№ 569
гр. София, 24.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20221001000702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, вр. с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата в първата инстанция Р.
Н. Д. против определение №252 от 03.06.2022 г., постановено по т.д. №
175/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, ТО, 2 състав, с което е върната
исковата молба против ответника „ВиК“-ЕООД-Благоевград по предявения
иск с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.30 от с.з. и е
прекратено производството по делото като процесуално недопустимо
поради липса на правен интерес.
Жалбоподателката излага доводи за неправилност на
определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Частната жалба е подробно мотивирана. Твърди, че има правен интерес от
предявяването на иска с правно основание чл.29,ал.1 ЗТР, тъй като договорът
й с ответника за възлагане на управление на дружеството е сключен след
проведен конкурс, за срок от 3 години, поради което е страна в
правоотношението, което ответникът незаконосъобразно е прекратил.И тъй
като прекратяването е вписано в ТР, а ищцата твърди, че не са настъпили
неговите правни последици, тъй като е извършено незаконно, то от тези й
твърдения следва правният й интерес от предявяването на иска.
Твърди, че договорът й за управление е прекратен по време на
ползването на платения й годишен отпуск – нейно трудово и социално право,
което било в противоречие със законодателството в РБ. Твърди, че
основанията за прекратяване на договора са посочени изрично в чл.8.1. от
същия и там не се предвиждала възможност за принципала по свое
усмотрение да прекрати договора по всяко време на неговото действие.
Жалбоподателката твърди, че има интерес от предявяването на иска,
1
тъй като опитът да бъде освободена от длъжност не е породил правни
последици и е незаконосъобразен. Освен това, всяка страна по двустранен
договор разполага с право и интерес да сезира съда, когато правата й по този
договор са нарушени. Моли за отмяна на определението и връщане на делото
на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по същество.
Останалите доводи касаят съществото на спора.
Препис от частната жалба е връчен на ответника „ВиК“-ЕООД-
Благоевград, който чрез пълномощника си адв.Н. Л. е подал писмен отговор, с
който оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна. Отговорът е
подробно мотивиран. Моли съда да остави частната жалба без уважение и
потвърди обжалваното определение.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата във връзка с доводите на другата страна и събраните
доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Същата е
подадена от ищцата в производството, чиито права са засегнати от съдебния
акт, поради което тази страна разполага с правен интерес да обжалва
постановения съдебен акт. В тази връзка доводите на ответника за
недопустимост на частната жалба са неоснователни.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Ищцата Р.Д. е предявила срещу ответното дружество „ВиК“-ЕООД-
Благоевград при условията на евентуалност три иска с правно основание
чл.29, ал.1 от 3ТРРЮЛНЦ, с които иска установяване вписването на
несъществуващи, евентуално нищожни или недопустими обстоятелства,
вписани по партидата на ответника. Тези обстоятелства се отнасят до решение
на едноличния собственик на капитала на ответника, с което ищцата е
освободена като управител на „ВиК“ ЕООД- Благоевград и е прекратен
сключения с нея Договор за възлагане на управление, както и избиране на М.
И. П. за управител на „ВиК“ ЕООД- Благоевград, за срок до провеждане на
конкурс и избор на управител на дружеството. Ищцата обосновава правния
си интерес от провеждането на исковете с накърняване на правата й поради
освобождаването й като управител на ответното дружество и избирането на
друго лице за управител. Правният интерес се извежда от обстоятелството, че
успешното провеждане на предявените искове би имало положителен за
ищцата правен ефект, тъй като след заличаване на вписаното обстоятелство –
освобождаването й като управител, отново би могла да упражнява функциите
на управител и представляващ „ВиК“ ЕООД- Благоевград.
Първоинстанционният съд не е приел изложените доводи за наличие
на правен интерес и поради липса на такъв е върнал исковата молба,
прекратявайки производството като недопустимо. Основният мотив е, че
освобождаването на управителя на дружество с ограничена отговорност не е
2
обвързано със съществуване на каквито и да било основания и е
предоставено на свободната преценка на едноличния собственик на
капитала за ЕООД. След като законодателят е предоставил в изключителна
компетентност на върховния орган на дружеството правото да избира и
освобождава едно лице като управител, като това може да бъде направено във
всеки един момент и не зависи от поведението и волята на това лице, то
трябва да се приеме, че освобождаването на овластен управител, както и
вписването на това обстоятелство в търговския регистър няма как да засегне
някакво субективно право на това лице. Управителят не притежава право да
участва в управлението, като в закона е предвидено съществуване на право на
волеобразуващия орган на дружеството да прецени във всеки един момент
кое лице да овласти с представителни и управителни правомощия.
Другият мотив на съда да приеме, че за ищцата липсва правен
интерес от предявяването на иска, е позоваването на разпоредбата на чл.8 от
закона, която изрично урежда правното действие на заличаването –
заличаването преустановява занапред правните последици на вписването,
т.е. при евентуално уважаване на някой от исковете по чл.29, ал.1
ЗТРРЮЛНЦ, като законна последица от съдебното решение съгласно чл.30,
ал.2 е заличаването на вписването, с което ищеца е заличена като управител
на ответното дружество. Това решение обаче има действие занапред. Ищцата
цели заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в
правното й положение, като бъде възстановен статутът й отпреди порочното
вписване. Съдът е приел, че постигането на такава положителна последица е
неосъществимо при иск за установяване на порок на вписването на избор на
нов управител в ответното ЕООД – М. П., след като в ТР са вписани и
последващи промени относно законния представител, т.е. освободен е и
този, чието вписване се оспорва. В тази хипотеза оспорваното вписване вече
е прекратило своето действие и то е заличено, като е вписано решението за
избор на последващ управител. Поради това, дори да бъде обявено
атакуваното вписване за несъществуващо обстоятелство, заличаването
/повторното заличаване/ по никакъв начин няма да промени правното
положение на ищцата в качеството й на предходен управител. Съгласно
актуалното вписване в регистъра, дружеството има вписан нов законен
представител – В. М., по отношение статута на когото, заличаването на
предходния няма правен ефект и не е обусловено от него.
Въззивният съд напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща км
тях.
След служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
„ВиК“ ЕООД- Благоевград, се установява, че действително ищцата е била
управител на ответното дружество, като с вписване от 13.10.2021 г. е заличена
като такъв, а на нейно място е вписан като управител М. И. П.. Установява се
също така, че на 22.02.2022 г. М. И. П. е заличен като управител, а като такъв е
вписано лицето В. Н. М..
3
Жалбоподателката твърди, че съдът погрешно е тълкувал
разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и в частност израза „ всяко лице,
разполагащо с правен интерес“, което според нея води до неправилност на
обжалваното определение.
Жалбоподателката приема, че в персоналния обхват на понятието
„всяко лице, разполагащо с правен интерес“ попадат всички лица,
заинтересовани от съответното вписване, което не намира опора в закона и
последователната съдебна практика на ВКС.
В доктрината и съдебната практика не е спорен въпросът, че
преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена
от твърденията за засегнати реални права на ищеца и вида на търсената
защита, както и от възможността като последица при успешно провеждане на
иска да се постигне целеното изменение на съществуващото правно
положение на ищеца. Съдебната практика в този смисъл е константна,
като напр. Решение № 234 от 23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г., 1 т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; Решение №311 от 06.02.2019 г. по т.д.
№ 2742 /2017 г. на ВКС, 2-ро т.о; Решение № 6 от 04.02.2016 г. по гр.д. №
3860 / 2015 г. на ВКС, 2-ро гр. о.; Решение № 60045 от 21.07.2021 г. по т.д.
№2801 /2019 г. на 1 -во т.о. на ВКС и др., които настоящата инстанция
напълно споделя.
Основната правна последица от уважаването на иска по чл.29
ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписването по реда на чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ
и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди
извършването му. Ищцата изрично е посочила в допълнителната искова
молба, че желае съдът да постанови заличаване на вписването съгласно чл.30,
ал.1. В настоящия случай, по силата на чл.8 ЗТРРЮЛНЦ, заличаването няма
да има обратно действие ех tunc, а ще породи действие ех пипc, което
означава, че с уважаване на иска по чл.29 ЗТР няма да настъпи търсената от
ищцата правна промяна, изразяваща се във възстановяване на правното
положение от преди 13.10.2021г. - датата, на която в ТР е вписано решението
за освобождаването й като управител на ответното дружество, респективно
назначаването на нов управител. С оглед действието за в бъдеще на
заличаването на съответните обстоятелства, предмет на настоящия спор, въз
основа на съдебно решение, поставено по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за
ищцата не съществува правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за успешното реализиране на защитата по предявените искове,
тъй като с евентуалното им успешно провеждане няма да се постигне
целеното изменение в съществуващото правно положение.
Разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.29, ал.1 сочи и
на друг извод, обуславящ липсата на правен интерес - решението на съда, с
което биха се уважили предявените искове, не може да дерогира свободната
воля на едноличния собственик на капитала за освобождаване на ищцата като
управител и назначаването на М. П. за управител. Противното би означавало
4
намеса в преценката по целесъобразност на собственика на капитала. Не без
значение е фактът, че едноличният собственик на капитала не е страна по
спора. Следователно решението, с което биха се уважили исковете по чл.29,
ал.1, не може да обвърже принципала със сила на пресъдено нещо, поради
което не може да се приеме, че е налице съответствие между съществуващи
права на ищцата и видът на търсената защита, респ. липсва и правен интерес
за ищцата да търси защита на правата си по този ред.
Както е приел и първоинстанционният съд, липсата на правен
интерес за ищцата, респ. недопустимост на иска по чл.29, ал.1 ЗТР е
обусловена от последващото вписване на нов управител. С Решение на
едноличния собственик на капитала - „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, взето
на 16.02.2022 г. и отразено в Протокол №66/ 16.02.2022 г., М. И. П. е
освободен като управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.
Благоевград и е назначен нов управител - В. Н. М.. На 16.02.2022 г. новият
управител - В. Н. М. е подал Заявление А4 за вписване в ТР на решенията,
взети от едноличния собственик на капитала - „Български ВиК Холдинг“
ЕАД. На 22.02.2022 г. обстоятелства за освобождаване на М. И. П. като
управител на ответното дружество, респективно назначаването на нов
управител - В. Н. М., са вписани по партидата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД в ТР. Считано от 22.02.2022 г., М. П. е заличен като
управител на ответното дружество. С вписването на нов управител възниква
още едно обстоятелство, което изключва наличието на правен интерес за
ищцата като необходима процесуална предпоставка за предявяване на
установителните искове по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Защото дори това
вписване - за назначаване на М. П. за управител, да бъде обявено за
несъществуващо обстоятелство, заличаването му по никакъв начин няма да
промени правното положение на ищцата в качеството й на предходен
управител.
Заличаването, предвидено в чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като
императивна последица от уважаването на иска по чл.29, ал.1, произвежда
своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания
относно същото обстоятелство, в случая относно управителя на дружеството.
Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване
вписване вече е прекратило своето правно действие. Активната легитимация
на ищеца по иска по чл.29, ал.1 е обусловена от възможността вследствие на
уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до
промяна в правното му положение. Промяната в правното положение се
изразява във възстановяване на статута на ищеца отпреди порочното
вписване.
Неоснователни и ирелевантни за спора са оплакванията на
жалбоподателката, че прекратяването на договорните й отношения с
ответното дружество е незаконно, защото е извършено по времето на
ползване на платения й годишен отпуск. Жалбоподателката твърди, че
правото й на отпуск е нейно основно трудово право, което е нарушено с
5
прекратяване на договора за възлагане на управление. Договорът за възлагане
на управление и контрол обаче не е трудов и следователно не поражда
трудово, а гражданско правоотношение. В този смисъл ищцата Р.Д. не се
ползва със специална закрила по време на отпуска си. Законодателят е
предвидил закрила при прекратяване на трудово правоотношение на
определени основания по аргумент от чл.333, ал.1, т.4 КТ, която правна норма
не намира приложение към едно гражданско правоотношение.
Правоотношението на ищцата по договора за управление и контрол е
прекратено от едноличния собственик на капитала, в рамките на
управленската му самостоятелност съгласно разпоредбите на чл.10, ал.2 от
Учредителния акт на дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и
чл.141, ал.4 Търговския закон. Преценката на едноличния собственик на
капитала е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол. Обратното би означавало в рамките на производството по чл.29, ал.1
ЗТРРЮЛНЦ едно трето лице да има правна възможност за ревизия на
решение на едноличния собственик на капитала, което е недопустимо.
Всички останали оплаквания на жалбоподателката касаят
съществото на спора, в каквато хипотеза въззивният съд в случая не е
поставен.
В обобщение: Извън всякакво съмнение е, че ако ищцата не може да
постигне целения правен резултат с провеждането на установителния иск п
чл.29,ал.1 ЗТР, искът е недопустим. Както е приел и първоинстанционният
съд, установяването на вписване на несъществуващо, респ. нищожно,
недопустимо обстоятелство няма да доведе до възстановяване на ищцата като
управител на ответното дружество, съответно на вписани в Търговския
регистър обстоятелства. А оттук следва, че за нея липса правен интерес от
предявяването на иска по чл.29, ал.1 ЗТР.
След като провеждането на исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не
би довело до защита на субективно право на ищцата, то тя е лишена от правен
интерес, поради което исковата молба правилно е върната като процесуално
недопустима, а производството по делото прекратено.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЖДАВА определение №252 от 03.06.2022 г., постановено по
т.д. № 175/2021 г. на Благоевградския окръжен съд.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7