Присъда по дело №3640/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 3640/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Производството е образувано по тъжба на Н. В. В., ЕГН:**********, с
постоянен адрес – ***, с посочен адрес за призоваване – ***, която в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу П. Д. Д. –
роден на *** г. ***, живущ в ***, ***, ***, български гражданин, ЕГН
**********, за това, че на 01.12.2020 г. в електронната мрежа „Фейсбук“ е
извършил нещо унизително за честта и достойнството на Н. В. В., ЕГН:
**********, в нейно присъствие, а именно – от своя профил в електронната
мрежа „Фейсбук“ с наименование „***” е публикувал в електронната мрежа
„Фейсбук“, a именно – в страницата на *** с наименование „***”, коментар
със съдържание „***“, като обидата е разпространена по друг начин, а именно
– чрез електронната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2,
пр. II-ро от НК вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Частния тъжител В. поддържа обвинението, като сочи, че подсъдимият
е бил предупреден по надлежния ред от Комисия по взаимодействие с
неправителствени организации и жалби на гражданите“ при Народното
събрание и от МВР – Пловдив и се е подписал, че носи наказателна
отговорност, и въпреки това е продължил няколко месеца, след като се е
подписал в МВР с нападките си към тъжителката. Предлага същият да понесе
наказателна отговорност за извършеното деяние, което се квалифицира по НК
като престъпление по чл. 148 от НК, като посочва, че от свидетелските
показания на *** няма спор за извършителя, че това е именно Д., той го е
виждал, отличава го това, че е ***, и снимката на профила на Д. е същата и в
показанията в МВР няма спор, че това е едно от лицата. Предлага бъде осъден
с глоба в полза на държавата, чийто размер ще бъде показателен за решение
на тъжителя да заведе граждански иск с благотворителна цел в полза на
жителите на ***то, за нея е важно моралното удовлетворение, поради което
води това дело, също така с цел превенция, за да спрат подобни
незаконосъобразни действия спрямо личността. Още предлага да и бъдат
присъдени разноските, които е направила, около 12 или 20 лева, в който
смисъл очаква произнасяне с присъда.
Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П. Д. Д. е роден на *** г. ***, живущ в ***, ***, ***,
български гражданин, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимата П. В. И. водила
електронна страница и група в електронната мрежа „Фейсбук“ за *** ***, с
наименование „***”.
1

На неустановена по делото дата, около края на 2020г., в електронната
мрежа „Фейсбук“, в същата електронна страница и група за *** ***, от
профил с наименование „***”, с профилна снимка на ***, бил публикуван
коментар със съдържание „***“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитания по делото свидетели, както
следва:
От показанията на свидетеля К. В. С. /л.28 от делото/ се установява
факта и приблизителния момент на публикуване в електронната мрежа
„Фейсбук“, в страницата и групата за *** *** на коментар от профил с името
„П.Д.“, както и че този профил бил с профилна снимка на ***. От показанията
на последния свидетел се установява още и съдържанието на коментара, а
именно - „***“. Съдът намира показанията на свидетеля С. за логични,
последователни и непротиворечиви, както и за съответстващи на останалата
доказателствена съвкупност поделото, поради което кредитира същите.

В този смисъл съдът намери, че следва да съобрази и приетите по
делото разпечатки от социалната електронна мрежа „Фейсбук“ /л.2 от
делото/, доколкото макар същите да не са събрани по реда на НПК, то са
неоспорени от страните и напълно съответстват на показанията на
разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимия. От същите
разпечатки отново се установява факта на публикуване от профил с
наименование „***” на коментар със съдържание „***“.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Предвид горното съдът намери, че по делото не се установиха
достатъчно данни за извършено от подсъдимия П. Д. Д. на 01.12.2020г. в
електронната мрежа „Фейсбук“ престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. II-ро от НК вр. чл. 146, ал. 1 от НК, предвид следното:
На първо място по делото безспорно е установено, че на неустановена
по делото дата, около края на 2020г., в електронната мрежа „Фейсбук“, в
същата електронна страница и група за *** ***, от профил с наименование
„***”, с профилна снимка на ***, бил публикуван коментар със съдържание
„***“.
Въпреки това, по делото не се събраха достатъчно данни, от които да
може да бъде направено несъмнено заключение, че същият коментар е
публикуван именно от подсъдимия П. Д. Д..
Единствените данни в този смисъл се съдържат в показанията на
свидетеля К. В. С., който заявява, че гореописаната публикация е направена
именно от подсъдимия Д..
Както вече бе посочено, липсват основания съдът да не кредитира
изнесеното от свидетеля С. относно възприетите от него факти от
обективната действителност. Въпреки това и макар да кредитира
свидетелските показания, същевременно съдът по никакъв начин не е
2

обвързан и със съжденията и умозаключенията на същия свидетел по
повод на възприетите от него факти.
При това следва да се съобрази, че соченото от свидетеля С., че
описаната публикация е направена именно от подсъдимия Д. не е показание
за факт от обективната реалност, а негово съждение. Последното обаче не
може да бъде споделено от съда.
В този смисъл се установява, че свидетелят С. свързва авторът на
публикацията с подсъдимия Д. за това, защото - „Публикувал го е от неговия
профил, вече не мога да си спомня точно, но имаше *** на снимката“.
Свидетелят С. още сочи, че „П.Д. съм го виждал, но не го познавам лично.
Основно го свързвам с *** – той с тоя *** непрекъснато бръмчи наоколо“ .
Други основания да свърже подсъдимия Д. с автора на публикацията
свидетелят С. не сочи.
Въпреки това съдът намери, че *** едва ли би могло да бъде счетено за
толкова изключително и характерно единствено и само за познатия на
свидетеля С. подсъдим Д. обстоятелство, за да индивидуализира последния по
един несъмнен начин. В този смисъл може да се смята за общоизвестно, че
на територията на Р.България има повече от един човек, който управлява ***.
Още повече свидетелят С. по никакъв начин не конкретизира детайли във
връзка със своето твърдение – не сочи характерни белези на известния му
„***“, като например – цвят, вид, марка или др. подобни, за да може да се
разсъждава за евентуална идентични с този на управлявания от подсъдимия.
Ето защо един извод в предлагания от свидетеля С. смисъл би могъл да
почива само на сходството на имената. В случая обаче, съвпадението само
на две имена „П.Д.“ не е достатъчно, за да бъде установявано извън
всякакво съмнение това, че въпросния профил в електронната мрежа
„Фейсбук“ е именно на подсъдимия П. Д. Д., доколкото едва ли същият е
единственото лице, носещо тези имена. Отделно от последното, по делото не
се установява и не се сочат доказателства, че в електронната мрежа
„Фейсбук“ потребителите са задължени да се регистрират с имената си
съгласно притежаваните български документи за самоличност, че не могат да
вписват всякакви други имена по свое усмотрение и т.н., което внася
допълнително съмнение в свързването на въпросния електронен профил с
подсъдимия Д..
Следва да се посочи, че съгласно чл.303, ал.2 от НПК, Съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а
съгласно чл.303, ал.1 от НПК - Присъдата не може да почива на
предположения. В случая се установява нищо повече от едно изказано
предположение от свидетеля С. за това, че деянието е извършено от
подсъдимия Д..
Ето защо изцяло липсват данни от които може да се стори заключение,
че подсъдимият Д. е извършил деянието, твърдяно от частният тъжител В..
Предвид това съдът ИЗВЪН ВСЯКАКВО СЪМНЕНИЕ установи, че
гореописаното инкриминирано деяние, предмет на настоящото обвинение НЕ
Е ИЗВЪРШЕНО от подсъдимия П. Д. Д., по смисъла на чл.304, предл.II-во от
3

НПК.
Ето защо, съдът призна подсъдимия П. Д. Д. – роден на *** г. ***,
живущ в ***, ***, ***, български гражданин, ЕГН ********** , за
НЕВИНОВЕН в това на 01.12.2020 г. в електронната мрежа „Фейсбук“ да е
извършил нещо унизително за честта и достойнството на Н. В. В., ЕГН:
**********, в нейно присъствие, а именно – от своя профил в електронната
мрежа „Фейсбук“ с наименование „***” да е публикувал в електронната
мрежа „Фейсбук“, a именно – в страницата на *** с наименование „***”,
коментар със съдържание „***“, като обидата е разпространена по друг
начин, а именно – чрез електронната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА
ИЗЦЯЛО подсъдимия П. Д. Д. по така повдигнатото и обвинение.
Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че съдът не
дължи анализ относно това, дали иначе обективно установения като
публикуван около края на 2020г., в електронната мрежа „Фейсбук“, в
електронна страница и група за *** ***, коментар със съдържание „***“,
съставлява деяние, с което е извършено нещо унизително за честта и
достойнството на Н. В. В., ЕГН: **********, в нейно присъствие като обидата
е разпространена по друг начин, а именно – чрез електронната мрежа
„Фейсбук“. Съгласно дефиницията на чл.9, ал.1 от НК престъплението като
деяние е възможно само като единство на неговата обективна и субективна
страна, доколкото последно следва да бъде извършено виновно. В настоящия
случай и до колкото по делото извън всякакво съмнение се установи, че
деянието не е извършено от подсъдимия Д., то едно изследване на това,
дали иначе установените като реализирани в реалността факти биха могли да
бъдат отнесени към обективната страна на състава на престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 146, ал. 1 от НК, би било изцяло
произволно.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	113
Дата:	12 ноември 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330203640
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Присъда по дело №3640/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите