РЕШЕНИЕ
№ 4415
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110211504 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
013736/10.02.2021 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба без да се излагат конкретни съображения, се претендира отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят И. И., редовно призован, не се явява лично, като
не се явява и негов упълномощен процесуален представител.
Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото
съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. с
ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
И. И. и В Б били съпрузи, като по време на брака им те придобили два идентични на
външен вид автомобила марка „Тойота“ модел „Рав 4“ на името на В Б. След закупуване на
автомобилите, двамата съпрузи едновременно представили за регистрация двата автомобила
пред ОПП София на 27.04.2012 г. Съгласно документите за регистрацията, автомобил
„Тойота“ Рав 4 с рама бил с рег. номер а автомобил „Тойота“ Рав 4 с рама № бил с рег.
номер Но при поставянето на регистрационните табели на двата автомобила, те били
разменени. Но това останало незабелязано от собствениците им и не било установено и при
1
последващите годишни технически прегледи на автомобилите. След развода на двамата
съпрузи през 2014 г., автомобилът с рег. номер бил предоставен за ползване на И. И. със
съдебно решение на СРС. Жалбоподателят го ползвал от тогава, без да осъзнае, че номерът
на рамата не съответства на описаното в СРМПС.
На 23.04.2021 г. около 13:00 часа жалбоподателят И. И. предоставил за извършване на
технически преглед управлявания от него автомобил с рег. № в пункт в гр. С, ул. А М № ,
като сам го откарал до пункта. Там членовете на техническата комисия констатирали
несъответствието между номера на рамата на автомобила и вписаното в представеното
СРМПС, съответно и с рег. номер. Затова бил подаден сигнал до СДВР, като на място
пристигнала дежурна група и бил извършен оглед на автомобила, а регистрационните му
табели били иззети. А жалбоподателят предал самия автомобил, ключа за него и СРМПС,
както и съдебното решение, според което той бил негов собственик. Пред служителите на
СДВР жалбоподателят споделил, че от датата на регистрация на двата автомобила той не е
сменял регистрационните табели на ползвания от него и не знае друг да го е правил. Като в
ода на разследването бил извършен оглед и на автомобила с рег. № СА3592МА собственост
на Виолета Борисова и било установено същото разминаване. От назначените в хода на ДП
експертизи се установило, че не са налице следи от манипулации по рамата а двата
автомобила, нито по иззетите им регистрационни табели.
Поради образуването на досъдебно производство № 519/2021 г. по описа на 07 РУ
СДВР, пр. пр. № 12140/2021 г. по описа на СРС при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, в
случая не бил съставен АУАН. Но след анализ на събраните по ДП доказателства, от
прокурор при СРП било постановено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 04.06.2021 г. поради липсата на доказателства за умисъл на водача за
извършване на престъплението и субективна несъставомерност на извършеното. Но в
постановлението за прекратяване прокурорът от СРП е постановил постановлението и
събраните материали по делото да се изпратят на ОПП СДВР за предприемане на действия
по компетентност.
Въз основа на постановление за прекратяване на ДП от 04.06.2021 г., на 06.07.2021 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към отдел „Пътна
полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на
жалбоподателя И. административни наказания "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което е регистрирано по надлежния ред, но е
без табели с регистрационен номер. А в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът
е с поставени регистрационни табели, издадени за друго МПС.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 15.07.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 19.07.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК /преди всичко от описаното в постановлението на прокурор при СРП, както и от
служебната справка от ЕИС КАТ относно регистрациите на двата автомобила/, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът е преценил, че в случая
фактите са безспорни между страните и не се налага разпит на свидетели. От жалбоподателя
не се оспорва, че той е управлявал автомобила Тойота с рег. № на посоченото място и дата,
като от съвкупния анализ на събраните в ДП доказателства се установява и как е станала
размяната на номерата между двата автомобила.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
е управлявал автомобила на 23.04.2021 г., като на същия са били поставени регистрационни
2
табели, издадени за МПС с различен номер на рама, като това не е станало известно на
неговия собственик жалбоподателя И..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.2 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН. А съгласно т. 2.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата
длъжност от подписалата НП се установява от Заповед № 8121К-13140/25.10.2019 г. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от установяване на нарушението по чл. 140, ал. 1
ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за прекратяване на ДП. ЗАНН допуска
след установяване на нарушение, делото да се изпрати на прокуратурата при данни за
престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis in
idem”, доколкото образуваното ДП е прекратено на основание, че деянието не съставлява
престъпление.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано в
обстоятелствената част на НП, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място,
начин на извършване и самоличност на наказаното лице, В АУАН и НП ясно е посочено
конкретното място, където е извършена проверката на жалбоподателя. По делото не е
спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила до пункта за годишен технически
преглед, както и че номерата, поставени на същия са били предназначени за друго МПС –
това на бившата му съпруга. Но основният въпрос в случая е свързан със субективната
страна на нарушението и дали жалбоподателят е съзнавал последното обстоятелство.
Освен това от формална страна, съдът намери, че в НП е допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързано с разминаване относно описанието на вмененото
нарушение и диспозитивната част на НП. В нея е посочено, че нарушението на
жалбоподателя е, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с рег. номер. Но
видно и от самото описание на нарушението малко по-горе в същото НП, а и от събраните
доказателства, И. е управлявал автомобил, който не само е бил регистриран надлежно, но е
имал и поставени регистрационни табели, които обаче са били за друго МПС.
Съдът намира, че това разминаване при описанието на нарушението води до объркване
у наказаното лице относно конкретното му вменено нарушение, поради което и
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Но за пълнота, съдът намира, че следва да изложи и своите мотиви относно
3
обективната и субективната несъставомерност на извършеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП /след изменението с ДВ бр.
105/2018 г. актуална към датата на деянието/, „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В чл. 143,
ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик
по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В случая
действително жалбоподателят И. на 23.04.2021 г. е управлявал МПС, което е било
регистрирано и за него е имало издадени регистрационни табели, но на автомобила са били
поставени рег.табели, издадени за друго МПС. Следователно в случая жалбоподателят от
обективна страна не е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото е управлявал
регистрирано МПС с табели с регистрационен номер. Като извършеното от него нарушение
би могло да се квалифицира евентуално по друг текст на ЗДвП, доколкото е налице
разминаване между рамата на МПС и поставените на него табели. Но съдът не е
оправомощен да изменя правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение,
като дадената неточна квалификация на извършеното от него представлява допълнително
основание за отмяна на НП.
Но основният спорен въпрос в случая е дали деянието /независимо от правната му
квалификация/ е осъществено от субективна страна, като с оглед данните от конкретния
казус, настоящият съдебен състав достигна до отрицателен отговор на въпроса.
Съдът прие, че жалбоподателят И. не е извършил виновно нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП. По делото се установи, че нито той, нито бившата му съпруга като собственик на
автомобила, за който са били издадени регистрационните табели, сложени на неговия
автомобил, са знаели за размяната на номерата, като това изключва умисъла на водача И.,
поради което и е прекратено досъдебното производство. Действително, това обстоятелство
не изключва непредпазливостта като форма на вината, при която е възможно да бъде
осъществено административното нарушение. В случая жалбоподателят е разполагал със
СРМПС с посочен същия регистрационен номер на автомобила, като поради идентичността
между двата автомобила и едновременното им закупуване и регистриране, е напълно
обяснимо, че техните собственици не са установили размяната на номерата. Те не са били
длъжни да сравняват вписания номер на рама във всяко от свидетелствата за регистрация със
отразения номер на самия автомобил. Като такова задължение обаче е съществувало за
всички членове на комисии, на които двата автомобила са представени за годишен
технически преглед в продължение на 10 години от първоначалната им регистрация до
датата на деянието. В този случай е необяснимо поради каква причина е ангажирана
отговорността на собственика на МПС, а не на някои от служителите на тези Пунктове за
ГТП, които са пренебрегнали задълженията си. В случая по отношение на жалбоподателя И.
е налице обстоятелство по чл. 14, ал. 2 НК, а именно т.нар. „фактическа грешка“ – незнание
на фактически обстоятелства, които са част от състава на нарушението. А видно от
изложеното по-горе, той не е бил длъжен да знае за разменените регистрационни табели или
да сравнява вписаното в СРМПС с номера на рамата на автомобила му, което изключва
незнанието му да се дължи на непредпазливост.
Поради липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на
нарушението от обективна и субективна страна, се налага извода, че неправилно е
ангажирана административно-наказателна отговорност на жалбоподателя И., като освен
нарушения на материалния закон, е допуснато и съществено процесуално нарушение.
С оглед на горното, подадената жалба се явява основателна и НП следва да бъде изцяло
отменено като неправилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-013736/10.02.2021 г.издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. И. И.
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5