№ 206
гр. Н., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101610 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявен от СТ.
ЗЛ. ИВ. от гр.Н., обл.Ш., чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в АК-П. против
"Неткредит“ ООД- гр. София.
Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №***, сключен с
ответното дружество. Съгласно чл.11 от договора, следвало да върне сумата от 5 928 лева за
срок от 24 месеца, при ГПР 49.71%, сума за получаване 4000 лв., годишен лихвен процент
41.04%. В чл.4, ал.3 от договора било уговорено до края на следващия ден, спрямо този на
сключване на договора, ищцата и кредитополучател да предостави гаранция, подробно
посочена в ОУ към договора. Тази гаранция следвало да е в размер на 5 928 лева и със срок
на валидност до *** г. В чл.6 от договора било уговорено при непредставяне на гаранция
ищцата да плати неустойка в размер на 6840 лева, платима заедно с погасителните вноски
по кредита и за времето, през което той не е обезпечен. Ищцата счита, че клаузите на
договора, залегнали в чл.4, ал.3 и чл.6 са нищожни поради противоречие с добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Излага подробни аргументи за това. Моли
съдът да приеме, че посочените клаузи са нищожни ,защото противоречат на добрите нрави,
както и на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
В законовия срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който предявява и
насрещен иск. Уточнява се в отговора, че на същата дата, когато е сключен договор за
потребителски кредит №***, е сключен и анекс към него. Ищцата получила чрез изипей
сумата от 2355,30 лева, а с останалата сума до 4000 лв. погасила задължение към
дружеството по предишен период по договор за кредит. Относно твърденията в исковата
молба за нищожност на посочените клаузи от договора ответното дружество се позовава на
1
свободата на договаряне, прогласена в чл.9 от ЗЗД.Затова твърди, че добрите нрави не са
били нарушени. Ищцата получила информация за условията на договора, включително и
евентуално дължимата неустойка преди сключването му. Заявява се, че твърденията на
ищцата за липса на ясно оповестени икономически последици от договора и заблуда
относно ГПР , не отговарят недействителността. Предвидената в договора неустойка при
липса на обезпечение не следвало да се включва в ГПР, защото се дължала при
неизпълнение на договора.До датата на изготвяне на отговора ищцата не направила нито
едно от дължимите седем месечни плащания по договора.
При наличие на пълно неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, ищецът по
насрещния иск, на основание чл.7,т.2 във вр. с чл.8 от договора прави изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и кани ответницата по насрещния иск да
погаси всички свои задължения по договора,възлизащи на стойност 4 945,47 лева,
формирани от 4 000 лв. главница и 945,47 лева –договорна лихва до 04.02.2022 г. С
насрещния иск ищецът моли съдът да осъди ответницата да заплати посечените суми за
главница и договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2022 г. до
окончателното плащане. С отговора са представени доказателства, не са направени
искания.Претендират се и разноски.
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор и насрещен иск. Заявява се,
че договора на страните е недействителен, поради непосочване на ГПР в него и общата
дължима от потребителя сума. Освен това била уговорена неустойка, макар и
непретендирана с насрещната искова молба, представляваща допълнителна печалба на
кредитора, освен договорната лихва. Нейният размер следвало да се включи в ГПР, което не
било сторено. Нищожността на неравноправната клауза в договора довела до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В
случая нищожността на отделни клаузи в договора повлякла нищожност на целия договор.
Моли съдът да прогласи договора за недействителен. Моли се за отхвърляне на насрещните
искови претенции, като неоснователни и недоказани. Прави се искане да бъде извършено
прихващане със сумата, вече заплатена от ответницата по насрещния иск по договора с
търсимата главница. В случай, че съдът счете договорът за действителен се иска извършване
на прихващане между сумата, платена за неустойка и търсимата главница и лихви. Моли се
да се присъдят разноски, като се възразява за прекомерност на разноските на ищеца по
насрещния иск.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител.
Ответното дружество редовно призовано,не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са обвързани с договор за потребителски кредит №***
от *** г., параметрите на този договор, както и че първоначалната ищца е получила сумата в
размер на 4 000 лв., от които 2355,30 лв. в брой чрез Изипей, а 1644,70 лв. са погасили
2
задължението й по друг договор с ответника, съгласно анекс към договора, както и че по
договора не е върната сумата, заедно с уговорената лихва.
Видно от съдържанието на чл.6 договора за потребителски кредит №***, сключен на *** г.
между страните, в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно ОУ, дължи на дружеството
неустойка в размер на 6840 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане
срока по чл.4, ал.3. начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредита ,съгласно уговорения погасителен план. В чл.4, ал.3 от същия договор е
уговорено задължение в срок до края на следващия ден от сключване на договора
кредитополучателят да предостави гаранция по кредита, съобразно ОУ. Банковата гаранция
или гаранцията, издадена от небанкова институция, трябва да бъде за сумата 5928 лева със
срок на валидност до *** г. Съдът намира, че уговорената дължимост на неустойка
противоречи на закона и на добрите нрави. Разпоредбата на чл.16 от ЗПК е категорична и
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя, преди да предостави кредит. Освен това, предвидения срок за предоставяне
банковата гаранция се намира в пряко противоречие с преследваната с цел на
транспонираната в ЗПК директива. Отделно при даден кредит в размер на 4 000 лева,
определената неустойка с подписването на договора е в размер на 6840 лв. На практика
такава уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в
случая повече от двойно. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат като ако не го стори дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл.16 от ЗПК,
е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договор. Посочените текстове от договора противоречат и на чл.143, ал.1 т.5 от ЗЗП,
защото е налице задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Изложеното налага извода, че дружеството
използва коментираните клаузи единствено като средство за увеличение размера на главния
дълг, а не за постигане на присъщите цели, поради което тези клаузи се явяват нищожни
поради противоречие с добрите нрави и закона, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съдът
приема, че клаузите в договор за потребителски кредит №***, договорени в чл.4, ал.3 и чл.6,
са нищожни и не са породили между страните целените правни последици.
По насрещно предявения иск:
С предявяването му ищецът е ползвал правото си, уредено в чл.7 от договора на страните, да
измени едностранно условията на договора, обявявайки цялото задължение за предсрочно
3
изискуемо, поради виновното поведение на ответницата, изразяващо се в неплащане в срок
на изискуемо задължение по договора. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца 4 000 лв. главница и 945,47 лева –възнаградителна лихва по договора. Съдът е приел
за безпорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор, параметрите му,
както и че ответницата не е заплатила дължимите суми по договора- цялата главница по
кредита, както и възнаградителната лихва. Съдът не счита, че изводите относно
нищожността на клаузите, уговарящи плащането на неустойка са повлякли нищожност на
целия договор за кредит. Договорът би бил сключен и без недействителните му части.
Относно възраженията за лихвения процент и годишния процент на разходите, уговорени в
договора, то за да се счетат тези клаузи за нищожни, следва да се установи, че те са
неравноправни. Следва да се отбележи, че те са посочени в договора- 41,04 % лихвен
процент по кредита и ГПР-49.71%. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В случая годишният процент на
разходите е определен към максималната допустима стойност, съгласно законовите
разпоредби. При това положение не може да се приеме, че договорът е недействителен на
това основание. Направено е възражение за прихващане на вече платените суми за
неустойка от ответницата с търсимата главница и лихви. Доказателства за направени
каквито и да е плащания на падежирали вноски по кредита обаче не са представени от
ответницата. Съдът е приел, че ответницата не е върнала получената сума за главница и
дължимите лихви върху нея.Предвид изложеното насрещните осъдителни искове
ответницата да бъде осъдена да заплати на "Неткредит“ ООД- гр. София 4000 лв.- главница
по договор за потребителски кредит №*** от *** г., както и 945 лева –възнаградителна
лихва по договора, както и законна лихва върху главницата от 04.04.2022 г. до
окончателното плащане се явяват основателни и доказани и следва да се уважат.
Относно разноските по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК,
съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея
разноски, в размер на 50.00лв. – заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв.
М.М. от АК- П. е предоставил безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА- адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адвоката. Същото се претендира в
размер на 600 лв.- минимален размер на възнаграждение, което следва да му се присъди,
като следва да се заплати от ответната страна.
По разноските по насрещно предявения иск: Ищецът "Неткредит“ ООД- гр. София
4
претендира за процесуалният представител претендира общо 900 лв., без уточнение каква
част от тях е за защита по първоначалния иск и каква част за насрещно предявения иск.
Затова съдът приема, че възнаграждението е платено поравно. При това положение на
ищеца следва да се присъди 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и 197,80 лева- заплатената държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.16, ал.1, чл.21,ал.1 от ЗПК и
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП нищожността на чл.4, ал.3 и чл.6 от договор за потребителски
кредит №*** от *** г. сключен между ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** и ответника "Неткредит“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3, ет.10, представлявано от *** И.Н.Х.-С.,
както и, че ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. НЕ ДЪЛЖИ на ответника "Неткредит“ ООД СУМАТА в
размер на 6840 лв./шест хиляди осемстотин и четиридесет лева/-неустойка.
ОСЪЖДА ответника "Неткредит“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3, ет.10, представлявано от *** И.Н.Х.-С. да
заплати на ищцата СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** направените по
делото разноски в размер на 50лв. /петдесет лева/- заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника "Неткредит“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3, ет.10, представлявано от *** И.Н.Х.-С. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от Адвокатска колегия –П., съд.адрес: гр. П., бул.***,
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева /, за процесуално
представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ответницата по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Неткредит“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3, ет.10, представлявано от *** И.Н.Х.-С.
4000 лв. /четири хиляди лева/ - главница по договор за потребителски кредит №*** от ***
г., 945 лева /деветстотин четиридесет и пет лева/ –възнаградителна лихва по договора, както
и законна лихва върху главницата от 04.04.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ответницата по насрещния иск СТ. ЗЛ. ИВ. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н.,
ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Неткредит“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3, ет.10, представлявано от *** И.Н.Х.-С.
направените по делото разноски в размер на 197,80 лева /сто деветдесет и седем лева и
осемдесет ст./- заплатена държавна такса и 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6