Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 29.05.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шести април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7 486
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищцата – И.Д.Д.
твърди, че на 21.08.2015г., около 8:00 часа Д.Д.пътувал
на предна дясна седалка, в управлявания от Ц.В.М., лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № М ****ВВ. Движили
са се по улица „Първа“ в с. Сталийска махала, когато на десен завой поради
движение с несъобразена скорост, водачът загубил контрол над автомобила и се
блъснал последователно в три крайпътни дървета. В резултат на инцидента е
починал пътникът Д.Д.– брат на ищцата. Посочва, че с
присъда от 26.04.2016 г., постановена по НОХД № 35/2016 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Монтана, влязла в сила на 29.10.2016 г. - Ц.В.М. е признат за виновен
за настъпване на описаното ПТП. Твърди, че към датата на ПТП – 21.08.2015г. лек
автомобил „Фолксваген Голф“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество. Ищцата поддържа, че с брат си имали изключително силна
емоционална връзка помежду си, двамата били неразделни. Израснали в едно
домакинство, заедно с родителите си, били едно задружно и любящо семейство.
Помагала на брат си, защитавала го и винаги го подкрепяла. Двамата си
споделяли, излизали заедно и разчитали един на друг. Ищцата много обичала брат
си, била е силно привързана към него, той пък бил любящ и всеотдаен брат, който
винаги е помагал както на сестра си, така и на цялото си семейство, бил е
винаги до тях във всеки един момент. Към момента на смъртта си Д. е бил едва на
22 години, в разцвета на силите си, а нелепата му смърт, настъпила по толкова
неочакван и трагичен начин, дълбоко е травмирала ищцата. В резултат на
внезапната трагедия ищцата е изпаднала в тежко емоционално състояние,
непрекъснато плаче, няма апетит и не желае да се храни, не може да спи, изпитва
чувство на страх и безпокойство. Към настоящия момент, ищцата все още не може
да преодолее мъката от преживяната трагедия. Ритъмът й на живот е изцяло
подчинен на скръбта от голямата загуба. Моралните страдания на ищцата,
претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я
съпътстват през целия й живот. Психиката й е белязана завинаги с травмата от загубата
на любимия й брат Д.. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
осъди ответникът да й заплати:
- 50 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 21.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на ответното дружество. В последното
съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 164/.
Ответникът – З. „Б.И.“ АД в
депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № М ****ВВ и
- настъпилото на 21.08.2015г.
ПТП.
Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди,
че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърденията за изживян
стрес и душевни страдания. Поддържа, че ищецът не е сред лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди относно процесното ПТП, тъй като не
се твърди съществуване на особена близост между ищеца и починалото лице,
различна от нормално присъщите за родствена връзка и характерните за
съдържанието й отношения между брат и сестра. Навежда възражение за
прекомерност на заявената искова претенция. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по
делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /лист 166/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното ПТП и
-
влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество.
По делото на страници 9-15 е
представена присъда от 26.04.2016г., постановена по н.о.х.д. № 35/2016г. по
описа на Окръжен съд Монтана, НК, от която се установява, че Ц.В.М. е признат
за виновен, за това, че на 21.08.2015 година в с.Сталийска махала, област
Монтана при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № М ****ВВ нарушил
правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост от 107 км/ч /над
разрешената такава от 50 км/ч за населено място/ и по непредпазливост причинил
смъртта на Д.Д.Д., ЕГН ********** и С.С.С., ЕГН **********.
С решение № 384 от 13.10.2016г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 624/2016г. по описа на САС, НО, 8-ми състав, съдът
е изменил присъда от 26.04.2016г. на окръжен съд Монтана, постановена по
н.о.х.д. № 35/2016г. в частта относно наказанието. Това съдебно решение е
влязло в сила на 29.0.2016г.
От представения документ на страница 28
от делото /удостоверение за съпруг и родствени връзки/ се установява, че ищцата
и пострадалото лице – Д.Д.Д. са брат и сестра.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на ищеца съдебно медицинска експертиза, оспорено от ищцовата страна, което съдът кредитира, като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че с оглед на получените травми
и механизъм на ПТП, няма медицински данни пътникът Д.Д.Д.
да е бил с поставен предпазен колан по време на инцидента. Вещото лице посочва,
че видно от протокола за оглед на местопроизшествието, коланите в колата са си
в нормално положение. Описва, че поставеният предпазен колан е ефективен при
челен удар и скорост до 60-70 км.ч., задържа тялото към седалката, не позволява
хаотично движение на същото в купето и евентуално изпадане, намалява риска от
увреждания, като в конкретния случай биха могли да са в по-ниска степен. Вещото
лице сочи, че травмите са получени при контактуване на тялото на пострадалия с
детайли от интериора на купето, с последващо изпадане на същото от процесния
автомобил. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че ударите са три.
Сочи, че пострадалият е с тежка черепно мозъчна травма /ЧМТ/ и гръдна травма –
съчетана травма. Посочва, че с оглед
описаните травми от аутопционния протокол на труп,
няма външни данни по тялото за коланна травма, като
водещата травма е разкъсване на мозъка. Вещото лице заявява, че при страничен
удар се намалява ефективността на колана, но тялото се задържа към седалката и
не може да се очаква такава тежка черепно – мозъчна травма, която да доведе до
летален изход.
Във връзка с направеното оспорване от
ищеца на заключението на съдебно – медицинската експертиза и по искане на тази
страна е допусната трона съдебно – медицинска експертиза. В заключението на
същата е прието, че при извършената аутопсия не са описани травматични
увреждания, които могат да бъдат отнесени към такива получени от поставен
предпазен колан, нито са установени травматични увреждания на вътрешни органи,
характерни за получени от поставен предпазен колан, което кореспондира и с
данните от протокола за оглед на местопроизшествието, отразено като „Коланите в
колата са в нормално положение.“ Вещите лица посочват, че при правилно поставен
предпазен колан в конкретното ПТП не би се получила тежката черепно-мозъчна
травма, причинила смъртта на Д.Д.поради ограничаване
на движенията на тялото вътре в автомобила. Травматичните увреди, причинили
счупването на черепните кости с контузия на мозъка съответстват на значително
движение на тялото на пострадалия вътре в купето и удари в интериора на
автомобила, което не би се получило при поставен предпазен колан. Получените
травматични увреждания се дължат на многократни наслагващи се в областта на
главата за кратък период от време удари на пострадалия в интериора на
автомобила. Наличието на поставен предпазен колан не би довел до установената
тежка черепно-мозъчна травма. От медицинска гледна точка не би се получила
такава тежка черепно-мозъчна травма, но предвид приетата високата скорост на
движение на автомобила към момента на удара не може да се изключи получаването
на тежки травматични увреди на гръдни и коремни органи, застрашаващи живота. В
откритото съдебно заседание вещите лица посочват, че при тези деформации приемат,
че тъй като е много висока скоростта, най- вероятно биха се получили тежки
гръдни и коремни травми със засягане на вътрешните органи и тогава вече от
разкъсванията на вътрешните органи, твърде възможно е някои от тях да са
смъртоносни, но травмата на главата в този й вид няма да има, при правилно поставен предпазен
колана. Процесуалният представител на ищеца е оспорил и това заключение, но във
връзка с това не са ангажирани доказателства, които да оборват изводите на
вещите лица, изложени по-горе.
По
искане на ищеца е допусната съдебно – психологична експертиза, което заключение
не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и пълно изготвено. В
него е прието, че към момента на злополуката ищцата е претърпяла остра стресова
реакция, която е протекла с емоционална дисфункция и нарушено от части социално
функциониране. Вещото лице посочва, че към момента на психологичното изследване
в психологическото състояние на ищеца се установяват ясни симптоми на
тревожност, безпокойство. Налице са отчаяние, пасивна подчиняемост,
безизходица и безпереспективност. Вещото лице приема
още, че това е в пряка причинно- следствена връзка с катастрофата, покрива
критериите на тревожната симптоматика и е довело до излизане на нормалното и
ежедневно състояние, но не паталогично. Вследствие на
загубата на брат си И.Д. се е променила след преживяното стресогенно
събитие, поради спецификата на посттравматичните симптоми, като последица в
социалното и функциониране и нарушение в поведенческия досегашен стил на живот
— повишена тревожност, чувство за невъзможност за справяне, проблем в
планирането, безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени цели,
промяната на персоналната социална роля, трайни малоценностови
изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от околните. Последиците за нея
след загубата на брат й най-вероятно са трайни, които ще я съпътстват през
целия живот с различен интензитет.
По искане на ищцата е допуснат до
разпит свидетелят К.З.Н.. Свидетелят посочва, че познава ищцата И.Д. от 2008 г.
Близки приятелки са. Познавала и покойния й брат Д.. За катастрофата случила се
на 21.08.2015г., разбрала от медиите. След като настъпила смъртта на брат й, И.
отишла в Англия. Преди това тя не е ходила да работи в чужбина. Свидетелят
посочва, че връзката между тях не била като брата и сестрата, а много повече.
Много обич имало между тях, разбирателство, любов, прекалено силна връзка съществувала
между тях. Не се карали за нищо, много си помагали. Живели в една къща и деляли обща стая. Когато ищцата завършила, а Д. още учел и
тя му помагала финансово - купувала учебници, дрехи и т.н. Д. като завършил
училище веднага започнал работа и също много помагал на семейството, и на И., с
грижа най-вече. Сутрин той и правел закуска, кафе. Свидетелят разказва, за вечер,
в която И. страдало от зъбобол и той понеже било през нощта търсел аптека, от
където да й вземе обезболяващи. След погребението видяла И.. Тя била друг
човек. Преди да почине Д., И. била ведра, лъчезарна, усмихната, душата на
компания. След това се затворила в себе
си, изпаднала в депресия и станала съвсем друг човек. Постоянно плакала и
споделяла, че го сънува, че има кошмари. И сега ищцата е затворена, все още си
спомня за него, не може да го забрави. Навсякъде в къщата й има негови портрети
и И. говори на децата си за него. Външно се е променила и психически, и
физически не е тази И., която познава. И. споделяла, че приема успокоителни
след смъртта на брат й, не се хранела. Преди смъртта на брат й, И. и приятели й
живели на семейни начала и искали да сключат брак, но предвид инцидента отложили.
И. и приятелят й планирали, преди инцидента, да заминат за Великобритания, даже
имали закупени билети. В последствие, след инцидента, заминали. По време на
инцидента И. живяла в провинцията, в къщата където живял и брат й. Преди
инцидента брата на ищцата е имал приятелка. Веднага след инцидента тя започнала
да качва килограми. Чувала от И., че тя посещава гроба на брат си. На рождения
му ден пак ходи на гроба му. И. ходи на гроба на брат си, подготвя изнасяния за
панахиди.
Пред настоящия съдебен състав е
допуснато по искане на ищеца и изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го възприема
като обективно и пълно. В него е посочено, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ е
заводски оборудван с триточкови предпазни колани на предните седалки и на
задните външни ляво и дясно места. Само задното средно място е с двуточков
предпазен колан. Вещото лице сочи, че най-голяма е деформацията в зоната на
задната дясна врата, до която е пътувал С.С.на задно
дясно място. Интериорът на тази врата е ударил директно тялото му. Тялото на Д.Д.е намерено извън автомобила на затревената площ. Ако
действително травмите на Д.ков са получени в резултат
на свободното му движение в купето на автомобила, защото не е поставил колана
си, травмите биха били по-различни и с по-малка тежест. Вещото лице пояснява,
че за първия удар коланът е максимално ефективен. За втория и третия коланът не
може да спре страничните удари, но ще задържи тялото му на седалката. Неговата
предна дясна седалка няма деформации и движението му надясно е малко.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на брата на ищцата – Д. Д.ов;
4. съществуване на родствена
връзка между него и починалото лице,
5. какви са били отношенията
между ищеца и починалото лице.
Съответно в доказатествена
тежест на ответника е да установи направеното от него възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице, а именно – че същото е било без
поставен обезопасителен колан и това е допринесло да настъпване на неговата
смърт.
По делото
страните не спорят относно настъпването на 21.08.2015г. на пътно-транспортното
произшествие. По делото е представена влязла в сила присъда относно процесното
ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на
водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
С Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило
сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което
приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното
по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая
брат/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това
право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях,
така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
В конкретния случай от събраните
свидетелски показания се установява, че помежду им /ищеца и неговия загинал
брат/ са изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и
привързаност. Съдът намира, че от тях не се установява, връзка различаваща се
извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. За
българската народопсихология връзката между брат/брат, съответно брат/сестра се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта
да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да
са налице и конкретни житейски обстоятелства, въздействали върху тези отношения
и променили същите по начин, че те да се различават от обичайното за
българското семейство. В конкретния случай не се установяват такива житейски
събития, брата и сестрата са живели заедно със своите родители, които са ги
отгледали. След завършване на средното си образование всеки от тях е поел по
свой собствен път, като ищцата е имала своя приятел, с когото са подготвяли
сватба и съответно да заминат за работа в Англия, а брат й също е имал своя
работа и своя приятелка, като са продължили да поддържат съществувалите между
тях топли и близки отношения. В тях не се установява нещо изключително и
необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде
направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална
връзка, която е довела до търпени от него морални болки и страдания от смъртта на
брат му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките - родители, съпруг, деца. Напълно естествено и нормално е, че
ищецът е изживял негативни емоции от загубата на неговия брат, но скръбта от
загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящото производство е недоказано,
че съществувалите отношения между ищеца и починалия й брат са извън обичайните
за този вид отношения, че единият се е грижил и отгледал другия или да са
налице други извънредни обстоятелства. Относно претърпените от ищеца вреди в
резултат на загубата на брат й, същите не надхвърлят по интензитет моралните
болки и страдания, които претърпява този родственик.
За това съдът прави извод, че освен
формалната родствена връзка, не са доказани
в настоящото производство останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решение по т.д. № 1/2016г., поради което ищецът
не е материално легитимиран да получи обезщетение от настъпилата загуба на брат
й в процесното ПТП и съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно
направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на
ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
Направените от ответника разноски
са в размер на 350 лв. – заплатен депозит по допуснатата съдебно - медицинска
експертиза и 2 000 лв. – заплатена адвокатско възнаграждение /съгласно
представения договор за правна помощ и защита – л. 36/. В депозирания списък по
чл. 80 от ГПК от тази страна се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 2 400 лв., тъй като е представено на л. 37 от делото удостоверение за регистрация
на процесуалния представител по ЗДДС. Съдът счита, че доколкото няма данни да е
заплатена сума над 2 000 лв., то съответно приема, че направените разноски от
ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 2 000 лв. Процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера,
действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
/29.01.2020г./, на предявения иск – 50 000 лева, минималния размер на
адвокатското възнаграждение за настоящото дело е 2 030 лв. без ДДС. С оглед
изложеното, съдът приема, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника за неоснователно. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
2 350 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Д.Д.,
ЕГН – **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А - чрез адвокат Р.М. срещу З.
„Б.И.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
за сумата от 50 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.08.2015г., при което е причинена
смъртта на нейния брат – Д.Д.Д..
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: ***, офис 411А - чрез адвокат Р.М. да заплати на З. „Б.И.“
ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 2 350 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: