РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Монтана, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500403 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на общо пет въззивни жалби и една частна
жалба.
Подадена е въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом №
1198/12.02.2024 г. (л. 4-9 от делото) от Р.Т., ЕГН **********, Ц. Т., ЕГН
**********, М. В., ЕГН **********, Г. К., ЕГН ********** и Ц. К., ЕГН
**********, всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат
С. Ц., срещу Решение № 398 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. №
-ти
1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, обжалвано в
цялост, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост
по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК за признаване за установено, по
отношение на петимата жалбоподатели, че Е. С. не е съсобственик на две от
процесните десет ниви. С него жалбоподателите са осъдени да заплатят
разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение, в която част то
също се обжалва.
1
В тази въззивна жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно.
По съществото на спора се сочи, че от значение било единствено дали лицата,
от които насрещната страна е придобила, чрез договор за покупко-продажба
на наследство, процесните имоти, са имали изобщо наследство от Т.М. като
съвкупност от права и задължения. Във връзка с това се твърди, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон като се сочи какъв е редът за
наследяване съгласно Закона за наследството. При съобразяване на
разпоредбите на този закон се поддържа, че в случая наследници на последния
са неговите деца, а не тези имали качеството на продавачи по сделката.
Следователно договорът за продажба на наследство въз основа, на който
ответната страна се легитимира като съсобственик на процесните имоти, не е
породил вещно-транслативен ефект. За доказано се намира евентуално
въведеното основание за придобиване на собствеността от жалбоподателите
върху процесните имоти по давност. Счита се, че районният съд е формирал
своя краен извод след неправилна преценка на доказателствата. Предвид това
жалбоподателите правят собствен доказателствен анализ и извеждат
съответен правен извод от него. Мотивира се защо по делото се следва
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на
насрещната страна в минимален размер.
Въз основа на изложеното от въззивниците се прави искане за отмяна
на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго
решение, с което искът да бъде уважен.
Претендира се за присъждане на направените от тях разноски както за
първоинстанционното производство, така и за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., ЕГН **********,
действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор
(л. 19, 20 от делото) на въззивната жалба. На кратко се излага, че въззивната
жалба е неоснователна. Не се споделя разбирането на жалбоподателите, че
само преки наследници могат да прехвърлят наследство при условията на чл.
212 от ЗЗД.
Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
В двуседмичния срок за обжалване е подадена и въззивна жалба с вх.
2
на Районен съд-гр. Лом № 1262/13.02.2024 г. (л. 24-26 от делото) единствено
от М. В., действаща чрез процесуалния си представител адвокат В. Д., срещу
Решение № 398 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по
-ти
описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, обжалвано в цялост.
Съдържанието на тази въззивна жалба, въпреки употребата на различни
лексикални средства, в смислово отношение, преповтаря това на вече
подадената преди нея жалба. Идентични на първата въззивна жалба са както
изложените в нея твърдения за неправилност на решението, така и нейният
петитум.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. Т., Ц. Т., Г. К. и Ц. К. , действащи
чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали отговор (л. 37 от
делото) на въззивната жалба, с който сочат, че се присъединяват към нея,
както и че по съдържанието си тя представлява съкратен вариант на първата
въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 39 от делото)
на въззивната жалба, който изцяло преповтаря съдържанието на вече
подадения такъв по първата въззивна жалба.
По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом №
4549/22.05.2024 г. (л. 45-47 от делото) от М. В., действаща чрез процесуалния
си представител адвокат В. Д., срещу Решение № 111 от 25.04.2024 г.,
-ти
постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3
състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 398 от
15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в цялост, с което е отхвърлен
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от
ГПК за признаване за установено, по отношение на петимата
жалбоподатели, че Е. С. не е съсобственик на осем от процесните десет ниви.
В тази въззивна жалба отново се повтарят вече посочените в първите две
въззивни жалби доводи за неправилност на решението. Прави се искане за
неговата отмяна на първоинстанционното и за постановяване на друго
решение, с което искът да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. Т., Ц. Т., Г.К. и Ц.К., действащи чрез
процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали отговор (л. 65 от
делото) на въззивната жалба, с който се присъединяват към подадената
3
жалба, отбелязвайки, че по съдържание тя преповтаря подадената от тях
въззивна жалба и последващата такава подадена самостоятелно от един от
петте жалбоподатели.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 67 от делото)
на въззивната жалба, в който се сочи, че тази жалба преповтаря за трети път
вече изложеното в предходните две, поради което няма какво да добави.
По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом №
4553/22.05.2024 г. (л. 69-75 от делото) лично от М. В., срещу Решение № 111
от 25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен
-ти
съд-гр. Лом, 3състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено
Решение № 398 от 15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в цялост. Тя е
подробно мотивирана. В нея се прави обстоен анализ кой на кого е наследник,
основан на разпоредбите на СК и ЗН и на актове на ВКС. В конкретика се
сочи, че Л.Г. е наследник на починалия й съпруг Ц. Т., син на Т.М., но нейните
доведени от предишен брак син, и внуци, неосиновени от новия й съпруг, не
могат да наследяват родител на наследодателя на майка им.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Р. Т., Ц. Т., Г. К. и Ц. К.,
действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали
отговор (л. 86 от делото) на въззивната жалба, с който се присъединяват
към нея.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 88 от делото)
на въззивната жалба.
По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом №
4930/03.06.2024 г. (л. 90-95 от делото) от Р. Т., Ц. Т., М. В., Г. К. и Ц. К.,
всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу
Решение № 111 от 25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по
-ти
описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК
е допълнено Решение № 398 от 15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в
цялост. Тя е подробно мотивирана като в още по-голяма пълнота са развити
всички вече изложени в предходните жалби доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез
4
процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 108 от
делото) на въззивната жалба, в който се констатира, че това е поредна жалба
срещу посоченото решение и предвид липсата на нови доводи, поддържа вече
подадените отговори.
По делото е подадена и частна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом №
4929/03.06.2024 г. (л. 110, 111 от делото) от Р. Т., Ц. Т., М. В., Г. К. и Ц. К.,
всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу
Определение № 515 от 25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г.,
-ти
по описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав по реда на чл. 248 от ГПК,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 217 от 18.07.2024 г.,
постановено по същото дело, с което е отказано изменение на решението в
частта за разноските. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение
на другата страна е прекомерно.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез
процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 126, 127 от
делото) на частната жалба, с който тя се намира за неоснователно, като се
излагат подробни съображения за това.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че петте въззивни жалби и частната такава са подадени в
законоустановените за това срокове, от процесуално легитимирана страна-
ищци в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, при наличие на правен интерес обусловен от
неблагоприятния за тях краен резултат, срещу подлежащи на въззивно
обжалване съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане.
Същите отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Явяват се лично двама от жалбоподателите, а наред с тях и вместо
останалите трима участва процесуалният им представител и такъв оказващ
защита само на една от въззивниците. Поддържат всички жалби. Молят
първоинстанционното решение, допълнителното решение и определението, с
което е отказано изменението на решението в частта за разноските, да бъде
отменено, а искът да бъде уважен. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна. Претендират за присъждане
5
на разноски. Процесуалният представител на въззиваемия моли за
потвърждаване на съдебното решение на районния съд. Претендира за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В срока предоставен от съда за писмени защити, такива са представени
от процесуалните представители и на двете страни. Във всяка една от тях се
развива в подробности поддържаната от страната теза. В тази на въззивниците
се сочи, че въззиваемият не е придобил вещни права върху процесните имоти,
защото тримата продавачи по договора за продажба на наследство не са били
призовавани да наследят общия наследодател. В подкрепа на този свой извод
посочват конкретно решение на ВКС по сходен казус. Въззиваемият, от своя
страна, изразява несъгласие с разбирането, че щом тримата продавачи не са
преки наследници и не са призовани към наследяване към датата на откриване
на наследството на общия наследодател, то е невъзможно да прехвърлят
наследството му като съвкупност от права и задължения. Счита се, че актът на
ВКС, на който се позовава другата страна и изводът обективиран в него е
неправилен. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на новооткрито
наследство, в която връзка като момент на откриване на наследството се сочи
този на възстановяване на собствеността и за това се вземали предвид не
живите към датата на смъртта на наследодателя наследници, а тези към датата
на възстановяване. Интерпретират се отделни части от множество съдебни
актове на върховната съдебна инстанция.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивните жалби предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Лом
гражданскоправен спор е образувано, по повод на първоначално подадени
общо три насрещни искови молби по гр. д. № 631/2022 г. на Районен съд-гр.
Лом, отделени впоследствие в други три производства, като към първото
образувано по време гражданско дело № 1876/2022 г. по описа на Районен
съд-гр. Лом, са присъединени съответно гр. д. № 1877/2022 г. и гр. д. №
1878/2022 г. и двете по описа на Районен съд-гр. Лом. С тях петимата ищци са
предявили срещу Е.С., в качеството му на ответник първоначално
6
субективно активно съединен отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК.
Трите искови молби имат тъждествено съдържание по отношение на
обстоятелствената част и петитума. В текстовете им ищците твърдят, че в
резултат на предявен от ответника срещу тях иск за обявяване на нищожност
на доброволна делба от 2005 г., в която те са участници, за тях възниква
правен интерес да бъде установено, че той не е съсобственик на имотите
предмет на тази делба. Излагат, че той не е съсобственик на тези имоти,
поради което нямал правен интерес да предявява и иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН.
По същество сочат, че договорът за продажба на наследство, с който
ответникът се легитимира като съсобственик, не е породил вещно-
прехвърлително действие. Този извод формират след проследяване на
удостоверение за наследници, на лицето, чието наследство се твърди да е
прехвърлено, като се поддържа, че продавачите са нямали качеството на
наследници на посочения като наследодател. Въз основа на всичко това се
иска да бъде признато за установено, че ответникът не е съсобственик на
недвижимите имоти, предмет на договор за доброволна делба от 2005 г.
Ответникът, в отговора който е подал, е посочил, че твърденията и
възраженията на ищците са неоснователни. Твърди се, че изводите им са в
противоречие на материалния закон.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
С първоинстанционното съдебно решение, ведно с това за допълване,
Районен съд-гр. Лом е отхвърлил предявения отрицателен установителен
иск за признаване за установено, по отношение на петимата жалбоподатели,
че Е. С. не е съсобственик на общо десет ниви. С него ищците са осъдени за
заплатят на ответника сума в общ размер на 5005,09 лв. представляваща
разноски, в която част с определение постановено по реда на чл. 248 от ГПК,
поправено с акт, макар и неточно наименуван като решение, то не е изменено.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на
7
съдебното решение въззивният съд намира за основателни.
От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна
безспорно се установява, че на 11.01.2005 г. между Р. К., Р. Т., Ц. Т. и Т.Г. е
сключен договор за доброволна делба (л. 254, 255 от първоинстанционното
дело), вписан в Служба по вписванията-гр. -*с вх. рег. № *, акт № *, том I*.
Той има за предмет общо десет земеделски имота-поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-175/23.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 8618
кв. м, а по документ за собственост 8617 кв. м, трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, трета категория,
съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при
съседи *, *, *, *; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ.
*, обл. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес с. *, местност „*“, с площ от 13123 кв. м, а по документ за собственост
13121 кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *, *, *, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *, *, *;
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 1880 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *;
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *. общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 4760 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, трета категория, съседи: *, *, *, *,
*, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *,
*, *; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 1590 кв. м, трайно предназначение на територията-
8
земеделска, начин на трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *,
*; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 7320 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *;
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 5871 кв. м, а по документ за собственост 5870 кв. м,
трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-
нива, трета категория, съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план *, при съседи *, *, *, *; поземлен имот с идентификатор *,
находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 15582 кв. м, а по
документ за собственост 15579 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *,
*, *, *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *,
*, *, *, *, *, *; поземлен имот е идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *,
обл. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес с. *, местност „*”, с площ от 240 кв. м, трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, четвърта категория,
съседи *, *, *, *, *, *, *, стар идентификатор: няма номер по предходен план
*, при съседи *, *, *, *; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *,
общ. *, обл. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес с. *, местност „*“, с площ от 240 кв. м, трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, четвърта категория,
съседи *, *. *, *, *, *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *,
при съседи *, *, *, *, принадлежали на общия наследодател Т.М., починал на
13.03.1984 г. Първият от тези имоти е възстановен с Решение № 377А от
9
12.09.1995 г. (л. 200, 201 от първоинстанционното дело) на Поземлената
комисия-гр. *на наследниците на Т.М.. Следващите седем имота с Решение №
01Я от 10.02.2000 г. (л. 251 от първоинстанционното дело) на Поземлената
комисия-гр. * също са възстановени на наследниците на Т.М.. Изводимо от
мотивите на Протокол № *от 12.05.1993 г. (л. 257, 258 от делото) на
Поземлената комисия-гр. *, образувана по заявление на Л.Г., по отношение на
последните два имота, е отказано възстановяване на собственост на
наследниците на Ц. Г., тъй като те са били вече заявени от Г. Г. като
собственост на Т. М.
На 07.03.2022 г. между Л.П. и С.С., представлявани от пълномощника
си Е.С. и М.П., представляван от пълномощника си Е. С., в качеството им на
продавачи, и Е. С., в качеството му на купувач, е сключен договор за
продажба на наследство-чл. 212 от ЗЗД (л. 248 от първоинстанционното дело),
с който са продали наследството твърдяно, че им е останало от покойните
им според тях наследодатели Т.М., починал на 13.03.1984 г. и Ц.Г.,
починал на 04.10.1984 г., изцяло без изрично посочване на неговите
предмети, като съвкупност от права, задължения, имущества и други. Този
договор е вписан в Служба по вписванията-гр. *с вх. рег. № *, акт № *, том *
Легитимирайки се като съсобственик въз основа на договора за
продажба на наследство от 2022 г. на имотите предмет на договора за
доброволна делба от 2005 г. ответникът е предявил иск за обявяване на
нейната нищожност. От това за ищците възниква правен интерес да предявят
настоящия отрицателен установителен иск за собственост, за да го изключат
като съсобственик на процесните десет ниви.
Предвид видът на договора, а именно продажба на наследство, от който
въззиваемият твърди, че черпи права на съсобственик върху процесните десет
ниви, ad notandra (трябва да се отбележи), че с чл. 212 от ЗЗД се урежда
специфичен договор за продажба. Съгласно него лице-наследник може да
продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с
писмен договор с нотариално заверени подписи доколкото в наследството има
недвижими имоти. От съдържанието на тази разпоредба и във връзка със
спорния по делото въпрос следва изводът, че продавачът трябва да обезпечи
едно единствено нещо на купувача, а именно „само качеството си на
наследника“. „Той е длъжен само да му гарантира, че наистина е
10
наследник. С това на купувача е гарантирана възможността да
упражнява купените от него права в онези рамки, в които наследникът
продавач сам би могъл да ги упражни.“ (Кожухаров, А., Облигационно
право, отделни видове облигационни отношения, нова редакция и допълнения
на проф. П. Попов, Юриспрес, 2002, с. 133). Кое лице има качеството на
наследник се определя от разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице
се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се
определя, съобразно законовите разпоредби, кои физически лица, от кой
ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към
наследяване, по правилата на чл. 5-9 от ЗН. Преживелият съпруг черпи
правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със
смъртта на другия съпруг, за разлика от останалите наследници по закон,
чиито права се базират на връзка по произход. В хипотеза, когато такова
наследствено правоотношение отсъства, следва да се приеме, че
облигационният договор (доколкото не страда от пороци на форма и воля) не
произвежда вещно-правен транслативен ефект, аналогично на случаите на
продажба на чужда вещ (така Решение № 98 от 25.10.2018 г., постановено по
гр. д. № 4097/2017 г., II г. о., ГК на ВКС).
В случая процесните поземлени имоти поради одържавяването им не са
били в патримониума на наследодателя Т. М. при откриване на наследството
му. Въпреки че реституираните имоти са новооткрито наследство, то времето
на откриване на наследството като юридически факт и кръгът наследници,
съществувал при неговото настъпване, т. е. откриването, не се променят (така
изрично Решение № 53 от 20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3352/2021 г.,
г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 255 от 13.01.2014 г., постановено по гр. д. №
718/2012 г.. г. к., І г. о. на ВКС). В този смисъл противоположно изразеното
писмено становище от въззиваемия не е вярно. Това е така, защото
възстановените имоти принадлежат на наследодателя, стават негово
допълнително наследство и трябва да се прибавят към него (така Цанкова, Ц.
Промените в наследственото право, Университетско издателство „Св.
Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 135, 136). Затова и в теорията е прието,
че „… правото върху тези имоти се поражда след откриване на наследството и
то „реатроактира“ към този момент само защото имуществото преди
одържевяването или обобществяването е принадлежало на наследодателя.“
(Цанкова, Ц. Промените в наследственото право, Университетско издателство
11
„Св. Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 136). Това разбиране е застъпено и
в останалата доктрина по наследствено право (Тасев, Х. Българско
наследствено право, десето преработено и допълнено издание, нова редакция,
Симеон Тасев, Г. Петканов, Сиела, София, 2013, с. 30), а също е намерило
място и в задължителната практика на ОСГК на ВКС в т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. дело. № 1/1998 г., според която кръгът
на законните наследници на възстановената собственост върху имоти,
одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации се определя към момента на смъртта на
наследодателя. И тук важи правилото, че на общо основание (чл. 1 от ЗН)
наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя и това е
моментът, към който се определят и призованите към наследяване лица. В
случаи като настоящия практиката на ВКС е категорична, че правото да
получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към
наследяване, а не на други наследници (в този изричен смисъл е Решение №
49 от 14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 3911/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС).
От всичко изложено следва, че договорът за продажба на наследство има
за предмет съвкупност от права и задължения, придобити по ред на
наследяването и обхваща само онова, което продавачът е имал в качеството на
наследник към момента на откриване на наследството. Задължение на
продавача е да установи прякото наследствено правоотношение с
починалия, чието имущество като наследство е предмет на договора по чл.
212 от ЗЗД (в този смисъл е Решение № 125 от 25.01.2017 г., постановено по
гр. д. № 2325/2016 г., ГК, II г. о., на ВКС).
При съобразяване на тези специфики на договора за продажба на
наследство изводимо от удостоверението за наследници на лицето, чието
наследство се твърди, че е продадено (л. 252-253 от първоинстанционното
дело) безспорно се установява следното:
Общият наследодател в случая е Т.М., който е починал на 13.03.1984 г.
(вдовец). Към тази дата, като такава на откриване на наследството му,
преки негови низходящи наследници са трите му деца Г. Г., Р.К. и Ц. Г..
Синът на наследодателя Ц.Г. е починал след него на 04.10.1984 г.,
следователно той е приел наследството оставено от неговия баща. След
смъртта си Ц. Г. е оставил за законни наследници-съпругата му Л.Г., брат му
12
Г. Г. и сестра му Р.К.
Л.Г., която е наследник по закон на покойния й съпруг Ц. Г., е починала
на 23.01.2004 г. и е оставила за наследници по закон-синът й от първия брак
М.П., а починалият преди нея син К.П. на 25.04.1980 г. е заместен от неговите
две деца-Л. П. и С. С.. Същата обаче не е призована да наследява
наследодателя на покойния й съпруг. Затова и синът й М.П., и нейните внуци
Л. П. и С. С., също не се явяват призовани да наследят наследството на Т.М.
Синът на наследодателя Г. Г. е починал след него на 02.01.1995 г.,
следователно той е приел наследството оставено от неговия баща. Той е
оставил за законни наследници-съпругата му Т.Г. (починала на 14.04.2014 г.),
дъщеря му Р. Т. и сина му Ц. Т..
Дъщерята на наследодателя Р.К. е починала след него на 09.01.2015 г.,
следователно тя е приела наследството оставено от нейния баща. Тя е
оставила за законни наследници-дъщерите й М. В. и Ю.К.К. (починала на
23.03.2004 г., последната оставила като свои низходящи наследници синът й Г.
К. и дъщеря й Ц. К.).
Наследството на покойния Т.М.е единна съвкупност от притежаваните
от него към момента на смъртта му права и задължения. От съдържанието на
удостоверението за наследници на последния се установява, че към момента
на смъртта му призовани към наследяване са били Г. Г., Р.К. и Ц.Г., които
са преки негови наследници. Наистина, след смъртта на тримата,
имуществените права и задължения, включени в това наследство, са били на
свой ред придобити от призованите наследници на тези лица. Това, обаче, не
означава, че тези наследници са ги придобили от общия наследодател Т.М..
Макар и да става въпрос за първоначално притежавани от него права и
задължения, те ги придобиват като наследници на своите наследодатели, а не
на собствено основание в качеството си на негови наследници. Затова за тези
лица така придобитите права и задължения не са „негови“, т. е. на Т. М., а са
права и задължения на техните преки наследодатели. Следователно не може
да има колебания, че Л.П., С.С. и М. П. не притежават пряко права от
наследството на починалия Т. М.
Видно от клаузите на представения договор за продажба на наследство, с
него тримата продавачи продават на въззиваемия цялото си наследство,
останало от покойния наследодател Т.М. и Ц. Т.. По договора за продажба на
13
наследство по чл. 212 от ЗЗД обаче те могат да се разпоредят валидно и
законосъобразно само, ако продават наследството на Л.Г., но не и това на Т. М.
(и Ц. Т., който преди смъртта си е бил приел наследството на Т. М.), тъй като
те не са неговите призовани към наследяване наследници, живи низходящи-
деца, и не са наследили правата му към 13.03.1984 г. В случая Л.П., С.С. и
М.П. не са могли да разпоредят с права, които не са придобили лично като
преки наследници на Т.М.. Транслативният ефект на договора по чл. 212 от
ЗЗД обхваща само правата и задълженията, които наследникът е имал в
качеството на наследник по времеоткриване на наследството. Ако продавачите
на наследство не са установили собствеността на недвижимите имоти, за
които те поддържат, че са в наследството, предмет на договора по чл. 212 от
ЗЗД, то купувачът не може да стане съсобственик на посоченото деривативно
придобивно основание (така Решение № 125 от 25.01.2017 г., постановено по
гр. д. № 2325/2016 г., ГК, II г. о., на ВКС). Това е в съответствие и с
Тълкувателно решение № 137а от 17.11.1955 г., ОСГК, съгласно което
„прехвърлянето … обхваща само тия права и задължения,
които наследникът е имал в качеството си на наследник по времеоткриването
на наследството.“. В случая, прехвърлителите не са притежавали
прехвърляните права и задължения към момента на откриване на
наследството на общия наследодател Т.М., не са имали качеството на негови
преки наследници и съответно, не биха могли да ги прехвърлят. По тези
съображения, въззивният съд намира за основателен доводът на въззивниците,
че договорът, на който се позовава въззиваемият не го е направил
съсобственик на процесните десет ниви.
Останалите необсъдени от настоящия въззивен състав доказателства се
явяват неотносими към спора с оглед направения по-горе анализ и
формирания на негова основа правен извод.
Въз основа на изложеното и предвид това, че първоинстанционният съд
е достигнал до противоположни изводи, то постановеният съдебен акт е
неправилен и като такъв следва да бъде отменен, вместо което следва да бъде
постановен нов, с който предявеният иск като основателен да бъде уважен.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
При този краен резултат на правния спор в полза на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени деловодните разноски за проведените две съдебни
14
инстанции.
По въпроса за отговорността за разноските в първоинстанционното
производство:
Още в подадените три насрещни искови молби ищците са направили
искане за присъждане на направените от тях разноски. В открито съдебно
заседание проведено на 22.11.2023 г. адвокат Ц. е преповторила това свое
искане и е представила списък с разноски (л. 270 от първоинстанционното
дело). Това искане е потвърдено и в представената писмена защита.
Ищците претендират направени разноски за заплатена държавна такса в
размер на 150,00 лв. Изводимо от вносна бележка (л. 12 от
първоинстанционното дело), разписка (л. 11 от гр. д. № 1877/2022 г.) и
разписка (л. 12 от гр. д. № 1878/2022 г.) действително се доказва, че са
извършени разходи за заплатена държавна такса в общ размер на 150,00 лв.,
поради което тя им се следва от ответника.
Претендират се и разноски за транспортни разходи в общ размер на
210,00 лв. В подкрепа на извършването им доказателства не са представени.
Не става ясно и от кого се твърди, че са извършени-от страната или от нейния
процесуален представител. Независимо от това разходите за извършване на
фактическите и организационни действия на страните и техните процесуални
представители за транспорт, макар и извършени поради образуването на
производството, обаче не обуславят неговото развитие и не представляват
такива разноски. Заплащането на разходи за пътуване на адвоката до
седалището на компетентния съд, следователно, също е извън обхвата на
отговорността за разноски (така Определение № 50040 от 3.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1723/2022 г., IV г. о., ГК на ВКС). Това обосновава, че
такива не следва да им се присъждат.
Иска се присъждане и на разноските за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2000,00 лв. По отношение на последното адвокатът на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищците. Установимо от
приложените четири броя договори за правна защита и съдействие (л. 271-274
от първоинстанционното дело) общият размер на адвокатското
възнаграждение се равнява на 2000,00 лв. При отрицателен установителен иск
предмет на спора е правото на ответника, което ищците искат да отрекат,
15
поради което цената на иска се определя от данъчната оценка на десетте ниви.
Материалният интерес в случая е 8911,19 лв., при което минималното
адвокатско възнаграждение, според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията, действала към 2023 г., когато ищците са сключили договорите за
правна защита, е в размер на 1191,11 лв. Въззивният съд намира, че
възражението за прекомерност е неоснователно. Този извод се формира след
съобразяване на съдържанието и обема на извършената работа. По делото от
страна на адвоката на ищците са изготвени три искови молби. Същият е
представлявал общо петима ищци. Проведени са множество открити съдебни
заседания, в които той е присъствал, а на тези от тях на които е даден ход е
вземал активно участие всеки път. Всичко това показва, че делото е по-сложно
от фактическа и правна страна, което следва и от предмета на указаната
правна помощ, а именно по иск, който се характеризира със сложност, изисква
по-интензивна работа и съставлява трудност. Предвид това са били
необходими усилията на адвокат с цел неговото изясняване. Затова въззивният
съд намира за справедливо претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 2000,00 лв., който е дължим от ответника.
По въпроса за отговорността за разноските във въззивното
производство:
Пред въззивната инстанция въззивниците претендират за присъждане на
разноски. В откритото по делото съдебно заседание представят списък с
разноски (л. 472 от делото).
С него се иска присъждане на заплатената държавна такса в общ размер
на 114,10 лв., доказателства за заплащането на която се намират на л. 15, 102,
117, 120, 220 от делото и сборувано действително формират претендираният
размер, поради което такива им се дължат от другата страна. Самостоятелно
една от въззивниците е подала три въззивни жалби, за заплащането на
държавните такси, по които претендира разноски в размер на 83,65 лв.
Доказателства за заплащането им дори в по-висок размер се съдържат на л. 32,
48, 76 и 217 от делото, поради което й се следват такива в претендирания от
нея размер-83,65 лв.
Иска се присъждане и на сумата за разходи за банкови комисионни и
пощенски разходи в размер на 10,00 лв., доказателства за заплащането на
16
която се намират на л. 102, 103, 117, 120, 189, 220, 348 от делото, които обаче
доказват такива разходи, но в размер на общо 9,09 лв. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС пощенските и куриерски разходи обезпечават
достъпа до съд и осъществяването на правото на защита на страните и
подлежат на възмездяване и такива им се следва (в този смисъл са
Определение № 156 от 27.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1212/2021 г.,
IV г. о., ГК на ВКС, Решение № 25 от 23.03.2021 г., постановено по т. д. №
2318/2020 г. на ВКС, Определение № 926 от 22.12.2016 г., постановено по т. д.
№ 1169/2016 г. на ВКС, Определение № 256 от 22.11.2018 г., постановено по
гр. д. № 2821/2017 г. на ВКС). Настоящият въззивен състав намира, че следва
да бъде присъдена съответната част от таксата за превод, тъй като липсва
законово основание в дължимите разноски да не бъдат включени разходите за
превод на държавните такси. Доколкото преводът на парични суми по банкова
сметка включва задължително заплащането на съответна такса, то същата се
явява разход за страната, пряко свързан със задължението й за заплащане на
държавната такса и поради това подлежи на присъждане като разноски за
производството (в този смисъл е Определение № 4 от 05.01.2022 г. на ВКС по
ч. т. д. № 344/2021 г., II т. о., ТК). Затова същите имат право на присъждане на
сумата от 9,09 лв., която се дължи от въззиваемия.
От въззивниците се претендират и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв. Същите са доказали претендираният
от тях размер, видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 471 от делото), в който изрично е посочено, че договореното
възнаграждение е заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6 от 06.10.2012 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в
този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Следователно въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците
1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 398 от 15.12.2023 г. постановено по гр. д. №
-ти
1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, допълнено с
Решение № 111 от 25.04.2024 г. по същото дело и Определение № 515 от
25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-
-ти
гр. Лом, 3състав по реда на чл. 248 от ГПК, поправено с Решение № 217 от
18.07.2024 г. по същото дело, като неправилни, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от
ГПК предявен от Р. Т., ЕГН **********, адрес гр. *ул. „*“ № *,Ц. Т., ЕГН
**********, адрес гр. *ул. „*“ № *, М. В., ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“
№ *, ет. * ап. *, Г. К., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *и
Ц. К., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу Е. С.,
ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“ № *, вх.*, ет. *, ап. *, че по отношение на
ищците, Е. С. не е съсобственик на поземлен имот с идентификатор *,
находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-175/23.01.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 8618 кв. м, а по
документ за собственост 8617 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, трета категория, съседи *, *, *, *,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *;
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 13123 кв. м, а по документ за собственост 13121 кв. м,
трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-
нива, втора категория, съседи *, *, *, *, *, *, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план *, при съседи *, *, *, *, *, *; поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 1880
кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма,
18
номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *; поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *. общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 4760
кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, трета категория, съседи: *, *, *, *, *, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *, *; поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 1590
кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *, *; поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 7320
кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *; поземлен имот с
идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *, местност „*“, с площ от 5871
кв. м, а по документ за собственост 5870 кв. м, трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, трета категория,
съседи *, *, *, *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при
съседи *, *, *, *; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ.
*, обл. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес с. *, местност „*“, с площ от 15582 кв. м, а по документ за собственост
15579 кв. м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-нива, втора категория, съседи *, *, *, *, *, *, *, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *, *, *, *, *, *,
*; поземлен имот е идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
19
местност „*”, с площ от 240 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, четвърта категория, съседи *, *, *,
*, *, *, *, стар идентификатор: няма номер по предходен план *, при съседи *,
*, *, *; поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *, общ. *, обл. *,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-354/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. *,
местност „*“, с площ от 240 кв. м, трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване-нива, четвърта категория, съседи *, *. *,
*, *, *, стар идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи *,
*, *, *.
ОСЪЖДА Е. С., ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх. *, ет. *,
ап.*, да заплати на Р. Т., ЕГН **********, адрес гр. *ул. „*“ № *, Ц. Т., ЕГН
**********, адрес гр. *ул. „*“ № *, М. В., ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“
№ *, ет. *, ап. *, Г. К., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *и
Ц. К., ЕГН **********, адрес гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, сума в общ
размер на 2150,00 лв. (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство, от които 150,00 лв.
за държавна такса и 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и сума в общ
размер на 1623,19 лв. (хиляда шестстотин двадесет и три лева и деветнадесет
стотинки), представляваща направени разноски във въззивното производство,
от които 114,10 лв. за държавна такса, 1500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 9,09 лв. за банкови комисионни и пощенски разходи.
ОСЪЖДА Е. С., ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на М. В., ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап.
* сума в размер на 83,65 лв. (осемдесет и три лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща направени разноски във въззивното производство
за държавна такса.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, чрез всичките им процесуални представители.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21