№ 10537
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110107012 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „Г.З.“ ЕАД
против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ за сумата от 2168,91 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Престиж” на МПС по щета
№67002100151, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.02.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането след увеличение размера на иска на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, прието с протоколно определение на съда от 26.05.2023 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 04.03.2021 г. в град Стара Загора,
на ул. „Отец Паисий“ водачът на автомобил с марка „Фолксваген ЛТ 35” с рег. №№ при
навлизане в паркинг удря спрелия лек автомобил „Хюндай И20“ с рег. №№ като причинява
материални щети по автомобила, за който при ищеца е била налице валидно сключена
имуществена застраховка „Каско престиж“ на МПС , обективирана в застрахователна
полица №6700420120011853 със срок на действие от 26.11.2020 г. до 25.11.2021 г. За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол от 04.03.2021 г. По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №67002100151 е направен оглед
и опис на щетите, като обезщетяването на причинените вреди е извършено чрез ремонт в
сервиз, на който е изплатена сумата 4322,82 лева. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Фолксваген ЛТ 35” с рег. №№ е имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 4322,82 лева и
15.00 лева – ликвидационни разходи за обработка на щетата, но ответникът е одобрил и
заплатил само част от претендираната сума, а именно 2168,91 лева като дължима останала
разлика в размер на 2168,91 лв. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага твърдения за неоснователност
на предявения иск с доводи, че извънсъдебно изплатеното по регресната претенция на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2168,91 лева е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието., както и че останалата разлика е
недължима поради наличието на съпричиняване от страна н аводача на застрахования при
ищеца лек автомобил за настъпване на процесното ПТП. Оспорва наличието на причинно –
1
следствена връзка между ПТП – то и вредите. Счита претенцията за завишена. Не оспорва,
че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, както и че между
него и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген ЛТ 35” с рег. №№ е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 2168,91 лева.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищецовто дружество имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му
вземане.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 4322,82 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
2
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил с марка автомобил „Хюндай И20“ с рег. №№, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза на 4322,82 лева с включена
лайсна водобранна предна дясна, за която е установено че е подменена с нова.
Претендираната от ищеца сума 2168,91 лева представлява разликата между вече
заплатеното от ответника по заведената претенция и стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил според експерта ведно с ликвидационните
разходи, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява неоснователно. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на 09.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира присъждането на разноски
за държавна такса – 86,76 лева, за депозит за вещо лице – 300.00 лева, както и за 100.00 лева
– за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП, които следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З“ АД ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 411 КЗ сумата 2168,91 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Престиж” на МПС по щета
№67002100151, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.02.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
486,76 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3