Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НК, XVI-ти
въззивен състав на шестнадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
на секретаря Антоанета Луканова, в присъствието на прокурора Ю. Лефтеров, разгледа докладваното от
съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5914 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.02.2017г.
по н. о. х. д. № 11562/2015 г. Софийски районен съд, НО, 5 състав е признал
подсъдимия С.С.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“
от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да се
изтърпи при първоначален СТРОГ
режим. С обжалваната присъда подсъдимият С.С.Т. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на Столичната дирекция
на вътрешните работи сумата от 78.41 лева - направените разноски в досъдебното
производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийския
районен съд сумата от 106.38 лева - направените разноски в съдебното
производство.
Против
постановената присъда е депозирана жалба от защитника на подсъдимия - адвокат И.,
в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се
твърдения, че присъдата на първоинстанционния съд почива на предположения, тъй
като единственото доказателство в полза на обвинението е дактилоскопна следа,
иззета при опорочено проведено действие по разследването. Предлага се
въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал.
1, т. 3 НПК да постанови нова, с която подс. С.С.Т. да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия – адв. И. подържа жалбата, моли за отмяна на
обжалваната присъда и за постановяване на нова оправдателна такава. Сочи, че първоинстанционната
присъда е необоснована и немотивирана, постановена при липса на категорични
доказателства. Твърди, че СРС единствено е приел, че на огледа на
произшествието е намерена и иззета една дактилоскопна следа, без да обсъди в
тази връзка обясненията на поемните лица, че не са присъствали в началото на
огледа, не са влезли, съгласно инструкцията, заедно с разследващия полицай,
което от своя страна води до съществено
процесуално нарушение. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Посочва, че
СРС е направил своите правни изводи твърде избирателно, като е игнорирал
доказателства, които опровергават обвинителната теза и които водят до извода,
че престъплението не е извършено от подс. Т..
Представителят на
СГП счита, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Твърди, че в случая дори да се приеме,
че протоколът за оглед на местопроизшествие и съответно изземването на
дактилоскопните следи е станало в нарушение на процесуалния закон и това доведе
до изключването им от доказателствения материал, то отразената в огледния протокол
информация и наличието на иззети дактилоскопни следи следва да се ползва и цени,
тъй като се установява от други доказателства и доказателствени средства. Излагат
се съображения относно това, че дори поемните лица да не са възприели процеса
по изземването на дактилоскопните следи, то това не променя обстоятелството, че
такива отпечатъци са били оставени на местопроизшествието именно от подсъдимия Т..
В с.з. пред въззивната
инстанция подс. Т., се явява лично и в предоставената му от съда последна дума
твърди, че не е извършил престъплението, за което е осъден.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни
и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел от фактическа
страна следното:
Подсъдимият С.С.Т.
е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с основно образование,
осъждан, неженен, с настоящ адрес *** (улица „53“), с ЕГН **********.
Свидетелят В.К.живеел
под наем на адрес гр. София, ж.к. „********, вх. ********ап. 4. На 15.12.2014г.
около 07.00 часа излязъл от жилището си, за да отиде на работа, като го оставил
със затворени прозорци, заключена входна врата, както и заключена врата на
стаята, която ползвал под наем.
Междувременно в
периода от 07.00 часа на 15.12.2014 г. до 09.00 часа на 16.12.2014 г. подс. С.Т.
отишъл до апартамента, ползван от св. В. К.. С помощта на неустановено
техническо средство отключил секретната брава на входната врата на апартамента
и влязъл в жилището. Там се насочил към стаята, обитавана от свидетеля К., чиято
врата била заключена. Той изкъртил вратата в областта на бравата, счупил
насрещната летва и проникнал в помещението. От там той взел един брой DVD марка
„Neo“ с неустановен модел, на стойност 20.00 (двадесет) лв. и сумата от 280.00
(двеста и осемдесет) лв., всичко на обща стойност 300.00 (триста) лева. Същите
били собственост на свидетеля В. К.. След като взел вещите, подс. Т. напуснал
жилището.
Прибирайки се от
работа на 16.12.2014г. около 09.00 часа К. забелязал, че входната врата на
жилището е леко открехната, а бравата на вратата на стаята, която ползва под
наем е разбита.
За случая чрез подаден
сигнал на телефон 112 били уведомени органите на 08 РУ СДВР. На 16.12.2014 г.
за периода от 11,50 ч. до 12,33 ч. в жилището, находящо се в гр. София, ж.к. „********,
вх. ********ап. 4, обитавано от св. К. бил извършен оглед на местопроизшествие,
по време на което действие по разследването били иззети два броя дактилоскопни
следи от вътрешната страна на входната врата на апартамента.
От заключението
на изготвената във фазата на досъдебното производство и приета по делото оценителна
експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата на
извършване на деянието е в общ размер от 300.00 /триста лева/.
Видно от
заключението на приетата по делото дактилоскопна експертиза, изготвена във
фазата на досъдебното производство, се установява, че предоставените обекти за
изследване, а именно: дактилоскопна следа № 1 е идентична с дактилоскопния
отпечатък от показалеца на дясната ръка на лицето С.С.Т., а дактилоскопна следа
№ 2 е идентична с дактилоскопния отпечатък от палеца на дясната ръка на лицето С.С.Т..
С цел разкриване
на обективната истина в хода на съдебното следствие пред първата инстанция е
била допусната и изготвена повторна дактилоскопна експертиза, от чието
заключение се установява, че след сравнително идентификационно изследване на
годните за работа дактилоскопни следи с №1 и №2, иззети на 16.12.2014г. при
оглед по повод взломна кражба 16.12.2014г. в ж.к. „**********се установява, че
дактилоскопна следа с №1 е идентична с дактилоскопния отпечатък от показалеца
на дясната ръка на лицето С.С.Т. и дактилоскопна следа с № 2 е идентична с
дактилоскопния отпечатък от палеца на дясната ръка на лицето С.С.Т..
Подс. С.С.Т. е
осъждан, както следва:
1.
С
определение на PC Сандански, по НОХД № 313/2010 г., влязло в законна сила на
12.04.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.
А и б. Б. от НК, като му било определено наказание „Лишаване от свобода“, за
срок от две години и шест месеца;
2.
С присъда на СГС по НОХД № 3755/2009 г.,
влязла в законна сила на 27.04.2010 г., за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. А и
б. Б. от НК, като му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест години;
3.
С
определение на PC Благоевград НОХД № 862/2010 г., влязло в законна сила на
12.07.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.А. и б.Б от НК, като му
било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно: обясненията на подсъдимият Т. (частично), показанията на свидетелите В.
С.К.,Г.И. Б. (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 във вр.
ал.1, т.2 НПК), Л.Й.П.и Д.Л.К.; способите за доказване – заключенията на
изготвената дактилоскопна и оценителна експертизи, изготвени във фазата на
досъдебното производство и заключението на повторната дактилоскопна експертиза,
изготвена в хода на съдебното следствие пред
СРС, справка за съдимост на подсъдимия Т.. Цялата изброена доказателствена
съвкупност е била прочетена и приобщена към доказателствения материал по делото
по реда на чл. 283 от НПК.
Така възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал,
като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката по доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващия съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящия съдебен състав намира за необходимо, с
оглед доводите и възраженията във въззивната жалба и в съдебното заседание,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно в
основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил
показанията на пострадалия В. К.. Както коректно е отчел и първоинстанционният
съд те дават ясна представа за цялостната фактическа обстановка на извършеното
престъпление. След самостоятелен анализ на показанията му, подобно на изводите
на районния съд и настоящата инстанция счита същите за достоверни,
непротиворечиви и последователни, намиращи опора в останалия събран и проверен
доказателствен материал. Настоящият състав намира, че правилно контролирания съд е приел за
безспорно обстоятелството, че пострадалото лице не е било в обитаваното от него
жилище, че същото е било заключено от него, че при влизането в него е констатирал
разбитата врата и липсващите вещи, както и че се е обадил на тел. 112.
Показанията на
св.Г.Б. (хазяин на пострадалия), макар в по-голямата си част да се оценяват
като източник на косвена доказателствена информация, предвид факта, че същият
не е бил очевидец на деянието, а сведенията, които излага при разпита му –
относно състоянието на предоставеното от него жилище на св. К., са източник на
пряка доказателствена информация. Настоящата инстанция намира разгледаните
показания за конкретни и кореспондиращи с показанията на св. К., изцяло
подкрепящи обвинителната теза. С оглед на горното, въззивният съд намира за
правилно кредитирането от страна на СРС на същите, като изцяло се съгласява с
обстоятелствата, които се установяват посредством тях, а именно, че жилището е
било отдавано под наем в продължение на години, но не и на подсъдимото лице, което
е непознато на Б..
Правилно са
приети и заключенията на извършените оценителна, дактилоскопна и повторна
дактилоскопна експертизи, които са изготвени от лица с необходимата
компетентност и знание.
С оглед
събраните по делото доказателства, обясненията на подсъдимия и застъпваната от
него теза, че не е извършил вмененото му деяние, остават изолирани и не могат
да бъдат кредитирани. Макар същият да не е длъжен да доказва, че е невинен, и
да ангажира доказателства в тази насока, по делото не са налице каквито и да
било обстоятелства, които да разколебават убеждението, че именно подс. Т. е
осъществил инкриминираното деяние.
По делото е
приложена справка съдимост за подс. Т.,
от която безспорно се установява, че същият е осъждан, включително и със
съдебните актове и за деянията, които обуславят квалификацията за опасен
рецидив по чл. 196, ал.1, т.2 и чл. 29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК.
Въззивният съд
намира за необходимо, с оглед произтичащото му от разпоредбата на чл. 339, ал.2 НПК задължение, да даде отговор на направените с въззивната жалба възражения,
като разгледа направените такива от
страна на защитника на подсъдимия в производството пред настоящата инстанция.
Във въззивната
жалба са застъпени доводи, че обжалваната присъда е необоснована, поради факта,
че направените изводи не се подкрепят от анализа на доказателствената
съвкупност по делото, както и че единственото доказателство в полза на
обвинението е дактилоскопна следа, иззета при опорочено проведено действие по
разследването.
Вярно е, че по
делото не са установени множество преки доказателства за извършване на
процесното инкриминирано деяние от страна на подсъдимия, което обаче съвсем не означава, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени доказателства, които
еднопосочно водят до единствения възможен извод за виновността на подсъдимия.
Самото оспорване
на защитата за това, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, не
държи сметка за естеството на косвените доказателства и доказването с тях. Няма
спор, че косвено доказателство, взето само по себе си не може да даде указания
за основния факт. Обективната му връзка с основния факт и възможността да служи
като доказателство по делото се разкрива след съвкупен и задълбочен анализ с останалите доказателства
по делото. В резултат именно на такъв анализ, предходната инстанция е
установила обективна връзка на косвените доказателства с обстоятелствата,
предмет на доказване, както и че съвкупността им и тяхната взаимовръзка,
налагат единствено възможния извод относно извършване на инкриминираното деяние
от страна на подсъдимия. Косвените доказателства съпоставени с показанията на
св. К. и св. Б., като пряко доказателство имат отношение към основния факт.
Във връзка с
възражението на защитата за неучастието на поемни лица при съставянето на протокола за
оглед на местопроизшествие, то настоящата инстанция не споделя това становище. Видно
от изготвения в хода на досъдебното производство и приобщен като писмено
доказателствено средство по делото, протокол за оглед на местопроизшествие от
16.12.2014 г., същият е подписан без възражения на присъстващите лица, в това
число и поемните лица. Последните, разпитани в хода съдебното следствие
проведено пред първостепенния съд, категорично заявяват, че подписите положени на
съответния протокол са именно техни. Предвид изложеното до тук съдът счита, че
свидетелските им показанията, дадени пред СРС следва да бъдат кредитирани, в частта в която
потвърждават, че са присъствали по време на проведения оглед на
местопроизшествие. В останалата част, в която посочват, че не си спомнят да са
били изземвани в тяхно присъствие дактилоскопни отпечатъци съдът намира, че показанията
им не пораждат противоречие. На първо място следва да се посочи, че
обстоятелството, че свидетелите К. и П. заявяват, че не си спомнят факти и
обстоятелства от значение за делото, не означава, че те обективно не са се
състояли. На следващо място да се приеме, че свидетелите – поемни лица не са
присъствали по време на извършения оглед, респ. при изземването на следи от
местопрестъплението би противоречало на писменото доказателствено средство,
обективирало провеждането му и документът за което са подписали без нито едно
възражение срещу удостоверените в него обстоятелства. Най-сетне следва да се
посочи, че липсата на гражданска заинтересованост от страна на поемните лице не
може да доведе като санкция до опорочаването на процесуалноследствени действия,
проведени от органите на досъдебното производство и изключването им на това
основание от доказателствения материал по делото. Нещо повече, обективираната в
протокола за оглед на местопроизшествие информация и най-вече фактът на
изземване на дактилоскопни отпечатъци, намира потвърждение в показанията на св.
Б., който по време на разпита му пред съда недвусмислено посочва, че когато е
отишъл на място в собствения си апартамент, отдаван под наем на св. К. е видял
органите на полицията, които са взимали отпечатъци. Ето защо иззетите
дактилоскопни следи взети от палеца и показалеца на дясната ръка на подс. Т. и
впоследствие при извършените им дактилоскопни експертизи се установява, че са
напълно годни за изследване обекти, които по категоричен начин доказват
авторството на извършеното от него
престъпление.
В обобщение на
гореизложеното, съдът счете, че по
делото са събрани убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поради което въззивният
съд намира, че инкриминираното поведение на подсъдимия в съгласие с материалния
закон е било квалифицирано като
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал.1, т. 3, пр.1 и
т.4, пр.2 във вр. чл. 194, ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява от обективна страна, че на
неустановена дата за времето от 07.00 часа на 15.12.2014г. до
09.00 часа на 16.12.2014 г. подс. С.Т. ***, от жилище, находящо се в ж.к.
„Дружба“ 1, бл. 37, вх. В, ет.2, ап. 4, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - с неустановено техническо средство отключил
секретна брава на входната врата на апартамента и чрез разрушаване на преграда
изкъртил вратата на стая в областта на бравата и изкъртил насрещна летва, отнел
чужди движими вещи - един брой DVD марка „Neo“ на стойност 20.00 (двадесет)
лева и 280.00 (двеста и осемдесет) лв.,
намиращи се в пощенски плик на обща стойност 300.00 (триста) лева от владението
на В. С.К. с намерението противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като С.Т. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно с - определение
на PC Сандански, по НОХД № 313/2010 г., влязло в законна сила на 12.04.2010 г.,
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б. от НК,
като му било определено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от две години
и шест месеца; с присъда на СГС по НОХД № 3755/2009 г., влязло в законна сила
на 27.04.2010 г. , за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198,
ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б. от НК, като му
било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години; с
определение на PC Благоевград НОХД № 862/2010 г., влязло в законна сила на
12.07.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.А. и б.Б от НК, като му
било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца.
Налице е
прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец, без негово съгласие и
установяване от дееца на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е
успял да отнеме инкриминираните вещи и да установи трайно своя фактическа власт
върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат.
Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи и да се отдалечи от
местопрестъплението, предвид което правилно районният съд е приел, че е налице
довършено престъпление.
Правилно е било
прието от първата инстанция, че по делото по безспорен начин се установява
авторството на престъплението- въз основа на всички събрани по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, като съдът достигна до
единствения възможен извод, изключващ всички останали, че именно подс. С.Т. е отнел
от владението на св. К. инкриминираните движими вещи. Правилно е било прието на
следващо място, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на
подсъдимия по отношение на квалифициращия признак по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, т.к. от доказателствата по делото по
безспорен начин се установи, че към момента на извършване на престъплението по
настоящето дело – 15-16.12.2014 г. подс. С.Т. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по чл. 66 от НПК и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НПК,
а именно: с определение на PC Сандански, по НОХД № 313/2010 г., влязло в
законна сила на 12.04.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б. от НК, като му било определено наказание „Лишаване
от свобода“, за срок от две години и шест месеца; с присъда на СГС по НОХД №
3755/2009 г., влязла в законна сила на 27.04.2010 г., за престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл.
29, ал. 1, б. А и б. Б. от НК, като му било определено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест години и с определение на PC Благоевград НОХД № 862/2010 г.,
влязло в законна сила на 12.07.2010 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,
б.А. и б.Б от НК, като му било определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца. Същевременно от изтърпяването на наказанието
по посочените осъжданя (макар да няма данни кога е станало това) до извършване
на деянието по настоящето дело (на 15-16.12.2014г.) не са изминали повече от 5 години, поради което
не са налице пречките на чл.30, ал.1 от НК за приложението на разпоредбата на
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.29 от НК спрямо подсъдимия С.Т..
Налице са и
предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение на
квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.3 и т. 4 НК, тъй като от
доказателствата по делото по безспорен начин се установи, че подс. С.Т. е успял
да вземе инкриминираната вещ и парична сума от владението на св. К. чрез използване
на неустановено техническо средство, с което отключил секретна брава на
входната врата и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
лица или имот - а именно чрез изкъртване на вратата на стая в областта на
бравата и изкъртил насрещна летва.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият е
съзнавал, че с действията си отнема чужди движими вещи с намерение
противозаконно да ги присвои, като именно е целял това. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние и е искал настъпването на
общественоопасния резултат, като в тази насока подсъдимият е осъзнавал, че е
бил осъждан за деяния, които обуславят наличието на опасен рецидив.
От субективна
страна умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал, че за отнемането на вещите е разрушил
преграда здраво направена за защита на имот, използвал е техническо средство,
както и че е зивършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по чл. 66 от НПК и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НПК.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд правилно и мотивирано е определил
наказанието, което подс. Т. следва да изтърпи за извършеното престъпление.
Трябва да бъдат споделени мотивите на районния съд за определяне на наказанието
при приложение на разпоредбите на чл. 54 НК, както и доводите за постигане на
целите на наказанието по чл. 36 НК.
Подсъдимият Т. е
многократно осъждан, включително за престъпления против собствеността. Това
характеризира личността на подсъдимия, като такава с висока обществена
опасност, въпреки ниската стойност на предмета на престъпното отнемане. В тази
насока правилни са мотивите на районния съд за преценка на тези обстоятелства.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години ще постигне най-вече
генералната превенция, предвидена като основна по чл. 36 НК и частично личната
превенция, доколкото ще ограничи темпорално и териториално възможността на
подсъдимия да извършва престъпни отнемания. Този извод на въззивния съд е
основан най-вече на справката за съдимост на подсъдимия, като характеризира
същия като лице, което не се влияе от
наказателна репресия и е трудно поправимо от гледна точка на личната превенция.
Въпреки това наказанието не може да бъде самоцел. То е предвидено в закона, за
да постигне целите заложени в закона. Обстоятелството, които изясняват
личността на подсъдимия го характеризира като такова с висока степен на
обществена опасност, която не зачита законите и не може да обуслови налагането
на несправедливо и нехуманно наказание.
Законосъобразно
е определено наказанието лишаване от свобода за срок от три години да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Законосъобразно
с оглед изхода на делото на основание
чл. 189, ал.3 НПК е осъден подсъдимият Т. да заплати разноските по делото, а
именно по сметка на СДВР сумата от 78,41 лева, както и по сметка на СРС сумата
от 106,38 лева.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид на това
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.02.2017 г. по н. о. х. д.
№ 11562/2015г. Софийски районен съд, НО, 5-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.