Присъда по дело №3686/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 57
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120203686
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Съдебни заседатели:*

*
при участието на секретаря *
и прокурора * (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120203686 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия *. ЕМ. Й. с ЕГН: **********, роден на * г. в град *,
община *, област Бургас, постоянен и настоящ адрес в град Бургас, *, понастоящем с
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, български гражданин, неженен,
безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
1. На 09.12.2020 г., в град Бургас, от паркинг на „*“ ЕООД, находящ се в
Промишлена зона, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - товарен
автомобил, влекач марка «Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с
полуремарке, прикачено към него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с регистрационен
№ *, от владението на * * *, собственост на *, представлявано от * * *, без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,
възлизаща на обща стойност в размер на 27 618,72 /двадесет и седем хиляди лева
шестстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева и отнемането e
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, чрез използване на техническо
средство - контактен ключ, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 3, вр. ал.
1 НК, вр. с чл. 58а НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
/ДВЕ/ години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
1
НЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото в чл. 346, ал. 4 НК наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото подсъдимият е неправоспособен.
2. При условията на реална съвкупност с деянието по пункт първи на 09.12.2020
г. в град Бургас, ж.к. „Изгрев“ противозаконно е пречил на органи властта - *, назначен
на длъжност командир на отделение в група „ООР“ към сектор „Охранителна
полиция“ в Пето РУ при ОДМВР - град Бургас и Х* - старши полицай в група „ООР“
към сектор „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОДМВР - град Бургас да изпълнят
задълженията си по служба, като при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил, влекач, марка «Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с per. № *, с
полуремарке прикачено към него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с peг. № * не спрял
на подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил, марка „Грейт лоу“, с
регистрационен № *, обозначен с надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа, с което
възпрепятствал извършването на проверка по Закона за движение по пътищата, поради
което и на основание чл.270, ал.1, връзка чл. 23, ал.1 НК, вр. с чл. 58а НК му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
3. При условията на реална съвкупност с деянията по пункт първи и пункт втори
на 10.12.2020 г., в град Бургас, на кръстовището с кръгово движение на булевард
„Стефан Стамболов“ и улица „Никола Петков“, до хотел „Мираж“, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач, марка «Скания», модел « Р
164 ЛА 480», с per. № *, с полуремарке прикачено към него марка «Кроне», модел
„СДП 27“, с per. № *, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.2 ЗДвП
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, чл. 150 ЗДвП „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“, като без да има
необходимата правоспособност, управлявал автомобила със скорост от 76 км/ч. при
ограничена за пътния участък скорост до 40 км/ч., обозначена с пътен знак „В26“, като
по този начин допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие и с това по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 23 803,96
/двадесет и три хиляди осемстотин и три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева,
както следва: унищожил превозваната в полуремаркето стока, собственост на
търговско дружество „Р*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от *, а именно 255 /двеста
петдесет и пет/ броя ЛПДЧ плоскости /МЕ/ на стойност 14 769, 40 /четиринадесет
хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева, 30 /тридесет/
броя гърбове /MF splashback/ на стойност 3222,74 /три хиляди двеста двадесет и два
лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, 4 /четири/ броя ламинат на стойност 249,40
/двеста четиридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева, 50 /петдесет/ броя
работни плотове /worktop/ на стойност 4258,37 /четири хиляди двеста петдесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки/ лева и 39 /тридесет и девет/ броя различни видове
мостри на стойност 546.08 /петстотин четиридесет и шест лева и осем стотинки/ лева
или всичко на стойност 23 045.99 /двадесет и три хиляди четиридесет и пет лева и
2
деветдесет и девет стотинки/ лева и увредил пътни знаци и бетонни бордюри в
кръговото кръстовище на булевард „Стефан Стамболов“ и улица „Никола Петков“, до
хотел „Мираж“, собственост на Община Бургас, а именно 2 /два/ броя стойки за пътни
знаци ф60 до 4,5 м. на стойност 114,36 /сто и четиринадесет лева и тридесет и шест
стотинки/ лева, 2 /два/ броя пътни знаци от група „Г“ - Г12 на стойност 110,23 /сто и
десет лева и двадесет и три стотинки/ лева, 1 /един/ брой пътен знак от група „Б“ - БЗ
на стойност 55,44 /петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, 1 /един/
брой пътен знак Б1 на стойност 11.40 /единадесет лева и четиридесет стотинки/ лева и
14 л.м. бетонни бордюри 18/35 на стойност 466,54 /четиристотин шестдесет и шест
лева и петдесет и четири стотинки/ лева или всичко на обща стойност 757.97 /
седемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, поради което и
на основание чл. 343, ал. 1, б.“а“, връзка чл. 342, ал.1, предложение 3, вр. чл. 23, ал.1
НК, вр. с чл. 58а НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
/ЧЕТИРИ/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
4. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените по-горе, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /ДВЕ/
години.
НЕ УВЕЛИЧАВА по реда на чл. 24 НК така определеното общо най-тежко
наказание в размер на 2 /ДВЕ/ години „Лишаване от свобода“
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим
за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /ДВЕ/ години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК от така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /ДВЕ/ години времето през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО
„Задържане под стража“ във връзка с престъпленията, предмет на настоящата присъда.
II. ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия *. ЕМ. Й. с ЕГН: **********
да заплати на Община Бургас сумата от 757,97 /седемстотин петдесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки лева/, представляваща обезщетение за причинени на
Община Бургас имуществени вреди от престъплението по т. 3.
III. ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6
от ГПК подсъдимия *. ЕМ. Й. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати сумата от 5,00 (пет) лева
по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв
IV. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК *. ЕМ. Й. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 1386.46 /хиляда триста
осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки / лева, представляваща сторени в
досъдебното производство разноски.
V. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК *. ЕМ. Й.
с ЕГН: ********** да заплати на Община Бургас сумата от 300 /триста/ лева,
3
представляваща сторени от гражданския ищец разноски за юрисконсулт.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 57/23.09.2021 г. по НОХД № 3686/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу ЯНК. ЕМ. Й. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че:
1. На 09.12.2020 г., в град Бургас, от паркинг на „*, находящ се в Промишлена зона,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач марка
«Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с полуремарке, прикачено към
него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с регистрационен № *, от владението на *,
собственост на *, представлявано от *, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е
последвала повреда на превозното средство, възлизаща на обща стойност в размер на 27
618,72 /двадесет и седем хиляди лева шестстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две
стотинки/ лева и отнемането e извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, чрез
използване на техническо средство - контактен ключ – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1,
т. 3, вр. ал. 1 НК.
2. При условията на реална съвкупност с деянието по пункт първи на 09.12.2020 г. в
град Бургас, * противозаконно е пречил на органи властта - *, назначен на длъжност
командир на отделение в група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ в Пето РУ при
ОДМВР - град Бургас и Х* - старши полицай в група „ООР“ към сектор „Охранителна
полиция“ в Пето РУ при ОДМВР - град Бургас да изпълнят задълженията си по служба, като
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач, марка «Скания»,
модел « Р 164 ЛА 480», с per. № *, с полуремарке прикачено към него марка «Кроне», модел
„СДП 27“, с peг. № * не спрял на подаден светлинен и звуков сигнал от служебен
автомобил, марка „Грейт лоу“, с регистрационен № *, обозначен с надписи „Полиция“ и
синя сигнална лампа, с което възпрепятствал извършването на проверка по Закона за
движение по пътищата – престъпление по чл. 270, ал.1, връзка чл. 23, ал.1 НК.
3. При условията на реална съвкупност с деянията по пункт първи и пункт втори на
10.12.2020 г., в град Бургас, на кръстовището с кръгово движение на булевард „Стефан
Стамболов“ и улица „Никола Петков“, до хотел „Мираж“, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил, влекач, марка «Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с
per. № *, с полуремарке прикачено към него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с per. № *,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.2 ЗДвП „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак“, чл. 150 ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“, като без да
има необходимата правоспособност, управлявал автомобила със скорост от 76 км/ч. при
ограничена за пътния участък скорост до 40 км/ч., обозначена с пътен знак „В26“, като по
този начин допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие и с това по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 23 803,96
/двадесет и три хиляди осемстотин и три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, както
следва: унищожил превозваната в полуремаркето стока, собственост на търговско
дружество * представлявано от *, а именно 255 /двеста петдесет и пет/ броя ЛПДЧ
1
плоскости /МЕ/ на стойност 14 769, 40 /четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и
девет лева и четиридесет стотинки/ лева, 30 /тридесет/ броя гърбове /MF splashback/ на
стойност 3222,74 /три хиляди двеста двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/
лева, 4 /четири/ броя ламинат на стойност 249,40 /двеста четиридесет и девет лева и
четиридесет стотинки/ лева, 50 /петдесет/ броя работни плотове /worktop/ на стойност
4258,37 /четири хиляди двеста петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ лева и 39
/тридесет и девет/ броя различни видове мостри на стойност 546.08 /петстотин четиридесет
и шест лева и осем стотинки/ лева или всичко на стойност 23 045.99 /двадесет и три хиляди
четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева и увредил пътни знаци и
бетонни бордюри в кръговото кръстовище на булевард „Стефан Стамболов“ и улица
„Никола Петков“, до хотел „Мираж“, собственост на Община Бургас, а именно 2 /два/ броя
стойки за пътни знаци ф60 до 4,5 м. на стойност 114,36 /сто и четиринадесет лева и тридесет
и шест стотинки/ лева, 2 /два/ броя пътни знаци от група „Г“ - Г12 на стойност 110,23 /сто и
десет лева и двадесет и три стотинки/ лева, 1 /един/ брой пътен знак от група „Б“ - БЗ на
стойност 55,44 /петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, 1 /един/ брой
пътен знак Б1 на стойност 11.40 /единадесет лева и четиридесет стотинки/ лева и 14 л.м.
бетонни бордюри 18/35 на стойност 466,54 /четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет
и четири стотинки/ лева или всичко на обща стойност 757.97 / седемстотин петдесет и седем
лева и деветдесет и седем стотинки/ лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“, връзка чл.
342, ал.1, предложение 3, вр. чл. 23, ал.1 НК.
В първото съдебно заседание съдът конституира в качеството му на частен обвинител
*, действащ в качеството му на едноличен търговец «*.
В същото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и предявения от
Община Бургас против подсъдимия Й. граждански иск, за осъждане на подсъдимия да
заплати на Общината сумата от сумата от 757,97 лева, представляваща обезщетение за
причинени й имуществени вреди от престъплението по т. 3. Съдът конституира Община
Бургас в качеството на граждански ищец в производството.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Й. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Прави детайлен анализ на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като счита, че справедливи наказания се явяват: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години
по отношение на престъплението по чл. 346, ал. 2 НК и „Лишаване от свобода“ за срок от по
1 годни за останалите две престъпления. Счита, че следва да бъде извършена редукция по
реда на чл. 58а НК на всяко едно от определените наказания, след което те да бъдат
групирани съобразно с правилото на чл. 23 НК и на Й. да се наложи едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим. Моли за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия.
Частният обвинител * не се явява в съдебното заседание и не взима становище по
същество.
Процесуалният представител на гражданския ищец – юрисконсулт Ханджиев пледира
за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
2
Служебният защитник на подсъдимия – адв. А.М. - БАК, също пледира, че фактите по
делото са установени по несъмнен начин, като се присъединява към становището на
прокурора за доказаност на обвинението. Счита, обаче че наказанието следва да бъде
определено към минимума, доколкото се касае за млад, неосъждан човек, който вече е
прекарал в ареста близо 9 месеца, поради което и е осъзнал сторено и се е поправил. В тази
връзка моли за определяне на общо наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“,
чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години. По отношение на
гражданския иск предоставя на съда.
Подсъдимият Й. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за грешката си,
но наред с това заявява, че не се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият ЯНК. ЕМ. Й. с ЕГН ********** е роден на 05.11.2002г. в гр. Средец.
Той е българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен. Към момента
подсъдимият се намира в Ареста към Затвора – Бургас, но заявява постоянен адрес в гр.
Бургас, * (в проведеното на 11.08.2021 г. заседание по реда на чл. 270 НПК се установи, че в
действителност подсъдимият не живее на този адрес и няма друг адрес, на който трайно да
се е установил).
Й. е бил осъждан веднъж, като по НОХД № 6075/2017 г. на РС-Бургас , в сила от
25.01.2018 г. му е било наложено наказание „Пробация“. Видно от отбелязването в
справката за съдимост – това наказание е било изтърпяно на 08.08.2018 г., поради което и на
основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, считано от 08.08.2020 г. е настъпила
пълна реабилитация по право за това осъждане.
На 01.10.2012 г. в град Бургас бил сключен рамков договор за продажба между „* със
седалище и адрес на управление град Бургас, Северозападна промишлена зона,
представлявано от управителите * и А* /ПРОДАВАЧ/ и *, със седалище и адрес на
управление в град Русе, бул. „Трети март“ № 38, представлявано от св. * /КУПУВАЧ/.
Съгласно постигнатите уговорки продавачът продавал, а купувачът купувал стоки от
продуктовата листа, която била неразделна част от сключения договор, след одобрена от
продавача писмена заявка, подадена от купувача по цени, ред и условия, определени от
страните. Впоследствие между двете юридически лица били сключвани множество
Споразумения за търговски отстъпки и бонуси, като последното било подписано на
01.07.2020 г. със срок на действие до 31.12.2020 г. По силата на рамковия договор
собствеността върху стоката преминавала от продавача към купувача в момента, в който
същата била натоварена на превозното средство, с оглед нейното транспортиране до
мястото на което следвало да бъде доставена.
Тъй като търговско дружество„* не разполагало с необходимата техника за
осъществяването на превоза на произвежданите и предлагани стоки, се наложило да бъдат
3
потърсени услугите, предлагани от други лица. Така на 01.11.2016 г., в град Бургас бил
сключен рамков договор между ,,* /ТОВАРОДАТЕЛ/ и * - *“ с БУЛСТАТ: * със седалище и
адрес на управление в град Средец, ул. „Васил Левски“ № 26А, /ПРЕВОЗВАЧ/. В документа
били уредени отношенията между страните относно превозването на товарите, предадени за
тази цел от товародателя на превозвача.
През месец декември 2020 г. в търговско дружество„* била получена поредната
заявка от техния дългогодишен клиент търговско дружество *. Същата била приета за
изпълнение и съответните служители започнали да подготвят поръчката, която била
въведена в системата под номер 355789. След като всичко било готово - исканата стока била
налична, документацията била оформена, в ранните часове на 09.12.2020 г. свидетелят *,
назначен на длъжност „шофьор“ към * - *“ пристигнал в базата на търговско дружество „*,
намираща се в град Бургас, Промишлена зона и в предоставеното му за управление моторно
превозно средство - товарен автомобил, влекач марка «Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с
регистрационен № *, с полуремарке, прикачено към него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с
регистрационен № *, собственост на * - *“, била натоварена и обезопасена стоката,
предназначена за търговско дружество *, а именно: 255 /двеста петдесет и пет/ броя ЛПДЧ
плоскости /MF/, 30 /тридесет/ броя гърбове /MF splashback/, 4 /четири/ броя ламинат, 50
/петдесет/ броя работни плотове /worktop/, 39 /тридесет и девет/ броя различни видове
мостри, всичко на стойност 23 045.99 /двадесет и три хиляди четиридесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/ лева. На свидетеля * му били предадени и съответните
документи - фактури и товарителници, необходими за предстоящия превоз, регистриран под
№ 337669, който следвало да бъде извършен от него на следващия ден - 10.12.2020 г.
Свидетелят * решил да подготви горепосоченото превозно средство за път и тъй като
констатирал, че в резервоара нямало достатъчно гориво се отправил към най-близката
бензиностанция, намираща се в района. В момента, в който преминал през бариерата на
базата на търговско дружество „*, на паркинга, видял подсъдимият ЯНК. ЕМ. Й., който до
скоро му бил съсед. Сторило му се необичайно да го срещне именно на това място, затова
спрял до него, отворил предния прозорец и го попитал как е и какво прави там.
Подсъдимият Й. му заявил, че е дошъл да го види. Тъй като свидетелят * нямал време,
предложил на подсъдимия Й. да го придружи. Той се съгласил и двамата заедно отишли до
бензиностанция „К2“, намираща се в град Бургас, улица „Одрин“, ПЗ СЕВЕР. На място
свидетелят * заредил гориво на стойност 426.82 лева, като това се случило около 11.43 часа.
Непосредствено след това се върнали обратно и свидетелят * паркирал превозното средство
на паркинга, успоредно до оградата на търговско дружество „* в Промишлена зона, град
Бургас. Преди да слязат от автомобила, свидетелят * оставил ключа за камиона в жабката,
като действията му били забелязани от подсъдимия Й.. Свидетелят * не активирал
заключващия се механизъм и оставил товарния автомобил отключен, тъй като не изпитвал
притеснение, че някой можел да отнеме него или стоката, която била натоварена в
прикаченото полуремарке. След това свидетелят * уважил молбата на подсъдимия Й. и го
закарал с личния си автомобил, марка „Фолксваген Голф“до ж.к. „Меден Рудник“, където го
оставил зад блок № 6.
Оказало се, че подсъдимият ЯНК. ЕМ. Й. нямало къде да изкара вечерта на
09.12.2020 г. Тъй като не искал да нощува навън се сетил, че по-рано през деня свидетелят *
оставил управлявания от него товарен автомобил отключен. С оглед на това той решил да
преспи вътре. В изпълнение на намисленото, в късните часове на 09.12.2020 г. се придвижил
до паркинга на „*, находящ се в Промишлена зона, в град Бургас. Влекачът, марка
«Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с полуремарке, прикачено към
него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с регистрационен № *, се намирали на същото място,
на което били оставени. Подсъдимият Й. се приближил, отворил вратата, която била
4
отключена и влязъл в моторното превозно средство. В един момент подсъдимият Й. изпитал
желание да го управлява. Въпреки, че бил неправоспособен водач, не разполагал с валидно
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, нямал нужните знания
и умения, и без получено разрешение да ползва автомобила, той извадил контактния ключ
от жабката и използвайки го привел превозното средство в движение по пътищата, отворени
за обществено ползване на територията на град Бургас. Докато се движил установил, че в
полуремаркето имало товар.
По същото време - последните минути на 09.12.2020 г. свидетелите *, назначен на
длъжност командир на отделение в група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ в Пето
РУ при ОДМВР - град Бургас и Х* - старши полицай в група „ООР“ към сектор
„Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОДМВР - град Бургас били на смяна и съвместно
изпълнявали служебните си задължения. Те се придвижвали със служебен автомобил, марка
„Грейт лоу“, с регистрационен № *, обозначен с надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа.
Обхождайки района в *, град Бургас забелязали движещия се на пътното платно товарен
автомобил, влекач марка «Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с
полуремарке, прикачено към него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с регистрационен № *,
управляван от подсъдимия ЯНК. ЕМ. Й.. Направило им впечатление, че водачът не се
съобразил с поставения пътен знак „Б1“ и навлязъл в забранена за движение улица, с което
допуснал нарушение на Закона за движение по пътищата. С оглед на това и предвид
необходимостта от предприемане на действия по извършването на проверка на моторното
превозно средство и неговия водач, те последвали товарния автомобил. Подали светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил, чрез който указали на подсъдимия Й. да отбие на
безопасно място и да преустанови движението на превозното средство. Подсъдимият ЯНК.
ЕМ. Й. успял да възприеме действията на полицейските служители и подадените от тях
сигнали. Било му ясно, че същите искали да упражнят правомощията си по закон -
извършването на проверка по Закона за движение по пътищата. Въпреки това обаче
подсъдимият не се подчинил и решил да попречи на органите на властта да изпълнят
задълженията си по служба. Опасявал се, че при една евентуална проверка щяло да бъде
установено, че бил неправоспособен водач и че управлявал товарния автомобил без
знанието и съгласието на собственика му. Подсъдимият Й. не само, че не спрял, а
продължил да управлява влекачът с полуремарке прикачено към него, но и ускорил
скоростта, с която се движил, като желанието му било да избяга от органите на реда. Това
наложило полицейските служители да поискат подкрепление и започнали преследване по
бургаските улици.
Подсъдимият ЯНК. ЕМ. Й. не се съобразявал с правилата за движение по пътищата и
с поведението си създавал предпоставки за настъпването на пътнотранспортни
произшествия. Той продължил да управлява тежката транспортна техника като се движил по
булевард „Стефан Стамболов“ със скорост от 76 км/час, като му предстояло да премине през
кръстовище с кръгово движение. Подсъдимият Й. игнорирал предписанието на поставения
на 75 метра преди кръстовището пътен знак „В26“, чрез който се забранявало движението на
превозни средства със скорост по-голяма от 40 км/час преди и в кръстовището. Не взел под
внимание и обстоятелството, че в прикаченото полуремарке имало натоварена стока. Той
навлязъл в кръстовището с кръгово движение на булевард „Стефан Стамболов“ и улица
„Никола Петков“, до хотел „Мираж“, като продължавал да се движи със скорост 76 км/час.
Скоростта на движението на състава превишило критичната за преминаване през
кръстовище с кръгово движение, с оглед на което в ранните часове на 10.12.2020 г.
настъпило самостоятелно пътно транспортно произшествие - последвало обръщане на
полуремаркето надясно, при което левите му колела се надигнали. Центърът на тежестта се
изместил надясно, при което въртящият момент на силите за преобръщане се увеличил
значително. Вследствие на това полуремаркето увлякло и влекача и те се преобърнали на
5
дясната си страна. Лентите, които укрепвали превозвания товар се скъсали и по-голямата
част от него се разпиляла на пътното платно. Последвала повреда на отнетото, с цел
ползване, моторно превозно средство - товарен автомобил, влекач марка «Скания», модел «
Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с полуремарке, прикачено към него марка «Кроне»,
модел „СДП 27“, с регистрационен № *, на обща стойност 27 618,72 /двадесет и седем
хиляди лева шестстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева.
В резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие били нанесени
значителни имуществени вреди, а именно: били унищожени: 255 броя ЛПДЧ плоскости
/МЕ/ на стойност 14 769,40 лева, 30 броя гърбове /MF splashback/ на стойност 3222,74 лева,
4 броя ламинат на стойност 249,40 лева, 50 броя работни плотове /worktop/ на стойност
4258,37 лева и 39 броя различни видове мостри на стойност 546.08 лева или всичко на
стойност 23 045.99 /двадесет и три хиляди четиридесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева и били увредени пътни знаци и бетонни бордюри в кръговото кръстовище на
булевард „Стефан Стамболов“ и улица „Никола Петков“, до хотел „Мираж“, собственост на
Община Бургас, а именно 2 броя стойки за пътни знаци ф60 до 4,5 м. на стойност 114,36
лева, 2 броя пътни знаци от група „Г“ - Г12 на стойност 110,23 лева, 1 брой пътен знак от
група „Б“ - БЗ на стойност 55,44 лева, 1 брой пътен знак Б1 на стойност 11.40 лева и 14 л.м.
бетонни бордюри 18/35 на стойност 466,54 лева или всичко на обща стойност 757.97 /
седемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева.
Подсъдимият Й. бил задържан на място и за случая било образувано досъдебно
производство. Били назначени множество експертизи, а Й. бил привлечен в качеството на
обвиняем. В първия проведен разпит подсъдимият в присъствието на защитник заявил, че се
възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. При проведения втори разпит
на 12.05.2021 г. подсъдимият завил, че се признава за виновен, но обяснил, че е извършил
деянието, защото св. * го накарал да блъсне камиона. Същите обяснения Й. дал и при
разпита си от 02.06.2021 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Й. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 33 и л. 57 от
Том 1 на ДП); * (л. 35 и л. 59 от Том 1 на ДП); * (л. 54 от Том 1 на ДП); * (л. 55 от Том 1 на
ДП); * (л. 56 от Том 1 на ДП); * (л. 63-64 от Том 1 на ДП); * (л. 67 от Том 1 на ДП); * (л. 98
от Том 1 на ДП); * (л. 9-10 от Том 3 на ДП); * * (л. 20 от Том 3 на ДП) и частично от
обясненията на подсъдимия Я.Й., депозирани в хода на ДП.
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 54 от съдебното производство);
копия от регистрационни документи (л. 36-42 от Том 1 на ДП); трудов договор (л. 43 от Том
1 на ДП); документи от „* (л. 45-52; л. 58; л. 69-74 от Том 1 на ДП и л. 51-59 и л.86-95 от Том
3 на ДП); касов бон (л. 60 от Том 1 на ДП); заповед от Агенция „Социално подпомагане“ (л.
65-66 от Том 1 на ДП); констативен протокол, ведно с документи (л. 75-96 от Том 1 на ДП);
документи от Сектор „ПП“-Бургас (л. 97-108 от Том 2 на ДП); документи от Община Бургас
(л. 110-117 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 122 от Том 2 на ДП);
6
протокол за доброволно предаване (л.126 от Том 2 на ДП); документи за задържане по ЗМВР
(л. 130-134 от Том 2 на ДП); търговско споразумение (л. 11-19 от Том 3 на ДП) и писмо от
05 РУ-Бургас, ведно с документи (л. 77-85 от Том 3 на ДП).
От писмените доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 9-16 от Том 1 на ДП) и протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л.105-121 от Том 1 на ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 1-5 от Том 2 на ДП); съдебно
автотехническа експертиза (л. 9-24 от Том 2 на ДП); съдебно техническа експертиза (л. 29-50
от Том 2 на ДП); съдебно техническа експертиза (л. 54-92 от Том 2 на ДП); съдебно
оценителна експертиза (л. 22-26 от Том 3 на ДП) и допълнителна съдебно автотехническа
експертиза (л. 29-34 от Том 3 на ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Й. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираните деяния, както и авторството им в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв
доказателствен анализ е и безпредметен. С оглед пълнота съдът следва да посочи, че не
възприема версията на подсъдимия, развита в хода на досъдебното производство, че е бил
накаран от св. * да блъсне камиона и за това го е направил. Безспорно обясненията на
подсъдимия има двойствена природа – на доказателствено средство и на основен
инструмент за упражняване на правото на защита. В конкретния случай твърденията, че св.
* е казал на подсъдимия да блъсне, управлявания от него камион, не намират абсолютно
никаква подкрепа в останалия доказателствен материал, а и противоречат на правилата на
нормалната житейска логика, поради което и съдът не им се доверява, а ги отчита като опит
за изграждане на защитна позиция от страна на подсъдимия.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на трите престъпления, за които
е предаден на съд.

1. По отношение на престъплението по чл. 346, ал. 2 НК.
7

От обективна страна престъплението по чл. 346 НК има комплексен обект, като от
една страна се засягат обществените отношения, осигуряващи безаварийното осъществяване
на транспорта, а от друга (и в много по-голяма степен) - обществените отношения, свързани
със собствеността на гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението - товарен автомобил, влекач марка
«Скания», модел « Р 164 ЛА 480», с регистрационен № *, с полуремарке, прикачено към
него марка «Кроне», модел „СДП 27“, с регистрационен № *, като същият е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. Вещта е
била чужда за подсъдимия, доколкото не той е бил носител на правото на собственост върху
нея.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 НК се изразява в отнемане на
вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя
трайна фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът
счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че
подсъдимият е участвал и двете фази на изпълнителното деяние. Това е така доколкото с
действията си по привеждане на автомобила в движение и управлението му по улиците в гр.
Бургас безспорно фактическата власт на шофьора на камиона е била прекъсната и подс. Й. е
установил своя трайна фактическа власт върху веща. Няма спор и че подсъдимият не е бил
получил съгласие нито от собственика, нито от владелеца да управлява автомобила, поради
което и всички признаци на престъплението по чл. 346 НК са налице.
Налице са и квалифициращите признаци по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НК -
последвала е повреда за МПС и за отнемането e извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т.
4 НК, чрез използване на техническо средство - контактен ключ. Няма спор, че при
управлението на МПС е допуснато ПТП, при което вещта е станала негодна за употреба по
предназначение и по този начин й е нанесена повреда /вреда/ на стойност от 27 618,72 лева –
т.е. налице е признака по т. 1 на чл. 346, ал. 2 НК. Доколкото за отнемането на МПС е
използвано техническо средство - контактен ключ (съгласно разясненията, дадени в ППВС
6/71 г. - техническо средство са и ключовете, независимо дали същите са оригинални), то
налице е и признака по т. 3 от същата разпоредба
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Й. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетата вещ е
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, както и че няма съгласие за това, но въпреки това е искал да установил своя власт
над нея. Наред с това е налице и допълнителният признак от субективна страна (цел) -
намерение противозаконно да се ползва веща. Тази специална съставомерна цел се извлича
от неговите последващи действия – управление на автомобила из гр. Бургас и допускане на
ПТП.

2. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК.

8
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК -
противозаконно пречене на орган на власт, се осъществява, чрез такова поведение на дееца,
което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки
при осъществяването на служебните задължения на органите на власт. Престъпният
резултат на това деяние се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на
органа на властта, като за съставомерността на престъплението от обективна страна не е
необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения. В конкретния случай
няма спор, че подсъдимият ясно е възприел полицейските служители, които с разбираеми,
ясни и конкретни конклудентни действия са му дали разпореждане да спре управлявания от
него автомобил, за да му извършат проверка по ЗДвП във връзка с извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата. Няма спор и че подсъдимият не само, че не се е
подчинил, а е увеличил скоростта на движение и е инициирал преследване по бургаските
улици с полицейските служители, довело в крайна сметка до настъпване на ПТП. При тези
факти съдът счита, че безспорно с поведението си подс. Й. противозаконно е създал пречки
на органи на властта - * и Х* – и двамата полицаи в Пето РУ при ОДМВР - град Бургас да
изпълнят задълженията си по служба - извършването на проверка по Закона за движение по
пътищата, поради което и правилно поведението му е било квалифицирано като престъпно
по чл. 270, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Й. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Интелектуалната страна
умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че орган на власт му е издал
полицейско разпореждане във връзка с правомощията си, както и че неспирайки с камиона,
той ще му създаде пречки пред изпълнение на служебните му задължения, но от волева
страна подс. Й. е искал именно това.
Тук е мястото да се посочи, че ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не
всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене
на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените
деяния. Така ВКС приема, че за да се ангажира отговорността на дееца по чл. 270 НК, а не
по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП конкретния случай следва да се отличава с по-висока степен на
обществена опасност от „обикновеното“ неизпълнение на разпореждане на контролния
орган (Решение № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., III н. о., Решение № 435 от
05.10.2010 г. по н. д. № 418/2010 г., III н. о., Решение № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. №
1166/2013 г., I н. о., Решение № 113 от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о.,
Решение № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. № 462/2016 г., III н. о, Решение № 55 от 28.03.2017
г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о. и др.). В конкретния случай обществената опасност на
извършеното категорично прави поведението на Й. престъпно, а не административно
нарушение. Това е така защото следва да се вземе предвид, че освен неподчинението той е
направил опит да избяга на полицейските служители, увеличавайки скоростта, което
действие е наложило преследване по улиците на града. Не може да се подмине, че в случая
управляваното МПС е тежък камион с полуремарке, който въобще няма място по градските
улици и чието управляване е източник на далеч по-голяма опасност от управлението на друг
вид МПС. Всичко това в комбинацията с липсата на правоспособност прави неподчинението
на органите на власт със значително по-висока степен на обществена опасност от типичния
случай на административно нарушение, визиран в ЗДвП, поради което и използването на
наказателна репресия в случая е оправдано и законосъобразно.
9

3. По отношение на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“а“, връзка чл. 342, ал.1,
предложение 3 НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и
място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по привеждане на
камиона в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, на кръстовището с
кръгово движение на булевард „Стефан Стамболов“ и улица „Никола Петков“, до хотел
„Мираж“ - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че товарният автомобил, който
подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то подсъдимият е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в следствие, на което се е
стигнало и до настъпване на съставомерния резултат – ПТП по смисъла на § 6, т. 11 ЗДвП. В
частност подсъдимият не се съобразил с разпоредбата на чл. 21, ал.2 ЗДвП, предписваща,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак и чл. 150 ЗДвП, указваща, че - всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в изчерпателно изброените
случай, сред който настоящият не попада. Няма спор, че Й. никога не е притежавал СУМПС,
удостоверяващо правоспособност от съответната категория (С+Е), необходима за
управление на процесния камион с полуремарке (той дори не е достигнал минималната
възраст за придобиване на тази категория), както и че не се е съобразил с въведеното с
пътен знак „В26“ ограничение на скоростта до 40 км/ч., а е управлявал камиона със 76 км/ч.
Безспорно е и че двете нарушения на правилата по ЗДвП се явяват в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат – преобръщане на пътния състав с последвалите от
това щети.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното
съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на горепосочените нарушения да са
настъпили „значителни имуществени вреди”. В конкретния случай, в следствие на
катастрофата били нанесени щети, подробно описани по-горе, като общата стойност на
вредите възлиза на сумата от 23 803,96 лева на товара и инфраструктурата и 27 618,72 лева
на самото МПС. Относно понятието „значителни имуществени вреди“ в практиката на
съдилищата не съществува противоречие и същото се определя като 1/5 от големите размери
или 14 минимални работни заплати за страната, към датата на деянието (Решение № 76/
17.02.2010 г на ВКС по н.д. 679/2009г на ІІІ н.о; Решение № 312/ 26.07.2008г на ВКС по н.д.
273/ 2008г. ІІІ н.о. и др.). Към дата 10.12.2020 г.минималната работна заплата е в размер на
10
610.00 лева , поради което и за да са налице значителните имуществени вреди то стойността
на същите следва да е поне 8540 лева. В конкретния случай общият сбор многократно
надхвърля тази сума, поради което и очевидно и това изискване на закона е спазено.
От субективна страна деянието е извършено при по-укоримата от двете форми на
непредпазливостта – самонадеяност (съзнавана непредпазливост), доколкото подс. Й. е
предвиждал (абстрактно) настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да
ги предотврати. В частност подсъдимият е съзнавал, че е неправоспособен и че не
притежава необходимите знания и умения да управлява камиона, както и е предвиждал, че в
следствие на това е възможно да настъпи ПТП, но от субективна страна той е считал, че ще
успее да избегне настъпването на инцидента, поради което и уверено е управлявал камиона
по улиците на града и дори е увеличил скоростта му – т.е. в случая субективната му
увереност е била обективно необоснована.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 346, ал. 2 НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 10 години, а съгласно ал. 4 и „Лишаване от право да управлява
МПС“. За престъплението по чл. 270, ал. 1 НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок до 3 години или „Глоба“ в размер от 500 до 2000 лева, а за престъплението
по чл. 343, ал. 1, б.“а“, връзка чл. 342, ал.1, предложение 3 НК – наказание „Лишаване от
свобода“ до 1 година или „Пробация“, а съгласно чл. 343г НК и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“.




При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия Й. обстоятелство съдът отчете
обстоятелството, че се касае до три отделни престъпления, извършени дръзко и
целенасочено. Съдът отчита и че при престъплението по чл. 346, ал. 2 НК е налице
натрупване на квалифициращи признаци, както и че причинените имуществени вреди са на
стойност многократно надхвърляща „значителните вреди“ по смисъла на закона.
Настоящият състав взима предвид в негативен план и обстоятелството, че се касае за деяния
с изключителна обществена опасност и отзвук, които като по чудо не са завършили с
истинска трагедия. Касае се за управление на тежка машина по улиците на областен град от
неправоспособен водач, който не се съобразява с полицейските разпореждания и дори е
увеличил скоростта си на движение и е инициирал преследване, като по този начин се е
превърнал в реална опасност не само за участниците в това преследване, но и за живота,
здравето и имуществото на всички останали граждани. Това поведение само по себе си
11
засяга изключително широк кръг обществени отношения и е ясен сигнал за това, че
подсъдимият явно демонстрира пълното си несъобразяване с правовия ред в страната. Не
може да се подмине и обстоятелството, че Й. нито учи, нито полага общественополезен
труд, което също го характеризира в негативен план.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита младата възраст на Й.,
както и чистото му съдебно минало (настъпилата реабилитация кара съдът да счита
подсъдимия за неосъждан). Настоящият състав обаче не отчита като смекчаващото
обстоятелство претендираното от защитника оказване на съдействие на полицейските
органи и изразеното съжаление. Видно от материалите по делото първоначално
подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения и по никакъв начин не е
съдействал на органите на разследването. Едва в разпита си през месец Май 2021 г. Й. вече
е признал вината си, но наред с това се е опитал да прехвърли част от нея и на св. *. В
проведеното съдебно заседание Й. заяви, че признава описаните в обвинителния акт факти и
че съжалява за случилото се, но наред с това в последната си дума заяви, че не се признава
за виновен. Това поведение на подсъдимия по никакъв начин не сочи на последователно и
искрено разкаяние или пък на съдействие, способствало в значителна степен за бързото и
качествено приключване на разследването, което да бъде взето предвид от съда в
положителен план. Настоящият състав дебело подчертава, че не отчита липсата на
съжаление или неоказването на съдействие като отегчаващо обстоятелство, доколкото никой
не е длъжен да съдейства за уличаването си, но няма как да приеме поведението на Й. и като
смекчаващо отговорността му обстоятелство, имайки предвид и постановките на т. 7 на
Тълкувателно Решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
- направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо
обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното
производство процесуално поведение, каквото в случая съдът не намира да е налично.
С оглед на така изложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да се определят
наказания както следва: за престъплението по чл. 346, ал. 2 НК – „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК да се намали с 1/3, с
оглед на което на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на две години
„Лишаване от свобода“; за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК - „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК да се намали с 1/3, с
оглед на което на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на четири месеца
„Лишаване от свобода“ и за престъплението по чл. 343, ал. 1 НК - „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК да се намали с 1/3, с
оглед на което на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на четири месеца
„Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че на подсъдимия не следва да се налагат кумулативно предвиденото за
престъпленията по чл. 346, ал. 2 и чл. 343, ал. 1 НК наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, доколкото към датата на деянията и към настоящия момент Й. е
неправоспособен, а никой не може да бъде лишен от упражняването на права, които не
притежава към момента на постановяването на съдебния акт /Решение № 561/ 1986 г. ІІІ н.о.
и Решение № 244/ 2012 г.на ІІ н.о. на ВКС/.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Й. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
12
Макар, че формално са налице предпоставките за отлагане на изпълнението на всяко
едно от така определените наказания „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок, в
конкретния случай съдът счита, че целите на наказанието и преди всичко – поправянето на
осъдения, не може да се постигнат без определените наказания да се изтърпят ефективно,
т.е. – неприложим се явява институтът на чл. 66 НК, така както пледира защитата.
Настоящият състав счита, че обществената опасност на извършеното налага спрямо Й. да се
въздейства по-интензивно и по-продължително, за да може да настъпи у него
продължителна и трайна промяна. В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият няма
конкретен адрес, на който да пребивава, няма близки или роднини, които да полагат спрямо
него възпитателни грижи и няма месторабота и доходи, с които да се издържа. При това
положение настоящият състав счита, че евентуалното отлагане на наложените наказания с
изпитателен срок не е в състояние да гарантира поправянето и превъзпитанието на Й., а с
него следва да се работи от специалисти от пенетенциарното заведение, които да формиран
у него съответните морални устои. Съдът не намира сред кориците на делото категорични
доказателства за поправянето на Й. от момента на взимане на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“ до настоящия момент, така както счита защитата, но дори такъв
корекционен процес да е започнал, по мнение на настоящия състав, той трябва да продължи
още, за да може да се гарантира трайност и необратимост на резултатите. Не на последно
място, ако действително поправянето на Й. върви с бързи темпове за него остава реалната
възможност да поиска предсрочно освобождаване в съвсем близко бъдеще, която
възможност от една страна ще му действа като стимул, а от друга би позволила на съда да
прецени поправянето и превъзпитанието му в отделно производство, взимайки становище и
от съответните специалисти. Именно поради това съдът счита, че и трите наказание
„Лишаване от свобода“, наложени на Й. следва да се изтърпят от него ефективно, при
първоначален „общ“ режим, съгласно повелята на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
На основание чл. 23 от НК съдът счита, че спрямо Й. следва да се определи едно
общо най-тежко наказание, измежду наложените му по-горе, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, доколкото и трите деяния са извършени от подсъдимия
преди да има влязла присъда, за което и да е от тях. Така определеното общо най-тежко
наказание следва да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 ЗИНЗС.
Настоящият състав намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
24 от НК по отношение на общото наказание от две години „Лишаване от свобода“,
наложено на Й.. Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по н.д. № 85/2009 г., н.к., ІІ н.о. на
ВКС - приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение
и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един
подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на
наказанието с извършеното. В конкретния случай, настоящият състав счита, че така
определеното по реда на чл. 23 НК общо най-тежко наказание от две години „Лишаване от
свобода“ може да изпълни целите си и без да бъде увеличавано по реда на чл. 24 НК, поради
което и не приложи тази разпоредба.
Най-накрая съдът счита, че от така определеното общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години на основание чл. 59 НК следва да се приспадне времето, през
което Й. е бил задържан по ЗМВР, НПК или е търпял МНО „Задържане под стража“ във
връзка с престъпленията, за които беше признат за виновен.


13
По гражданския иск:

По отношение на приетия от Община Бургас граждански иск срещу подсъдимия за
сумата в размер 757,97 лева, представляваща причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 343, ал. 1 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена
и категорично доказана по основание и размер, предвид решението по въпросите за
извършеното престъпление, неговото авторство и вината на подсъдимия. С оглед на това
съдът уважи гражданският иск изцяло и осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец
– Община Бургас сумата от 757,97 лева.






По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 1386,46 лева, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вменените му престъпления, както и беше уважен гражданският иск срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК съдът осъди подсъдимият да
заплати и сторените и поискани от гражданския ищец разноски в производството за
юрисконсулт в размер на 300 лева, определен съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.

По веществените доказателства:

По делото няма приобщени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.
14





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


15
Съобщи за изтекли лични данни