Р Е Ш Е Н И Е №
261777
18.06.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева , като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3041/2020 г. по описа на същия съд, за
де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано
настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, моли да се установи против ответника
Ф.П.А., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на негово име партида с потребителски номер
****. Водата била доставяна до обект на А.,***. Количеството на доставената вода не
било измервано, а било отчитано при условията на неизправно измервателно устройство, като ежемесечно, за
всеки отчетен период, били начислявани
по 10 м3 доставена вода, при двама обитатели. За периода от 11.01.2017
год. – 15.10.2019 г. ищецът доставил до жилището на ул. „****“ № ** питейна вода, респективно отвел за
пречистване канална такава на стойност 719.90 лв., като за доставеното били
издадени съответните фактури.
Въпреки издадените фактури и
реалната доставка, равностойността на доставеното останало незаплатено в сроковете, предвидени
в общите условия между страните.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело № 18583/2019
год. на ПРС. Освен главницата, в заповедта, била заповядана за плащане и лихва
( обезщетение за забава) на стойност от
75.55 лв. за периода от 30.03.2017 год. – 31.10.2019 год. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
затова ищецът, комуто е бил даден срок по чл. 422 ГПК, иска от съда да установи
вземането със сила на пресъдено нещо и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва се съществуването на договор, отрича се
качеството на ответника на потребител на услугите, тъй като не е ясно дали е
собственик или ползвател на имота. Останало
недоказано и твърдението на ищеща, че е неизправен водомера, отчитащ доставената
вода зацелите на договора. Възразено е също така, че вземането е погасено с
изтичането на погасителна давност, като в тази връзка, ответната страна се
позовава на кратката тригодишна такава с мотив, че са налице периодични
плащания. Моли се исковете да се отхвърлят.
Вещото лице по
проведената счетоводна експертиза дава заключение, че неплатената от ответника
сума за вода е 719.90 лева; лихвата за забава, изчислена по всяка отделна
фактура от 30.06.2016 год. – 30.10.2019 г., възлиза на 75.55 лева, а издадените
фактури са редовно осчетоводени от ищеца. По тях няма извършвани плащания.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени
сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи
следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е
водоснабдителен комунален оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Спорно е дали
ответника е потребител на тези услуги.
Съгласно чл. 198
от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор
при публично известни общи условия.
Предвид периода на
иска, приложими са ОУ на оператора , одобрени от ДЕКВ на осн. чл 6 ал. 1 т. 5
от ЗРВКУ с решение ОУ- 09 от 11.08.2014 г. За да има съобразно тези условия и
Наредба 4 от 14.09.2004 г ответникът качеството на потребител на ВиК услуги трябва да се установи да е
собственик или ползвател на имота на годно правно основание, с разкрита на
негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал.1 от ОУ. Нито едно от тези качества не се
установи по отношение на А. . Не е достатъчно това, че
същаият е фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****** за
водоснабдения имот, посочен по-горе, и че на негово име има партида.
По делото
отсъстват данни, А. да е
собственик или ползвател на имота на ул.
„****“ № ** в гр. ****. В подадената за
имота декларация по чл. 14 от ЗМДТ А. не фигурира. Отсъстват нотариален акт или
какъвто и да е документ доказващ собственост или право на ползване.
Дори да приемем, че партидата на имота е разкрита на името на А., то
това не изключва задължение на оператора като ищеца да докаже, че ответника е
собственик или ползвател на имота в етажната собственост, по смисъла на чл. ал.
1 т . 2 от ОУ. Затова не може да се приеме, че за ответника има договор като
източник на задължение да плати сумите за доставена питейна вода, респ.,
отведена за пречистване канална такава. Горното е достатъчно на съда да формира
извод, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Те останаха недоказани. Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, са за сметка на ищеца.
За пълнота, съдът не споделя възражението за изтекла погасителна
давност. Задължението по договор при общи условияза заплащане на
доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания
по смисъла на Тълкувателно решение №3/2011 г., ОСГКТК, и чл. 111 буква В,
предл. Последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за
периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност,
тоест, с изтичането на период на бездействие на кридитора от три години.
Крайната дата на този срок е 15.11.2019 г., когато ищецът- кредитор предприема
първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него-
депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата
на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от
датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл. 33, ал. 2
от Общите условия), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички
вземания на ищеца с настъпил преди 16.10.2016г., каквито обаче няма – първата
във времеви план фактура е издадена на
дата 11.01.2017г
Затова исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство,
остават в тежест на ищеца.
Ответникът е бил представляван от особен представител, чието
възнаграждение е било внесено от ищеца по реда на чл. 47 от ГПК, разноски не е
направил и такива не могат да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, да се признае за установено спрямо
Ф.П.А., ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните, дължи на ищеца плащане на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 10028 по ч. гр. дело № 18583/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с., 719.90 лева- главница, стойност на доставена
по договор до имот на ответника на ул. **** № ** , за периода 11.01.2017 год. – 15.10.2019 г
питейна вода и отведена за пречистване канална такава, и лихва за забава за
периода от 31.03.2017 год. – 31.10.2019 г. в размер на 75.55 лв., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД