Определение по дело №772/2021 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 15

 

град Велико Търново, 14.1.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – град Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  административно дело № 772/ 2021 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 40, ал.2 от ЗДОИ.

 

Образувано е по жалба на К.Г.Т. *** против отказ на съдия- докладчик да предостави достъп до ЕПЕП по ч. гр.д.552/2021г. по описа на Районен съд В. Търново. 

В жалбата се прави оплакване за постановен мълчалив незаконосъобразен отказ по заявление за достъп до информация чрез ЕПЕП от 16 и 17.12.2021г. и към момента на подаване на жалбата по създадения от него профил след разрешение на Председател на ВТОП от 2017г. не са постъпили исканите от него електронни документи и такива на хартиен носител съгласно чл. 184 от ГПК. С оглед на горното моли да се отмени обжалвания отказ и се задължи съдията – докладчик по посоченото дело да му предостави необходимата и заявена информация.

 

Съдът по доказателствата установи, че има образувано ч.гр.д. 552/21г. по описа на ВТРС по подадено заявление от ПИБ АД против жалбоподателя по реда на чл. 417 от ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК с № 236/21г., по която е подадено възражение от страна на длъжника като с разпореждане № 5641 от 17.12.2021г. съдът е разпоредил на основание чл. 415 от ГПК да се изпрати на заявителя ПИБ АД уведомление, че е постъпило възражение, и за може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата. С молба стр. 124 от делото по електронен път жалбоподателят в настоящото производство е поискал на основание ч. 186 от ГПК от банката да бъде изискано и приложено по делото цялото кредитно досие. По тази молба съдът е постановил отказ с Определение № 2249/20.12.2021г.  с мотиви, че исканите от жалбоподателя доказателства ще бъдат предмет на изследване при евентуално разглеждане на делото в исковото производство по предявения иск от кредитора по чл. 415 от ГПК.  А с определение № 2248 20.12.2021г. се оставя без уважение подадената молба за предоставяне на правна помощ, След което е подадена и жалба до Административен съд В. Търново с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗДОИ.

С молба вх. № 155/11.1.2022г. жалбоподателят оттегля жалбата си против отказа за достъп до ЗДОИ.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Така подадената жалба, макар и от адресат на съдебен акт, се явява процесуално недопустима, доколкото не се касае за обжалване на ИАА по смисъла на чл. 21 ,ал.1 от АПК, действия или бездействие на АО- следователно е налице чл. 159 т.1 от АПК. Аргументите на съда са следните:

 

Не е спорно , че с разпоредбата на чл. 41, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България е регламентирано правото на достъп до информация, като за гарантиране упражняването на това право е издаден и Законът за достъп до информация. Значимостта на правото на достъп до информация, е предмет на тълкуване и от страна на Конституционният съд, което същият е сторил с решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. Отчитайки изключителната значимост на правото на достъп до информация Конституционният съд изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал.2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. В посоченото решение според Конституционният съд квалификацията "законен" служи, за да обозначи правото на отделните граждани въобще да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване. С оглед на казаното в съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. Както стана въпрос и бе посочено и по горе, в чл. 2, ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал една легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която същият този закон регламентира и по смисъла на същата тази дефиниция обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за нейното предоставяне на правните субекти по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ.

В същото време обаче законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Доколкото се касае за страна по възникнало облигационно отношение между ПИБ АД и жалбоподателя , то същият съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит има право на достъп до кредитното си досие. Освен това този Закон му предоставя правото с чл. 41 и сл. Да подаде жалба до Комисията за защита на потребителите , в случай, че това му бъде отказано от Банката, и съответно да обжалва техните актове. Следователно за жалбоподателя съществува друг ред за предоставяне на информация, поради което избраният от него се явява недопустим. В този смисъл следва да се изложат и съображения, че чл.12 от АПК изрично сочи, че страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на ЗДОИ. Тогава, когато лицето няма качеството на страна в административно производство, или исканата информация не е във връзка с административно производство, в което то е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, ако информацията има изискуемите от закона характеристики. Но тогава, когато търсената от органа информация е във връзка с образувано административно производство, т.е. във връзка с предходно сезиране на органа, тя може да бъде получена в рамките на това производство, а не по реда на Закона за достъп до обществената информация. Видно е, че законодателят е предвидил различни способи за упражняване на правото на достъп до информация по смисъла на чл. 12, ал. 2 АПК с оглед на качеството, което търсещото информация лице има. Кодексът съдържа изрични разпоредби за правото на участващото в административното производство лице на достъп до информацията по административната преписка - чл. 34 и 68 АПК. Неспазването от органа на това право е нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. При така установения предмет на Закона за достъп до обществена информация първата проверка, която съдът следва да извърши, когато е сезиран с искане за проверка законосъобразността на акт, обоснован с приложението на този закон, е да провери характера на исканата информация и едва когато установи, че търсената от частно правния субект информация е обществена, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, и за нея не съществува друг ред за достъп, само тогава съдът следва да премине към проверка за спазване на установените в закона предпоставки за достъп до информацията. Ако проверката установи, че търсената информация касае лични права или законни интереси, за защитата на които съществува друг правен ред, следва да приеме, че не са налице юридическите факти, които обуславят приложението на закона, т.е. следва да приеме, че търсената информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ.

Освен това след като се касае за гражданско производство, то всички актове на първоинстанционния съд вкл. Посоченото разпореждане на съда подлежат на обжалване пред въззивната инстанция ВТОС по реда на ГПК, а не по реда на АПК пред Административен съд В. Търново, поради което спорът за законосъобразността на разпореждането не е подсъден на Административен съд В. Търново.

Видно от гореизложеното за исканата  информация законодателят е създал друг, специален ред, което я изключва от обхвата на ЗДОИ. След като същата не попада в приложното поле на закона, актът, с който органът се е произнесъл по искането, не е акт по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ и следователно не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ.

Наличието на подлежащ на обжалване акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство съгласно чл. 159, т.1 от АПК.

 

        Налице е и второ основание за оставяне на жалбата без разглеждане- това е подадената молба за нейното оттегляне . Съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК, оспорващият може при всяко положение на делото да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Съгласно ал. 3 на цитирания законов текст, извън съдебно заседание оттеглянето или отказът от оспорването се прави с писмена молба. В случая волеизявлението за оттегляне на жалбата е допустимо, направено е от надлежно лице и в предвидената от закона писмена форма (чл. 155, ал. 3 от АПК), поради което, като основателно, следва да бъде уважено. По аргумент от разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК, като страна по чието оспорване е инициирано съдебното производство, жалбоподателят има процесуална възможност при всяко положение на делото да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, като за  извършване на това процесуално действие не е необходимо съгласие на насрещната страна. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 5332 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2009 Определение № 8017 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2010 г., Определение № 12333 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14632/2017 и др.

 

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 8, във връзка с чл. 155, ал. 1 от АПК, поради което подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

 

 

Водим от горното, осми състав на Административен съд Велико Търново

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.Т. *** против отказ на съдия- докладчик да предостави достъп до ЕПЕП по ч. гр.д.552/2021г. по описа на Районен съд В. Търново. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: