О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1553
Град Пловдив, 29 юли 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като разгледа
административно дело № 2167 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на В.Ф.Б. *** против акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 година с изх.№ 01-6500/278 от
21.01.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, която
е просрочена и по която не дължи произнасяне по същество.
От представената преписка се установява, че оспореният
акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 година с изх.№ 01-6500/278 от
21.01.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, е съобщен на жалбоподателя
на 14.02.2019 г. (известие за доставяне – л.11). На 01.03.2019 г.
жалбоподателят е подал жалба (л.16) против акта по административен ред пред
министъра на земеделието, храните и горите. С писмо от 11.03.2019 г. (л.15) на
зам.-министъра на земеделието, храните и горите е изискано от
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ да окомплектова преписката по издаване на
оспорения акт. С писмо от 03.04.2019 г. (л.22) на зам.-министъра е била
изпратена административната преписка, получена на същия ден, видно от печата на
МЗХГ с вх. номер (л.22). Копие от това е било изпратено и на жалбоподателя,
който го е получил на 05.04.2019 г. (известие за доставяне – л.25). Със заповед
№ РД20-152 от 10.05.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите е
оставил без уважение жалбата на В.Б..
При тези факти съдът намира, че жалбата е просрочена,
защото съгласно чл.97, ал.1 АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката,
когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да
разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което
обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като
незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. А
съгласно чл.97, ал.5 АПК,
когато компетентният
да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал.1,
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред
Следователно в настоящия случай, като се броят
най-благоприятните за жалбоподателя срокове, министърът е получил
окомплектованата жалба с административната преписка на 03.04.2019 г. и срокът
за неговото произнасяне е бил до 17.04.2019 г., вторник, работен ден. От
18.04.2019 г. за жалбоподателя е започнал да тече срокът за обжалване на
първоначалния акт, който също е 14-дневен по правилото на чл.149, ал.3 АПК,
според който, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал.1
започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е
произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на
която е следвало да се произнесе. Т.е., срокът за обжалване е изтекъл на
02.05.2019 г., сряда, работен ден. Жалбата е подадена едва на 05.06.2019 г.,
видно от пощенското клеймо, т.е., повече от един месец по-късно, след изтичане
на преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
През правно значение за преценката за спазване на
срока за обжалване е произнасянето на министъра със заповед № РД20-152 от
10.05.2019 г., доколкото това произнасяне е направено след определения от
закона 14-дневен срок. Законът не може да търпи непразноти или да толерира неглижиране на интересите на заинтересованите лица от
страна на администрацията, какъвто е настоящия случай (министърът се е
произнесъл повече от два месеца по-късно след сезирането му), и за заинтересованите
лица трябва да е ясно по какъв начин и в какви срокове могат да оспорват
актовете, които ги засягат неблагоприятно. В случая и предвид нормата на
чл.149, ал.3, във връзка с чл.97, ал.1 АПК, жалбоподателят е следвало да подаде
своята жалба най-късно на 02.05.2019 г. Следователно подадената на 05.06..2019
г. жалба се явява просрочена, подадена след изтичане на преклузивния срок по
чл.149, ал.3 АПК, с изтичането на който се погасява самото право на жалба да се
търси и получи съдебна защита.
Спазването на преклузивните срокове за обжалване е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за
наличието на която съдът е длъжен да следи служебно. Съответно изтичането на
срока за обжалване обуславя недопустимост на жалбата и налага оставянето й без
разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Затова
и на основание чл.159, т.5 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.Ф.Б., ЕГН **********,***,
против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 година с изх.№ 01-6500/278 от
21.01.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2167 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: