Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и при
участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм.н. д. № 1509 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Д.В.Ш.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Р. Г. срещу Решение № 154/26.05.2021 година,
постановено по АНД № 1858/2021 година по описа на Районен съд-Варна, ХХІХ
състав, с което е потвърдено НП № 127/25.03.2021г. на зам. кмета на Община
Варна, с което на Д.В.Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева, на основание чл. 178д от ЗДвП.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за отмяна на НП. Твърди се, че АУАН е издаден в нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че не са обсъдени показанията на св. И. Д. ,
както и че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение
като е отхвърлил искането им за назначаване на съдебно – техническа експертиза.
Счита, че при постановяване на съдебното решение не са обсъдени всички
възражения, направени с жалбата. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание, касаторът се явява лично и се
представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и моли решението на ВРС да бъде
отменено, като се постанови решение, с което да бъде отменено и издаденото НП.
В случай, че съдът приеме, че следва по делото да се назначи съдебно –
техническа експертиза, моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато
на ВРС за ново разглеждане.
Ответникът, в депозиран, чрез процесуален
представител, отговор на касационна жалба изразява подробно становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и обжалваното
решение да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява мнение за основателност
на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал. 1, т. т. 1 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление, издадено въз
основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) Серия Д, бл. № 0005652 от 10.03.2021 година, Д. Ш. е
санкционирана на основание чл.178д от ЗДвП - Закон за движението по
пътищата (”Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има
това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора
с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора
с трайни увреждания.”) за нарушение на
чл.98, ал.2, т. 4 от ЗДвП , изразяващо се в това, че на 01.03.2021 година,
около 11.40 часа в град Варна, на улица ****** , е паркирала на място,
определено за хора с трайни увреждания, без да притежава това право лек
автомобил Сеат с рег. № ****** , което затруднява останалите участници в
движението.
Видно от материалите по преписката, допълнителни
писмени възражения били депозирани в законоустановения срок, но според
съдържанието на НП същите не били приети, поради което въз основа на съставения
АУАН и материалите по преписката, на 25.03.2021г. АНО издал НП, предмет на
въззивната проверка.
Тази фактическа обстановка ВРС, 29-ти състав е приел
за установена въз основа на събраните по делото доказателствени средства –
писмените, приложени към преписката, и гласни – показанията на допуснатите
свидетели.
За да потвърди
НП, ВРС приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. НП е издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и
вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава. В мотивите си съдът сочи,
че обстоятелството дали нарушителят е видял или не знака, обозначаващ мястото
като такова за хора с трайни увреждания, е ирелевантно. При постановяване на
решението ВРС е счел, че не се касае за маловажен случай, предвид факта,
че нарушението по нищо не се отличава от останалите от същия вид и не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи. Първоинстанционният
съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които правилно са ценени и
анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В
този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен
акт.
Настоящата
инстанция счита, че наведените с жалбата възражения за нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН гласи, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Съдът
намира, че с цитираната нормата законодателят не е въвел задължение на
актосъставителя да присъства при извършване на нарушението. Изискването
е относимо спрямо лицата, в присъствието на които следва да се състави АУАН и
които съгласно чл.
40, ал. 1 ЗАНН могат да бъдат не само свидетели, присъствали
при извършване на нарушението, но и такива, присъствали при установяването му.
С разпоредбата на 40, ал. 3
ЗАНН
изискването поначало е поставено под условие като е предвидено, че ако такива
свидетели липсват или е невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие той
се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се
отбелязва в съдържанието му. Законодателят е в чл. 40, ал. 4 ЗАНН изрично е предвидил, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и изобщо в отсъствието на свидетели. В
настоящият случай АУАН е издаден въз основа на официални документи, а именно
Фиш серия OB№**********/01.03.2021г.
По
отношение на твърденията на касатора, че ВРС не е взел предвид показанията на
св. И. Д. , който твърди, че не е видял, че мястото е обозначено за инвалиди, касационната
инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че
обстоятелството дали Ш. е видяла, че мястото е обозначено със знак за хора с
трайни увреждания, е ирелевантно. Както е
посочил ВРС никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
За да се приеме, че е извършено нарушение по чл. 98, ал. 4, т. 4 ЗДвП, а именно
паркиране на място предназначено за МПС на лице с увреждания, е необходимо, да
са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че това
паркомясто е за хора с трайни увреждания, а такива доказателства са налице- снимков
материал за разчертана пътна маркировка и поставен знак – Д21- две места за
хора с трайни увреждания. В настоящото производство по реда на ЗАНН е
недопустима инцидентна проверка относно реда за урегулиране на местата за
паркиране на инвалиди, респ. Наредба № 18/23.07.2001г и Наредбата за
организация на движението на територията на община Варна. Докато в отделен
процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като
незаконосъобразен, неговият стабилитет следва да бъде зачитан -реш. № 8584/2020
г., VIII отд, ВАС. Наредбата представлява подзаконов
нормативен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по различен
процесуален ред и правила. Конституционният съд в реш. №
14/2014г. по к. д. № 12/2014г. изрично заключава че „законодателят трябва да
съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което
съответният административен акт ще породи целените правни последици, но
същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността
на акта във всичките ѝ аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за
претърпените неблагоприятни последици“. В този смисъл са неоснователни
твърденията, че пътният знак Д21 е поставен в нарушение на чл. 9 от Наредба №
18/23.07.2001г. Видно от снимковия материал, представен пред
първоинстанционният съд, знакът е насочен именно по посока на движението, от
дясната страна на пътното платно, следователно процесния знак „Д21“, е бил
поставен съгласно изискванията на Наредба № 18/23.07.2001г. В тази връзка възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отхвърляне на искането за
назначаване на съдебно – техническа експертиза, настоящият състав намира за неоснователно като се позовава и на
недопустимост на инцидентен контрол върху действието на подзаконов нормативен
акт.
Неоснователни са оплакванията
и доводите на касационния жалбоподател, че за конкретното нарушение следва да
се приложи чл. 28
от ЗАНН и да не се издава НП, тъй като съставлява маловажен случай. С оглед установеното от
фактическа страна, че автомобилът е бил паркиран на място, определено за хора с
трайни увреждания на ул. *****в гр. Варна и липсата на доказателства това да се
е наложило, защото в него е било лице, което да е с трайно увреждане над 50% от
ТЕЛК или НЕЛК, не може да се направи извода, че обществената опасност на
нарушението, е явно незначителна. Поради това правилно за конкретното нарушение
не е приложен чл. 28
от ЗАНН, а е издадено НП, с което за него е наложено административното
наказание – глоба в размер на 200 лв., която е фиксирания в закона размер.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на Община Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Тъй като производството не е с фактическа и правна сложност,
следва да се определи юрисконсултко възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 154/26.05.21г. по АНД №1858/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 29-ти
състав, с което е потвърдено НП № 127/25.03.21г. на зам. -кмета на Община-
Варна.
ОСЪЖДА Д.В.Ш., ЕГН **********,*** да
заплати сумата от 80/осемдесет/лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……