Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.06.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6240/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от С.Б.В.
срещу „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД за
осъждането на дружеството да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените ѝ неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София, предизвикано по вина на водача
на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с ДК№ *******,
за който е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до
окончателното плащане.
В
исковата молба са изложени твърдения, че горепосоченото ПТП е настъпило изцяло
по вина на водача на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“,
с ДК № *******, управляван от И.Н.Т.,*** в посока от бул. „Вардар“ към ул.
„Житница“. В района на кръстовището на бул. „Никола Мушанов“
с ул. „Добротич“, в района на пешеходна пътека, обозначение с пътна маркировка
M8.2 от ЗДвП и в нарушение на правилата за движение по пътищата, водачът на
автомобила не пропуснал пресичащата отляво надясно по посока на движение на
автомобила по пешеходната пътека С.Б.В., в резултат на което настъпило ПТП,
причинило ѝ открито счупване на костите на лявата подбедрица,
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и корема, разкъсно-контузна
рана в двете лакътни области и охлузна
рана в челната област на главата.
Непосредствено
след ПТП ищцата била отведена във ВМА, където била хоспитализирана в катедра
„Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия“. На 13.09.2016 г.
претърпяла оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Била изписана на 21.09.2016 г., като ѝ била
назначена медикаментозна терапия и предписание да ползва помощни средства при
ходене за 45 дни. Претърпените от ищцата травматични увреждания довели до
значителни болки и страдания, наложили прием на силни болкоуспокояващи,
главоболие, бърза уморяемост и непълноценност, била
временно нетрудоспособна за период от 60 дни. Травматичните увреждания в
резултат на ПТП оказали влияние върху качеството ѝ на живот. Изпитвала
ежедневни затруднения в обичайните дейности в бита, претърпяла психически шок.
И към настоящия момент последиците от ПТП не били напълно отшумели. За ПТП е
било образувано досъдебно производство № 11418/2016 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 3360/ 2016 по описа на СРП, което е прекратено с постановление от
09.11.2017 г.
Сочи,
че по отношение на л. а. „Киа“, модел „Сеед“ е налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
валидна от 26.06.2016 г. до 25.06.2017 г. С молба от 22.11.2016 г. ищцата
сезирала ответното дружество за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение, като банковата си сметка предоставила на 19.12.2018 г. До
настоящия момент такова не било изплатено.
При
така изложените съображения ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да
претендира осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 20.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
По
реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД е депозирал писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на иска. Оспорва се вината на водача на л.а.
„Киа“, както и описания в констативния протокол за ПТП механизъм за
настъпването му. Самият констативен протокол не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП по аргумент
на чл. 179 ал. 1 от ГПК. Оспорва се причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесното ПТП. Релевирано е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на самата ищца, която не е съобразила
поведението си с правилата за движение по пътищата и със забранителния сигнал
на светофарната уредба, което е било единствената причина за настъпване на ПТП.
Водачът на лекия автомобил е бил поставен в обективна невъзможност да избегне
настъпването на ПТП и за него това е случайно събитие, поради което не е налице
деликт, съответно отговорността на ответното
дружество не следвало да бъде реализирана. Претърпените от ищцата увреждания и
съответните болки и страдания не били в обема и интензитета, описани в исковата
молба. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата е, както поради навлизане на пътното
платно при забранителен сигнал на светофарната уредба, така и поради
обстоятелството, че е била в обективна възможност да възприеме лекия автомобил
и да предотврати настъпването на ПТП, като поведението ѝ било в разрез с
разпоредбите на чл. 113 ал. 1 и 2 и чл. 114 ал. 1 и 2 от ЗДвП. Размерът на
претенцията бил необосновано завишен и надхвърлял обичайната му обезщетителна функция, визирана в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се
и претенцията за лихва, както като последица от неоснователността на главния
иск, така и на самостоятелно основание, тъй като постановлението за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника е на база
непредставена от страна на ищцата на доказателства, установяващи основанието и
размера на причинените и вреди, т.е. налице е кредиторова
забава, поради което обезщетението за забавеното плащане на главното парично
задължение следва да се начислява от момента на депозиране на исковата молба в
съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
като автомобилист към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца
са причинени травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че по отношение на процесния лек
автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден от 26.06.2016 г. до 25.06.2017 г..
Съгласно приложения към
исковата молба констативен протокол № К-794 от 11.09.2016 г., изготвен от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, на същата дата около 11:50 ч. е настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил„Киа“, модел „Сеед“ с ДК№ *******, управляван от И.Н.Т. и пешеходеца
Стефания Б.В..
Свидетелят Г.Б.В.,
сестра на ищцата, заявява, че двете заедно са пресичали булеварда по време на процесното ПТП, на пешеходна пътека. Твърди, че са пресекли
при светнал зелен сигнал на светофарната уредба. Твърди, че двете заедно са
пресичали, като пострадалата е била на крачка зад нея и след като направили
четири крачки, свидетелката се обърнала и видяла, че сестра й е паднала на
земята, ударена от лек автомобил – такси, като ударът е настъпил от тяхната
лява страна. Пресичали със спокойно вървене. Свидетелката не е видяла удара, не
е чула шум от спирането на автомобила, нито удар, като според нея сестра й е
била направила около две крачки и половина преди да настъпи удара.
Свидетелят Н.С.К. сочи,
че през м. септември 2016 г. е станал очевидец на процесното
ПТП. Бил спрял на светофар в дясната пътна лента на процесното
кръстовище, при управлението на камион Мерцедес - бетоновоз,
като при светване на зелен за него сигнал е потеглил, но много бавно предвид
габаритите на неговото МПС. Наложило се да спре в средата на кръстовището, за
да не блъсне две момичета, които пресичали бавно, с нормален ход, при
забранителен за тях червен сигнал на светофара. Едното от момичетата било
ударено от минаващия покрай камиона на свидетеля лек
автомобил – такси. Сочи, че лентите за движение били две във всяка посоки,
както и че таксито не потеглило на светофара от спряло положение, а е пресякло
кръстовището на скорост, идвайки зад камиона на свидетеля. Момичето е пресичало
от дясно наляво спрямо позицията на свидетеля, като ударът е настъпил след като
ищцата е преминала дясната лента, в която се е намирал камиона на свидетеля. Не
може да си спомни скоростта на таксито, но е била ниска, тъй като след удара е
спрял на два-три метра.
Твърди, че спирайки
камиона си, е закрил видимостта на водача на таксито, който е видял момичетата
в последния момент и е използвал спирачки. Ударът е настъпил с предна дясна
страна на автомобила тъй като стъклото е било счупено в дясната му горна част.
Сочи, че в насрещно движещата се лента не е имало автомобили, тъй като за тях е
светел червен светофар, а таксито не е имало възможност да отбие, тъй като по
средата на платното е имало бетонови блокчета.
Според първоначалната
съдебна автотехническа експертиза, приета в о.с.з. от
06.04.2021 г. пътният участък, в който е настъпило ПТП се намира в района на
кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ с ул.
„Добротич“, в гр. София. Платното за движение се състои от четири ленти, по две
във всяка посока, разделени с бетонна преграда. Пътният участък е асфалтов,
прав и без наклон. В зоната на местопроизшествието е налична пътна маркировка
„пешеходна пътека“, като регулирането на движението е посредством светофарна
уредба, работеща към онзи момент в автоматичен режим. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, в ясно, слънчево и сухо време. Прието
е, че лекият автомобил се е движил със скорост от около 50 км/ч по бул. „Никола
Мушанов“ към ул. „Житница“, като в същия момент
пешеходецът С.В. е предприела пресичане със спокоен ход на кръстовището в посоката
отляво надясно спрямо позицията на шофьора. Настъпил е удар между предната
дясна част на автомобила и лявата странична част на тялото на ищцата, като към
този момент водачът е бил предприел действия за намаляване на скоростта чрез
аварийно спиране. Според анализа на циклограмата на светофарната
уредба се установява, че не е налице едновременно действие на разрешителен
сигнал за двата потока участници в движението.
Приемайки че пред
водача на автомобила не е имало обект, който да закрива видимостта му, вещото
лице е изчислило, че при навлизане на пешеходеца на пътното платно той е бил
извън т. нар. „опасна зона“ на автомобила и произшествието е било
предотвратимо, като ищцата също е имала възможност да изчака преминаването на
автомобила и така да избегне настъпването на удара. Според вещото лице, единият
от участниците в движението е преминавал на забранителен червен сигнал на
светофарната уредба. Ако това е бил автомобилът, той е навлязъл в зоната на
кръстовището при активен червен сигнал 53 сек. след активирането му, а след
жълт сигнал - 56 сек. Ако това е пешеходецът, той е пресякъл на забранителен
сигнал, като в същото време пешеходният светофар, наличен на трамвайните релси,
е светел „зелено“, което обстоятелство би могло да се приеме като подвеждащо
пресичащите пешеходци, че за тях е налице разрешителен сигнал, а всъщност е
действал забранителен такъв. Посочено е, че от техническа гледна точка
пешеходецът би имал възможност за по-лесното възприятие на автомобила.
След събиране на
гласните показания от свидетеля Н.К. и заявеното от него, че е спрял в средата
на кръстовището със своя товарен автомобил - бетоновоз,
за да предотврати удара с пресичащата на червен забранителен сигнал ищца, съдът
служебно е допуснал повторна съдебна автотехническа
експертиза с цел изясняване обстоятелствата дали пешеходката е попадала в
опасната зона за спиране на лекия автомобил и дали и при какви условия
настъпването на ПТП е било предотвратимо за него.
В депозираната
допълнителна САТЕ вещото лице е дало своето заключение като е съобразило изцяло
показанията на свидетеля К. за наличието на спрения от него
камион като обект, ограничаващ видимостта на водача на лекия автомобил „Киа“.
Предвид липсата на еднозначни фактически данни какво е било пространственото
положение на товарния автомобил (бетоновоз) са
разгледани три варианта.
При първия от тях е
прието, че бетоновозът е спрял в „средата“ на
кръстовище, като видно от фиг. 1 от експертизата при този вариант предната
броня на камиона е била позиционирана в средата на дължината на кръстовището.
Във втората хипотеза е
изследвана предотвратимостта на удара в момент на
установяване в покой на товарния автомобил в „средата“ на кръстовището и
непосредствено преди пешеходната пътека, като каросерията му е била ситуирана в самото кръстовище (фиг. 2 от АТЕ).
В третия вариант е
изследвана предотвратимостта на удара в момента на
навлизане на пешеходеца в обхвата на лентата за движение на автомобила, като
според фиг. 3 от АТЕ предната част на бетоновоза е
била установена в покой преди кръстовището, а каросерията на камиона е ситуирана в самото кръстовище.
И в трите варианта е
посочено, че при конкретните условия – движение на лекия автомобил със скорост
от около 50 км/ч и наличие на обект, ограничаващ неговата видимост към
пресичащия пешеходец, ударът е бил непредотвратим за шофьора. Изчислено е, че
технически ударът би могъл да бъде избегнат от водача в първата хипотеза, ако
се е движил със скорост по-ниска от 30 км/ч., във втория случай – ненадвишаваща
13 км/ч., а в третия вариант – при скорост до 35 км/ч.
Пешеходецът е имал
възможност да избегне сблъсъка единствено ако не е предприел пресичане на
пътното платно при забранителен за него сигнал на светофара.
При приемане на
експертизата вещото лице е допълнило, че и при вариант, в който положението на товарния
автомобил е било установено преди средата на кръстовището, както е изобразено
на фиг. 1, то пешеходецът отново би попадал в опасната зона за спиране и ударът
е непредотвратим, тъй като при конкретната скорост опасната зона е 25,56 м., а
автомобилът е трябвало да се намира на поне 28,50 м., за да може да спре преди
мястото на удара.
При съвкупната преценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за
установено виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество. Избраната от шофьора скорост от около 50 км/ч. е била на
границата на допустимата, която за този пътен участък е 50 км/ч. според
правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и при отсъствието на други пътни знаци,
регулиращи скоростта (чл. 21, ал. 2 ЗДвП). Същевременно за водача е налице
задължение да зачита и нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която поставя завишени
изисквания, респективно отговорност, към него за осигуряване безопасност на
движението. Нормата задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По силата на същата норма водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Отделно от това,
съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, чиято аналогична по съдържание норма се явява тази на чл. 116 ЗДвП.
В
случая водачът на лекия автомобил се е движил в светлата част на денонощието и
в градски условия, при които поначало не е неочаквана появата, макар и
нерегламентирана, на пешеходци на пътното платно. Нещо повече, автомобилът е приближавал
кръстовище, маркирано с пешеходна пътека и регулирано от светофарна уредба,
т.е. на предназначено за пресичане на пешеходци място, което обстоятелство също
го задължава да предвиди възможност от създаване на опасна ситуация като
настоящата, при която ще се наложи да намали скоростта или спре аварийно. Видно
от допълнителната САТЕ, при вариант първи и трети, при скорост до 30-35 км/ч
водачът е могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране, независимо че
видимостта му е била затруднена от спрелия товарен автомобил. Тази скорост
съдът намира за житейски обосновано да се очаква, че един водач следва да
избира при пресичане на кръстовище предвид вече изяснените специфики на
движение в градски условия и в частност наличието на пешеходна пътека и
пешеходен светофар. Необходимо е да се отбележи, че в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване възражението си за липса на
обективна невъзможност за застрахования при него водач да предотврати
настъпването на удара, поради което такъв извод не може да се направи само въз
основа на втория вариант на допълнителната САТЕ, при който ударът би бил
избегнат при движение от 13 км/ч, скорост каквато в действителност не може да
се изисква при пресичане на кръстовището на зелен за автомобила светофарен сигнал.
За пълнота е необходимо
да се отбележи, че и при четвъртия вариант, който вещото лице е разгледало в
открито съдебна заседание от 21.03.2022 г., и при който предната част на
спрелия товарен автомобил е била ситуирана в
кръстовището, но преди неговата среда, макар също да сочи за предотвратимост на удара при конкретната скорост от около
50 км/ч, не освобождава водача от отговорност, по вече изложените съображения
за съществуващо задължение да избира съобразена с пътните условия скорост.
Въпреки че вещото лице не е посочило максималната скорост на движение, при
която може ударът да бъде избегнат, като се съобразят изчисленията и фиг. 1 по
вариант първи от допълнителната САТЕ, то и следва че ъгълът на видимост на
водача към мястото на пресичане на пешеходеца, респективно разстоянието до
мястото на удара, от което водачът е могъл да възприеме пешеходеца, биха били
още по-големи спрямо ъгъла и разстоянието от 13,70 м., изчислени при вариант
първи, при който е пресметнато, че водачът е следвало да се движи със скорост
до 30 км/ч. Ето защо и следва да се приеме при четвъртия вариант водачът е
могъл да избегне сблъсъка и при скорост на движение по-висока от 30 км/ч.,
която съобразно конкретните пътни условия той е дължал да избере.
По изложените мотиви
съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е виновно и противоправно и в причинна връзка с него на ищцата са
причинени травматични увреждания, за което сочи приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, медицинска документация и свидетелските показания
на Г.Б.В.. Следователно, отговорността на ответното дружество поначало следва
да бъде ангажирана за понесените от пострадалата неимуществени вреди – болки и
страдания, поради което то дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът
кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза, според която в причинна връзка с ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на двете кости на лявата подбедрица, изискващи оперативна интервенция посредством
открито наместване и поставяне на метална остеосинтеза;
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието; контузия на гръдния кош; разкъсно-контузни рани на двата лакътя; охлузна
рана в челната област. Следва да се отчита по-бавния възстановителен период от
5-6 месеца при пострадалата при адекватно проведено лечение, дължащ се от
анатомична гледна точка на затрудненото хранене на големия пищял, както и факта
че в самото начало търпените болки са били с по-голям интензитет. Фактори,
влияещи на интензитета и обема на изпитванитe
страдания са също така затрудненията в придвижването през първия около месец и
половина, когато се е наложило ищцата да използва патерици и неминуемо е имала
нужда от чужда помощ в битовото си обслужване; младата активна възраст на
ищцата (20 години), в която е трябвало да ограничи своите контакти и да
преустанови посещаването на университет за няколко месеца. Опровергани от
медицинското заключение и свидетелските показания на сестрата на ищцата са
твърденията в исковата молба, че към датата на депозирането й не е настъпило
пълно възстановяване, доколкото свидетелката сочи, че С.В. понастоящем е
оздравяла и се е върнала към нормалния си начин на живот отпреди инцидента. В
същия смисъл е и заключението на вещото лице по СМЕ, което сочи за пълно
възстановяване при пострадалата и отсъствието на нужда от провеждане на
оздравителни или рехабилитационни процедури, т.е.
няма медицински данни за необратими психически и физически увреди в резултат от
причинените травми.
С оглед гореизложеното,
характера на уврежданията, възрастта на ищцата, както и социално -
икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 35 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното
ПТП.
Съдът намира за
основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като е пресичала на
забранен за нея червен сигнал на светофарната уредба. В тази връзка следва
изцяло да се кредитират показанията на свидетеля Н.С.К., който е пряк очевидец
на инцидента, не е заинтересован от изхода на спора, а изнесеното от него
кореспондира със заключението по САТЕ. Същият сочи, че ищцата е предприела
пресичане при зелен за него сигнал на светофара, което води до извод, че за
пешеходката сигналът е бил забранителен. Показанията на свидетеля Г.В., освен
че следва да се преценят при отчитане близката й родствена връзка с ищцата –
нейна сестра, от друга страна, неправомерното поведение на ищцата и
свидетелката може да бъде обяснено с посоченото от вещото лице обстоятелство,
че при пресичане на забранителен за тях светофарен сигнал наличният на
трамвайните релси светофар е светел „зелено“, което би могло да се приеме като
подвеждащо пресичащите, че е налице разрешителен сигнал, а всъщност е действал
забранителен такъв. Изтъкнатото в хода на устните състезания от ищцовия адвокат, че свидетелят К. неправилно е възприел
скоростта на л.а. „Киа“ и разстоянието, на което е спрял след удара, както и че
не е наблюдавал светофарната секция за пешеходците, не са аргументи, които
опровергават показанията му в частта, че е потеглил на зелен за него сигнал.
Житейски нормално и допустимо е свидетелят да няма правилни възприятия за
точното в метри място на удара и скоростта на автомобила, което обаче не е индиция изобщо за недостоверност на показанията му.
Светването на определен зелен или червен цвят на светофара е значително
по-лесно за възприемане, при все че свидетелят е бил спрял на забранителен за
него сигнал и е следял да светне разрешителен, поради което не буди съмнение у
съда изнесеното от водача на товарния автомобил, че е потеглил на зелен за него
светофар, в който момент ищцата е предприела пресичане. Същественото в случая
е, че вещото лице е дало заключение, че не е възможно светофарната уредба да е
светела разрешителен сигнал и за двата вида участници в движението, поради
което е изключено пострадалата да е предприела прекосяване на пътното платно
при разрешителен за нея сигнал.
Относно определяне
приноса на двамата участници в процесното ПТП е
необходимо да се съобрази, че според постоянната практика на ВКС от значение е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно
- превозно средство. При преценка поведението на пострадалия е необходимо да се
има предвид, че съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поставя
завишени изисквания, респективно отговорност, на водачите на моторните превозни
средства за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците в
изяснения по-горе смисъл. По силата на същата норма водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Същевременно съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, чиято аналогична по съдържание
норма се явява тази на чл. 116 ЗДвП.
Пресичането на пътното
платно при забранителен за пешеходеца сигнал поначало силно завишава риска за
ищцата, тъй като водачите имат в по-висока степен обосновано очакване, че на
пътното платно няма да навлезе пешеходец, отколкото, ако мястото е
сигнализирано от пешеходна пътека или друга пътна маркировка. Спирането на камиона
марка „Мерцедес“, който безспорно е отнел възможността на водача на лекия
автомобил да възприеме в един по-ранен момент обстановката в дясната част на
пътното платно, също е предизвикано изцяло от неправомерното пресичане именно
на С.В.. От друга страна, както вече бе посочено, появата на пешеходеца при
светнал червен светофар не е било поначало непредвидимо за водача, защото се е
движил в градски условия и в светлата част на денонощието.
Предвид гореизложеното
и при отчитане, че законът изисква по-висока степен на дължима грижа на
водачите на МПС при движението им на пътя и осигуряване безопасност на
пешеходците, но при съобразяване и на сериозното нарушение, което самата ищца е
допуснала с пресичането на червен сигнал, предизвикало внезапното спиране на
товарния автомобил-бетоновоз, значително намаляващ
видимостта на водача на процесния лек автомобил,
настоящият съдебен състав приема, че приносът на ищцата за настъпване на ПТП е
в размер на 40%, а този на водача – 60%.
Следователно,
определеният за справедлив размер на обезщетението от 35 000 лв. трябва да
бъде редуциран с процента съпричиняване, поради което
на ищцата се дължи обезщетение от 21 000 лв..
Основателно е искането
на ищцата за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение,
считано от 20.12.2018 г. Към тази дата вече е бил изтекъл предвиденият в чл.
496, ал. 1 ГПК тримесечен срок за произнасяне по отправената на 22.11.2016 г.
извънсъдебна претенция до застрахователя и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ
ответникът е изпаднал в забава.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищцата в общ размер
на 369,60 лв., от които: по 126 лв. – за СМЕ и за САТЕ; 105 лв. – държавна
такса и 12,60 лв. – депозит за свидетел.
На основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адв. В.О.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата, в размер на 1023,12 лв. с ДДС.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 1940,68 лв., от които: по 174 лв. – за СМЕ и за първоначална
САТЕ; общо 52,20 лв. - депозит за първоначалното и повторно призоваване на
свидетел; общо 11,60 лв. – разноски за издаване на 4 бр. съдебни удостоверения;
116 лв. – разноски за допълнителна САТЕ; и 1412,88 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение, чийто размер е претендиран съобразно
минимално предвидения чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ (2436,00 лв. с ДДС).
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса от 735 лв. за предявения от ищцата иск, като съдът съобрази, че същата е
освободена от заплащането й за размера от 1750 лв., представляващ горницата над
250 лв. до дължимите 2000 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК - З.“ АД с
ЕИК*******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. Х.,
да заплати на С.Б.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В. О., суми, както следва:
- на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 21
000 лв., представляваща обезщетение за нанесените на ищцата неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София, причинено по
вина на водача на лек автомобил „Киа“, модел „Сеед“ с
ДК№ *******, за който е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 21 000 лв. до 50 000 лв. като неоснователен.
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в общ размер на 369,60 лв.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.ОЗК - З.“ АД с ЕИК*******, да
заплати на адв. В.В.О. с
ЕГН ***********, с адрес ***, сумата 1023,12 лв. с ДДС, представялваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗАдв. за оказана на ищцата безплатна правна
помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА С.Б.В. с ЕГН ********** да заплати на „З.А.Д.ОЗК
- З.“ АД с ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни
разноски в общ размер на 1940,68 лв.
ОСЪЖДА
„З.А.Д.ОЗК - З.“ АД с ЕИК*******, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд държавна такса от 735 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: