Решение по дело №7907/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 434
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330207907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20205330207907 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3904952, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на В. Х. Х., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „АМДИ“ ЕООД,ЕИК *********, а адрес: гр. Карлово, ул
„Пирин“ № 8, вх. А, ет.2, ап.4, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено наказание ГЛОБА в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да
отмени процесния електронен фиш, претендира и разноските по делото.
Редовно призован, в съдебно заседание лично и чрез адв. М. А., поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
дава становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът установи следното от фактическа страна:
От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш серия К №
3904952, затова, че на 22.07.2020г. в 15:09 часа на път II-64 км. 50+500, в
посока към с. Труд, извън населено място, с одобрено автоматизирано
техническо средство TFR1 – M № 529, било заснето движение на МПС – лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър”, рег. № *******, собственост на „АМДИ“
ЕООД, ЕИК ********* , с установена скорост от 105 км/ч., при ограничение
на скоростта от 60 км/ч. за управление на МПС извън населено място,
въведено с пътен знак В-26. Отчетен е толеранс от минус 3 % в полза на
водача на скоростта, с която се е движел /108 км/ч/, като е приета за
установена скоростта от 105 км/ч. В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на законния представител на
„АМДИ“ ЕООД – В. Х. Х..
По този начин, било прието,че жалбоподателят Х. е превишил
разрешената скорост с 45 км/ч. Констатациите били определени като
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, въз основа, на което е
издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лева.
Тази фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал на
заснетото нарушение, на разположението на пътен знак В-26, на мобилната
система за видеоконтрол, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1
–M ”, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 22.07.2020г., справка за собствност на МПС, писмо на БИМ, писмо
от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - Пловдив,
ведно със схема – 1 лист на процесния пътен участък. Съдът кредитира
цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване, но дотолкова, доколкото служат за разкриване на обективната
действителност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
2
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Данни в ЕФ, извън посочените в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, не са задължителни и не рефлектират върху неговата
законосъобразност. Затова неоснователни се явяват наведените от страна на
жалбоподателя възражения в тази посока.
Следва да се отбележи, че движението на автомобила е заснето от
одобрен тип средство за измерване, чиято последваща проверка със срок на
валидност до 12.06.2021г. се счита за форма на контрол на средствата за
измерване, която удостоверява това съответствие, видно от приложеното по
делото писмо на БИМ и Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR1 –M”.
Въпреки установеното, настоящият съдебен състав намира, че
процесният електронен фиш следва да бъде ОТМЕНЕН като
НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая в ЕФ е
посочено, че на мястото на нарушението е въведено ограничение от 60 км/ч с
пътен знак В26, който забранява движение със скорост, по-висока от
означената. Като място на нарушението в обжалвания ЕФ е посочено
следното: на път ІІ-64км. 50+500, извън населено място, с посока на
движение гр.Пловдив - с.Труд. Същевременно от протокола за използване на
АТСС, съставен на датата на нарушението, е видно, че мястото на контрол
съвпада с посоченото в ЕФ място на нарушението / на път ІІ-64км. 50+500/, с
посока гр.Пловдив-с.Труд/. Доказателствената сила на протокола обаче се
разколебава, относно обстоятелството, дали мястото на нарушението е
подлежало на контрол за ограничение движението на МПС до 60 км/ч,
доколкото по делото са налични писмени доказателства в обратната посока.
В тази връзка, видно от представеното по делото писмо на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ведно с приложената към него пътна схема на
процесния участък се установява,че километър 50+500 на път II-64 “Карлово-
Пловдив“ в посока Пловдив-Труд /т.е. мястото където е заснет процесният
автомобил/ се намира след кръстовището с отбивката за „Осрам“ срещу
магазина на „Шкода“, като нараставането на километража на пътя е в посока
Труд-Пловдив. Установява се, че към момента за посоката Пловдив-Труд е
наличен пътен знак В26, който указва, че е забранено движението със
скорост, по-висока от означената“ на около 150 м преди посоченото
километрично положение - приблизително при км 50+650. След него в
посока с.Труд са разположени пътни знаци Г1 „Движение само направо след
знака“, Д3 „Указател за предварително престрояване“, Б3 „Път с предимство“
3
и отново Д3. Същите са посочени на приложената пътна схема.
Следва да се отбележи, че според разпоредбите на чл.61 от Наредба №
18 от 23.07.2001 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и според чл.
50, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26 /в казуса/, В27, В28 и В30, важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. В случая се установява, че мястото на заснетия
процесен автомобил е след кръстовището с отбивката за „Осрам“ срещу
магазина на „Шкода“, няма и налична табела Т2, която допълнително да
указва действието на знака, поради което безспорно се доказва, че
поведението на жалбоподателя не е следвало да бъде санкционирано за това
нарушение. В случая жалбоподателят е бил в нарушение, но поради движение
със скорост над допустимата за извън населено място, която обаче е 90 км/ч.
Поради горните съображения, Съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен.
Предвид развоят на делото, а именно – отменяване на ЕФ, на основание
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Въпреки
направеното в този смисъл искане за разноски в жалбата, доколкото по
делото не са налични писмени доказателства за реално платен адвокатски
хонор, претенцията на жалбоподателя, съдът счита за неоснователна.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3904952, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на В. Х. Х., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „АМДИ“ ЕООД, ЕИК *********, от гр. Карлово, ул „Пирин“
№ 8, вх. А, ет.2, ап.4, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено наказание ГЛОБА в размер на
400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4