Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260085/19.2.2021г. 19.02.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 09.02.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2941 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.К.Р. против ДГ «***» - гр. Я. иск за отмяна на заповед, с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание – забележка.
В исковата молба се посочва, че страните се намират в
трудови отношения от 02.12.1996 год.,
като ищцата изпълнява при ответника длъжността – „***“. На 15.10.2020 год. и
била връчена заповед , с която работодателят й наложил дисциплинарно наказание
забележка , във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта
била незаконосъобразна, т.к. била
немотивирана и издадена в нарушение на императивните разпоредби на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ.Освен това ищцата не била
извършила нарушение на трудовата дисциплина, за което се излагат подробни
съображения.
Иска се отмяна на наложеното със заповедта наказание,
както и присъждане на разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен и
недоказан.
Посочва се, че дисциплинарното наказание било
извършено законосъобразно , при стриктно спазване на императивните разпоредби
на КТ. Освен това безспорно било установено и извършеното дисциплинарно
наказание, а извършените нарушения достатъчно тежки. Излагат се подробни доводи
относно мотивиране на заповедта, която се твърди да е ясна, разбираема и
съдържаща изискуемите от закона реквизити. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й
представител.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от
представените писмени доказателства е, че същите са в ТПО от 02.12.1996 год.,
както и че ищцата заема при ответника длъжността „***“.
По искане на ищцата по делото е
приложено в цялост личното й трудово досие.
От приетото копие от длъжностна
характеристика за изпълняваната от ищцата длъжност /връчена на 02.10.2017 год./се
установява, че същата отговаря за правилната организация и контрола на
административното обслужване. Основните й трудови функции са : подпомагане дейността на директора;
получава и регистрира постъпваща кореспонденция и я предава за разглеждане на
ръководителя; води и съхранява административната документация; изготвя и
предоставя на директора за подпис служебни бележки, удостоверения, писма,
заповеди и др. документи; контролира сроковете за изпълнение на материалите;
подготвя документи, необходими за изпращане на адресатите, предлага ги за
подпис на ръководителя, регистрира ги и организира предаването им; приема
необходимите документи и подготвя проектите на трудовите договори, измененията
към тях и заповедите за прекратяването им; приема необходимите документи ,
попълва и регистрира в НАП сключените трудови договори с персонала. При
изпълнение на задълженията си следва да спазва чл. 126 КТ и Правилника за
вътрешния трудов ред.
Със заповед от 06.10.2020 год. на
Директора на ДГ „***“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“,
с посочено основание чл. 187, т.3 КТ /неизпълнение на възложена работа,
неспазване на техническите и технологичните правила/, за това, че на 17.08.2020
год. е извършила нарушение, изразяващо се в – Изготвяне на Заповед ,
неподписана от Директора на ДГ за освобождаване на Н.Д.В., на което основание е
извършила регистрация в НАП; след получаване на уведомление по чл. 62,ал.5 от КТ неправомерно полагане на личния си подпис вместо директора на ДГ; укриване
на информация от директора за извършени до 02.09.2020 год. действия.
На 03.09.2020 год. от ищцата са
изискани писмени обяснения , на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ, за горепосочените
нарушения, включително и относно – недопускане на Н.Д.В. за среща с директора
на 02.09.2020 год.
На 09.09.2020 год. ищцата е
депозирала писмени обяснения, в които е посочила, че с длъжностната й
характеристика й е вменено да изготвя трудови договори, ДС , заповеди за
прекратяване на ТПО. На лицето Н.В. било
разрешено със Заповед от 15.11.2019 год. отпуск по чл. 163 , ал. 1 от КТ за
периода 15.11.2019 – 15.08.2020 год. вкл. С оглед вменените й задължения, в
първия работен ден, на 17.08.2020 год.
ищцата изготвила заповед за освобождаването й , съобразно срочността на
ТПО, която заповед оставила за подпис в папката, заедно с други документи.
Всички уведомления по чл. 62,ал.5 от КТ, както и други документи до НАП и НОИ
се изпращали от ищцата, като се подписвали с предоставения й от предишния
директор електронен подпис. Твърди се и, че не е укривала информация.
От съдържащата се в ЛТД на ищцата
длъжностна характеристика, връчена след издаване на оспорената заповед , а
именно на 13.10.2020 год., се установява, че със същата са изменени част от
вменените и задължения, а именно – изготвя трудови договори и ги регистрира в
НАП с КЕП на директора, със заповед подписана от директора прекратява ТД и
извършва регистрация в НАП с КЕП на директора.
Приета е заповед от 17.08.2020 год.,
с която на осн. чл. 325, ал.1,т.3 от КТ е прекратено ТПО с Н.Д.В., считано от
16.08.2020 год., поради изтичане на уговорения срок, както и Уведомление по чл.
62,ал.5 от КТ.
Със заповед от 15.03.2013 год. на
ищцата е било наложено дисциплинарно наказание – забележка.
Представено е и копие от Правилник
за вътрешен трудов ред на ДГ“***“- гр. Я., приет на 17.09.2020 год./т.е след
твърдяната дата на извършване на дисциплинарни нарушения/. В глава втора от
същия е уредено възникването на ТПО , а в глава единадесета – прекратяването
му.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. К.- бивш *** на
ответната ДГ посочва, че ищцата отговаряла за всички трудови договори, ДС,
длъжностни характеристики, отпуски, болнични, за които имало определени срокове
за подаване в НАП и НОИ, които ако не се спазвали следвали наказания.
Отговаряла и за подаване на уведомленията по чл. 62 КТ и изобщо отговаряла за
всичко свързано с НАП и НОИ. Следяла си регистрите и сроковете , дори и да била
в отпуск, т.к. директорът не можел да е на разположение на служителите по всяко
време. Имала електронен подпис, който бил само за НАП и НОИ. Ищцата подписвала
с електронния си подпис уведомленията за освобождаване, както и заповедите за
назначаване и прекратяване на ТПО за НАП И НОИ, за да се спази срока, а после
свидетелката ги подписвала на хартиен носител. Тези задължения на ищцата били
вписани в длъжностната й характеристика и в Правилника за вътрешния ред. Н.В.
била на заместническо място, забременяла, но имала възможност да остане, т.к.
били доволни от работата й и й предложили да я назначат. Тя отказала, поради
което и свидетелката издала заповед за една година отпуск , като крайната дата
била фиксирана и след това трябвало да бъде освободена. Свидетелката не знаела какво се случило
нататък. От доста години работела с ищцата и я определя като изрядна в работата си. Според свидетелката
прекратяването на ТП с В. било фиксирано като дата и дори не било необходимо
издаването на заповед, а само подаване на уведомление по чл. 62. През времето,
през което свидетелката била *** , нямало случай да е констатирала грешки в
работата на ищцата., включително не били констатирани такива по време на
извършените проверки. Твърди, че най – важното било да се изготви уведомлението
или трудовия договор, ако била там, ги подписвала, ако не била можело и да не
ги подпише.
Св. В. посочва, че е работила при ответника за периода 2018 –
2020 год. Разбрала, че след първата година майчинство трябвало да ес попълни
декларация за започване на втора година и служителите в НОИ и казали, че трябва
да се попълни при работодателя. Когато
отишла в ДГ свидетелката разбрала, че договорът й е прекратен., без нейно
знание и подпис и поискала среща с директора, за да разбере колко е натрупаната й отпуска за този
период.. Не се срещнала с директора, т.к. не била допусната от г- жа Р.,
потърсила връзка по телефона, след което се срещнала с директора и отпуската й
била изплатена. Това се случило в началото
на м. септември. Не била имала уговорки
да продължи да работи в ДГ. Не била подписвала заповед за освобождаване. Не
знаела и дали е подписвала заповед за една година майчинство. През този период
редовно си получавала обезщетението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 358,ал.1,т.1, предл. 2, вр.
чл. 357 КТ.
За да бъде законосъобразна заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание"забележка" работодателят, върху когото лежи доказателствената тежест, следва да
докаже, че наказанието е законосъобразно наложено; че заповедта е издадена от
компетентен орган и е мотивирана; че е извършено виновно посоченото нарушение;
че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените
срокове по чл. 194 КТ.
Оплакването за неспазена процедура по чл. 193 КТ съдът намира за неоснователно.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че преди издаване
на процесната заповед от ищцата са поискани обяснения с покана от 03.09.2020
год., както и че на 09.09.2020 год. същата е депозирала такива. Освен това в Кодекса на труда не е уредено производство за
налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав и формална
процедура която следва да бъде следвана под заплаха от нейното
опорочаване.Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване
на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези
обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно
наказание Р № ВКС / Р №8/01.04.2011 г. по гр.д. №1035/2009 г. ІV г.о
./.Работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност . Когато на
работодателят му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства,
без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация . ВКС /Р № 126/26.06.2013 г.
по гр.д. №1060/2012 г. ІІІ г.о./.
Съгласно чл.
195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
В процесния
случай страните не спорят, че ищцата е изготвила Заповед от 17.08.2020 год. за
освобождаване на Н.В., както и че е подала съответното уведомление по чл. 62 от КТ.
На първо място
съдът намира, че третото нарушение, за което е
наложено дисциплинарното
наказание, е посочено в процесната заповед по най-общ начин:
"укриване
на информация за извършени действия до 02.09.2020 год.“. Предвид липсата на каквито и да било индивидуализиращи белези относно
конкретните
действия на ищцата, в какво именно се изразява укриването на
информация, индивидуализацията на това нарушение очевидно не
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за неговото ясно и
точно описание - така, че както наказаният служител да разбере за какво му е
наложено дисциплинарното наказание и да организира защитата си, така и съдът в настоящото
производство да прецени дали действително е налице дисциплинарно
нарушение и неговата тежест.
Не се установи
от страна на работодателя, чиято е и доказателствената тежест извършване на
нарушението описано в т. 2 от заповедта – „след получаване на уведомление по
чл. 62,ал.5 от КТ неправомерно полагане на личния подпис на ищцата вместо
директора на ДГ“. Освен твърде неясната формулировка и непосочване на дата на
извършване, не са представени
доказателства ищцата действително да е положила подписа си и къде вместо
директор. Освен това според НАРЕДБА № 5 ОТ 29.12.2002 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО И РЕДА
ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 62, АЛ. 5 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА- В случаите,
когато работодателят е упълномощил лице, което притежава квалифициран
електронен подпис, да изпраща уведомления от негово име, в тридневен срок от
упълномощаването подава заявление по образец, утвърден от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, а при оттегляне на
упълномощаването работодателят не по-късно от 3 дни преди датата на оттеглянето
подава заявлението по ал. 4 в компетентната ТД на НАП. Не се твърди по делото
работодателят да е оттеглил по съответния ред упълномощаването на ищцата за
подаване на уведомления в НАП от негово име.
По отношение
изготвянето на заповед № 339 от 17.08.2020 год., неподписана от директора,
съдът намира предвид приетата длъжностна характеристика на ищцата, актуална към
датата 17.08.2020 год., че същото не представлява нарушение на трудовата
дисциплина, а изпълнение на вменените й задължения. Според т. 4 от длъжностната
характеристика задължение на ищцата е изготвяне и предоставяне на директора за
подпис на заповеди и други документи, а според т. 10 – подготовката на
проектите за трудови договори, измененията към тях и заповедите за
прекратяването им. Така представената по делото Заповед № ***/17.08.2020 год.
според съда представлява именно такъв проект, т.к. във вида, в който е
представена и приета по делото не е подписана от работодател и работник, а
единствено от изготвилия я служител.
Съдът приема, че
действително регистрацията в НАП при прекратяване на ТПО не е вменена с
длъжностната характеристика на ищцата, т.к. в т. 11 от същата е посочено – попълва и регистрира в НАП
сключените трудови договори с персонала. С Решение
№263/24.11.2015 по дело №2892/2015 на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна
за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. Освен
това наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени по смисъла
на чл. 197 КТ, не могат да
бъдат съобразявани при преценката на спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при
наложено дисциплинарно наказание, тъй като при изтичане на една година от
налагане на дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването
има действие занапред .
Според съда
описаното от работодателя нарушение изразяващо се в „регистрация в НАП“ не се
явява тежко такова, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание. Задължението на работодателя да изпрати
уведомление до съответната териториална дирекция на НАП при прекратяване на
трудовия договор по чл.62,ал.3 КТ е с административен характер и
изпълнението му, респ. неизпълнението му не е относимо към действителността
/валидността/ на трудовия договор. Изпълнението
или неизпълнението на задълженията на работодателя по чл.62, ал.3 – ал.7
и чл.63 КТ нямат отношение
към сключването , валидността или прекратяването на трудовия договор, като неизпълнението от
своя страна може да доведе до налагане на съответните административни санкции.
В процесния случай с подаване на уведомлението не се засягат права на
работодателя и в случая не се твърди да са настъпили, евентуално да се очаква
да настъпят неблагоприятни последици за него, за дейността му или за трети
лица. Нещо повече самият ответник не твърди да не е изтичал определеният срок
на действие на договора със св. Н.В., да не е било необходимо ищцата в
качеството си на ЗАС да подготви и да му предостави за подпис проект за заповед
за прекратяването му/с която очевидно е разполагал, предвид представянето й по
делото/, да не е искал или съответно да не е прекратил ТПО с В., да са
предприето от работодателя последващи действия във връзка с подаденото
уведомление в НАП/корекция и т.н./.
В отговора на
исковата молба и с писмената защита ответникът е доконкретизирал нарушенията,
като е посочил, че следва да се регистрират достоверни документи в НАП, че е
налице злоупотреба с право, както и че съставената
от ищцата заповед не е попълнена точно и коректно, т.к. в същата не е записано
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Посочените едва в
съдебния процес нарушения не следва да бъдат обсъждани, т.к. за такива нито са
искани обяснения от ищцата, нито видно от текста на заповедта й е наложено
наказание. Нормата на чл. 195, ал. 1
от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно
наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса
и представяне на доказателства за установяването им.
Всичко изложено
до тук налага извод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради което
същата следва да бъде отменена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК
ищцата има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК да заплати следващата се държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наложеното
със заповед № 067/06.10.2020 год. на Директора на ДГ „***“ – гр. Я. на М.К.Р.,
ЕГН ********** наказание „забележка“.
ОСЪЖДА ДГ „***“ – гр. Ямбол, ЕИК ****** да заплати на М.К.Р., ЕГН ********** сумата
от 600 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ДГ „***“ – гр. Ямбол, ЕИК ****** да
заплати по сметка на РС – Ямбол държавна такса в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: