Решение по дело №1015/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на А. Ю. С., гражданин на Руска федерация, роден на [дата]., в [населено място], [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [улица], ап.12, срещу решение № 2734/27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС.

Решението се обжалва изцяло с твърдения за неговата незаконосъобразност като се сочи, че АО не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства.

Заема се тезата, че преценката на опасността от преследване във връзка с участието на жалбоподателя в организацията „Чувашки дипломатически съвет – Волжка България“ е формална. Сочи се, че репресиите срещу всякакви общественици и активисти в Русия са ескалирали след началото на военните действия в Украйна и няма съмнение, че завръщането на жалбоподателя в Русия ще възбуди срещу него и семейството му сериозни репресии. Твърди се, че са налице обстоятелствата да бъде даден статут на бежанец на жалбоподателя още повече, че активната му гражданска позиция продължава и след напускането му от Руската федерация вкл. чрез заемането му на консулска служба, определена от организация, определена от Руската федерация като терористична.

В крайна сметка се иска отмяна на решението, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. Ю. и връщане преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне.

За Окръжна прокуратура – Пловдив се дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства (приетата административна преписка и писмените доказателства в надлежен превод), достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4), може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

В конкретния случай, според регистрационния лист на чужденеца, същият е с настоящ адрес в [населено място]. Решението му било връчено лично на 03.04.2025 г. Жалбата е подадена, чрез ДАБ, на 18.04.2025 г. по пощата – плик на л.46 по делото на АССГ. Така същата се явява подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт. Налице са положителните кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

Решението е издадено в производство по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ от председателя на ДАБ, съобразно правомощията му по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, по искане на жалбоподателя. На 09.10.2024 г. с чужденеца било проведено интервю, за което бил съставен протокол, подписан от органа и от С.. Интервюто било проведено с участието на преводач. Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК. Решението е надлежно мотивирано. Спазено е производството, уредено в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ.

Съблюдавани са правата на заявителя в хода на административното производство и не е нарушено правото му на защита.

При тези констатации, съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - Русия. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност".

В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с. з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Правилен е извода, че се касае за напускане на страната на произход по икономически причини, а не поради преследване от държавата. Този извод се налага предвид факта, че С. е напускал страната легално, за да развива семейния бизнес в Естония като е преминавал безпроблемно паспортна проверка. През периода 2019 г., откогато има фирма в Естония (по данни от интервюто) до 2022 г. той се е връщал в Русия, имал е работна виза за половин година, работел е в Естония 6 месеца като е свършвала визата се е връщал в Русия, отново си е правел виза и отново е заминавал. Т.е. жалбоподателят няколкократно е напускал пределите на Русия и се е връщал т.е. той не се е опасявал от преследване. Именно поради тази причина съдът, не кредитира твърденията на жалбоподателя, че е застрашен от преследване поради участието му в протестна дейност между 2007 г. и 2014 г. – ако действително се е чувствал застрашен е щял да предприеме действия по напускане на страна по-рано, вместо което той създава семейство и му се ражда дете, развива бизнес в Естония и безпрепятствено напуска и влиза обратно в Русия.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

В случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми.

Чужденецът не е имал религиозни и етнически проблеми в държавата си на произход. Молителят сам е определил себе си за руснак. Що се отнася до принадлежността му към чувашкия народ, следва да се отбележи, че е общоизвестен факт, че Чувашия, където е роден и живял той е автономна република в границите на Руската федерация. Републиката има своя собствена конституция и законодателство. Осъществява собствено правно регулиране, включително приемането на закони и други нормативни правни актове, регулиращи отношенията в политическата, икономическата и културната сфера на обществото, в рамките, установени от Конституцията на Руската федерация.

Кандидатът не е бил и член на политическа партия или организация в Руската федерация. Твърденията му, че е част от организацията Свободна Чувашия - Волжка България по никакъв начин не доказват, че неговата личност е била обект на интерес от службите за сигурност и ред, или местните власти именно в тази връзка. Каза се, че несъгласието му с политиката на правителството и президента на Руската федерация е от 2007 г., и се засилва до започване на войната в Украйна през февруари 2022 г., но той не е избрал да напусне държавата си по-рано поради страх, насилие или заплахи за живота му, а се е оженил, родило му се е дете и едва през февруари 2022 г. е решил да напусне Русия със семейството си, във връзка с негов бизнес, развиван на територията на Естония. Твърдените няколкократни задържания не доказват, че спрямо кандидата е налице политическо преследване или политически репресии. Както е видно от неговите думи, спрямо жалбоподателя не е повдигнато никакво обвинение, той е бил освобождаван в рамките на няколко часа, без да му се налага наказание или глоба. Видно от неговите думи той е бил единствено предупреждаван да не участва в мероприятия, които не са разрешени от съответните служби. Наред с това чужденецът години наред легално е напускал Русия за шест месеца, след което се е връщал отново с виза по законен начин, развивал е бизнес, без да среща каквито и да е пречки или ограничения. Тези факти показват, липсата на основателно опасение от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 на ЗУБ.

При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на С. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Т.е. съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Русия, съдържаща се в приложената по преписката справка с вх. № МД-02-69 от 29.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС, административният орган е приел, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаването на върховенството на закона и налагане на демократични порядки, обстановката в Русия, не може да се определи като въоръжен конфликт. От цитираната справка става ясно, че не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката там, достигаща границите на безогледното насилие в границите на руската федерация.

При тези данни според настоящия съдебен състав не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и сигурност. Това сочи, че спрямо оспорващия не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ.

Съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

За да достигне до този извод, съдът съобрази и последната актуална съдебна практика, обективирана в Решение № 13275 от 06.12.2024 г. по адм. д. № 6314/24 г. по описа на ВАС, според която опасенията на кандидата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, за бъдещи посегателства, не трябва да бъдат хипотетични, а като резултат от обективните находки на конкретни събития в руската федерация следва да се достига до извода, че те ще бъдат тежки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, каквито данни по отношение на гражданите на Руската федерация в момента са налице за единични случаи, обективиращи явно, категорично и безусловно публично несъгласие с конкретни действия на длъжностни лица от администрацията на режима на Путин.

По настоящото дело, от изложената бежанска история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради възникнала и реално съществуваща към момента на напускане на страната опасност за живота или личността му, а по икономически съображения с цел развиване на бизнес в Естония. В този смисъл липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като не се доказва С. да е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в Русия (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), нито се установява наличието на "безогледно насилие" на територията на Руската федерация, (макар същата държава да е участник в международен военен конфликт, но извън територията на същата страна), което да води на извод за съществуването на тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ), то съдът счита, че жалбата му е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

С тези мотиви, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ю. С., гражданин на Руска федерация, роден на [дата]., в [населено място], [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [улица], ап.12, срещу решение № 2734/27.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.