Р Е Ш Е Н И Е № 66
20.02.2020г.,
гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №803 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по
жалба на Община Гълъбово, чрез АД „Колчева, Коев и съдружници“, представлявано от адв. Борис Е. против Решение от
08.10.2019г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда“ за
налагане на финансова корекция на Община Гълъбово във връзка с проведена процедура
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Възстановяване и укрепване на
стената на яз. Хайдушко кладенче“.
С Решение №539/15.01.2020г. Съдът уважил изцяло исковата претенция на Община Гълъбово, като осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на
Община Гълъбово, разноски по чл.78, ал.1 от ГПК в общ размер на 800 лева.
Решение №539 е съобщено на страните, като на ищеца, съобщаването е
извършено на 20.01.2020г. На 30.01.2020г. от Община Гълъбово, чрез пълномощник, е подадена молба с вх. №671, с която се прави искане за изменение на решението в
частта на неговите разноски, където се излагат съображения и доводи за
неправилност на съдебения акт в тази му
част, като в заключение се претендира неговото изменение и присъждане на пълния
претендиран размер на възнаграждението за един адвокат от 12 000 лв. с включено ДДС.
По делото се представя и писмен
отговор по искането за изменение на решението в частта на разноските, с молба
да се отхвърли същото.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира
молбата на Община Гълъбово по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК за процесуално допустима, като изходяща
от активно легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител и в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК. Решение № 539 е съобщено на
молещата страна на 20.01.2020г.
/вж. съобщението/, а молбата за неговото изменение е направена на 30.01.2020г., което е в 14 дневния срок за обжалване на съдебния
акт.
Разгледано по същество, Съдът намира искането за частично основателно, като съобрази следното:
Не се спори, а и пред
съда се удостоверява
по несъмнен начин, че от Община Гълъбово,
действаща чрез законния си представител - Кмет, има издадено пълномощно в полза
на
АД „Колчева, Коев и съдружници“, гр. София,
на което ведно с посочени поименно шест адвоката се предоставят редица права,
сред които и да подписват, подават, преглеждат, получават и заверяват всички
необходими документи и материали по образуваните дела пред всички държавни,
административни, съдебни и пр. органи и институции, както и да подават и
получават жалби, призовки и всякакви други документи, свързани с образуването и
воденето на съдебни и пр. дела /л.13/. Това пълномощно е без достоверна дата.
По делото се прилага и е прието без оспорване от ответника списък на разноските
по чл.80 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, с приложена към нея фактура № **********
от 05.11.2019г., удостоверяваща заплащане на правна услуга с доставчик АД „Колчева, Коев и съдружници“, гр. София и
получател Община Гълъбово на стойност 12 000 лева с ДДС. Прилага се и заверено
копие на платежно нареждане с УРН от дата 06.11.2019г. удостоверяващо
заплащането по банков път на сумата от 12 000 лева на основание ф-ра
№********** за правни услуги.
Съдът в
своето решение по същество на спора, възприема тези факти за безспорни /липсват
оспорвания от страна на ответника/, но обсъждайки своевременното възражение на
същия този ответник за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение от 12 000 лева с ДДС, приема същото за основателно по
изложени в съдебния акт доводи, които се свеждат до следните два такива: първи довод
– че конкретното дело няма ясен цифрово изразен материален интерес, който да се
счита за база за определяне на възнаграждението по реда на чл.8, ал.1 от
Наредба №1/2004г., който довод Съдът поддържа и в този момент. Дори и да
има ясно цифрово измерение на
процента на финансовата корекция /ФК/, която се определя с решението на УО, то
в оспорвания административен акт по никакъв начин не се визира конкретен размер
на стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за
финансиране средства, които да бъдат база за изчисляване на тази ФК от 10
процента, а от там и да се явява материалния интерес по делото. Така цитираните
в молбата по чл.248, ал.1 от ГПК писма от адвокатското дружество, с доводи, че
сочат данни за конкретните суми, не следва да се кредитират, доколкото преценката,
било за ДТ, съотв. за размера на защитимия материален интерес по делото, се определя
от това, какъв интерес се следва от самия оспорван акт, т.е. решението на УО, а
в процесното решение изрично се сочи, че в конкретния случай няма установена
реална вреда за бюджетните средства на ЕС, а само хипотетична възможност за
нанасяне на такава. Нещо повече, в заключителната част на решението също така
се сочи, че за констатиране на нарушение по см. на ЗУСЕСИФ, „няма изискване да
се докаже наличието на точно финансово изражение“. Този случай е именно такъв,
без конкретно финансово изражение на претендираните две нарушения, като
извършени от оспорващия. В този случай е невъзможно Съдът сам да преценява или
определя какъв би били този материален интерес, ако той е само хипотетичен, не
и конкретен и без ясен цифров израз.
Ето защо доводът
на молителя, че неправилно Съдът приема, че липсва конкретен материален интерес
по делото се явява неоснователен.
По съществен
е вторият довод на Съда, за да приеме извода за основателност на възражението
за прекомерност на конкретно договореното и заплатено възнаграждение за един
адвоката, което ответната страна прави в последното по делото с.з., а именно,
че процесуалното поведение на конкретния процесуален представител по делото,
т.е. обемът от извършената от него дейност по повод и във връзка с делото не
оправдават такъв размер на възнаграждение, както и че същото не е адекватно на
конкретната фактическа и правна сложност на процесния случай.
Възраженията
на молителя се свеждат до това, че Съдът, макар и сам да приемал, че делото
било от над 500 страници, не отчитал времето, необходимо за достатъчно
проучване на казуса и свързаните с него документи, което било значително.
Правят се и хипотетични математически изчисления за почасово изчисление на
ставката за консултантска дейност. На следващо място се сочи, че обикновено
споровете по ЗУСЕСИФ били значително по-сложни от повечето административни дела
и Съдът следвал да отчита характера на делото, специфичната материя. На трето
място се контрира, че процесуалната активност, която била подложена на преценка
от съда, следвало да се преценява и с оглед активността на ответната страна,
която също не била голяма и не налагала ответна реакция от оспорващата страна. Не
било наложително представяне на писмена защита, защото доводите вече били
изложени в самата жалба и не се налагало тяхното повтаряне, а не се налагало и
с оглед липсата на процесуални действия от ответника.
И трите довода
на молителя се възприемат от настоящия съдебен състав за абсолютно
неоснователни. Безспорно е, че самият оспорващ удостоверява, че заплаща
12 000 лева с ДДС на въпросното адвокатско дружество за следната правна
услуга – изготвяне на жалба и процесуално представителство /виж л.519, том първо/,
т.е. въпросната Община Гълъбово сама определя за какво се съгласява да заплати
тази сума и там не се включват проучванията на документи, съдебна практика,
разчитане и тълкуване на закона, т.е. действия, които евентуално адвокатите от
дружеството са извършили преди иницииране на самия процес пред съда. Пределно
ясно в счетоводния документ /фактура/ се сочи, че 12 000 лв. с ДДС се
заплащат само за факта на подаване на жалбата и за процесуално
представителство. Ето защо неоснователно се претендира, че въпросната сума
обхваща и евентуалната дейност по проучване на казуса. Освен това, че тази
дейност не се обхваща, видно от данните по приложеното доказателство на л.519,
то тя, освен, че е извън процесуална такава, остава най-малкото не доказана по
делото, дори и да е извършвана. Математическите изчисления, които се сочат в
молбата относно размера на минималната почасова ставка за консултантска дейност
са изцяло хипотетични, като по делото няма данни за такава, още по-малко тя да
е свързана с конкретния процес и спор.
Съдът поддържа доводите си, че
конкретният административно-правен спор не се отличава с някаква изключителна правна и фактическа сложност. Дори и да се възприема довода, че споровете по ЗУСЕСФ са
специфични и „обикновено по-сложни от повечето административни дела“, все пак
Съдът дължи преценката си за конкретния случай на дело по ЗУСЕСФ, а не общо за
делата по този закон, като според него този случай не може да оправдава извод,
че се отличава с изключителна или с някаква особена правна и фактическа
сложност.
Още по-малко
състоятелен е и последният довод, че процесуалната активност на пълномощника на
оспорващия е в зависимост от ответната процесуална реакция на другата страна по
спора. Разбира се те са взаимно свързани, но уговорения хонорар не сочи на
такава зависимост. Съдът дължи преценка дали извършеното от процесуалния
представител на страната като обем съответства на фактическата и правна
сложност на конкретния спор, а от там и дали конкретно договореното
възнаграждение е съответно на процесуалната активност на пълномощника и
сложността на спора. Така в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С –
427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС
приема , че „….следва по
всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът задължително да извършва преценка на правната и фактическа
сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, ….като Съдът не следва да се ограничава от определените в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна
дейност…“. Именно при съобразяване на това тълкуване и като се отчита,
че спорът няма
конкретен материален израз, че самият спор в случая не показва някаква особена и/или значителна правна
и фактическа сложност, както и реално проявената процесуална дейност от ангажирания адв. Е., изразяваща се единствено в насока изготвяне на
жалба до съда и явяване в едно
с.з., където липсват доказателствени
искания, нито се правят задълбочени и подробни пледоарии по съществото на
спора, Съдът потвърждава извода си, че на молещата
страна не се следва претендирания от нея размер на възнаграждението за един
адвокат от 12 000 лева с ДДС.
Въпреки гореизложеното, Съдът обаче намира, че следва да
измени решението си в частта на разноските, макар и да липсва наведен довод в
тази насока, тъй като неправилно и в нарушение на ЗДДС не е начислил върху възприетата
от него основа от 800 лева възнаграждение за един адвокат дължимия се ДДС,
предвид безспорно установения по делото факт, че доставчикът на услугата е
регистрирано по ДДС лице. Ето защо върху така определеното възнаграждение от 800
лева, с оглед регистрацията на процесуалния представител на ищеца по ЗДДС, се
дължи и ДДС в размер на 20 %, т.е. сумата, която следва да се присъди от съда е
960 лева с ДДС. Това налага изменение на решението в частта на присъдените на
ищеца разноски, като в полза на същия се постанови присъждане на сумата от 960
лева с включено ДДС.
Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №539/15.01.2020г.,
постановено по адм. д. № 803/2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта на разноските, както следва „ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Община
Гълъбово, разноски по делото в размер на 960
(деветстотин и шестдесет) лева, съставляващи възнаграждение за един адвокат, с вкл. ДДС.
Настоящото решение
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: