежащият на обявяване годишен финансов
отчет, които се отнасят за дружество, различно от това, по чието дело се
представя за обявяване ГФО.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че отказ № 20190613093321 –
2/23.02.2022 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ
е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за
2
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил
представителство в настоящото производство по отношение на органа
постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо
от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се
поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на
чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на
страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален
характер е категоричен в това че: сторените в рамките на охранително
производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК.
Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а
не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по
молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на
лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния
орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността
на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от
постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва
едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски
не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния
съдебен акт.

Водим от горните мотиви, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190613093321 – 2/23.02.2022 г. на
Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
3