№ 183
гр. гр. Добрич, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500220 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Л. Т. Ч. от гр.С. и Е. П. Ц. от гр.Б.,общ.Столична срещу
решение №16/23.02.2024 г. по гр.д.№435/2023 г. на Генералтошевския
районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивниците главен иск срещу
Община-гр.Генерал Тошево да се признае за установено по отношение на
Общината правото им на собственост в равни идеални части върху поземлен
имот-дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ***-*** в квартал 1 по
подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с пл.
№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание Решение №09/1 от 20.08.1997 г.
по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-Генерал Тошево и Решение
№144/29.07.1997 г. по гр.дело №206/1997 г. на Районен съд-Генерал
Тошево,респ. е отхвърлен предявен при условията на евентуалност иск на
въззивниците срещу Община-гр.Генерал Тошево да се признае за установено
по отношение на Общината правото им на собственост в равни идеални части
върху поземлен имот-дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ***-
*** в квартал 1 по подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал
1
Тошево,идентичен с пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание
наследство от Т. К. Ч.,бивш жител на гр.Добрич,починал на ***
г.Въззивниците намират първоинстанционното решение за
недопустимо,поради което настояват за обезсилването му.Решаващите
мотиви на съда били в насока за липса на правен интерес на ищците от
предявяване и на двата иска,като при този извод исковете били отхвърлени
като неоснователни.Липсата на правен интерес при установителните искове
обуславяла тяхната недопустимост и прекратяване на производството с
определение.Извършеното от районния съд отхвърляне на исковете водело до
установяване със сила на пресъдено нещо,че ищците не са собственици на
предявените основания,което не кореспондирало с мотивите на обжалваното
решение,обосноваващи прекратяване на производството по делото с
определение.По същество решението било неправилно,като се настоява за
отмяната му и уважаване на главния или евентуалния иск,респ. за присъждане
на сторените в двете инстанции разноски.Били допуснати съществени
процесуални нарушения-непълен доклад по делото,несъдържащ указания кои
права и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя
доказателствената тежест за тях,за кои факти не се сочат
доказателства.Допуснато било процесуално нарушение и относно
доказателственото искане на ищците ответната Община да представи
оригинална скица за процесния имот по преписката на ОСЗ-гр.Ген.Тошево на
основание чл.18 ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ,като районният съд приел представената
от Общината скица без да се произнесе относно последиците за
ищците.Обжалваното решение било необосновано,тъй като съдът обсъдил
избирателно събрани доказателства с цел да мотивира крайния си извод,а не
обсъдил всички доказателства по делото в съвкупност.Липсвала оценка на
фактите налице ли е завършен ФС по реституцията,породило ли е
вещноправни последици реституционното решение,в достатъчна степен ли е
индивидуализиран имотът по решението,изпълнила ли е Общината
задълженията си по чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ.Изводът на съда относно
положения върху скицата от 11.07.2023 г.,издадена от ответната
Община,печат за идентичност на имота по скицата с имот пл.№283 по
предходен план,вписан в решението по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС,като
обосноваващ липсата на правен интерес от воденото производство бил
погрешен.Печатът за идентичност не бил годно доказателство за
2
установяване идентичността на имотите,доколкото решението по чл.11 ал.2
от ЗСПЗЗ не представлявало титул за собственост.Възстановяването на
собствеността в границите на урбанизирани територии приключвало с
решение на ОСЗ,чрез което се постига индивидуализацията на имота въз
основа на удостоверението и скицата по чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ.Липсвал
извод на съда относно силата на решението на ПК-гр.Ген.Тошево,което
според въззивниците било валидно и имало конститутивно действие въпреки
неиздаването на скица по чл.13 ал.6 от ППЗСПЗЗ,защото от съдържанието му
можело да се установи кой е възстановеният имот.Сочат се недостатъци при
индивидуализацията на реституирания имот-следствие от съдебното решение
по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и непълното и неотговарящо на законовите
изисквания удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ,издадено от
Общината.Правният интерес на ищците се извеждал именно от непрецизното
описание на имота по конститутивното решение и опасността имотът да
продължи да бъде включван в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Въззиваемата Община-гр.Ген.Тошево не е подала отговор на жалбата и
не изразява становище по допустимостта и основателността на същата и в
хода на въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
28.02.2024 г.,а жалбата е подадена на 12.03.2024 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 13.03.2024 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица
/страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,жалбата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Относно неговата допустимост и
законосъобразност съдът ще изложи съображения и изводи по-нататък в
изложението.
Гр.д.№435/2023 г. на Генералтошевския районен съд е образувано по
3
повод искова молба вх.№3110/05.12.2023 г.,с която са предявени от Л. Т. Ч. с
ЕГН ********** от гр.С.,*** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Б.,общ.Столична,*** срещу Община-гр.Ген.Тошево обективно съединени
при условията на чл.213 от ГПК и евентуално съединени искове на основание
чл.124 ал.1 от ГПК,както следва:
1./главни положителни установителни искове,с които се настоява да се
признае за установено по отношение на ответната Община,че двамата ищци
са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от двамата ищци е
собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14 000
кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал
Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание
решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на Поземлена
комисия-гр.Генерал Тошево и решение №144/29.07.1997 г. по гр.д.№206/1996
г. на Районен съд-гр.Генерал Тошево;
2./евентуални положителни установителни искове,с които се настоява да
се признае за установено по отношение на ответната Община,че двамата
ищци са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от двамата ищци е
собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14 000
кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал
Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание
наследствено правоприемство от Т. К. Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.
Изложено е в исковата молба,че ищците са наследници по закон на Т. К.
Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.Наследодателят им получил в дял по
силата на съдебна спогодба по ч.гр.д.№7/1943 г. на Добричкия околийски съд
дворно място от 14 дка,находящо се в с.К.,Ген.Тошевска околия,при
съседи:наследници на П. П. Й.,дол,каменна кариера,наследници на М. Ц.
Г..По предявен от наследника Л. Т. Ч. иск на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ
било постановено по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС решение №144/29.07.1997 г.,с
което било признато правото на наследници на Т. К. Ч. на възстановяване на
собствеността върху дворно място от 14 дка,съставляващо имот с пл.№283 в
кв.6 по плана на с.К.,общ.Ген.Тошево.С решение №09/1 от 20.08.1997 г. по
преписка №9949/1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево,постановено на основание
чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ,било възстановено правото на
собственост на наследниците върху нива от 14 дка в землището на с.К.-имот с
4
пл.№283.С писмо изх.№1519/26.05.1999 г. ПК поискала на основание чл.18ж
ал.1 изр.2 от ППЗСПЗЗ съдействие от Община-гр.Ген.Тошево за изпълнение
на решението по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС и на решението на ПК по
цитираната преписка,като Общината следвало да издаде скица на имота,който
бил в строителните граници на с.К..Отговор от Общината обаче не
постъпил.През 2001 г. Общината предприела действия по частично изменение
на регулационния план на селото от 1990 г.,като образувала *** в кв.1 по
плана на селото с площ от 14 000 кв.м.По искане на ищците от юли 2023 г.
Общината издала скица №347/11.07.2023 г. на ***-*** в кв.1,като положила
върху нея печат за идентичност между имот с пл.№283 по решението на ПК и
*** в кв.1 по ПУП на с.К..Ответната Община не изпълнила задължението си
по чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ.Предвид неяснотата на статута на процесния
имот към датата на постановяване на решението на ПК и неяснотата дали
издадената заповед за частично изменение на плана е в изпълнение на
решението на ПК се породил за ищците правен интерес да предявят
настоящите искове за установяване на правата им върху имот с пл.
№283,идентичен на ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,на основание
реституционното решение на ПК-гр.Ген.Тошево.При условие на
евентуалност,ако се приеме от съда,че фактическият състав на
реституционното производство не е завършен поради бездействието на
Община-гр.Ген.Тошево и че не са налице изключенията по чл.10 ал.7 от
ЗСПЗЗ,се настоява за установяване правата на ищците по силата на
наследствено правоприемство от Т. К. Ч..Изложени са доводи,че към момента
на учредяване на ТКЗС процесният имот съставлявал част от пл.№283-целият
с площ от 27 750 кв.м,ведно със сгради в него-собственост на наследодателя
на ищците,както и че е бил в строителните граници на селото.Кооператорите
запазвали собствеността си върху внесената от тях земя в нейните реални
граници,когато се намирала в рамките на уличнорегулационния план на
селището.Процесният имот не бил отнеман/отчуждаван от наследодателя на
ищците,нито от наследниците му,които не били изгубили владението върху
конкретно обособената част от 14 дка,съставляваща понастоящем *** в
кв.1.Тъй като не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ,имотът не
подлежал поради незаявяването му в срок за възстановяване на включване
във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ,предвиждащ,че незаявените за възстановяване
земи преминават в управление на Общината,а след изтичане на 10 години
5
стават общинска собственост.
Ответната Община-гр.Ген.Тошево не е подала отговор на исковата молба
и не изразява становище по допустимостта и основателността на исковете и в
хода на производството в първа и въззивна инстанция.
По главните положителни установителни искове,с които се настоява
да се признае за установено по отношение на ответната Община,че
двамата ищци са собственици в равни идеални части,т.е. всеки от
двамата ищци е собственик на по 1/2 ид.ч.,от дворно място с площ от 14
000 кв.м,съставляващо ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал
Тошево,идентичен с имот пл.№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на
основание решение №09/1 от 20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на
Поземлена комисия-гр.Генерал Тошево и решение №144/29.07.1997 г. по
гр.д.№206/1996 г. на Районен съд-гр.Генерал Тошево:
На първо място следва да се посочи,че първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение за отхвърляне на главните и евентуалните
искове единствено по съображения за липса на правен интерес за ищците от
предявяването им.Приел е,че с издаване от Общината на скица
№347/11.07.2023 г. на *** в кв.1 по ПУП на с.К. административната
процедура по възстановяване на собствеността на наследници на Т. Ч. върху
процесния поземлен имот била приключила окончателно и ищците се
легитимирали като собственици на имота,но вместо да уважи при този извод
предявените главни искове,намерил,че за ищците липсва правен интерес от
търсената защита,и отхвърлил главните и евентуалните искове.Независимо че
изводът за липса на правен интерес от исковете е по правило обосновка за
третирането им като процесуално недопустими,доколкото наличието на
правен интерес при установителните искове е въздигнато от закона /чл.124
ал.1 от ГПК/ като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
тяхната допустимост,постановяването при тази мотивировка от
първоинстанционния съд на решение по същество на спора не обуславя
недопустимост на самото решение,а касае неговата правилност
/законосъобразност/.Съдебното решение по същество на спора е недопустимо
по смисъла на чл.270 ал.3 от ГПК,когато е постановено по недопустим
иск,когато са нарушени правилата за родовата или местна подсъдност или
при постановяването му по непредявен иск,а в случая нито една от горните
6
хипотези не е налице.Първоинстанционният съд е отхвърлил допустими
главни и евентуални искове,т.е. решението му е постановено по допустими
искове и именно по предявените искове.Въпрос по правилността на
решението е дали изложените от съда мотиви обосновават постановения
резултат по същество на спора.
Главните искове са допустими,тъй като за ищците е налице правен
интерес от предявяването им.Цялостното поведение на ответната Община-
гр.Ген.Тошево поражда такъв правен интерес за тях.Касае се за напълно
пасивно поведение на Общината в хода на реституционното
производство.Решението на ПК-гр.Ген.Тошево /№09/1 от 20.08.1997 г. по
преписка вх.№9949/20.08.1997 г./ за възстановяване на собствеността в полза
на наследници на Т. К.Ч. е постановено на основание чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1
от ППЗСПЗЗ,като поради реституцията на имот в границите на урбанизирана
територия процедурата по възстановяване на собствеността е изисквала
ответната Община-гр.Ген.Тошево да издаде и предостави на ПК скица на
имота по сега действащия план на с.К.,за да се постигне точна и пълна
индивидуализация на реституирания имот.Искане от ПК-гр.Ген.Тошево за
довършване на процедурата от Общината е отправено с изх.№1519/26.05.1999
г. /писмо на лист 20 от делото на ГТРС/,но до настоящия момент в ПК /сега
ОСЗ/ официален отговор от Общината не е постъпил,като последната дори не
е образувала преписка по искането /в тази насока констатациите на вещото
лице М. Х. в отговор на задача 5 в заключението по допуснатата от ДОС
съдебно-техническа експертиза/.Изрично оспорване на правата на наследници
на Т. Ч. върху процесния имот не е изразено от ответната Община,но и с
пасивното си поведение и липсата на съдействие през период от 25 години
последната с конклудентни действия се противопоставя на правата на ищците
и демонстрира тяхното незачитане.Това нейно поведение продължава и в
хода на настоящия исков процес-Общината не е подала отговор на исковата
молба,не участва в процеса чрез свой процесуален представител и не изразява
никакво становище по исковете.Безспорно за ищците при горното положение
съществува правен интерес от установяване на правата им спрямо ответната
Община.Действително съществува угрозата процесният имот поради
неизяснения си статут да попадне поради липсата на адекватна реакция на
Общината във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,включващ незаявени за
реституция и невъзстановени полски имоти,стопанисвани от
7
Общината.Неяснотата дали реституционната процедура е завършена с
издадените от Общината скици №347/11.07.2023 г. /на лист 8 от делото на
ГТРС/ и №089/12.02.2024 г. /на лист 45 от делото на ГТРС/,т.е. дали скиците
са издадени за целите на тази процедура,напълно обосновано провокира за
ищците правен интерес от търсената защита.
Ищците Л. Т. Ч. и Е. П. Ц. са единствените живи наследници по закон на
Т. К. Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.,според удостоверение за
наследници изх.№1198/06.04.2023 г.,издадено от Община-гр.Добрич /на лист
7 от делото на ГТРС/.Ищецът Л. Т. Ч. е син на наследодателя,а ищцата Е. П.
Ц. е негова внучка-низходяща на дъщерята на наследодателя М. Т.а
Ч.а,починала на *** г.При двама низходящи всеки от тях е наследил по
правилото на чл.5 ал.1 от ЗН равен дял от наследството,т.е. по 1/2 ид.ч.,като
полагащият се на починалата дъщеря на наследодателя дял от 1/2 ид.ч. по
наследствено правоприемство е преминал към нейната низходяща Е. П. Ц..
Наследодателят Т. К. Ч. е получил по силата на съдебна спогодба /на
листи 11-13 от делото на ГТРС/ от 11.04.1945 г. по делбено производство-
предмет на ч.гр.д.№7/1943 г. на Добричкия околийски съд в дял 14 дка дворно
място,находящо се в с.К.,Ген.Тошевска околия,при съседи:наследници на П.
П. Й.,дол,каменна кариера,наследници на М. Ц. Г..От описанието на имота в
спогодбата става ясно,че се касае за имот в границите на населеното място
/дворно място/,а не за земеделска земя в землището на селото /така в същата
спогодба земеделската земя се описва като „работна земя“ с посочени парцел
и квартал по комасационния план на землището/.
Видно и от решение №144/29.07.1997 г. по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС /на
лист 10 от делото на ГТРС/,наследниците на Т. К.Ч. са предявили иск на
основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване
на собствеността върху горното дворно място от 14 дка в с.К.,описано като
съставляващо имот с пл.№283 в кв.6 по плана на селото.С цитираното
решение искът е бил уважен,като съдът е приел наличие на фактическия
състав на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ за реституцията.С решението е признато право
на възстановяване на собствеността именно върху дворно място от 14
дка,находящо се в с.К.,представляващо имот с пл.№283 в кв.6 по плана на
селото.
Въз основа на горното съдебно решение с решение №09/1 от 20.08.1997 г.
8
на ПК-гр.Ген.Тошево по заявление вх.№9949/20.08.1997 г.,постановено на
основание чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ,е възстановено правото на
собственост на наследници на Т. К. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива от 14 дка,находяща се в землището на с.К. в имот
с пл.№283.При издаване на решението ПК е разполагала към преписката си с
удостоверение,издадено от Управление „ТСУС“ при Община-Ген.Тошево /на
лист 54 от делото на ДОС/,че имот с пл.№283,кв.6 по кадастралния план на
с.К. от 1947 г. е записан на името на Тодор Костадинов Ч.,както и със скица
№803/21.08.1995 г. на имот с пл.№283 в кв.6 по плана на с.К. от 1952
г.,издадена от Община-гр.Ген.Тошево /на лист 59 от делото на ДОС/.
С писмо изх.№1519/26.05.1999 г. ПК-гр.Ген.Тошево е поискала от
Община-гр.Ген.Тошево да предприеме по компетентност действия за
изпълнение на решението по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС.Писмото е входирано
от Общината с вх.№АО-16-1184/26.05.1999 г. според отбелязването в края на
т.нар „приложение“ на писмото.Общината не е образувала преписка по
отправеното искане /в тази насока отговор на задача 5 в заключението по
допуснатата от ДОС съдебно-техническа експертиза/.Предприела е обаче
според вещото лице М. Х.,чието становище е отразено в заключението по
СТЕ,именно във връзка с искането на ПК частично изменение на
регулационния план на селото,извършено със заповед №173/13.03.2001 г. на
кмета на Община-гр.Ген.Тошево,като е образуван ***-*** в кв.1 по ПУП на
с.К.,който по площ от 14 дка отговаря на признатото за възстановяване право
на собственост на ищците като наследници на Т. Ч..Общината обаче не е
изпратила официален отговор на ПК-гр.Ген.Тошево по повод искането й.По
искане на ищците е издадена от Общината скица №347/11.07.2023 г. /на лист
8 от делото на ГТРС/ на ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,върху която е поставен
печат за идентичност на имота с имота по решение №144/1997 г. по гр.д.
№206/1996 г. на ГТРС,като е отразено,че е собственост на наследници на Т. К.
Ч..В хода на първоинстанционното производство по разпореждане на съда е
издадена от Общината нова скица №089/12.02.2024 г. /на лист 45 от делото на
ГТРС/ на ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,в която липсва отбелязване за
идентичност на имота с този по реституционното решение на ПК,но ОСЗ-
гр.Ген.Тошево от своя страна е заверила скицата /лист 71 от делото на ДОС/
като издадена по повод решение №09/1 от 20.08.1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево
в съответствие с издаденото от Общината удостоверение изх.№АО-01-19-
9
2379/15.02.2024 г. /на лист 48 от делото на ГТРС/.Според последното
удостоверение ***-*** в кв.1 по ПУП на с.К. е идентичен с част от имот с пл.
№283 по плана на селото от 1952 г.,която част била с площ от 14 дка съгласно
решението на ПК-гр.Ген.Тошево.
От заключението по допуснатата от ДОС съдебно-техническа експертиза
се установява следното относно статута на имот с пл.№283 по плана от 1952 г.
и на имот,съставляващ ***-*** в кв.1 по сега действащия ПУП на с.К.:
Експертът е категоричен,че полученият от наследодателя на ищците
имот от 14 дка по спогодбата от 1945 г. се ситуира в имот с пл.№283 по плана
на селото от 1952 г.Имот пл.№283 в кв.6 по плана от 1952 г. е с площ от 28
дка /28 000 кв.м/.Според отразеното на скица №1 към заключението част от
имота с площ от 18 300 кв.м попада в терен,отреден за ТКЗС-овощна
градина;част с площ от 1 640 кв.м /в северната част на имота/ попада в
проектирана улица;част с площ от 6 250 кв.м /в северната част на имота/ е
включена в терен за залесяване,като само малка част с площ от 1 810 кв.м е
извън регулация.По-голямата част от имот с пл.№283 е в границите на
регулационния план и с оглед описанието на имота и по спогодбата от 1945 г.
очевидно винаги е бил в строителните граници на населеното място,но е бил
фактически отнет за овощна градина на ТКЗС и за залесяване при
масовизацията според отразяването по регулационния план от 1952 г.За
местонахождението на имота в границите на населеното място свидетелства и
фактът,че в него преди 1947 г. са били построени сгради,заснети по
изработения през 1947 г. кадастрален план,послужил за изработване на
регулационния план от 1952 г.,които са били декларирани от наследниците на
Т. К.Ч. като построени през 1943 г. в декларацията за оценка на недвижими
имоти за облагане с данък сгради за 1952 г. /представена с преписката на ПК-
на лист 58 от делото на ДОС/.Според вещото лице заснетите в имота по плана
от 1952 г. сгради са напълно идентични по площ с декларираните от
наследниците на Т. Ч..Към настоящия момент същите не съществуват на
терена,но липсват данни кога са съборени.Процесният имот е незастроен.
Със заповед №551/28.09.1990 г. на председателя на ОНС-гр.Ген.Тошево е
одобрен ЗРП на с.К. /скица №2 към заключението/,по който е създаден ***-
*** в кв.1,в който е урегулирана част от бившия пл.№283 по плана от 1952 г.
Със заповед №173/13.03.2001 г. на кмета на Община-гр.Ген.Тошево е
10
одобрено частично изменение на ЗРП от 1990 г.,като ***-*** в кв.1 е
увеличен по площ-границите на УПИ са изместени в източна и северна
посока.УПИ става с площ от 14 000 кв.м.В същия са заснети и декларираните
от наследници на Т. Ч. сгради.
От комбинирана скица №3 към заключението е видно,че бившият пл.
№283 /очертан със зелени линии/ и настоящият ***-*** в кв.1 не са напълно
идентични и съвпадат частично.Съвпадението е по т.А,В,С,Ж,З,Д,Е,К,Л и М и
е с площ от 9 500 кв.м.
С решение №144/29.07.1997 г. по гр.д.№206/1996 г. на ГТРС е признато
за установено правото на възстановяване на собствеността на наследници на
Т. Ч. върху 14 дка дворно място в с.К.,общ.Ген.Тошево в границите на
урбанизирана територия,попадащо в бивш имот с пл.№283 кв.6.В
производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ съдът не е оправомощен да определя
конкретните граници на имота,подлежащ на реституция,като съдебното
решение няма конститутивно действие.Конститутивно действие има
решението на оторизирания административен орган Поземлена
комисия/ОСЗ.Съгласно чл.11 ал.1 от ППЗСПЗЗ при реституция в границите
на урбанизирана територия ПК/ОСЗ издава решение за възстановяване на
правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл.13 ал.4,5,6
и чл.13а от ППЗСПЗЗ.Съгласно чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ в случаите,когато се
иска възстановяване на право на собственост по реда на чл.11,към молбата се
прилагат удостоверение и скица от техническата служба на
общината.Удостоверението и скицата трябва да отговарят на изискванията на
чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ,като в частност от тях трябва да става ясно как е
заснет имотът по актуален действащ план,какъв е размерът на свободната
площ,подлежаща на възстановяване,къде конкретно се ситуира,има ли
отстъпено право на строеж,започнал строеж на сграда,построени
сгради,представляващи пречка за реституцията,и други ограничения на
собствеността.Към преписка №9949/1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево /на листи
42-59 от делото на ДОС/ са приложени удостоверение от управление „ТСУС“
при Община-Ген.Тошево /на лист 54 от делото на ДОС/ и скица,издадена от
Общината /на лист 59 от делото на ДОС/,които не отговарят на законовите
изисквания,защото не съдържат данни за заснемането и индивидуализацията
на подлежащия на реституция имот по актуалния действащ ПУП на с.К.,а са
предоставени данни за местоположение и площ на имота и скица на имота по
11
стар регулационен план от 1952 г.Очевидно е,че данните в удостоверението и
скицата не са били достатъчни да ориентират ПК къде точно се ситуира
подлежащият на реституция имот от 14 дка по действащия към датата на
издаване на решение №09/1 от 20.08.1997 г. план на селото.По тази причина с
решението се възстановява собствеността върху 14 дка от пл.№283 /по плана
от 1952 г./ без посочване на конкретен имот и граници на имот по актуален
план на селото.Според разпоредбата на чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ Общинската
служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници,в което
се описват размерът и категорията на имота,неговото
местоположение,границите,съседите,както и ограниченията на собствеността
и основанията за тях.Към решението се прилага скица на имота,заверена от
общинската служба по земеделие,а за имоти в границите на урбанизираните
територии-и от техническата служба на общината.Влязлото в сила
решение,придружено със скица,удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
В процесното решение от 20.08.1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево липсва
изискуемата индивидуализация на имота и от същото не става ясно точно
върху коя част от бившия пл.№283 се възстановява правото на
собственост.Впоследствие във времето са издадени от Община-
гр.Ген.Тошево,вкл. в хода на производството по настоящото
дело,удостоверения и скици,които в съвкупност с решението на ПК дават
вече ясна представа къде се ситуира свободната за реституция
площ.Проведено е през 2001 г. частичното изменение на регулационния план
на с.К.,което с оглед обособяването на *** в кв.1 с площ от 14
дка,съответстващ напълно на площта на имота по решението на ПК,навежда
на проведено изменение на плана от Община-гр.Ген.Тошево именно по повод
искането на ПК за предприемане на действия по изпълнение на съдебното
решение за възстановяване на собствеността на наследници на Т. Ч..В
издадената от Община-гр.Ген.Тошево скица №347/11.07.2023 г. изрично е
отбелязано,че обособеният *** в кв.1 с площ от 14 000 кв.м е
имотът,подлежащ на реституция в изпълнение на решението на ГТРС по
чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ в полза на наследници на Т. К.Ч..Издадено е от
Общината и удостоверение изх.№АО-01-19-2379/15.02.2024 г. относно
идентичност между обособения *** в кв.1 с част от пл.№283 по плана от 1952
12
г.
В съвкупност решението на ПК-гр.Ген.Тошево заедно с удостоверение
изх.№АО-01-19-2379/15.02.2024 г. на Общината и издадените от Общината
скица №347/11.07.2023 г. със заверка за идентичност на имота по скицата с
подлежащия на реституция имот и скица №089/12.02.2024 г.,съдържаща и
заверка от ОСЗ-гр.Ген.Тошево,че касае именно реституирания с решение
№09/1 от 20.08.1997 г. на ПК-гр.Ген.Тошево имот,следва да се възприемат
като завършен състав на реституционната процедура при категорична
яснота,че реституираният на наследници на Т. Ч. имот е ***-*** в кв.1 по
ПУП на с.К.,общ.Ген.Тошево с площ от 14 дка.Непоследователното и
непрецизно процедиране на ангажираните с реституцията органи /ОСЗ и
Община-гр.Ген.Тошево/ при неспазване поредността на законоустановените
стъпки при провеждане на процедурата не следва да се тълкуват в ущърб на
ищците,които добросъвестно в продължение на над 20 години очакват
възстановяване на собствеността си в реални граници.На практика вече е
изпълнено изискването на чл.18ж ал.1 изр.2 от ППЗСПЗЗ за придружаване на
решението на ПК със скица,заверена от ОСЗ и Общината.Влязлото в сила
решение на ПК,придружено със скица,удостоверява надлежно правото на
собственост на наследници на Т. Ч. върху реституирания им ***-*** в кв.1 по
ПУП на с.К.,общ.Ген.Тошево.Предявените главни искове следва да бъдат
уважени като основателни след отмяна на неправилното в частта на
произнасянето по тях първоинстанционно решение.
Уважаването на главните искове обуславя неразглеждане на евентуалните
искове,които подлежат на разглеждане само при условие,че главните искове
са отхвърлени.При този извод първоинстанционното решение в частта на
произнасянето по евентуалните искове следва да бъде обезсилено като
недопустимо,тъй като е постановено по неподлежащи на разглеждане
евентуални искове.
При този изход от спора право на разноски за първата и въззивната
инстанции имат на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците по делото Л. Ч. и Е.
Ц.,които изрично са претендирали присъждането им.Ответната Община няма
право на разноски,а и не е претендирала такива.В полза на ищците следва да
се присъдят за първата инстанция следните разноски:453,60 лв държавна
такса за водене на делото;4 840 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в
13
брой при подписване на договора за правна защита и съдействие от
14.11.2023 г. /на лист 6 от делото на ГТРС/.Претендираните със списъка по
чл.80 от ГПК разноски в размер на 45,36 лв такса за вписване на исковата
молба по сметка на Агенция по вписванията и такса в размер на 10 лв по
сметка на Община-Ген.Тошево за издаване на удостоверение за идентичност
на имот не подлежат на присъждане,тъй като не са от категорията разноски
по чл.78 ал.1 от ГПК,за които се разпределя отговорността.Не са
разноски,сторени по сметка на съда,под формата на държавни такси,свързани
с развитието на съдебното производство,възнаграждение за вещо
лице,свидетел и пр.
За въззивната инстанция следва да се присъдят на ищците-въззивници
следните разноски:226,80 лв държавна такса за въззивното обжалване;300 лв
първоначално възнаграждение за вещото лице по СТЕ;212,60 лв
допълнително възнаграждение за вещото лице;4 400 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено в брой при подписване на договора за правна
защита и съдействие от 29.05.2024 г. /на лист 82 от делото на ДОС/.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16/23.02.2024 г. по гр.д.№435/2023 г. на
Генералтошевския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от Л. Т.
Ч. с ЕГН ********** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** главен иск срещу Община-
гр.Генерал Тошево да се признае за установено по отношение на Общината
правото им на собственост в равни идеални части върху поземлен имот-
дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ***-*** в квартал 1 по
подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с пл.
№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание Решение №09/1 от 20.08.1997 г.
по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-Генерал Тошево и Решение
№144/29.07.1997 г. по гр.дело №206/1996 г. на Районен съд-Генерал
Тошево,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община-
гр.Ген.Тошево с административен адрес гр.Ген.Тошево,ул.“Васил Априлов“
№5,че Л. Т. Ч. с ЕГН ********** от гр.С.,*** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Б.,общ.Столична,*** са собственици в равни идеални части-всеки от
14
двамата на по 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 14 000 кв.м,съставляващо
***-*** в кв.1 по ПУП на с.К.,общ.Генерал Тошево,обл.Добрич,на основание
реституция по реда на ЗСПЗЗ,осъществена в полза на наследници на Т. К.
Ч.,б.ж. на гр.Добрич,починал на 0*** г.,извършена с решение №09/1 от
20.08.1997 г. по преписка №9949/1997 г. на Поземлена комисия-гр.Генерал
Тошево,придружено с издадена от Община-гр.Ген.Тошево скица
№089/12.02.2024 г.,заверена от ОСЗ-гр.Ген.Тошево-неразделна част от
решението на ПК.
ОБЕЗСИЛВА решение №16/23.02.2024 г. по гр.д.№435/2023 г. на
Генералтошевския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от Л. Т.
Ч. с ЕГН ********** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** евентуален иск срещу
Община-гр.Генерал Тошево да се признае за установено по отношение на
Общината правото им на собственост в равни идеални части върху поземлен
имот-дворно място с площ от 14 000 кв.м.,съставляващ ***-*** в квартал 1 по
подробния устройствен план на с.К.,общ.Генерал Тошево,идентичен с пл.
№283 по плана на с.К. от 1952 г.,на основание наследство от Т. К. Ч.,бивш
жител на гр.Добрич,починал на 0*** г.
ОСЪЖДА Община-гр.Ген.Тошево с административен адрес
гр.Ген.Тошево,ул.“Васил Априлов“ №5 да заплати на Л. Т. Ч. с ЕГН
********** от гр.С.,*** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Б.,общ.Столична,*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 5 293,60 лв /пет хиляди двеста деветдесет и три лева и
шестдесет стотинки/,от които 453,60 лв държавна такса за водене на делото и
4 840 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община-гр.Ген.Тошево с административен адрес
гр.Ген.Тошево,ул.“Васил Априлов“ №5 да заплати на Л. Т. Ч. с ЕГН
********** от гр.С.,*** и Е. П. Ц. с ЕГН ********** от
гр.Б.,общ.Столична,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 5 139,40 лв /пет хиляди сто тридесет и девет лева и
четиридесет стотинки/,от които 226,80 лв държавна такса за въззивното
обжалване;300 лв първоначално възнаграждение за вещото лице по
СТЕ;212,60 лв допълнително възнаграждение за вещото лице по СТЕ;4 400 лв
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
15
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16